SUMMARY: Contents of the up-coming issue of Abagar (September 2007). A fast-paced review of topics to appear soon in our news-paper, hopefully on the stands and in our web-site http://www.abagar1.com/ before the end of August: On Communicating within the Church; Changes on the Top of the Pontifical Council for Culture; An Obituary for Serguey Antonov; The Illfated Church of Tranchovitsa; A Youth Festival; A Secular Wedding; The Name Day of a Well-Deserving Missionary; Books, Church-News, Errata, About Ourselves, Our Diary for August 2007.
Септемврийският брой на в. Абагар е вече оформен и след броени часове ще се появи както на разпределителните си пунктове, така и на щастливия си портал http://www.abagar1.com/.
За по-нетърпеливите ни читатели, следва съдържанието му.
MODUS VIVENDI: Прави правете пътеките Му – за мудната комуникация помежду ни.
АКЦЕНТ: Библист наследява есеист – за смените на върха във Ватиканския отдел за културата.
ХРАМОВЕ В РУИНИ: Втората църква в Трънчовица –за падението и бавната смърт на църквата „Светия кръст”.
СЪБИТИЯ: Фестивал в Белозем – залез преди изгрев; Сватба в Красно село – ритуал с пожелания; Имен ден в Раковски – именникът, който сr заслужаваше по-голямо признание.
IN MEMORIAM: Реквием за Сергией Антонов - със седем бележки под линия.
КНИГИ: Сборник статии от Рацингер в български превод.
ВЕСТИ: Отиде си кардиналът-евреин; Никнат джамии в Италия; Китай-Ватикана; От масон дякон става ли?; Отвъдокеански рицари. И какво ли не още?
ДНЕВНИК: Жега и потоп; Нерутинни подробности по събитията от рубрика Събития; Работата по колекциите и архива; Залезът на Ми-Ну.
събота, 25 август 2007 г.
събота, 18 август 2007 г.
Рацингер, Въведение
Summary: A collection of short texts of former Razinger card. Joseph, now Pope Benedict XVI , has just appeared in Bulgarian translation, with a preface by patriarch Bartholomew of Constantinople. The topics range from points of moral to ecclesiology and ecumenism.
Току що излезе на книжния пазар книга на Даг Тесоре в български превод, която цели да въведе читателите в света на позициите на новия папа по редица въпроси от нашето съвремие. Пъвното заглавие на книгата е: Рацингер-Въведение. Нравствените, политически и религиозни възгледи на Бенедикт ХVІ. Послеслов от Вартоломей І, патриарх на Константинопол (София, Сиела 2007) 231 стр.
Непосредствено след избора на новия папа Бенедикт ХVІ на 19 април 2005 г., авторът на книгата е избрал текстове на бившия кардинал Йозеф Рацингер, пръснати в различни издания, с надеждата, че те някак ще издадат насоките на неговата религиозна политика като папа на универсалната католическа църква. Изборът е богат и интелигентен. Засегнати са въпроси на вярата и морала в обстановката на съвременното човешко общество. Избраните 29 теми са третирани доста синтетично, с основни изворови и библиографски отправки, като за пестеливи читатели, които нямат време да задълбочават прекалено много позициите, които ги вълнуват, но пък желаят да са на вълната на дебатите по жизнените въпроси на съвремието, в случая погледнати с окото на височайшия представител на християнската духовност, какъвто е римския папа. За съжаление, съставителят не посочва изданията на селектираните страници, за да могат да бъдат по-правилно ситуирани във времето и пространството на автора им, колко е отдалечен от настоящата му позиция като глава на католическата църква. Известно е, например, че във вижданията на Рацингер от времето на Втория ватикански събор (1962-1965) през следващите години настъпва известно разочарование и промяна на становища в посока на едно по-голямо внимание спрямо традицията и каноните от по-предишни времена. Послесловът на цариградския вселенски патриарх и морален водач на източното православие, Вартоломей І, е гаранция, че писаното в тази книга няма да е безполезно за българския читател с източно-православни убеждения.
Току що излезе на книжния пазар книга на Даг Тесоре в български превод, която цели да въведе читателите в света на позициите на новия папа по редица въпроси от нашето съвремие. Пъвното заглавие на книгата е: Рацингер-Въведение. Нравствените, политически и религиозни възгледи на Бенедикт ХVІ. Послеслов от Вартоломей І, патриарх на Константинопол (София, Сиела 2007) 231 стр.
