Abagar 1, 2009 - Table of Contents: A Schism Goes Into History (Abagar): Galileo Galilei as Patron of Faith and Reason (George Eldarov); Pope Paul IV Had Bulgarian Ancestors (Angel Kossatev); An Itinerary – Rome (George Eldarov); Church News, Obituaries, Book-Reviews, Roncalliana; Our Diary for January 2009.
СЪДЪРЖАНИЕ: Разкол преминава в историята (Абагар); Чий е Галилей (Проф. Архим. Георти Елдъров); Папа Павел ІV (Ангел Косатев); Пътепис: Рим (Георги Елдъров); Вести, In Memoriam, Книги с посвещение, Roncalliana; Дневник за месец януари 2009.
събота, 31 януари 2009 г.
събота, 24 януари 2009 г.
Разкол преминава в историята
SUMMARY: A first commentary of the Vatican document of January 21st concerning the followers of former schismatic archbishop Marcel Lefebvre.
Противно на Великата схизма между източната и западната църква, която цяло хилядолетие трови отношенията между католическата и православните църкви, един разкол появил се сред католиците в браздата на напреженията причинени от редица решения на Втория ватикански събор (1962-1965) е пред прага на едно щастливо разрешение. По случая на 24 януари от Ватикана бе разпространен текста на един документ разработен от отдела по въпросите на епископите от 21 същия месец. Става въпрос за последователите на френския мисионерски архиепископ Марсел Льофефр (Marcel Lefevbre), заел крайно консервативни позиции при съборните дебати, а след това отказал да се съобразява с решенията на събора, затова че не съвпадали с предишни становища на църквата, считани от него за съществени за католическата идентичност (подобно на нашенските старостипци покрай въвеждането на григорианския календар в БПЦ през 1968 ). Тъй като подобни настроения през същото време се ширеха в редица неосведомени достатъчно църковни среди, включително в Рим, той се почувства насърчен да не се съобразява със съборните решения, най-вече в сектора на литургичната реформа. Въпреки редица контакти със Светия престол през годините и опити на диалог, през 1988 г. той взе решението да си създаде собствена йерархична структура, като хиротониса своеволно четирма епископи, което му навлече автоматично афорясфане предвидено от църковните канони. На много места в Европа и в някои Латиноамерикански страни около негови представители се окрупниха солидни групи верни. Още по време на папа Йоан Павел ІІ,след смъртта на Льофевро през 1991 г., във Ватикана бе създадено специално звено с цел вразумяването им и изглаждането на недоразуменията, начело с кардинал Хоиос, и наистина в няколко случая, като този с бразилските разколници, бяха постигнати добри резултати. Така те бяха допуснати да честват Юбилейната 2000 г. в базиликата и на площад Свети Петър, появиха се също на погребението на папа Йоан Павел ІІ през април 2005, а през август същата година, техен представител бе приет от новия папа Бенедикт ХVІ във Ватикана. Допуска се, че жестът на папата да позволи миналата година ползването не само на латинския език, но и на предсъборния литургичен служебник, на който особено държаха, беше продиктуван именно за да улесни сред тях преодоляването на разкола.
Събитието от 21-24 януари представлява последната стъпка в интегрирането им в католическата църква при спазването на посланието, което държаха да споделят със съверците си католици останали верни на съборните решения.
Противно на Великата схизма между източната и западната църква, която цяло хилядолетие трови отношенията между католическата и православните църкви, един разкол появил се сред католиците в браздата на напреженията причинени от редица решения на Втория ватикански събор (1962-1965) е пред прага на едно щастливо разрешение. По случая на 24 януари от Ватикана бе разпространен текста на един документ разработен от отдела по въпросите на епископите от 21 същия месец. Става въпрос за последователите на френския мисионерски архиепископ Марсел Льофефр (Marcel Lefevbre), заел крайно консервативни позиции при съборните дебати, а след това отказал да се съобразява с решенията на събора, затова че не съвпадали с предишни становища на църквата, считани от него за съществени за католическата идентичност (подобно на нашенските старостипци покрай въвеждането на григорианския календар в БПЦ през 1968 ). Тъй като подобни настроения през същото време се ширеха в редица неосведомени достатъчно църковни среди, включително в Рим, той се почувства насърчен да не се съобразява със съборните решения, най-вече в сектора на литургичната реформа. Въпреки редица контакти със Светия престол през годините и опити на диалог, през 1988 г. той взе решението да си създаде собствена йерархична структура, като хиротониса своеволно четирма епископи, което му навлече автоматично афорясфане предвидено от църковните канони. На много места в Европа и в някои Латиноамерикански страни около негови представители се окрупниха солидни групи верни. Още по време на папа Йоан Павел ІІ,след смъртта на Льофевро през 1991 г., във Ватикана бе създадено специално звено с цел вразумяването им и изглаждането на недоразуменията, начело с кардинал Хоиос, и наистина в няколко случая, като този с бразилските разколници, бяха постигнати добри резултати. Така те бяха допуснати да честват Юбилейната 2000 г. в базиликата и на площад Свети Петър, появиха се също на погребението на папа Йоан Павел ІІ през април 2005, а през август същата година, техен представител бе приет от новия папа Бенедикт ХVІ във Ватикана. Допуска се, че жестът на папата да позволи миналата година ползването не само на латинския език, но и на предсъборния литургичен служебник, на който особено държаха, беше продиктуван именно за да улесни сред тях преодоляването на разкола.
