SUMMARY: A substantial digest of Holy Father`s Message for the World Day of Peace on January 1st
От 42 години, от когато през 1968 г. папа Павел VІ обяви 1 Януари за Световен ден на мира, към световните лидери и към цялото човешко общество от Рим излитат силни послания за мир. Във връзка с 40- годишнината на установената традиция, разпратените дотогава послания бяха издадени в два дебели тома от близо 3000 страници, които представляват един колкото полезен , толкова и авторитетен наръчник за принципите и предизвикателствата в този сектор на междучовешкото съжителство, където гласът на римския папа не трябва да остане „глас в пустинята”.
Таз` годишното послание е озаглавено: „Да се борим срещу бедността за да градим мира”, повтаряйки отчасти темата на едно предишно послание на своя предшественик Йоан Павел ІІ от 1993 г. С неповторимия си стил и мисловни ресурси приемникът му от преди три години се аргументира убедително в новата световна мрежа от напрежения и изкушения на силните от деня да поверят разрешаването на конфликтите си на оръжието. Различно от другите папски документи, като енцикликите и апостолическите послания, новогодишните призиви на папите се простират върху неголям брой точки, като настоящият се изчерпва в само 15 недълги параграфа, в случая събрани по няколко в три близки раздела със собствени подзаглавия за по-лесно усвояване от лица несвикнали да боравят с църковната терминология.
В уводната част, след кратко представяне на темата и връзката й с думите на предшественика му, папата предлага изходната си позиция, че условията, при които живеят повечето човешки същества днес представляват явна обида за основното достойнство на човека и, следователно, застрашават истинския и хармоничен прогрес на международната общност (§ 1).
При анализирането на днешната ситуация, заедно с бедността, по мнение на папата, е необходимо да имаме предвид също сложното съвременно явление, известно като глобализация, което, както изтъкват икономисти и социолози, силно влияе на редица аспекти на бедността. Този поглед обаче трябва да вземе под внимание също духовните и морални измерения на въпроса, насочвайки погледа ни кйм бедните като съпричастни в един всеобщ Божи план да образуваме всички едно общо семейство, където отделните лица, народте и нациите да настройват поведението си според принципите на братолюбието и отговорността.
Ако бедността беше само състояние на липса на материални блата, тогава социалните науки щяха да ни помогнат сами да измерим това явление с количествените му показатели. Съществува обаче също една нематериална мизерия, която не се определя от недостига на материални блага, както това се наблюдава и в богатите и напреднали общества, , където, въпреки икономическото им благосъстояние, са на лице маргинализация, морална и духовна нищета, хора вътрешна объркани, изпитващи различни форми на нещастие: от една страна - морален упадък, а от другата - хипер материален напредък.
„Не ни убягва и обстоятелството – продължава папата – че икономическият растеж в тъй наречените бедни общности се възпира и от културни пречки, които не позволяват на хората да ползват адекватно съществуващите ресурси. Факт е, че причинената от вън нищета се корени в липсата на уважение спрямо върховното достойнство на всяко отделно човешко същество: когато човекът не е възприет с цялостното си предназначение и не се зачитат каноните на една автентична човешка екология, се освобождават също злите процеси на бедността (§ 2). На тези коварни сектори се спира Светият отец в следващите няколко параграфа, с общо заглавие
Морални аспекти на бедността (§§ 3-7)
Изброяват се последователно пет области, където оздравяването на бедността не може да бъде осъществено без да се съобразяваме с засегнатите морални ценности.
1) Когато демографското развитие се сочи като фактор за бедността в някои среди, последвалите акции за ограничаване на раждаемостта, включват средства незачитащи нито достойнството на жената, нито правото на родителите да решават отговорно за броя на децата, а понякога нито даже правото на живот на оформения вече плод: изтребването на милиони неродени деца в името на борбата срещу бедността, представлява в същност ликвидарането на най-бедните сред човешките същества. Както обяснява папата, тезата на онези, които предлагат намаляване на световното население като начин да се овладее бедността, се оказва все повече погрешна, тъй като именно страните с по-бърз демографски растеж се оказват днес сред двигателите на световната икономика (§ 3).
