MODUS VIVENDI: ХРАМЪТ?

SUMMARY: A critical essay on the occasion of a book, "The Temple", recently pubblished in Bulgaria by Russi Dzenev, a nephew of Blessed bp. Evgeniy Bossilkov (1900-1952),, with unfriendly remarks about some people and institutions of the Catholic Church.

Сериалът, който тече по страниците на тази автобиографична книга, „Храмът” (Издателство „Захари Стоянов”, страници 183, с илюстрации), автор Руси Дженев, алпинист и строител, накрая те оставя с картини на ведри планински върхове и на пепелници, преливащи наоколо никотин и напрежение. Върховете ги е покорявал в младините си алпинистът, открил в тях истински храм на духа и на сетивата; пепелниците ги заредили спорещият строител и ответните му инвеститори-духовници. Спорът им е за „катедралата” – църквата Света Богородица Фатимска в Плевен, вече докарана до оформен външен и вътрешен вид. Колко е катедрала и как се вмества в традицията на църковното строителство е друг въпрос.
Факт е, че спорът е за пари: кой колко е дал, кой колко е получил и какво накрая? По него се водят дела за справедлив отговор.
По-сложен е отговорът –който е възможно и да не дойде на яве – за пътеките на вярата в душата на човека. Авторът е потомствен католик, родственик на първия блажен мъченик на католическата църква в България, епископ Евгений Босилков, канонизиран точно преди десет години от покойния папа Йоан Павел ІІ. Вълнуващи страници са посветени на преживяното от автора, присъствал на почетно място по време на церемонията в Рим. На други страници описва бавното си навлизане в релсите на праотеческата вяра.
Обаче, в средата на пътя се изпречил „камен прения” –катедралата! Толкова ли е бил коварен, че вместо да види в нея майчиния образ, съзрял силуета на мащехата? Или сред запасите, с които се зареждал по пътя на вярата (вероучение, примери, ценности, обреди), се получил луфт между казано и сторено, думи е дела, служене и интереси? По тях вината не се дели априори нито наравно, нито по каноните на възходящата линия – горе прав, долу крив.