петък, 25 януари 2008 г.

КНИГИ С ПОСВЕЩЕНИЕ

SUMMARY: We are reviewing two books, just received by our editor: Bulgarians in Bucharest (Rumania) on the Eve of National Liberation (19th Century), and Early Memories of an Old Lady about People and Places from about the End of Second World War.

ЛУЧИЯ И. КЕРЧЕВА-ПЪЦАН - ЛУКА П. ВЕЛЧОВ, Букурещ – места и личности на българската емиграция през Възраждането. Научнокултурен очерк и дзокументи ( Изд. Фабер, Великотърново 2007) 136 страници. С многоброъни черно-бели илюстрации в текста.
Буквално, едно патриотично издание, не само поради възрожденската тема, а и за това, че се намерил родолюбив спонсор –кметът и общинския съвет на град Златарица!
Съставена от различни материяли и от други автори, освен посочените на корицата, книгата се опитва да освежи паметта на сънародниците около силното присъствие на българите в Букурещ през ключовия момент от нашето възраждане, тепосредствено преди освобождението.
Три главни раздела са посветени съответно на Букурещ като център на българската емиграция през ХІХ век (стр. 11-20), приноса на букурешките българи за освободителните борби (стр. 21-38), просветното им дело (стр. 38-54). Следва списък на места от значение за българското възраждане, придружен със снимките на повечето ог тях, с акцент българското училище „Христо Ботев” (стр. 55 – 112) и документи (сгр. 113-135). Желателно е да се каже нещичко и за двете български махали, днес квартали на Букурещ, Попещи и Чопла, въпреки че те са свързани повече с преселването на „нашите павликяни”, в същност най-компактното българско ядро в столицата на северната ни съседка.

ПУПИБАК, Сироко. Разкази (Работилвица за снижнина „Васил Станилов”, София 2007) 131 стр., с орнаментални рисунки и един анонимен портрет.
С вътрешна радост прелистихме тази необичайна книга, без името ва автора и без имената на героите на 17 разказа – самите отлично закотвени във времето и по местата на познати събития. Както разбираме от предговора на Атанас Свиленов, авторът не е професионален писател, но си е изградил стил и духовна дълбочина да привлича и омайва читателя със анализи на собствените си чувства от детството до днес, с погледа на набраната през десетилетията житейска и естетична мъдрост.
Занимаваме се специално с тази книга, тъй като вече на първите страници разпознахме контурите и видяхме в снимката му наш добър старши приятел отпедии 40 години. В редовете посветени на стр. 19-25 на „Неразбрания ми македонски вуйчо” открихме непосредствените спомени и ведрите чувства на девойчето от края на войната към съратника на Иван Михайлов, придружил го на Запад и останал до него до смъртта си през 1968 г. Става въпрос за адвокат Асен Аврамов. Ше сме се запознали с него може би още от 1946 г., със срещи и контакти продължили практически до смъртта му. Въпреки че никога не навлизахме в точните му задачи или в конкретните условия на живота ву в емиграция, знаехме че е политически ангажиран с македонската кауза в обкръжението на войводата Иван Мишхаилов (Виж брой 12, 2007). Винаги усмихнат и спокоен, възпитан и внимателен, често се явяваше като коректив на емигрантските страсти български. Последната ни среща беше в двора на клиника „Калвария” на 26 януари 1966 г., час след като в нея беше опериран бащата на българската емиграция в Рим, отец проф. Йосиф Гагов (Виж брой 9, 2007). Не ни е ясно защо, той бил допуснат да присъства на операцията или да разговаря с опериращия екип. На излизане от сградата просто ни прегърна и заплака. Коза само: „Няма да оцелее!”. Възстановяваше се общият ни приятел само за кратко през месец два, но на 14 септември 1967 г. се пресели във вечността. Недълго след това го последва и Асен. Нам се падна честта да го възпоменем на конгреса на Македонските патриотични организации в Питсбърг през лятото на 1968 г.

сряда, 16 януари 2008 г.

ДНЕВНИК 1-17 Януари 2008

SUMMARY: A full fortnight of our Diary from 1st to 17th of January 2008, recording how did we meet the New Year in the winter resort of Bansko and then struggled through snow and ice back to our desk in Sofia, what friends –Italain and Bulgarian- did we meet for a second and third celebration of the same event and what handicaps we had to overcome in order to come out in time with the first installment of volume 17th of our magazine, number one of 2008.

Новата 2008 година ни посрещна сред снеговете в Банско. Тишината сутринта на първия ден от годината ни насърчи да походим по заснежените централни улици до площада пред културния дом, където от обяд се състоя кукерско състезание, с участието на кмета, също дегизиран като кукер, минус звънците и високата шапка, характерна за играчите от този куриозен жанр, някак извън сезона си, заговезни, традиционно свързан с тези антични прояви.
Истинско изпитание беше завръщането ни в базата на 2 януари по заледените пътища на Предела, през преспи, виелици и мъгла, с удвояване на нормалното време между двата пункта хотел Вила Рока и абагарското ни гнездо.
До 7-ми не мръднахме от базата, било поради извънредно низките температури, до 12 гпадусо под нулата, било поради притеснението ни за закъсняващия януарски брой на вестника. Късно вечерта на Ивановден ни звъни приятелят от италианската колония в БГ, Микеле Ло Скалцо, с предложение да честваме началото на новата година още веднъж при Да Лео. Събра се същата компания от 25 декември: собственикът Алберто, наричан „татко,"Пиерджорджо, Силвано, Микеле, наше смвирение, плюс филмовия продуцент Джанфранко, навремето участвал в реализирането на филма за папа Йоан ХХІІІ, с племенника на покойния папа, Марко Ронкалли в ролята на епископ дядо Кирил Куртев, когото и ние лично познавахме. Без да навлизаме в подробности по менюто, ще кажем, че тук ще можете да вкусите превъзходната pastа all’amatriciana, каквато само Алберто, бивш ватикански служител, е в състояние да ви зготви. Важен резултат от това честване „на патерици” на Нова Година бе благоразположението на Алберто да излага редовно в. Абагар на тезгяха на елитното заведение, посещавано от цвета на италианската колония и българските им клиенти-гурмета.
На 8-ми приехме поканата да честваме рождения ден на д-р на философските науки Габриела Спаня-Кардашева във Виенската сладкалница на Московска. Освен богатата обмяна по целия спектър на абагарската вселена, получихме есето на д-р Сенг Хон Ли, „Оснви на обединителна мисъл”, преведена от съпруга й проф. Цветан Кардашев, навремето един от водещите български дисиденти-еколози, „ял боя” при градинката на Кристал през 1989 г. От наша страна й подарихме екземпляр от второто издание на „Житието на св. Франциск Асизки по източниците му”, съставено от нас през 2004 г. и вече на изчерпване.
До петък си кротувахме в дома, с последни усилия да доведем до край първия брой от Година ХVІІ на вестника ни, докато именно на 11-ти не бе препратен до деятелите по втория етап – редакторска ревизия от Свеглана, и третия –печатно оформление от Драго. Вечерта си позволихме излет до заведението „Сите българи заедно” на родолюбеца Никола Григоров. Покани ни, заедно с придружителя ни ландшафт архитекта Марио Бондиков, направо на своята маса, където постепенно се събраха до 15 души специални гости. На останалите маси ще да е имало най-малко 100-200 човека. Екнаха комитски песни до заглушаване, рипнаха хора до припадане. В една от паузите направихме запознанство с Григоров, заговорихме за Ванчо и си разменихме литература: от него - шест томна сбирка с македонски песни, от нас - последния брой на в. Абагар със спомените ни за Иван Михайлов и анализ на папската епциклика за надеждата. Като че ли на човека му беше трудно да се раздели с абагарккото четиво: ставаше да поздрави някого и пак се връщаше на страницата, или направо си го носеше из залата. Останалите броеве бяха скътани от близкоседящите ни сътрапезници. Само на излизане придружителят ни Марио призна, че не успял да си задържи брой за собствената си колекция. Ще му се наложи да си го търси следващия ден при италианците на Янко Съкъзов.