Непосредствено след избора на новия папа Бенедикт ХVІ на 19 април 2005 г., авторът на книгата е избрал текстове на бившия кардинал Йозеф Рацингер, пръснати в различни издания, с надеждата, че те някак ще издадат насоките на неговата религиозна политика като папа на универсалната католическа църква. Изборът е богат и интелигентен. Засегнати са въпроси на вярата и морала в обстановката на съвременното човешко общество. Избраните 29 теми са третирани доста синтетично, с основни изворови и библиографски отправки, като за пестеливи читатели, които нямат време да задълбочават прекалено много позициите, които ги вълнуват, но пък желаят да са на вълната на дебатите по жизнените въпроси на съвремието, в случая погледнати с окото на височайшия представител на християнската духовност, какъвто е римския папа. За съжаление, съставителят не посочва изданията на селектираните страници, за да могат да бъдат по-правилно ситуирани във времето и пространството на автора им, колко е отдалечен от настоящата му позиция като глава на католическата църква. Известно е, например, че във вижданията на Рацингер от времето на Втория ватикански събор (1962-1965) през следващите години настъпва известно разочарование и промяна на становища в посока на едно по-голямо внимание спрямо традицията и каноните от по-предишни времена. Послесловът на цариградския вселенски патриарх и морален водач на източното православие, Вартоломей І, е гаранция, че писаното в тази книга няма да е безполезно за българския читател с източно-православни убеждения.
сряда, 15 август 2007 г.
На имен ден в Раковски
SUMMARY: Celebrating the name day of the dean of Catholic Clergy in Bulgaria, Franciscan Father Maximilian Balabanski, 82, active for over 20 years in Australia Among the present Bishop Georgi Yovchev of Plovdiv, the mayor Franz Kokov, over 20 priests from half-a-dozen towns. Almost a Synod of the local church.
Поводът ни да пътуваме до град Раковски, столнината на павликянска България, не беше нито юбилей, нито някаква кръгла годишнина, а просто човекът – Максимилиан Балабански, 82-годишен, най-възрастният български католически духовник и, при това, член на редакционния ни съвет. Пътувахме специално до местожителството му, манастира на францисканите в деня, когато се пада календарният празник на потрона му, полския свещено-мъченик Максимилиан Колбе (1894-1941), канонизиран през 1982 г. от папа Йоан Павел ІІ, и заради това, че в концлагера в Аушвиц доброволно приел да замести свой сълагерник, нарочен да бъде екзекутиран от нацистите.
За празника, освен нас, специално дойдоха почитатели от Пловдив, Плевен, Бургас, от трите католически квартала на град Раковски (Секирово, Генерал Николаево, Парчевич), Белозем и от Хисаря, с двадесетина свешеници (мирски, францискани, капуцини), монахини (францисканки, жозефинки, бенедиктинки), роднини на именника и многобройни верни от различни съсловия. Челно място в църквата и на братската трапеза бе заделено за кмета на град Раковски, Франц Коков (един от двамата кметове с католическо вероизповедание в цялата страна, като другият е Пловдивският д-р Иван Чомаков), придружен от общинския съветник Мария Бурова. Благодарственото богослужение беше извършено от Софийско-Пловдивски епископ Георгий (Йовчев), в съслужение с всички духовници, дошли за случая, като наше смирение заехме –както ни повелява евангелието -последното място. Архиереят отправи специални слова към виновника за сбирката ни, като изтъкна най-вече неговата готовност да служи на различни места и в различно качество, както му нареждало началството. Един вид „мъченичество” на собствените си предпочитания, неразлично от онова на небесния му покровител.
Ние взехме думата само в края на богослужението, заставайки на стълбите пред входа на храма, където мигновено се събраха най-интелигентните богомолци- а по-посредствените се изпокриха (видяхме ги в гръб). Онова, което казахме, с добавки и поправки, ще четете в рубрика Профили на в. Абагар..