Събитието от 21-24 януари представлява последната стъпка в интегрирането им в католическата църква при спазването на посланието, което държаха да споделят със съверците си католици останали верни на съборните решения.
понеделник, 19 януари 2009 г.
КНИГИ С ПОСВЕЩЕНИЕ
SUMMARY: A review of Vatican documents showing the work of Bulgarian missionaries, mostly Franciscans, in neighboring countries.
„Българско участие в католически мисии из Унгария и Трансилвания през XVII-XVIII век” Документи от Архива на Светата конгрегация за разпространение на вярата – Веатикана 1637 - 1716 (Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, София 2008), 450 страници.
Документи за историята на България през ХVІ-ХVІІІ век се черпят от ватиканските хранилища вече повече от 150 години. Най-известни и широко ползвани (често reticito nominee auctoris), са Acta Bulgariae Ecclesiastica събрани от францисканеца Евзевий Ферменджин. Донякъде те се препокриват с другите локализирани от Божия раб Фортунат Бакалски за докторската му дисертация в Папския източен институт (1942), появили се в гузно университетско издание през 1994 г., както и с онези съдържани в магистърската дисертация (ръкопис) на днешния Софийско-Пловдивски епископ Георгий Йовчев за периода до средата на ХVІІІ век. Новото в сбирката на Тот (1956-2005, днес покойник), освен голямата част на пълно неизвестни до сега документи, се състои в това, че към всеки един е прибавено едно стегнато и високо професионално обобщение, а един задълбочен анализ от 25 страници от съставителя Тот в началото на изданието, което на свой ред позволява да бъдат извлечени най-важните заключения на сборника. За високия стандарт на изданието са виновни също н.с. д-р Пенка Пейковска и ст. н. с. д-р Марта Бур, автор на превода от унгарския оригинал на книгата. Рядкост за повечето български издания от този род, един богат справочник от имена на хора и места, приложен в края на книгата, позволява лесно консултиране на публикацията.
Главна заслуга на изданието е констатацията за европейското излъчване на българското мисионерство. Всички издирвания по въпроса установяваха досега изключително дълга на България към външни мисионерски сили, откликнали на наши духовни нужди. Цялата история на българското католичество е плод на този поглед, как въэншните проповедници дощли сред нас в края на ХVІ век и тук положили успешно основите на поместната ни католическа църква, родила едни от великаните на на националното ни възраждане. Тезата на Тот е, че съществува и един обратен процес: самата България се оказва източник на евангелизаторски сили насочени извън границите ни, в случая в близките западно-европейски региони. Повтаря се картината на българските просветители, които сред края на първото и след това на второто българско царство облъчват духовно северо-източните региони на християнския свят –отвъд Дунава по румънските земи, Киевска Рус и Московска Русия до крайните предели на Изтока ( Виж Папа Йоан Павел ІІ, Ен;иклика „Апостоли на славяните”, § 24).
Някои от по-специфичните теми на отразената в тези документи ситуация са застъпени в споменаата уводна монография на Тот. Сред тях ще изтъкнем: неприятното напрежение между действащите в региона францискани и мирското духовенсто, нещо, което парализира дейността на едните и на другите; ежедневното съжителство с исляма във и извът българските земи, в региони останали известно време косвено под османска власт, като Тансилвания, подвластна на съюзниците им, унгарските калвинисти (в същност те разрушават Чипровци); случаи с потурчени мисионери. Интересни сведения откриваме за двама изключетелни българи, които си заслужават отделни монографии, като богослова Христо Пейкич (за него съществува монография на хъпватски) и най-вече просветителя Иван Лилов, директор на най-известното български училище в продължение на близо половин век (с прекъсвания) в Чипровци, принуден да си търсди хляба в Маджарско.