2) Състоянието на икономическата среда се влошава драматично от разпространението на епидемии и пандемии като малария, туберкулоза и СПИН, които, като удрят продуктивните сектори в обществото водят до общото му обедняване. В този сектор се забелязват намеси, насочени към борбата срещу тези болести, които се превръщат понякога в същински шантаж спрямо бедните нации, когато разпоредителите на медицинските помощи налагат на получателите програми противни на човешкия живот, както става в частност с борбата срещу СПИН, където би трябвало да бъдат приложени на първо място мерки от морален и възпитателен характер, като въздържане и съпружеска вярност, както прави католическата църква в мащабната си намеса в тази борба, а не да се насърчава още по-голям разврат чрез предоставянето на противозачевателни пособия (§ 4).
3) Моралното измерение на борбата срещу бедността проличава особено силно при посрещането на недостига, който засяга най-беззащитните сред хората – децата. Доказано е, че сред засегнатите от бедност в света почти половината са невръстните. Налага се да бъдат предприети мерки и инициативи в защита на непосредствената рамка на съществуване и възпитание на детето - семейството, което го приема и се грижи за него. Което пък на свой ред означава грижа за майката, стабилност на семейната среда и на взаимоотношенията в нея (§ 5).
4) Тясна е връзката между разоръжаване и напредък. Все още се заделят невероятно големи суми за оръжие, особено високи за бедните страни, като същевременно обществото е лишено от ресурси за социално и здравословно оцеляване. Средствата прахосани за оръжие са в същност отклонени от хуманни и обществени проекти, и то в разрез с принципите на Хартата на ООН, параграф 26, където изрично се препоръчва само една минимална част от от националните ресурси да бъде заделена за оръжаие и военна защита.
5) Борбата срещу бедността е компрометирана днес също от хранителната криза, която засяга най-вече бедните страни, принудени да продават евтино, а да купуват скъпо за най-елементарните си нужди. Известно е, че не става въпрос толкова за липса на хранителни продукти, а главно за предоставянето им там, където трябва, и за спекулации, които се правят с търговията им (§ 7).
Глобална солидарност (§§ 8-13).
В отговор на тези предизвикателства, идващи от световните бичове, които удрят най-вече по бедните, Светият отец навлиза към ключа за ефикасното им преодоляване. Това е солидарността в световен размер между богати и бедни, можещи и изнемогващи, както между нациите, така и между отделните злословия във всяка една нация, основана обаче на твърдите норми на общото благо и на природата на човека в пълното му измерение като чедо Божие и член на едно и също световно семейство, онова, което Светият отец парича „единен етичен кодекс”. „Глобализацията, сама по себе си – продължава папата- отстранява известен брой препятствия между хората, това обаче не изключва възможността да не издигне нови такива; сближава народите, обаче самата близост в пространството и във времето не създава от само себе си условията за едно истинско общуване и истински мир”. Необходимо е всеки отделен човек да се почувства лично засегнат от неправдата съществуваща в свега и от нарушението на човешките права ((§ 8).
В следващите два параграфа Негово светейшество се спира по-обстойно на солидарността в международната търговия и глобалното движение на финансовите ресурси, като порицава зараждащите се процеси на разпределяне на пазарите, които създават нови напрежения и нови конфликти както между старите индустриализирани страни, така и с новоразвиващите се икономики (§9).
Папата навлиза и в дебрите на финансовата криза, отприщена през последните месеци –по негово мнение- от стремежа за бърза печалба само чрез играта на финансовите рискове, улеснени от електронни анализи и трансфери, овладени от силните на деня, без достатъчно закотвяне в дългосрочните темпове на икономиката, особено нужни за новоразвиващите се страни (§ 10).
