ДНЕВНИК 11-29 Февруари 2008

SUMMARY: Our Diary for the second half of February 2008, with the turmoil about a new design of our website, a still undisclosed distinction, editing some notes of/about Pope John XXIII, a meeting of members and staff of the Abagar Foundation in a rather festive mood.

Понеделникът 11-ти ни завари в напрежение покрай оформлението на броя при Драго. Няколкото промени в часовете ни доведоха до 19.00 като старт а като финиш - с удължения и прекъсвания - 00.00 часа, а междувременно се проваляха няколко абагарски срещи, жертвани в полза на изрядността на вестника. Не успя да се включи в процеса главният редактор, ангажирана с приема на иранското посолство в Кандински (в качеството й на председател на Сдружението на банатчани в България и ПиАр на Община Бяла Слатина).
Как измина седмицата не питайте: просто се изплъзна. Остави някаква следа на 14-ти разговорът в Клуба на италианците на булевард Янко Сакъзов приблизително от 14.00 до 16.30 часа, но става въпрос за документ, с засекретено засега съдържание, незабавно скътан в архива ни (докато за него не заговорят медиите и, по-късната приятелско техническа среща в офиса на Kabox в Красна поляна. Скоро ще проличи резултатът й в сайта на вестника.
В петък 15-ти си позволихме развлечение в Националния театър „Иван Вазов” –за втори път през последните четири години- пиесата Дон Жуан със специалното й българско послание, че в света само злото побеждава. Ама не така: и нищожен планинар в средата на комедията не се огъва! Значи, остава красотата да победи света.
Сибирските температури ни заковаха в неделя и понеделник сред стените на „орлово гняздо” Абагар с виртуални походи в много посоки с помощта на интернета (е-мейли, блогове), с една приятна пауза в неделя за разкрасяване облика на твърдината с разместване на картини и експонати.
Във вторник, в деня на гибелта на Апостола на Свободата, се вглъбихме в коректурите на една монография получена от абагареца Массимо Фаджоли (Център за религиозни проучвания, Болоня) посветена на Бележниците на Ронкалли по време на престоя му в България. Потвърждават познати истини и разкриват непознати вълнения в духа на бъдещия папа. Използват се данни също от току що разсекретените части на Тайния ватикански архив, касаещи същия период, както и петтонната Книга на спомените на Кирил Королевски, появила се в Рим през късната есен и уточнения черпени от архива на Абагар. Авторът на монографията предварително ни благодари в заключението за оказаното съдействие и за забележките, които щяхме да прибавим. До края на работния ден приносът ни тръгна обратно по най-бързия електронен начин.
В средата на седмицата компютъра ни неочаквано колабира. Използвахме електронното затъмнение за да продължим разчистването и подреждането на архивната част на колекциите ни., като в неделя се появихме сред верните на Оборище 7, където предадохме две огромно пачки от последния брой на нашия разпространител, дошъл специално от катедралата при Булбанк. Сред интересните ни събеседници, които редовно срещаме тук, ще споменем една от малкото българки, които предпочетат да се черкуват там 83-годишната Рафаела Василева-Алексиева от Белене, пазителка на много сломени от „онези времена”. Заговори ни също апостолическият нунции, без обаче да се похвали, че скоро ще напусне България за по-престижния пост в Дъблин.
Без да се сетим стигнахме до събитиего от 27-ми, приготвено от наши приятели и сътрудници, което събра всички членове на Фондация Абагар и скачените им половинки и четвъртинки, плюс съседи по възходяща етажна линия. За добрата атмосфера допринесе немалко също Микеле Ло Скалцо, който и извози последните гости. Поводът под никаква форма не беше свързан със 75-та годишнина на подпалването на Райхстага на същата дата през 1933 г. c последвалата го поредна „българска следа”.