На празничната вечеря ни бе отредено място до именника, а насреща беше седнал кметът Коков. С него направихме най-интелигентните обмени, за новия облик на града, с вече решително залязващия му селски вид, санитирането на уличната мрежа и, по-специално, разкрасяването му с новите миниатюрни параклиси в различни пунктове на територията му, по подобие на тези, които се забелязват по достъпите на столицата (Свети Илия, Свети Мина). Иначе атмосферата беше непринудена, леко вяла. Епископът стана от масата доста преди края на вечерята - отишъл на консултация в друго манастирско помещение. По някое време и ние оставихме компанията, след като разбрахме, че в съседна стая била сложена трапеза за по-скромните гости. Както е наш навик, с тях проведохме още по-интересни разговори, особено за миналото на селището, за живи и умрели жители, някои от които лично сме познавали, тъй като в едно от училищата на град Раковски, „Христо Смирненски” (тогава „Цар Борис ІІІ”) сме следвали един прогимназиален клас, с класна Ваня Цанкова, наричана „страшната” („Жа му спука!” – трепереха павликянчетата). Една наша съученичка от време оно, сестра Мариана (Никол) Караколева, беше сред слушателите ни.
Поводът ни да пътуваме до град Раковски, столнината на павликянска България, не беше нито юбилей, нито някаква кръгла годишнина, а просто човекът – Максимилиан Балабански, 82-годишен, най-възрастният български католически духовник и, при това, член на редакционния ни съвет. Пътувахме специално до местожителството му, манастира на францисканите в деня, когато се пада календарният празник на потрона му, полския свещено-мъченик Максимилиан Колбе (1894-1941), канонизиран през 1982 г. от папа Йоан Павел ІІ, и заради това, че в концлагера в Аушвиц доброволно приел да замести свой сълагерник, нарочен да бъде екзекутиран от нацистите.
За празника, освен нас, специално дойдоха почитатели от Пловдив, Плевен, Бургас, от трите католически квартала на град Раковски (Секирово, Генерал Николаево, Парчевич), Белозем и от Хисаря, с двадесетина свешеници (мирски, францискани, капуцини), монахини (францисканки, жозефинки, бенедиктинки), роднини на именника и многобройни верни от различни съсловия. Челно място в църквата и на братската трапеза бе заделено за кмета на град Раковски, Франц Коков (един от двамата кметове с католическо вероизповедание в цялата страна, като другият е Пловдивският д-р Иван Чомаков), придружен от общинския съветник Мария Бурова. Благодарственото богослужение беше извършено от Софийско-Пловдивски епископ Георгий (Йовчев), в съслужение с всички духовници, дошли за случая, като наше смирение заехме –както ни повелява евангелието -последното място. Архиереят отправи специални слова към виновника за сбирката ни, като изтъкна най-вече неговата готовност да служи на различни места и в различно качество, както му нареждало началството. Един вид „мъченичество” на собствените си предпочитания, неразлично от онова на небесния му покровител.
Ние взехме думата само в края на богослужението, заставайки на стълбите пред входа на храма, където мигновено се събраха най-интелигентните богомолци- а по-посредствените се изпокриха (видяхме ги в гръб). Онова, което казахме, с добавки и поправки, ще четете в рубрика Профили на в. Абагар..
На празничната вечеря ни бе отредено място до именника, а насреща беше седнал кметът Коков. С него направихме най-интелигентните обмени, за новия облик на града, с вече решително залязващия му селски вид, санитирането на уличната мрежа и, по-специално, разкрасяването му с новите миниатюрни параклиси в различни пунктове на територията му, по подобие на тези, които се забелязват по достъпите на столицата (Свети Илия, Свети Мина). Иначе атмосферата беше непринудена, леко вяла. Епископът стана от масата доста преди края на вечерята - отишъл на консултация в друго манастирско помещение. По някое време и ние оставихме компанията, след като разбрахме, че в съседна стая била сложена трапеза за по-скромните гости. Както е наш навик, с тях проведохме още по-интересни разговори, особено за миналото на селището, за живи и умрели жители, някои от които лично сме познавали, тъй като в едно от училищата на град Раковски, „Христо Смирненски” (тогава „Цар Борис ІІІ”) сме следвали един прогимназиален клас, с класна Ваня Цанкова, наричана „страшната” („Жа му спука!” – трепереха павликянчетата). Една наша съученичка от време оно, сестра Мариана (Никол) Караколева, беше сред слушателите ни.
неделя, 12 август 2007 г.
На сватба в Красно село
SUMMARY: After being present at a civilian marriage ceremony for two Orthodox friends, the author recalls the merits of a Christian marriage rite especially adapted to non-Christians in Japan.