Срещу тези неблагоприятни за бедните слоеве процеси Светият отец призовава към едно сътрудничество и съгласуване на усилията както на икономическо, така и на юридическо равнище, което да позволи на международната общност и на самите икономически изостанали страни да посочат и да осъществят необходимите мерки за оздравяване на икономиките си. За целта Светият отец насърчава адресатите си на високите държавни постове да инвестират ресурси насочени към постигането, в среден и далечен срок, на една здрава култура на предприемачеството, необходимо за увеличаването, а не просто за разпределянето на доходите (§ 11).
В края на този раздел, Негово светейшество издига лозунга на социалната доктрина на църквата: бедните да заемат първите места в нашите грижи. Те трябва да бъдат освободени от нищетата и включени в подобаващи икономически, политически, обществени рамки, където да получат избавление от нищетата и интегриране в процесите на икономическия, обществен и културен напредък, за да допринесат те самите за по-нататъшното развитие на обществото, както е широко доказано от еволюцията на човечеството през изминалия век, когато дотогавашните бедни започнаха да се превръщат във фактори на световната сцена (§ 12).
Цитирайки своя пряк предшественик, папа Йоан Павел ІІ, Светият отец пледира за един задълбочен анализ на феномена „глобализация”, която не се изчерпва само в икономическите си и информационни рамки, а се простира в сферата на нравите и на духа, където е също необходимо да се положат усилия за правилното й въздействие на поведението на хората (§ 13).
В заключителната част на посланието (§§ 14-15) Светият отец се позовава на учението на своите предшественици от папа Лъв ХІІІ (1878-1903) до папа Йоан Павел ІІ (1978-2005), като на едно духовно наследство одухотворено до днес от Евангелското благовестие.
сряда, 31 декември 2008 г.
вторник, 30 декември 2008 г.
Ватикан: Стоп за италианското законодателство
SUMMARY: From January 1st , a Stop to Italian laws on Vatican territory
От 1929 г. Ватиканската държава приемаше почти автоматично и безрезервно законите изковани от италианските законодатели, с изключение на онези, които явно противоречаха на основни църковни канони и нравствени норми, като законите за развода аборта и расистките зякани от 1938 г. Главната причина беше присъствието на голям брой италиански граждани временно или трайно пребиваващи на Ватиканска територия и по-широкото обсъждане на законите от особено компетентни органи От януари няма да е повече така: поради промени в отдел Източници на законодателството на Ватиканската държава одобрен от папа Бенедикт ХVІ на 1 октомври, влизащи в сила именно на 1 януари Светият престол си запазва правото да анализира и преценява всеки нов италиански закон в светлината на собствения си каноничен ред преди да го въведе на територията си.
В статия появила се във Ватиканския официоз :`Osservatore Romano от 31 декември се обяснява също, че мярката се налага и от прекалено големия брой закони и законови обяснения, които непрестанно текат от итолианските законодателни камери (Парламент и Сенат), някои с определено кратък срок на валидност, а други противоречиви помежду си.
От 1929 г. Ватиканската държава приемаше почти автоматично и безрезервно законите изковани от италианските законодатели, с изключение на онези, които явно противоречаха на основни църковни канони и нравствени норми, като законите за развода аборта и расистките зякани от 1938 г. Главната причина беше присъствието на голям брой италиански граждани временно или трайно пребиваващи на Ватиканска територия и по-широкото обсъждане на законите от особено компетентни органи От януари няма да е повече така: поради промени в отдел Източници на законодателството на Ватиканската държава одобрен от папа Бенедикт ХVІ на 1 октомври, влизащи в сила именно на 1 януари Светият престол си запазва правото да анализира и преценява всеки нов италиански закон в светлината на собствения си каноничен ред преди да го въведе на територията си.
В статия появила се във Ватиканския официоз :`Osservatore Romano от 31 декември се обяснява също, че мярката се налага и от прекалено големия брой закони и законови обяснения, които непрестанно текат от итолианските законодателни камери (Парламент и Сенат), някои с определено кратък срок на валидност, а други противоречиви помежду си.
Тайните бележници на Ронкалли
SUMMARY: On December 16th in Rome was presented the 10 volume edition of the Agendae or Daily private notes of Pope John XXI, including a volume from his years in Bulgaria (1925-1034)
Петдесетгодишнината на избора му на папския престол бе достоен повод да бъде представен комплектът от 10 тома бележници, които папа Йоан ХХІІІ води в продължение на близо 60 години, от младини до смъртта си (1905-1963). Те бяха представени в Рим на 16 декември от директора на Института за религиозни проучвания в Болоня, проф. Арберто Меллони, издател на поредицата. На проявата присъстваха църковни представители от най-висок ранг, като кардиналите Франческо Маркизано, отговарящ във Ватикана за базиликата Свети Петър, и Роберто Туччи, дългогодишен генерален директор на Радио Ватикан и организатор на по-голямата част на папските международни пътувания. Сред публиката бе забелязан бивиияг председател на Европейската комисия, Романо Проди. Президентът на Италия, Джорджо Наполитано, изпрати поздравителна телеграма. По-голямата част от тези бележници, включително и томът касяещ престоя на Ронкалли в България, бяха представени на тези страници през изминалите месеци.
Петдесетгодишнината на избора му на папския престол бе достоен повод да бъде представен комплектът от 10 тома бележници, които папа Йоан ХХІІІ води в продължение на близо 60 години, от младини до смъртта си (1905-1963). Те бяха представени в Рим на 16 декември от директора на Института за религиозни проучвания в Болоня, проф. Арберто Меллони, издател на поредицата. На проявата присъстваха църковни представители от най-висок ранг, като кардиналите Франческо Маркизано, отговарящ във Ватикана за базиликата Свети Петър, и Роберто Туччи, дългогодишен генерален директор на Радио Ватикан и организатор на по-голямата част на папските международни пътувания. Сред публиката бе забелязан бивиияг председател на Европейската комисия, Романо Проди. Президентът на Италия, Джорджо Наполитано, изпрати поздравителна телеграма. По-голямата част от тези бележници, включително и томът касяещ престоя на Ронкалли в България, бяха представени на тези страници през изминалите месеци.
понеделник, 29 декември 2008 г.
СТОЛЕТНИЦИ: BASIL HEISER (1909-2009)
SUMMARY: On the 4th of January former Minister General of the Order of the Friars Minor Conventual, Fr Basil Heiser, will celebrate his 100th anniversary. A profile is provided, recalling also his contribution to the start of our engagement among Bulgarian Catholics abroad.
Бившият генерале настоятел на францисканите- крило канвентуалци Бейзъл Хайзер (1960-1972) на 4 януари чества стогодишния си юбилей, и обещава да навлезе още по-дълбоко във второто си столетие. Майка му, червенокожа индианка от щата Индиана на времето се прославила като най-дълголетната жителка на Новия свят.
Избран на високия орденски пост през един груден момент от живота на францисканите точно в навечелието на Втория ватикански събор, той успя да изведе събратята си в новата ера на динамичния следсъборен живот на църквата, с мъдри промени и силни мотивации за подрастващото поколение събратя. Няколко съприкосновения с неговото служене повлияха силно на по-далечната ни абагарска кауза-съдба. Бяхме в екипа, който подготви за него единственото му писмено становике по въпросите на междуцърковните през тлетия период на съборните заседания (есента на 1964). На 22 ноември следвашата година ни предложи е остави своодно да решим дали да оглавим Икуменическия институт на ордена в САЩ, който точно тогава се оформяше в град Луивил, щятя Мисури. Предпочетохме другото предложение, идващо от Светия престол, за което вече знаехме, да се ангажираме с дейността сред българите в чужбина. Началото на новато ни служба съвпадна с преизбирането му да втори мандат на върха на ордена (юни 1966), Наложи не се взаимно да се поздравим за въцложеното ни доверие. След края на втория си мвандат отец Бейзъл служе известно време във Ватиканската комисия (после Съвет) за междуцърковните икуменически отношение, а след това като първи зам.секретар на Ватиканския отдел за монашеските редици, със специална отговорност за сектор монахини.
Пенсионер от средата на 80-те години, продължи да живее в генералната квартира на ордена, ценен съветник при разрешаването на сложни ситуации.
Негова е също заслугата за доизграждането на най-съвременната тогава база за богосбовско обучение във Вечния град, папския богословски факултет Серафикум, останал наша абагарска площадка на действие в течение на 40 години (1964-2004). Ad multos annos! Или е по-правилно в случая да му пожелаем: Ad multa saecula!
Бившият генерале настоятел на францисканите- крило канвентуалци Бейзъл Хайзер (1960-1972) на 4 януари чества стогодишния си юбилей, и обещава да навлезе още по-дълбоко във второто си столетие. Майка му, червенокожа индианка от щата Индиана на времето се прославила като най-дълголетната жителка на Новия свят.
Избран на високия орденски пост през един груден момент от живота на францисканите точно в навечелието на Втория ватикански събор, той успя да изведе събратята си в новата ера на динамичния следсъборен живот на църквата, с мъдри промени и силни мотивации за подрастващото поколение събратя. Няколко съприкосновения с неговото служене повлияха силно на по-далечната ни абагарска кауза-съдба. Бяхме в екипа, който подготви за него единственото му писмено становике по въпросите на междуцърковните през тлетия период на съборните заседания (есента на 1964). На 22 ноември следвашата година ни предложи е остави своодно да решим дали да оглавим Икуменическия институт на ордена в САЩ, който точно тогава се оформяше в град Луивил, щятя Мисури. Предпочетохме другото предложение, идващо от Светия престол, за което вече знаехме, да се ангажираме с дейността сред българите в чужбина. Началото на новато ни служба съвпадна с преизбирането му да втори мандат на върха на ордена (юни 1966), Наложи не се взаимно да се поздравим за въцложеното ни доверие. След края на втория си мвандат отец Бейзъл служе известно време във Ватиканската комисия (после Съвет) за междуцърковните икуменически отношение, а след това като първи зам.секретар на Ватиканския отдел за монашеските редици, със специална отговорност за сектор монахини.
Пенсионер от средата на 80-те години, продължи да живее в генералната квартира на ордена, ценен съветник при разрешаването на сложни ситуации.
Негова е също заслугата за доизграждането на най-съвременната тогава база за богосбовско обучение във Вечния град, папския богословски факултет Серафикум, останал наша абагарска площадка на действие в течение на 40 години (1964-2004). Ad multos annos! Или е по-правилно в случая да му пожелаем: Ad multa saecula!
събота, 6 декември 2008 г.
Алексей ІІ, папата развълнуван
SUMMARY: Pope Benedict XVI, moved by the death of Moscow Patriarch Alexey II, sends a message to the Holy Synod of the Russian Church full of sympathy for the deceased Church leader.
Сред първите, изказали съболезнование при вестта за неочакваната кончина на Московския патриарх Алексей на 5 декември, беше папа Бенедикт ХVІ. В послание до Светия синод на Руската православна църква той специално изтъква заслугите на покойния патриарх за възраждането на Руската църква след годините на изпитание през дългата болшевишка зима.
Папата признава също усилията му в посока на взаимното разбирателство и сътрудничеството между православни и католици.
С благодарност припомня за битката на патриарха да бъдат съхранени в обществото хуманните и християнски ценности заложени две хилядолетия в основата на европейската цивилизация
Сред първите, изказали съболезнование при вестта за неочакваната кончина на Московския патриарх Алексей на 5 декември, беше папа Бенедикт ХVІ. В послание до Светия синод на Руската православна църква той специално изтъква заслугите на покойния патриарх за възраждането на Руската църква след годините на изпитание през дългата болшевишка зима.
Папата признава също усилията му в посока на взаимното разбирателство и сътрудничеството между православни и католици.
С благодарност припомня за битката на патриарха да бъдат съхранени в обществото хуманните и християнски ценности заложени две хилядолетия в основата на европейската цивилизация
Галилей –патрон за вяра и наука
SUMMARY: A proposal made by the President of the Vatican Council for Culture, Archbishop Ravasi, that Galileo Galilei (1564-1642) be acclaimed as a Patron for dialogue between science and faith.
Току що приключи в Рим конгресът „Науката, 400 години след Галилео Галилей”, организиран в Рим от аерокосмическото предприятие „Finmeccamica” в подготовка на Международната година на астрономията, насрочена от ООН през 2009 във връзка с 400 та годишнина от използването на първия елементарен телескоп („монокъл”) за наблюдение на небесните тела от страна на големия италиански учен през 1609 г
На заключителната сесия Ватиканският държавен секретар, кардинал Тарчизио Бертоне, говори за поуките от случая Галилей във взаимоотношенията между наука и вяра, последвали от противопоставянето им преди четири века.
След като спомена за официалното извинение на католическата църква през 1992 г. за присъдата произнесена срещу Галилей през 1633 г., с забраната да разпространява своите идеи за движението на земята около слънцето, Бертоне наблегна на дълбоката вяра на ренесансовия гений, като цитира първо думите на папа Бенедикт ХVІ от времето, когато беше още кардинал, а след това предложи два цитата от едно писмо на Галилей до княгиня Христина от Лотарингия.
Първият гласи: „Струва ми се, че при разглеждането на природните явления не трябва да започваме с авторитетни цитати от Свещените писания, а със сериозни изпитания и необходимите доказателства, тъй като и Свещеното писание, и природата еднакво произхождат от Божието слово, първото като продиктувано от Светия дух, а втората като най-послушна изпълнителка на Божиите закони”. По-нататък добавя: „Тук ще повторя онова, което чух от един високопоставен духовник, че Светият дух ни учи как да се предвижваме към небето, а не как се движи небето”.
По този повод, председателят на Ватиканския отдел по въпросите на културата, архиепископ Джанфранко Равази, също присъствал на конгреса, направил предложението Галилей да бъде обявен за „патрон на диалога между вяра и наука”,
Току що приключи в Рим конгресът „Науката, 400 години след Галилео Галилей”, организиран в Рим от аерокосмическото предприятие „Finmeccamica” в подготовка на Международната година на астрономията, насрочена от ООН през 2009 във връзка с 400 та годишнина от използването на първия елементарен телескоп („монокъл”) за наблюдение на небесните тела от страна на големия италиански учен през 1609 г
На заключителната сесия Ватиканският държавен секретар, кардинал Тарчизио Бертоне, говори за поуките от случая Галилей във взаимоотношенията между наука и вяра, последвали от противопоставянето им преди четири века.
След като спомена за официалното извинение на католическата църква през 1992 г. за присъдата произнесена срещу Галилей през 1633 г., с забраната да разпространява своите идеи за движението на земята около слънцето, Бертоне наблегна на дълбоката вяра на ренесансовия гений, като цитира първо думите на папа Бенедикт ХVІ от времето, когато беше още кардинал, а след това предложи два цитата от едно писмо на Галилей до княгиня Христина от Лотарингия.
Първият гласи: „Струва ми се, че при разглеждането на природните явления не трябва да започваме с авторитетни цитати от Свещените писания, а със сериозни изпитания и необходимите доказателства, тъй като и Свещеното писание, и природата еднакво произхождат от Божието слово, първото като продиктувано от Светия дух, а втората като най-послушна изпълнителка на Божиите закони”. По-нататък добавя: „Тук ще повторя онова, което чух от един високопоставен духовник, че Светият дух ни учи как да се предвижваме към небето, а не как се движи небето”.
По този повод, председателят на Ватиканския отдел по въпросите на културата, архиепископ Джанфранко Равази, също присъствал на конгреса, направил предложението Галилей да бъде обявен за „патрон на диалога между вяра и наука”,
Абонамент за:
Публикации (Atom)