Благовестието търси най-прекия достъп до душата на човека. Става обаче така, че движението на Словото нерядко среща по маршрута си ями, легнали полицаи, паравани от всякакъв размер и вид и, главно, разсеяни глашатаи.Че това става у нас, едно на ръка. Става обаче и във Ватикана. Два случая тромава комуникация между центъра и периферията са изнесени в любимия ни блог на Сандро Маджистер от списание L’Espresso (Рим). Първият случай, от 19 юли, бил със свещеник Рафаел Дила Ченделе, 44 годишен, от Централно Конго, интелектуалец, с два доктората и силно ангажиран в социалната дейност на местната църква:: разбрал за книгата на папа Беанедикт ХІ, „Исус от Назарет” излязла през април и превърнала се в световен бестселър, само на 21 юни. Още по-изненадващ е случаят с архиепископа на Кейп Коаст в Гана, Питър Кодво Асиах-Турксон: видял случайно книгата на 20 юни, когато бил на посещение във Венеция, където участвал в съвещанието на редакционния съвет на авторитетното международно, междурелигиозно, междукултурно списание “Oasis”, с което специално се слави основателят му кардинал Андело Скола, патриарх на древната морска велика сила.
Смяната на върха на отдела за комуникации във Ватикана миналия месец, обещава да промени нещата там. А у нас, какво трябва да се смени?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар