сряда, 30 април 2008 г.

IN MEMORIAM ИВО ХАДЖИЕВ (1927 -2008)

SUMMARY: An Obituary of Ivo Hadjiev, deceased on April 14th in Beverly Hills, Cal,, a Bulgarian politica emigrant in the United States since 1967, active in the Catholic Church both in Bulgaria and in the States.

Роден в Стара Загора в семейството на д-р Кръстю Хаджиев, виден земеделски деятел, Иво попадна в наши среди в Рим през 1965 г., след като успял да се измъкне от някаква оранжева делегация, с която пътувал. През ученическите си години приел католичество под влиянието на епископ Иван Гаруфалов (1887-1951), при когото даже известно време служил като личен секретар. В Рим първоначално намери убежище в манастира на отците пасионисти, където по онова време живееше отец д-р Иван Софранов, а през същите дни им гостуваше приемникът на епископ Гаруфалов, дядо Кирил Куртев. През началните месеци на новосъздадената Ватиканска служба за българите в чужбина (1966-1992) той посвещаваше своите таланти и знания за първите й стъпки сред българите като PR и редактор на официоза му „Църква и култура (по-късно „Вяра и просвета”). Продължихме да поддържаме контакти и след емигрирането му в САЩ през 1967 г., даже му гостувахме през 1969в Лос Анджелос и през 1992 в Бевърли хилз, където се беше установил трайно от средата на 80-те години до края на живота си. В течение на няколко десетилетия служеше като уредник на дом-музея Robimson House, по силата на завещанието на последнатасобственица на търговската верига Robinson. Там той редовно посрещаше върховете на калифорнийската интелигенция и политика. Гостувал му е президентът Роналд Рейган (пресата от времето намираше невероятна външна прпилика между двамата). В един от първите броеве на в. Абагар публикувахме негов профил „Отвъд седем морета” (Абагар 11, 1992 г.). Няколко пъти той също ни гостува в Дом Абагар на морския бряг недалеч от Вечния град. При последното си посещение успяхме да го свържем с воеводата Иван Михайлов: оказа се че Ванчо е бил близък приятел на семейството му, тогава интелнирано в село Карабунар (днес град Средец). Не пожела да посети родната земя и след ппомените у нас. От новото си отечество във Дълбокия Запад на Новия свят се пресели направо в царството небесно.

вторник, 29 април 2008 г.

45-ти Колоквиум Абагар

SUMMARY: A reportage on the 45th Colloqium Abagar, held on April 18th in the Capital’s City Gallery of Art. The main paper was read by archimandrite George Eldarov, entitled The Conversion of St Francis of Assisi. Passages of the saints early biographies were also read by prof. Peter Petrov, a master recitalist in Bulgarian plays.

Като че ли поредицата колоквиуми Абагар вече се разгъва с редовни месечни издания: след 44-тия Международен колоквиум на 27 март в зала „Вяра” на Столична библиотека”, на 18 април свикахме 45-тия в изложбената зала на Софийската градска художествена галерия в парка пред Националния театър.
Лично директорката на институцията Аделина Филева откри срещата ни с поздравление към присъстващите и обяснение защо такива инициативи са съвместими с ролята на тази знаменита галерия, диименно поради връзката на изкуството с другите отрасли на националната и световна култура. Асизкият светец е наистина един от големите вдъхновители и субект на ранно-ренесансовото и по-късното изкуство до днес. Тъй като нашата проява съвпадаше с рождения ден на домакинстващата ни Ади, огромен букет цветя, „от Абагар дар”, освежи бюрото й, а освен това получи и рядък албум посветен на асизките художествени богатства, поникнали през ХІІІ-ХІV век.
Следва по установена от 1994 г. традиция, откриването на работата ни от Петър Константинов, председател на Всебългарското движение „Мати Болгария”. В краткото си слово той успя да вметне достатъчно богат матерал за цял бъдещ колоквиум на сходна тема с акцент св. Франциск и България, антиципирайки някои неизвестни досега данни, като например информацията за някакъв хотел построен в Банки кръстен на родното място на светеца, „Хотел Асизи”, непосредствено слез царската сватба в този граз през 1930 г.
На свой ред архим. проф. Георги Елдъров прочете главния доклад на събранието, озаглавен „800-годишен юбилей от обръщането на св.Франциск Асизки” (Виж текста в следващия бр. Абагар, Май 2008). Изложението бе прекъснато около средата му, за да бъде дадена думата на оригиналните текстове от житието на светеца, касаещи духовната промяна настъпила в живота на светеца, когато бил на около 25-годишна възраст, прочетени с неповторимия жар на актьора-рециталист проф. Петър Петров.

Последната фаза от срещата беше посветена на въпроси и изказвания от страна на аудиторията. Параскева Диноева-Безеншек-Фарис, посещавала няколкократно родното място на св. Франциск и прекарала като дете лятна ваканция в споменатия хотел „Асизи” в Банки, прочете в свой превод известната молитва на св. Франциск: :Направи , Боже, да се превърна в средство на твоите добрини сред хората” Водещият дебата архим. Елдъров изложи съмнения, че въпросната молитва е с автор Асизкия светец, тъй като не документирана в нито един от първоначалните източници на життието му, а е доказано, как тя първоначално се появила във Франция в края на ХІХ век, без името на автора, като някои даже я приписват на средновековен английски владетел. От своя страна проповедникът Симеон (Fr Simon) Симеонов разправи, как фигурата на св. Франциск е известна и считана за свой от хора от всички етноси и религии по цял свят, даже сред индианкото племе Чироки (Cherokee) в щата Колорадо (САЩ), където доскоро мисионерствал. На повдигнатия от няколко слушатели въпрос за правилния правопис и правоговор на понятието „икуменизъм”, респективно „екуменизъм”, водещият уточни, че първото е за предпочитане, тъй като е възприето преди второто от българския книжовен език, въз основа на наложилата се в книжовния ни език транскрипция на гръцките термини като този залегнал в това понятие, „oikia”, икиа, сиреч дом, прозиращо също в термина икономия. Редно е и побългареното понятие икуменизъм да остане вярно на установената книжовна практика, което прави алтелнативния термин „екуменизъм” произволен „сленг”, какъвто би било да казваме „економия” вместо „икономия”. Въпреки че, точно така са избрали да пишат слабо грамотни „екуменисти” от някои нам съседни медии.

Освен споменатите дотук, сред присъстващите забелязахме: архитект Мария Иванова, писателката Дани Чакалова, историчката Магдалина Димитрова-Хаджирайкова-Мадолева, Glass Art скулпторката Ангелина Павлова, изкустоведката Ирина Аврамова, посланика за България на Авеловите Обяединени Нации Михаил Сергиев, д-р Gabriella Spagna- Кардашева, текстилната художничка Андриана Маринова, писателя Пламен Цонев, поета Лазар (Бедният Лазар) Димитров Корбанколев, последсният сълагерник на католическите духовници от 1952 г., земеделския деятел Павел Каръков със съпругата му Мария (племенница на „забравения мъченик”, отец Михаил Тончев, екзекутиран в Пловдивския затвор през септември 1952 г.), изкуствоведката Благовеста Иванова, художничката Ива Владимирова, бизнесдамата Бианка Пашева, художник Стефан Стефанов и много други, сред които и персонала на галерията, присъединили се с голямо внимание към слушателите ни в първите редици на аудиторията.

Ще добавим, че по този случай бяха пласирани достатъчен брой екземпляри от „Житието на св. Франциск Асизки по източниците му”, за да покрият по-голямата част от разноските по органзирането на колоквиума, а същевременно бяха раздадени стотина екземпляра от двата последни броя на в. Абагар, като други бяха оставени на разположение на посетителите на галерията през следващите дни.

четвъртък, 10 април 2008 г.

КОЛОКВИУМ АБАГАР

SUMMARY: A new colloquium Abagar, the 45th of the series,m will be held on April 18th in the Capital's Picture Gallery on April 18th, on the 800th Jubelee of St Francis of Assisi's conversion.

На 18 ьприл в Столичната жрадска художесгвена галерия свикваме хпоредниь 45-ти Международен колоквиум Абагар във връзка с 800-ия юбилей от духовното обръщане на св. Франциск Асизкил Срещата ни ще бъде в централния салон на галерията от 17.30 маса.

четвъртък, 3 април 2008 г.