В събота, 11 август, църковен празник на сподвижницата на св. Франциск Асизки, Клара, която е небесна покровителка на нашия главен редактор Светлана Караджова (Клара означава именно, светла, бистра, прозрачна, искрена), в ритуалната зала на кв. Красно село нашият интернет маг, Благой Вангелов, сключи граждански брак с красавицата Зорница Веселинова, с надеждата, че скоро след гражданския ритуал, както е практиката в българското общество, ще следва също църковното тайнство. Пред присъстващите над стотина сватбари и по-специално пред родителите на двамата Благой не пропусна да изтъкне абагарската си връзка, както и невероятния успех на сайта (www.abagar1.com). Застанали пред представителката на кметството, младоженците изслушаха внимателно наставленията й, с явните отправки към це$нностите, на които и християнското послание силно набляга. Прозвучаха също възгласите на църковното „Многая лета”.
Това ни връща към една сватбена традиция, която през последните десетилетия се налага в японското общество. Пред желанието на много японски граждани с будистки, шинтойстки или други убеждения да се ползват с доспехите на християнския брак - тържествена полагане на брачните обети пред религиозен представител, размяна на халки, наставление, четива, благословия за нравствен и щастлив съвместен живот, музика с религиозно съдържание (неминуемата Ave Maria от Schubert или Gounod, Многая лета, Te Deum) - прозорливи християнски мисионери, включитeлно и католически, откриват отлично пространство за едно първично запознаване на нехристияни с основни истини и принципи на поведение, внушени от християнското благовестие. От няколко десетилетия японските епископи, с знанието на Светия престол, предлагат именно такъв ритуал. специално пригоден за катехизация, без да прилива в тайнство. Ако не се лъжем, в случая навремето е бил въвлечен сегашният нунций в Букурещ, швейцарският архиепископ Жан Клод Перисе, тогава съветник във ватиканското посолство в Токио.
В събота, 11 август, църковен празник на сподвижницата на св. Франциск Асизки, Клара, която е небесна покровителка на нашия главен редактор Светлана Караджова (Клара означава именно, светла, бистра, прозрачна, искрена), в ритуалната зала на кв. Красно село нашият интернет маг, Благой Вангелов, сключи граждански брак с красавицата Зорница Веселинова, с надеждата, че скоро след гражданския ритуал, както е практиката в българското общество, ще следва също църковното тайнство. Пред присъстващите над стотина сватбари и по-специално пред родителите на двамата Благой не пропусна да изтъкне абагарската си връзка, както и невероятния успех на сайта (www.abagar1.com). Застанали пред представителката на кметството, младоженците изслушаха внимателно наставленията й, с явните отправки към це$нностите, на които и християнското послание силно набляга. Прозвучаха също възгласите на църковното „Многая лета”.
Това ни връща към една сватбена традиция, която през последните десетилетия се налага в японското общество. Пред желанието на много японски граждани с будистки, шинтойстки или други убеждения да се ползват с доспехите на християнския брак - тържествена полагане на брачните обети пред религиозен представител, размяна на халки, наставление, четива, благословия за нравствен и щастлив съвместен живот, музика с религиозно съдържание (неминуемата Ave Maria от Schubert или Gounod, Многая лета, Te Deum) - прозорливи християнски мисионери, включитeлно и католически, откриват отлично пространство за едно първично запознаване на нехристияни с основни истини и принципи на поведение, внушени от християнското благовестие. От няколко десетилетия японските епископи, с знанието на Светия престол, предлагат именно такъв ритуал. специално пригоден за катехизация, без да прилива в тайнство. Ако не се лъжем, в случая навремето е бил въвлечен сегашният нунций в Букурещ, швейцарският архиепископ Жан Клод Перисе, тогава съветник във ватиканското посолство в Токио.
четвъртък, 9 август 2007 г.
БИБЛИСТ НАСЛЕДЯВА ЕСЕИСТ
Във Ватикана се задава интересна смяна на върха на културния отдел на Светия престол –Папския съвет за културата, създаден от папа Йоан Павел ІІ през 1982 г.
В началото на септември досегашният му председател, 77-годишният френски кардинал Пол Попар, ще сдаде поста си на 65-годишния италиански монсеньор от Милано Джанфранко Равази. Разместването акцентира някои аспекти от църковната стратегия, характерна за новия папа Бенедикт ХVІ.
Попар, още преди да поеме поста си във Ватикана като пръв председател на тогава току що учредения културен отдел на Светия престол, беше известен като изследовател в областта на съвременната художествена литература и филмовата продукция, където успяваше да открие полета или поне зрънца духовност и насочваше към тях вниманието както на вярващите така и на отдалечените от църквата, превръщайки последвалите свои есета и по-обширни публикации в истинско въведение в християнската ценностна система и в основна катехизация. Това представляваше също едно особено обслужване на целите на втория сектор, прикрепен през 1993 г., към основната структура на Папския съвет за културата –този за диалог с невярващи и атеисти.
Равази, досегашен директор на Амврозианския музей и библиотека в Милано, от своя страна, е изследовател и невероятно успешен популизатор на библейски теми, с редовни рубрики не само в църковни издания и медии, като органа на италианската епископска конференция, ежедневника L’Avvenire, а също в такива на гражданското общество Il Sole-24 Ore и водещия Пети канал на веригата Медиасет на Силвио Берлускони.
Без да е считан от приближените на папа Бенедикт, нито особено вещ в делата на централната администрацията на католическата църква, Равази се движи в посоката на специалната нагласа на Негово светейшество да се обърне вниманието на обществото към основните теми на вярата, тези отнасящи се по-специално до Христа – едновременно истински Бог и истински човек.
В началото на септември досегашният му председател, 77-годишният френски кардинал Пол Попар, ще сдаде поста си на 65-годишния италиански монсеньор от Милано Джанфранко Равази. Разместването акцентира някои аспекти от църковната стратегия, характерна за новия папа Бенедикт ХVІ.
Попар, още преди да поеме поста си във Ватикана като пръв председател на тогава току що учредения културен отдел на Светия престол, беше известен като изследовател в областта на съвременната художествена литература и филмовата продукция, където успяваше да открие полета или поне зрънца духовност и насочваше към тях вниманието както на вярващите така и на отдалечените от църквата, превръщайки последвалите свои есета и по-обширни публикации в истинско въведение в християнската ценностна система и в основна катехизация. Това представляваше също едно особено обслужване на целите на втория сектор, прикрепен през 1993 г., към основната структура на Папския съвет за културата –този за диалог с невярващи и атеисти.
Равази, досегашен директор на Амврозианския музей и библиотека в Милано, от своя страна, е изследовател и невероятно успешен популизатор на библейски теми, с редовни рубрики не само в църковни издания и медии, като органа на италианската епископска конференция, ежедневника L’Avvenire, а също в такива на гражданското общество Il Sole-24 Ore и водещия Пети канал на веригата Медиасет на Силвио Берлускони.
Без да е считан от приближените на папа Бенедикт, нито особено вещ в делата на централната администрацията на католическата църква, Равази се движи в посоката на специалната нагласа на Негово светейшество да се обърне вниманието на обществото към основните теми на вярата, тези отнасящи се по-специално до Христа – едновременно истински Бог и истински човек.
петък, 3 август 2007 г.
СЕРГЕЙ АНТОНОВ
Няма съмнение, че името на Сергей Антонов, десетилетия наред беше най-спряганото българско понятие в света. С него и страната ни, както никога, стана обект на внимание на световните медии. За съжаление то бе свързано с покушението срещу живота на първия римски папа от славянското племе. Накрая излезе, че папата остана жив и продължи мисията си сред човеците с добра воля, а Антонов бе оправдан. Страданията на единия и на другия са дан платена от невинни от едната и от другата страна на желязната завеса разделила света прекалено дълго време. Папата плати произшествието от 13 май 1981 г. с накърненото си завинаги физическо здраве, Антонов с изолацията си от свои и чужди до края на живота си.
Както ни учи апостолът, страданието на невинните е съпричастие в страданията Христови. В противен случай, всичко е абсурд.
Както ни учи апостолът, страданието на невинните е съпричастие в страданията Христови. В противен случай, всичко е абсурд.
сряда, 1 август 2007 г.
Пазачът пази стаята
За онези, които от години следят събитията в Дом Абагар, ще докладваме, че верният пазач на Дом Абагар в продължение на вече близо 15 години, сиамецът Ми-Ну, през последните седмици започва да издава възрастта си с повтарящи се здравословни проблеми. Миналият месец се подложи на лека операция от естетичен характер, а тези дни е на системи.. Личният му ветеринарен лекар на булевард Бъкстон гарантира, че след още една две сесии ще си възвърне обичайния тонус.
Абонамент за:
Публикации (Atom)