„Българско участие в католически мисии из Унгария и Трансилвания през XVII-XVIII век” Документи от Архива на Светата конгрегация за разпространение на вярата – Веатикана 1637 - 1716 (Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, София 2008), 450 страници.
Документи за историята на България през ХVІ-ХVІІІ век се черпят от ватиканските хранилища вече повече от 150 години. Най-известни и широко ползвани (често reticito nominee auctoris), са Acta Bulgariae Ecclesiastica събрани от францисканеца Евзевий Ферменджин. Донякъде те се препокриват с другите локализирани от Божия раб Фортунат Бакалски за докторската му дисертация в Папския източен институт (1942), появили се в гузно университетско издание през 1994 г., както и с онези съдържани в магистърската дисертация (ръкопис) на днешния Софийско-Пловдивски епископ Георгий Йовчев за периода до средата на ХVІІІ век. Новото в сбирката на Тот (1956-2005, днес покойник), освен голямата част на пълно неизвестни до сега документи, се състои в това, че към всеки един е прибавено едно стегнато и високо професионално обобщение, а един задълбочен анализ от 25 страници от съставителя Тот в началото на изданието, което на свой ред позволява да бъдат извлечени най-важните заключения на сборника. За високия стандарт на изданието са виновни също н.с. д-р Пенка Пейковска и ст. н. с. д-р Марта Бур, автор на превода от унгарския оригинал на книгата. Рядкост за повечето български издания от този род, един богат справочник от имена на хора и места, приложен в края на книгата, позволява лесно консултиране на публикацията.
Главна заслуга на изданието е констатацията за европейското излъчване на българското мисионерство. Всички издирвания по въпроса установяваха досега изключително дълга на България към външни мисионерски сили, откликнали на наши духовни нужди. Цялата история на българското католичество е плод на този поглед, как въэншните проповедници дощли сред нас в края на ХVІ век и тук положили успешно основите на поместната ни католическа църква, родила едни от великаните на на националното ни възраждане. Тезата на Тот е, че съществува и един обратен процес: самата България се оказва източник на евангелизаторски сили насочени извън границите ни, в случая в близките западно-европейски региони. Повтаря се картината на българските просветители, които сред края на първото и след това на второто българско царство облъчват духовно северо-източните региони на християнския свят –отвъд Дунава по румънските земи, Киевска Рус и Московска Русия до крайните предели на Изтока ( Виж Папа Йоан Павел ІІ, Ен;иклика „Апостоли на славяните”, § 24).
Някои от по-специфичните теми на отразената в тези документи ситуация са застъпени в споменаата уводна монография на Тот. Сред тях ще изтъкнем: неприятното напрежение между действащите в региона францискани и мирското духовенсто, нещо, което парализира дейността на едните и на другите; ежедневното съжителство с исляма във и извът българските земи, в региони останали известно време косвено под османска власт, като Тансилвания, подвластна на съюзниците им, унгарските калвинисти (в същност те разрушават Чипровци); случаи с потурчени мисионери. Интересни сведения откриваме за двама изключетелни българи, които си заслужават отделни монографии, като богослова Христо Пейкич (за него съществува монография на хъпватски) и най-вече просветителя Иван Лилов, директор на най-известното български училище в продължение на близо половин век (с прекъсвания) в Чипровци, принуден да си търсди хляба в Маджарско.
събота, 17 януари 2009 г.
IN MEMORIAM Gerhard Ruf (1927-2008)
SUMMARY: An obituary of a second well known Friar Minor Conventual passing over in a fortnight (see previous posting), who acted as pilgrims` assistant in Assisi for over half-a-century, who always showed special attention towards our own fellow-countrymen from Bulgaria.
На 29 декември, едва чествал коледните празници в уникалната базилика Свети Франциск в Асизи, неочаквано ни напусна един от най-възхитените й и възхитяващи масите посетители на светилището през последните 50 години. Патер Герхард Руф пристига в свещения град на францисканите през 1959 г. от ГФР, където беше роден през 1927 г., едва шест години след свещеническото си ръкополагане. Мисията му беше да се грижи за мощния поклоннически и туристически поток на немско говорещите, задвижили се през годините на „германското икономическо чудо” по оста Флоренция, Асизи, Рим, с по-специално поръчение за втория град, където главно отсеждаше - монах сред монаси, екскурзовод сред екскурзоводи, но с оригинални религиозни и художествени послания. Когато се оказа, че думите не стигат Руф навлезе в пособията на печата и сничковия материал, където той се прояви на глобално ниво с публикации на тематични сбирки, посветени на стъклописите на базиликата, на теми Рождество, Възкресение, Франциск и неговия подвиг. Създаде и собствен сайт с близо 20 000 изображения и детайли от Асизките светилища. Заради изключителната роля, която изпълняваше, получаваше материална подкрепа също от германското правителство. Вложи всичко в мисията си. В течение на няколко десетилетия ръководеше собствен център настанен в родната къша на св. Франциск, една внушителна сграда от ХІІІ век в центъра на града, където често предлагаше гостоприемство на близки сътрудници. Беше специално привързан към българския контингент в Асизи, отците абагарци Винкентий (Бай Венко) Плачков и Владимир (Лудвиг) Пенев, а покрай тях, и към нас. Много държеше да е на разположение при обредите в чест на покойната царица-майка Йоанна Савойска, както е известно, погребана в Асизи. За последно се срещнахме в средата на май в гостилницата в нозете на масивната манастирска постройка Sacro Comvento в Асизи. Беше с други събеседници, но ги изостави за да проведе, както беше в неговия стил, оживен и делови разговор с нас, за какво можело да се направи и в посока на България и българите.
Онези му обещания сигурно го задължават, даже още повече, сега при новата гледна точка, която му се разкрива там отгоре.
На 29 декември, едва чествал коледните празници в уникалната базилика Свети Франциск в Асизи, неочаквано ни напусна един от най-възхитените й и възхитяващи масите посетители на светилището през последните 50 години. Патер Герхард Руф пристига в свещения град на францисканите през 1959 г. от ГФР, където беше роден през 1927 г., едва шест години след свещеническото си ръкополагане. Мисията му беше да се грижи за мощния поклоннически и туристически поток на немско говорещите, задвижили се през годините на „германското икономическо чудо” по оста Флоренция, Асизи, Рим, с по-специално поръчение за втория град, където главно отсеждаше - монах сред монаси, екскурзовод сред екскурзоводи, но с оригинални религиозни и художествени послания. Когато се оказа, че думите не стигат Руф навлезе в пособията на печата и сничковия материал, където той се прояви на глобално ниво с публикации на тематични сбирки, посветени на стъклописите на базиликата, на теми Рождество, Възкресение, Франциск и неговия подвиг. Създаде и собствен сайт с близо 20 000 изображения и детайли от Асизките светилища. Заради изключителната роля, която изпълняваше, получаваше материална подкрепа също от германското правителство. Вложи всичко в мисията си. В течение на няколко десетилетия ръководеше собствен център настанен в родната къша на св. Франциск, една внушителна сграда от ХІІІ век в центъра на града, където често предлагаше гостоприемство на близки сътрудници. Беше специално привързан към българския контингент в Асизи, отците абагарци Винкентий (Бай Венко) Плачков и Владимир (Лудвиг) Пенев, а покрай тях, и към нас. Много държеше да е на разположение при обредите в чест на покойната царица-майка Йоанна Савойска, както е известно, погребана в Асизи. За последно се срещнахме в средата на май в гостилницата в нозете на масивната манастирска постройка Sacro Comvento в Асизи. Беше с други събеседници, но ги изостави за да проведе, както беше в неговия стил, оживен и делови разговор с нас, за какво можело да се направи и в посока на България и българите.
Онези му обещания сигурно го задължават, даже още повече, сега при новата гледна точка, която му се разкрива там отгоре.
вторник, 13 януари 2009 г.
IN MEMORIAM: BASIL HEISER, OFMConv. (1909-2009)
SUMMARY: An Obituary of Most Reverend Father Basil Heiser, former Minister General of Friars Minor Conventual (1960-1972), who passed away in Rome one week after his 100th birthday on January 4th .
Седмица след като беше чествал рождения се ден на 4 януари (Виж предишния брой) столетникът Бейзъл Хайзер от Вечния град, където живееше от 1960 г., пристъпи в Небесния. Понеже животът ни дълги години се движеше успоредно с неговия, сме в състояние и е наш дълг да изкажем почитание към паметта му на духовник изключително дисциплиниран в ежедневието си, готов на диалог с равни и подчинени. Двумандатен генерален настоятел на францисканите-конвентуалци (1960-1972), нему се падна да изведе ордена през тресавището на промените последвали Втория ватикански събор (1962-1965), в който участва пълноправно като глава на един от водещите ордени на католическата църква. Предпочете да прекара дългото си „пенсиониране” в Рим (1972-2009), а не в родината си САШ, придържайки се към особено строгите правила на града на папите и насърчавайки по-младите да вървят по същия път. До края на живота си остана бодър духовен съветник и ориентир на няколко поколения францискани.