Постигната красота

SUMMARY: A definitely positive, at places, enthusiastic evaluation of the art of Angelina Pavlova, of our equipe, in the field of glass art, by a well known Bulgarian art critic

Не знам защо, но мислех, че ще ми е трудно да пиша за стъклото на Ангелина Павлова. То е толкова съвършено и толкова директно ти въздейства, че... какво ли да обясняваш изобщо?
После погледах за кой ли път нейните искрящи форми и изслушах непретенциозния й разказ. Седяхме на маса в ресторант с грозни стъклени чаши, гледах ръцете й, които ги държаха, и си мислех как ли понася тази стандартност и безличност... е, понасяше я добре.Жизнен, земен, упорит, май доста безкомпромисен човек, абсолютно съм сигурна – твърдоглав, упорит, вид борец, уравновесен борец... независимо от бурния си темперамент. Ангелина знае какво иска и как да го постигнеДоста време учи на различни места по света. Научила е и доста езици. Цел – да проникне отвъд красивата повърхност на стъклото.За съжаление повечето хора си представят чаши, щом се заговори за стъкло, и в краен случай – вази. Независимо че всички специалности (по всички академии), занимаващи се със силикатни форми, учат основите на пластическите изкуства – рисуване, скулптура, живопис. И едва накрая, евентуално... се влиза в цеха.Ангелина гледа на стъклото като на скулптура. Само че не си представяйте онези малки прозрачни животинки от рафтовете на сувенирните магазини... ще бъде груба грешка. Тя прави истинска пластика – поне според моите разбирания. Успяла е да постигне мечтания от всеки художник синтез между форма, материал и послание.Има хора, които харесват марката „Сваровски”, има и други, които биха харесали пълната й противоположност – Ангелина Павлова. Тя притежава мярка – онова деликатно нещо, което прави от примамливата сама по себе си отразяваща повърхност естетически материал, нежелаещ да флиртува със заложеното във всеки човек привличане към гладкото и блестящото.Странно, но в едно диво село край София се раждат възможно най-модерни и цивилизовани форми. Учудвала съм се и как един толкова земен и емоционален (по зодия – огнен) човек прави такива отдалечено-красиви, изчистени от подробности и разказ обекти... нещо като северни сияния... Които междувпрочем би могъл да имаш в дома си. И които биха могли да те отделят от житейската суета. Да те успокоят, че има някой, който да усеща и пресъздава красотата в дълбочина и без показна сантименталност. Геометрията в стъклените форми на Ангелина не те ограничава, а се превръща в организация на вътрешния ти свят – иначе хаотичен, разнообразен и крехък. Внушава ти даже вътрешна хармония, колкото и тя да ти липсва... Цветът извира от дълбочините. Не може да се говори изобщо за оцветено стъкло при Ангелина. Самата тя нарича произведенията си магическа реалност. Не знам какво е “магическа”, нито “реалност”. Просто някакви думи. Знам само, че тя е създала един прекрасен свят от форми, цветове и светлина. Често напълно абстрактен и парадоксално точно заради това – правещ ни повече истински хора.Булгаков, или по-точно Маргарита от “Майстора и Маргарита”, казва: “Обожавам хора, които владеят поне едно нещо в съвършенство.” Художничката си познава занаята в крайна степен, при това – толкова нелек е тоя занаят... За да го опитомиш, се налага да изминеш много дълъг път. Но обясняването на тези неща би нарушило усещането за неръкотворност на изкуството й. Опитвам се да изразя нещо, което смятам за много важно, когато говорим за стъклото - именно неговата ефимерност, ужаса, че би могъл да го счупиш и разпилените кристалчета да разсипят временната ти нирвана. Точно тази деликатност, безкомпромисност и красота на формите те привлича неописуемо. Иска ти се да запазиш цялостта. Опитваш се да задържиш мига, в което начинание толкова често се проваляш. Стъклото на Ангелина ти дава надежда, че това е по силите ти. Мислиш си, че е възможно да събереш в едно стъкло целия си свят – заради прозрачността, отраженията, богатството от промени, заради светлината и сянката, поради леко детинските образи от миналото с многобройни кристални топки на магьосници, чрез които би могъл да видиш бъдещето си. Все илюзии, но и опит да опознаеш себе си. Ангелина притежава голям талант, въображение и способност да ти внуши, че любовта е най-важното нещо на света. Тя е човек, който прави мечтите постижими.
ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА
сп. Brava Casa, брой 34, яприл 2008