четвъртък, 3 април 2008 г.

Постигната красота

SUMMARY: A definitely positive, at places, enthusiastic evaluation of the art of Angelina Pavlova, of our equipe, in the field of glass art, by a well known Bulgarian art critic

Не знам защо, но мислех, че ще ми е трудно да пиша за стъклото на Ангелина Павлова. То е толкова съвършено и толкова директно ти въздейства, че... какво ли да обясняваш изобщо?
После погледах за кой ли път нейните искрящи форми и изслушах непретенциозния й разказ. Седяхме на маса в ресторант с грозни стъклени чаши, гледах ръцете й, които ги държаха, и си мислех как ли понася тази стандартност и безличност... е, понасяше я добре.Жизнен, земен, упорит, май доста безкомпромисен човек, абсолютно съм сигурна – твърдоглав, упорит, вид борец, уравновесен борец... независимо от бурния си темперамент. Ангелина знае какво иска и как да го постигнеДоста време учи на различни места по света. Научила е и доста езици. Цел – да проникне отвъд красивата повърхност на стъклото.За съжаление повечето хора си представят чаши, щом се заговори за стъкло, и в краен случай – вази. Независимо че всички специалности (по всички академии), занимаващи се със силикатни форми, учат основите на пластическите изкуства – рисуване, скулптура, живопис. И едва накрая, евентуално... се влиза в цеха.Ангелина гледа на стъклото като на скулптура. Само че не си представяйте онези малки прозрачни животинки от рафтовете на сувенирните магазини... ще бъде груба грешка. Тя прави истинска пластика – поне според моите разбирания. Успяла е да постигне мечтания от всеки художник синтез между форма, материал и послание.Има хора, които харесват марката „Сваровски”, има и други, които биха харесали пълната й противоположност – Ангелина Павлова. Тя притежава мярка – онова деликатно нещо, което прави от примамливата сама по себе си отразяваща повърхност естетически материал, нежелаещ да флиртува със заложеното във всеки човек привличане към гладкото и блестящото.Странно, но в едно диво село край София се раждат възможно най-модерни и цивилизовани форми. Учудвала съм се и как един толкова земен и емоционален (по зодия – огнен) човек прави такива отдалечено-красиви, изчистени от подробности и разказ обекти... нещо като северни сияния... Които междувпрочем би могъл да имаш в дома си. И които биха могли да те отделят от житейската суета. Да те успокоят, че има някой, който да усеща и пресъздава красотата в дълбочина и без показна сантименталност. Геометрията в стъклените форми на Ангелина не те ограничава, а се превръща в организация на вътрешния ти свят – иначе хаотичен, разнообразен и крехък. Внушава ти даже вътрешна хармония, колкото и тя да ти липсва... Цветът извира от дълбочините. Не може да се говори изобщо за оцветено стъкло при Ангелина. Самата тя нарича произведенията си магическа реалност. Не знам какво е “магическа”, нито “реалност”. Просто някакви думи. Знам само, че тя е създала един прекрасен свят от форми, цветове и светлина. Често напълно абстрактен и парадоксално точно заради това – правещ ни повече истински хора.Булгаков, или по-точно Маргарита от “Майстора и Маргарита”, казва: “Обожавам хора, които владеят поне едно нещо в съвършенство.” Художничката си познава занаята в крайна степен, при това – толкова нелек е тоя занаят... За да го опитомиш, се налага да изминеш много дълъг път. Но обясняването на тези неща би нарушило усещането за неръкотворност на изкуството й. Опитвам се да изразя нещо, което смятам за много важно, когато говорим за стъклото - именно неговата ефимерност, ужаса, че би могъл да го счупиш и разпилените кристалчета да разсипят временната ти нирвана. Точно тази деликатност, безкомпромисност и красота на формите те привлича неописуемо. Иска ти се да запазиш цялостта. Опитваш се да задържиш мига, в което начинание толкова често се проваляш. Стъклото на Ангелина ти дава надежда, че това е по силите ти. Мислиш си, че е възможно да събереш в едно стъкло целия си свят – заради прозрачността, отраженията, богатството от промени, заради светлината и сянката, поради леко детинските образи от миналото с многобройни кристални топки на магьосници, чрез които би могъл да видиш бъдещето си. Все илюзии, но и опит да опознаеш себе си. Ангелина притежава голям талант, въображение и способност да ти внуши, че любовта е най-важното нещо на света. Тя е човек, който прави мечтите постижими.
ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА
сп. Brava Casa, брой 34, яприл 2008

1 коментар:

Анонимен каза...

Hello. This post is likeable, and your blog is very interesting, congratulations :-). I will add in my blogroll =). If possible gives a last there on my blog, it is about the Wireless, I hope you enjoy. The address is http://wireless-brasil.blogspot.com. A hug.