Седмица след като беше чествал рождения се ден на 4 януари (Виж предишния брой) столетникът Бейзъл Хайзер от Вечния град, където живееше от 1960 г., пристъпи в Небесния. Понеже животът ни дълги години се движеше успоредно с неговия, сме в състояние и е наш дълг да изкажем почитание към паметта му на духовник изключително дисциплиниран в ежедневието си, готов на диалог с равни и подчинени. Двумандатен генерален настоятел на францисканите-конвентуалци (1960-1972), нему се падна да изведе ордена през тресавището на промените последвали Втория ватикански събор (1962-1965), в който участва пълноправно като глава на един от водещите ордени на католическата църква. Предпочете да прекара дългото си „пенсиониране” в Рим (1972-2009), а не в родината си САШ, придържайки се към особено строгите правила на града на папите и насърчавайки по-младите да вървят по същия път. До края на живота си остана бодър духовен съветник и ориентир на няколко поколения францискани.
понеделник, 5 януари 2009 г.
НЕДОРАЗУМЕНИЯ
SUMMARY: In a recent interview the president of the Commission on Religious Cults of the Bulgarian Parlament states that Protestants are Catholics, and vice versa.
В интервю на Председателя на комисията по вероизповеданията за в. Седем, брой 40, се получава следващата обмяна
- Защо регистрирани вероизповедания остават без държавна субсидия?
- Констатирахме, че у нас има регистрирани 71 вероизповедания. Това не звучи нормално, още повече, че разлика между много от тях няма и оттук се получава нещо, което не трябва да го поощряваме. Създават се измислени вероизповедания – вероятно разчитайки на това, че могат да разполагат с бюджетни средства и затова от наша страна могат да бъдат включени в бюджета само такива, които са традиционните, известни в България вероизповедания. Всякакви други такива креации и разни течения вътре в исляма или в християнската религия не трябва да бъдат поощрявани чрез включването им в бюджета.
- Протестантите такова течение ли са в християнството?
- Протестантите са няколко вида. Католицизмът като по-широко понятие включва и протестантите.
- Католицизмът?!
- Да.
В интервю на Председателя на комисията по вероизповеданията за в. Седем, брой 40, се получава следващата обмяна
- Защо регистрирани вероизповедания остават без държавна субсидия?
- Констатирахме, че у нас има регистрирани 71 вероизповедания. Това не звучи нормално, още повече, че разлика между много от тях няма и оттук се получава нещо, което не трябва да го поощряваме. Създават се измислени вероизповедания – вероятно разчитайки на това, че могат да разполагат с бюджетни средства и затова от наша страна могат да бъдат включени в бюджета само такива, които са традиционните, известни в България вероизповедания. Всякакви други такива креации и разни течения вътре в исляма или в християнската религия не трябва да бъдат поощрявани чрез включването им в бюджета.
- Протестантите такова течение ли са в християнството?
- Протестантите са няколко вида. Католицизмът като по-широко понятие включва и протестантите.
- Католицизмът?!
- Да.
събота, 3 януари 2009 г.
Abagar 12, 2008
TABLE OF CONTENTS: Modus Vivendi: Times and Seasons in St Peter’s Square (Abagar), p. 1; The World Day of Peace, the Pope’s Message (George Eldarov), pp. 1-3; A Journey: The Clericate (George Eldarov), pp. 4-5; Popes with Bulgarian Ancestors (Angel Kossatev), p. 6; Church News, p. 7; An Obituary: Avery Cardinal Dulles, S.J. (1918-2008); A Jubilee: Fr Basil Heiser, OFMCONV, at 100; Errata
СЪДЪРЖАНИЕ: Modus Vivendi: Плщaд Свити Петър –часовник и календар (Абагар), стр. 1; Бенедикт ХVІ: Новогодишно послание за мир (Георги Елдъров), стр. 1-3; Пътепис: Сред все по-големи ( Г. Елдъров), стр. 4-5; От комити до папи (Ангел Косатев), стр. 6; Вести, стр. 7; Столетници: Basil Heiser, In Memoriam: Avery Dulles, Нескромно, Errata,Нескромно, стр. 8.
СЪДЪРЖАНИЕ: Modus Vivendi: Плщaд Свити Петър –часовник и календар (Абагар), стр. 1; Бенедикт ХVІ: Новогодишно послание за мир (Георги Елдъров), стр. 1-3; Пътепис: Сред все по-големи ( Г. Елдъров), стр. 4-5; От комити до папи (Ангел Косатев), стр. 6; Вести, стр. 7; Столетници: Basil Heiser, In Memoriam: Avery Dulles, Нескромно, Errata,Нескромно, стр. 8.
Абонамент за:
Публикации (Atom)