В недель 13 япуари решихме да приемем събраните предизвикателства на минусовите градуси, мъглата и поледицата, властващи тези дни в столицата, и да се доберем до параклиса „Благовещение Богорозично” на ул. Оборище, където редовно служи (и изнася най-добрите проповеди в страната) папският нунций, хем да се потопим в една същинска католическа общност, съставена от разноцветни богомолци от няколко континента, хем да поздравим абагарците сред тях с новата година. Когато пристигнахме, богослужението беше вече започнало (вината е на поледицата по тротоарите). Следователно с нашите трябваше да разговаряме след службата. Няма и да ги споменаваме. По-скоро ще изтъкнем обмяната с една от сестрите, обслужващи резеденцията на нунция, румънка по националност, родом от Бъкъу, където и ние сме се подвизавали точно преди десег години (Виж Дневник за месец май 1998). Протекоха имена на места и личности, познати на едната и на другата страна. Следва половинчасов разговор с настоятелката на местните доминиканки (в цивилно), Маия-Хелдегарда Райкова, най-плодовития автор на страниците на в. Истина-Веритас и наша позната отпреди 17 години, когато се зараждаше идеята Абагар. За малко не стана съоснователка на вестника! Прекъсна обмяната лично папския нунций, с когото трябваше да се поздравим с празниците и да разменим вести покрай последното му посещение в Рим. След кратко гостуване на клуба на италианците там близо, тръгнахме пеша през Александър Невски и по Раковска до площад Славейков. В Дом на книгата антикварката Ваня Андонова ни се похвали с последните постъпления, както другите дами се кипрят с бижутата си: ръкописни бележки на Шкорпел по страниците на учебник по география на България от времето, т.е. от края на по-миналия век. Докато разговаряхме ни настигна мъдрецът Пламен Цонев, с буйната си бяла грива като на пророк, какъвто е в същност, въпреки че и той, както последният от старозаветните пророци, Йоан Предтеча, е по.скоро „глас в пустинята”. Интересува се за току що излязлата от печат Ватиканска документация за процеса срещу тамплиерите от 1308 г., с оправдателната им присъда от страна на папата. Прекарахме следобедните часове до смрачване в ателието на Драго покрай оформлението на първия брой от новата година, с постоянен скейп-мост с главния редактор Светлана Караджова на поста си в Бърдарски геран, столицата на банатчани в България.
Използвахме началото на седмицата за да закръглим обобщението на вестника на английски и редактирането на бюлетина на италиански, които придружават електронното ни издание, като при последното особено ни затрудни набирането на вести за католическата църква в БГ, с всички меродавни източници (не)очаквано заглъхнали след празниците. Между капките пререждахме сектори на работната ни библиотека. Късно след обеда на 16-ти бяхме в клуба на заслужилите интелектуалци на ул. Загоре, създаден от Зоя Паприкова. Ще получават редовно в. Абагар. Останахме малко за сверяване на часовниците с кореспондентката на в. Дума, Силвия Николова.
Неприятни недоразумения между нашия офис, ателието на Драго и печатница ЕМПАС при моста Чавдар забавиха с цели три дни излизането на вестника чак в четвъртък, 17-ти, денят когато в столицата пристигаше руският президент Владимир Путин. Махнахме си ръка от десетина метра разстояние при Орлов мост (Ако в същност беше той).

петък, 11 януари 2008 г.

АБАГАР 1, 2008 Предпечат

SUMMARY: Preview of Abagar 1 (191) January 2008: A Clash over the hermeneutics of Vatican II; The Story of Gostilya, a small Catholic parish in Bulgaria; Bulgaria in the Agendas of Pope John XXIII –Paris 1949-1953 and the Vatican 1958-1963; Meeting members of the Abel United Nations (Moonists) in Sofia. Rubrics.

АКЦЕНТ: Конфронтация по тълкуването на Втория ватикански събор между две школи – Болонската и Римската.

ИСТОРИЯ: Църквата в Гостиля.

СЪБИТИЯ: Конфепенция на Авеловите Обединени Нации в София.

КНИГИ: България в Бележниците на Йоан ХХІІІ –Париж 1949-1953; Ватикана 1958-1963.

ВЕСТИ: Ватиканска Бележка по повод евангелизация и прозелитизъм; Йезуити на събор в Рим; 2000-годишният юбилею от раждането на св. Апостол Павел; Тони Блиър става католик.

НЕКРОЛОГ: Сестра Михаела (Чола) Гаджева, 1926-2008.

ДНЕВНИК Декември 2007: Гости, коледни и новогодишни събития.

четвъртък, 3 януари 2008 г.

ДНЕВНИК 20-31 ДЕКЕМВРИ 2007

SUMMARY: Our Diary for the last decade of 2007, with some events to remember: a visit to the Sofia office of Abel United Nations, another of Tempelton prize candidate Leon Moscona to our own office, and a third to the most famous Bulgarian winter resort Bansko in order to meet, together with our wonderful local friends, New Year 2008.

На 20-ти приехме поканата да присъстваме на лекция на проф. Иван Калчев, навремето културен съветник на апостолическия нунцшй Марио Рици, който и спонсорира някои броеве на издавания токава от Калчев вестник (Черния) Ден. Обстоятелството, че тя щеше да се състои в седалището на Федерацията за вселенски мир, известни също като мунисти, не ни озадачи повече от нужното. На ежедневна основа се срещаме с хора на културата, медиите и пресата, вярващи от различни вероизповедания, малтийци, ротарианци, архонти, дъновисти, масони, тамплиери, (освен с църковни сановници от различен сорт и степен), понякога с хора с явни и публично известни морални и обществени кусури - педерасти, педофили, прелюбодейци, митомани, фантазьори, крадльовци и корумпирани, а защо да не се срещнем и с мунисти, които се различават с изрядното си поведение, добро възпитание, толерантност и готовност да помагат! Толкова повече, че с някои от тях вече случайно сме се засичали при общи домакини с други убеждения. Нали първият закон от абагарската ни философия е: „Най-малкото, което можеш да направиш за другия е да го изслушаш”(Виж тук Събития).
Истински миниколоквиум („мини” поради броя на участващите 4-ма души, а не поради тежестта на засегнатите теми) се състоя на 22-ри в седалището на Абагар, след като около 20.00 часа се появи Влади Киров, сценаристът на най-широко разпространения български филм извън България, за времето на Ронкалли в нашата страна (1925-1934). Освен откровения по подробности около реализирането на филма, някои касаещи и нашата персона се отваряха скоби в много посоки и се дигаха наздравици на различни нива до около 22.00. Останахме взаимно обогатени и мотивирани по няколко проекта в близкото бъдеще. Тръгна си от нас с тежък товар – подвързаните в два тома 160 броя Абагар, от октомври 1991 до април 2005, с тегло 10 килограма, а интелектуална тежест колкото цяла енциклопедия от 20 тома. Както разбрахме, до следващата сутрин беше прелистил половината от тях, със собствено мнение по много въпроси и с въпроси по немалко от засегнатите теми. Значи, все пак има ги все още в България четящите хора!
Подготовката за големия празник съвпадна с мащабното подреждане на дома след великото ни преселение на по-низката кота. Специално започва да се вмества в определените й сектори архивната част в трите й раздела наша, обща, снимкова и музейна част. Междувременно летяха напред назад коледни послания. Особена радост ни донесоха тези на двамата ни старши почитатели Доростолски митрополит Иларион и Буркаска презвитера леля Кунка Стефанова, които днес празнуват 93-та си Коледа и решително гонят 100-то й календарно повторение.
На самия ден Рожество Христова се присъединихме към катедралното изпълнение на храма Свети Йосиф от пентагона, съставен от него, Света Неделя, Баня Баши, Синагогата и Булбанк. Приехме поздравленията на няколкото заклети абагарци, като на някои пъхнахме в ръцете допълнителни броеве Абагар и веднага побързахме с такси към Лозенец, където ни чакаха Василия и Явора Стоилови, заедно с Кен Нагай и топ-пианистите Елена и Христо Лазарови. След около час ни потърси и след малко дойде да ни поеме с колата си предприемача Микеле Ло Скалцо за по-сложна среща при Да Лео. Собственикът Адалберто (регион Марке в Италия) оставил отворено само за нас заведението. Създаде се компания от седем души, освен споменатите също съпругата и дъщеричката на Микеле (регион Тоскана), Чанко (България), Пиерджорджо (остров Сардиния) и Силвано (регион Венето). Беше наложителен италиански. Само спомените и съдбите на тези млади хора, дошли да пробват късмета си в България, биха изпълнили целия ни дневник за този месец. Ако срещата се повтори, не е изключено заведението на броени метри разстояние от хотел Москва да се превърне в нов разпределителен пункт на в. Абагар.
Вторият ден на Коледа ни задържа в дома. Гостува ни архитект Мария Иванова, следвала в Италия, когато и ние следвахме там. Спомени за хора и събития невероятно съвпадаха с допълнителни щрихи за едната или другата страна. По-късно се срещнахме с ландшафт инженера Марио Бондиков във Виенското на цар Освобоодигел, все на тема родолюбието вчера и злодневието днес.
Пак там на 27-ми пихме ябълков чай с репортерката на в. Дума Силвиа Николова, току що наградена със статуетка на Хигея от Лекарския съюз за най-добри репортажи за здравеопазването в България през 2007. Понеже вече ни гонеше неприятна настинка, й се доверихме да ни посъветва за най-лечебния чай в близката аптека. Сигурни сме, че няма да се изложи за пред следващия приз в края на 2008.
В събота, 29-ти, наш екип в тричленен състав посрещна предсавителите на движението The Second Coming, ще рече „Парузията”, известна също като „Страшния съд”, водени от основателя, кандидат Темпълтънов лауреат за 2007, Леон Москона. Останаха с нас до 19 часа на чай, плодове и сладки приказки по възвишените теми на човечеството. Обмяната се кръстосваше не само с Учителя, а също толкова интензивно със следовничките му Бернадет ог Ирландия, Красимира от София Снежана от Варна. Тръгнаха си с дебели пачки Абагар, които ще разпространяват сред посетителите си.
В неделя тръгнахме за Банско при новите ни абагарски приятели от края на лятото Елиана и Иван (Виж Дневник 1-2 Септември 2007), за да посрещнем с тях и децата им Калоян, Гого и Яна новата 2008 г. Първо посетихме старата църква, някога по турско време най-голямата в Българско до построяването на Свети Александър Невски. Набожна посетителка се вайкаше, че любимите й икони ги нямало повече на местата имс, а стара клисарка я уверяваше, че сигурно ще да ги е видяла чрез видение, без да са там: „Такива неща стават в църквите, даже понякога и мъртви можеш да видиш!” По-късно помогнахме на децата да си стегнат сурвачки, както по старо време. Прекарахме с тях сутринта на 31-ви на ледената пързалка при Стражите –ние в ролята на фоторепортер. А вечерта до полунощ със сладки приказки до полунош, както му е реда.