Особено богат на събития бе петък, 13.07.07 –половината рутинни на Витошката кота, и половината извънредни в низините. Първа щастлива среща бе тази с почетната председателка на ВМРО, Райна Дрангова, направо на Граф Игнатиев. Разменихме си ресорната информация за състоянието на нещата в сектора на общите ни културно-исторически занимания: да не ползваме гальовното Ванче, а по-скоро Ванчо, когато става въпрос за войводата Иван Михайлов (1896-1990). Дадено. Освен това ни представи левентите, внук и племенник, вече същински войводи по дух и стойка.
В 15 часа бяхме в сладкарница Трол на площад Славейков за среща с Дани Чакалова, от питомките на Санкта Мария на ул. Гургулят, и Цвятко Кадийски, председател на Ротариански клуб Средец. По-късно се появи и главния редактор на в. Абагар, Светлана Караджова, с прецизния си дигитален фотоапарат „Фалмис”. Освен запознанство с Кадийски и широко навлизане в съответните ни ресори, две бяха целите на срещата: да получим последната книга на Дани, летописна семейна сага през очите на трима Чакалови - баща, син и снаха, и да обмислим възможността да гостуваме на ротарианците на следваща тяхна сбирка, с очакван наш принос на тема от общ интерес, по наше усмотрение, и готовност за дебат. През следващите дни ще получим негов материал за вестника на сходна с приносите на Светлана Караджова през последните няколко месеца тема.
Пеш с двете дами пренесохме тежестта на разговорите от деня в Софийския университет „Свети Климент Охридски”, където предстоеше церемония по връчване отличие на проф. Емилия Стайчева, редовна абагарска (по)читателка, от когато я помним. Аулата на ректората се напълни, както никога, с приятели и почитатели на талантливата германистка, 90% от нежния пол – с известен процент също от абагарския ни контингент. В словата, мотивиращи наградата, стана ясно не само невероятната научна продукция на Емилия, както и заслугите й за германистиката в България (включително създаването и управлението на Австрийската книжовна колекция към университета), но още повече нейната хуманност и оптимизма, който излива около себе си...
Пред събраните проф. Стайчева прочете блестяща лекция за началото на германистиката у нас, с първите опити на нашите възрожденци да се доберат до богатата немска класика още преди средата на ХІХ век, най-често чрез упражнения по руски преводи, като Разбойници от Шилер, до определено „българска” продукция, както в случая с нобеловия лауреат Елиас Канети, родом българин. Ръкопляскане и искрени чувства на възхищение посрещнаха момента на удостояването й с престижната университетска значка, със синя лента, І степен.
Щом се освободихме от академичната атмосфера, с бързи темпове се придвижихме към мястото на следващото събитие при дъба на Безеншек на улица Цветна поляна в Лозенец (Виж в. Абагар, брой 5, 2007). Снахата на големия учител, д-р Параскева (Пепи) Диноева-Безеншек-Фарис, честваше на патерици своя рожден ден. Събрахме се точно 13 души на този 13-ти ден от месеца, който пък и падаше в петък – сигурна рамка за щастливо прекарване на юбилея. Повечето от тях бяха съученици на юбилярката в СОУ „Васил Априлов” отпреди 60 години. Кадаифът беше супер, компанията жива, закачките тинейджърски. Скулпторката Мария Ножарова, сестра на току-що споменатата Дани Чакалова, обеща да ни предостави за вестника есе за ренесансовия италиански художник Фра Филипо Липи.
В 15 часа бяхме в сладкарница Трол на площад Славейков за среща с Дани Чакалова, от питомките на Санкта Мария на ул. Гургулят, и Цвятко Кадийски, председател на Ротариански клуб Средец. По-късно се появи и главния редактор на в. Абагар, Светлана Караджова, с прецизния си дигитален фотоапарат „Фалмис”. Освен запознанство с Кадийски и широко навлизане в съответните ни ресори, две бяха целите на срещата: да получим последната книга на Дани, летописна семейна сага през очите на трима Чакалови - баща, син и снаха, и да обмислим възможността да гостуваме на ротарианците на следваща тяхна сбирка, с очакван наш принос на тема от общ интерес, по наше усмотрение, и готовност за дебат. През следващите дни ще получим негов материал за вестника на сходна с приносите на Светлана Караджова през последните няколко месеца тема.
Пеш с двете дами пренесохме тежестта на разговорите от деня в Софийския университет „Свети Климент Охридски”, където предстоеше церемония по връчване отличие на проф. Емилия Стайчева, редовна абагарска (по)читателка, от когато я помним. Аулата на ректората се напълни, както никога, с приятели и почитатели на талантливата германистка, 90% от нежния пол – с известен процент също от абагарския ни контингент. В словата, мотивиращи наградата, стана ясно не само невероятната научна продукция на Емилия, както и заслугите й за германистиката в България (включително създаването и управлението на Австрийската книжовна колекция към университета), но още повече нейната хуманност и оптимизма, който излива около себе си...
Пред събраните проф. Стайчева прочете блестяща лекция за началото на германистиката у нас, с първите опити на нашите възрожденци да се доберат до богатата немска класика още преди средата на ХІХ век, най-често чрез упражнения по руски преводи, като Разбойници от Шилер, до определено „българска” продукция, както в случая с нобеловия лауреат Елиас Канети, родом българин. Ръкопляскане и искрени чувства на възхищение посрещнаха момента на удостояването й с престижната университетска значка, със синя лента, І степен.
Щом се освободихме от академичната атмосфера, с бързи темпове се придвижихме към мястото на следващото събитие при дъба на Безеншек на улица Цветна поляна в Лозенец (Виж в. Абагар, брой 5, 2007). Снахата на големия учител, д-р Параскева (Пепи) Диноева-Безеншек-Фарис, честваше на патерици своя рожден ден. Събрахме се точно 13 души на този 13-ти ден от месеца, който пък и падаше в петък – сигурна рамка за щастливо прекарване на юбилея. Повечето от тях бяха съученици на юбилярката в СОУ „Васил Априлов” отпреди 60 години. Кадаифът беше супер, компанията жива, закачките тинейджърски. Скулпторката Мария Ножарова, сестра на току-що споменатата Дани Чакалова, обеща да ни предостави за вестника есе за ренесансовия италиански художник Фра Филипо Липи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар