На тема канони

SUMMARY: A lively review of a recent publication on canon law, with the pretense to suggest new terms as against the consolidated ones in Bulgarian canonical parlance.

През целия период от началото на демократичните промени у нас Българската католическа църква се е въздържала да публикува солидна религиозна книжнина. Освен един нещастен превод на Американския катехизис на провалилата си междувременно „Школа от Чикаго”, преводът на мащабния Катехизис на католическата църква и една история на Източно-обрядната църква, стъкмена по съществуващ материал, досега нямахме нищо друго за да се похвалим пред света с някакво тежко църковно издание. Книгата во монс. Стефан Манолов, генерален викарий (протосингел) ва Софийско-пловдивската епархия (за напред „диоцез”), „Църковно устройство. Конституционно право на католическата църква”, поредица Каноническо право 1 (Пловдив 2007) 337 страници, се вписва достойно в недългия списък на книжовната ни съкровищница от последните времена.
Повече справочник, отколкото наръчник и още по-малко трактат, първият том от поредицата, която ни се обещава, предлага обяснения по целия спектър на структурата на католическата църква по реда на каноните, които съставляват обновения след Втория ватикански събор кодекс на католическата църква от западен обряд. Особено полезно помагало за онези, може би лишени от западно-европейска канонична литература и езикови познания, да си набавят точни данни за устройството на най-голямата конфесия в световен мащаб, каквато е католическата църква. Срещу заглавните латински термини на отделните параграфи се предлагат успоредни български понятия, някои доста оригинални, а други и спорни, поне доколкото изместват утвърдени вече такива в книжнината и в практиката на католическата църква в България. В този смисъл изданието издава стремеж, забелязан също в литургичните книги, в официоза на българската епископска конференция, даже в джобните каледарчета. Ако изданието беше предназначено стриктно за читателите от Кючюк Париж, никакъв проблем: просто навлизат в лексиката на катедралното духовенство. Работата обаче става сложна, когато в каноничния разговор се включат по-голям кръг от хора –духовници и съверци от другите епархии, инославни, верски неограмотени хора от медиите. Сигурно ще се озадачат, след като разберат, че Пловдивско-софийският епископ, без да е патриарх, екзарх или архиепископ, си има цял диоцез - както дядо Максим с десетте подведомствени му епархии на БПЦ, всяка една със собствен коскуджам митрополит и „подпомощните” им викарии епископи. Във всеки случай и наши, и ваши (би трябвало да) живеят еднакво в митрополия, на латински curia (в превод: диоцезна курия).