ДНЕВНИК ,1 -10 февруари 2008

SUMMARY: Our Diary for the first decade of February 2007, relating, among other events, about a memorable celebration of the 95th anniversary of metropolitan bishop Hilarion of Dorostol on Februari 1. and a visit to the office of Ivan Granitsky, former dicrector of Bulgarian National TV and now a most solid publisher, on the 5th .

Месецът на рибите започна с рибния седмичен ден –петъка, който старателно се спазва в абагарската ни база, с изключенията, които уставът на францисканите (regula) позволява, т.е. когато съвпадне с голям празник или при невъможност за съестно разнообразие: Quae apponuntur vobis liceat manducare (Яжте каквото ви сложат на софрата). Рано сутринта на 1-ви се сбогувахме с комшийското дете, студента отличник Кирил, който заминава за Флоренция с наше препоръчително писмо до приятелите ни там. Ще следва в Европейския университет и ще учи италиански език
Следобеда тръгнахме по задачите в центъра, като първата –изпращането на книга „без посвещение” до приятел в Берлин, от когото ще очакваме рецензия за следващ брой на в. Абагар – беше успешна, а втората –търсене на нашумяла книга по въпросите на църквата, която също желяем да представим (сигурно „без посвекение”) – приключи неуспешно: просто не беше още стигнала до щандовете на площад Славейков. Кратка пауза от не повече от 30 минути при Дом на книгата обогати паметта ни с две неочаквани срещи: Илиана Ковачева, която работи в Дом на книгата, ни разкри роднинските си връзки с почти забравени (незаслужено) сънародници, попаднали в кръга на нашите приятели към края на 60-ге години, Димчо и Анна Тодорови, сродени с по-късната ни абагарска почитателка и ревностна църковна деятелка в редиците на харизматичното движение, Зина Попович-Скальоне; а доскорошният служител в Столична библиотика, иподякон Иван Сенокозалиев, в течение на само пет минути изреди поне двадесет имена на висши духовници, с които е контактувал от юношество, от Ронкалли до екзарх Стефан, през дядо Иван Романов, апостолическия делегат Джузеппе Маццоли и нине светителствуващите няколко, които няма да споменем за да не причиним ревност между тях.
Понеделник 5-ти беше такъв ден какъвто древните римляни наричали albo lapillo signandus, т.е. за отбелязване с бяло камъче. Късният предиобед бяхме в офиса на Иван Гранитски на ул. Ракитин. Едно че се запознахме лично, въпреки че се знаехме по обществен имидж, а второ и трето си разменихме книжнина и начертахме съгласуване на някоя инициатива. В движение из помещението, където е настанена издателската къща, която ръководи, огледахме експонатите от конкурса за паметник на св. патриарх Евтимий Търновски. Избрахме си победител, но няма за го издаваме за да не повлияем на надпреварата.
Едва прекрачили прага на базата ни, GSM послание ни прелъстява да честваме на патерици рождения ден на дядо Иларион в ресторант Downtown на булевард Левски. На обявения час прекосяваме по тъмно Западния парк и за около 20 минути сме на мястото на второто събитие от деня. Както става най-често, бяхме изпреварили домакини и гости и ги оставихме да ни открият в хола. Първо се събрахме в конферентната зала за официалната част от неповече от четвърт час и се преместихме в ресторанта за да отбележим събитието подобаващо на столетния виновник, а и на Заговезни по западно-обрядния календар, в навечерието на Пепеляната им сряда следващия ден. Събрахме се около масата шестимата най-близки приятели на стареца, трима духовници и трима цивилни. Понеже с ответната половина не се познавахме (но като че ли за нас всичко бяха научили от юбиляра), обмените бяха най-вече в направление запознанство, кой колко днае и кой колко може – всичко в най-добър тон, с обещание за нови срещи, и празнични, и делови.
Доколкото не ни лъже паметта до неделята не мръднахаме от стола, докато не доизгладихме броя и скачените му приложения за електронното издание. На 10-ти, първа Великопостна неделя по календара на Римскиата църква, който се спазва в повечето наши църкви в Българшя, се явихме в параклиса на Оборище 7, където папския нунций ръсеше на патерици благословената предишната сряда пепел на желаещите да си припомнаг, че сме от прах и в прах ще се превърнем, кой скоро, кой по-късно...На излизане ни спря православен духовник, дочакал края на обреда в хола. Бил американец на служба към руската църква „Свети Дионисий” в Париж, подведомствена на Цариградската патриаршия. По време на обмяната изпъкнаха общи спомени да персонажи и места. Особено му останахме благодарни заради информацията около архидякон Дионисий Гийом, от абагарскшя ни контингент, от десетина години внедрен в православен манастир във Фрянция. Добрите ни чувства датират от лятото на 1955 г., прекарано заедно в манастира Шевтонь в Белжия - той всеоще студент, ние пресен доктор на богословието и асистен по мисиология в Папския богословски факултет „Серафикум”. Тъй като от известно време в антрето на параклиса на улица Оборище се предлагат редки книги на църковна тема (и доста изгодна цена), преди да си тръгнем си пъхнахме няколко томчета в чантата. Не за библиотеката ни, която е презаредена, а за жадуващи за духовна храна приятели от двете страни на верската граница.