TABLE OF CONTENTS: Modus Vivendi: An Eulogy of Metro[olitan Bishop Hilarion of Silistra (Abagar); Anglicanorum Coetibus: A New Home for Anglicans (Archim. Prof. George Eldarov); A Journey . Chapter Fourteen: Inwards and Outwards (Same); National Identity and Group Differences of Bulgarian Banat Catholics (Svilen Protic`); Church News, Kudos, Errata. Our Diary for October 2009 Running through All Pages.
СЪДЪРЖАНИЕ: Modus Vivendi: Възхвала на Дядо Ирарион (Абагар); Anglicanorum coetibus: И за Англиканите, нов дом (Архим. Проф. Георги Елдъров); Пътепис. Глава четиринадесета: Между центъра и периферията (Същият); Една разлика в единството на етноса: Банатски родословия (Свилен Протич; Вести, Нескромно, Errata-Corrige. Дневник за Октомври 2009 на всички страници.
неделя, 15 ноември 2009 г.
събота, 8 август 2009 г.
Дядо Иларион в Букурещ
SUMMARY: AssisiPax laureate metropolitan bishop Ilarion of Silistra (Bulgaria), on August 6-7 was a guest of rhe Romanian Orthodox Church.
Носителят на международната награда „Златната палма” на AssisiPax, Доростолски митрополит Иларион, на 6-7 август е гостувал на Румънската православна църква и лично на патриарх Данаил. Поводът е бил неговата книга за Благочестието в Румънската църква, която предстои да бъде издадена на румънски език.
Носителят на международната награда „Златната палма” на AssisiPax, Доростолски митрополит Иларион, на 6-7 август е гостувал на Румънската православна църква и лично на патриарх Данаил. Поводът е бил неговата книга за Благочестието в Румънската църква, която предстои да бъде издадена на румънски език.
петък, 7 август 2009 г.
АБАГАР\ABAGAR 7, 2009
TABLE OF CONTENTS: Modus Vivendi: A Curtain of Incense (Abagar); Caritas In Veritate, the New Social Encyclical of Benedict XVI (George Eldarov); A Journey: At Crossroads (Idem); C hurch News; A Book Review. Our Diary for July 2009.
СЪДЪРЖАНИЕ: Modus Vivendi: Тамянена завеса (Абагар); Новата папска енциклика „Caritas in Veritate” (Архим. Проф. Георги Елдъров); Пътепис. Глава единадесета: На Кръстопът (Idem); Вести; Книги с посвещени. Дневник за юли 2009 на всички страници.
СЪДЪРЖАНИЕ: Modus Vivendi: Тамянена завеса (Абагар); Новата папска енциклика „Caritas in Veritate” (Архим. Проф. Георги Елдъров); Пътепис. Глава единадесета: На Кръстопът (Idem); Вести; Книги с посвещени. Дневник за юли 2009 на всички страници.
неделя, 12 юли 2009 г.
AssisiPax в България (обновено)
SUMMARY: The investiture df half-a-dozen AssisiPax knights on June 28th, has stirred the interest and some misunderstandings among Bulgarians, thus the need to edit for a third time our text on the topic.
На 26-28 юни в България се разиграха събития от голям интерес за интеграцията ни в световната християнска цивилизация, поне като признак за интереса на християнска Европа към нас, и на нашата воля да откликнем положително на най-добрите послания идващи от там, така както те са изразени от идеологията на AssisiPax, за която сме загатвали не един път през последните месеци.
На 26 юни пристигна в София една делегация на световната федерация на рицарите на мира със седалище в свещения град Асизи (Виж тук в Дневник за 14, 17 и 20 юни), съставена от Великия й канцлер, Проф. Джорджо Ченя, о.з. генералите Романо Амброзини (противоракетна отбрана) и Винченцо Ферраро (полиция) и рицаря от тевтонския орден Роберто Ди Дио. Към тях се включиха следващият ден посланиците Мирко Маскио и Филиппо Дзанотто.
Рано сутринта на 28-ми колона от четири коли потегли за Силистра, където трябваше да се сложи началото на новото миротворческо движение в България. След като дадоха обет да се сражават за мир в света само със светлината на убежденията си и без употребата на меч, бяха посветени със съответните им доспехи в благородното рицарство първите шестима кръстоносци от нов тип: Иван, Георги, Владимир, Димо, Раффаеле, Йордан. Понеже ни поискаха благословия, въпреки че не присъствахме в никакво литургично качество, дигнахме кръст и изрекохме свещените думи: Benedictio Dеi omnipotentis Patris et Filii (Внимание: не казахме Filioque) et Spiritus Sancti descendat super vos et maneat simper…Формулата е известна като benedictio ad omnia. Следва кортеж с коли до катедралния храм на древния Доростол, църквата Св.св. Петър и Павел, където течеше вечерня в навечерието на патронния му празник (29 юни). Предишният ден там бяха пристигнали мощите на Преподобната Майка Димитрия, родом от Силистра, канонизирана от Руската правослана църква в Украйна миналата година. В пауза на службата гостите от София и Асизи се представиха пред Негово Висикопреосвещенство достолепния Доростолски митрополит Иларион за да му връчат най-високото отличие на AssisiPaх, „Златната палма на мира”, позлатена клонка от маслиновото дърво посъдено от Папа Йоан Павел ІІ при паметното му песещение в Асизи през 1986 г., по време на Първата среща на религиите за мир свикана от него. Дядо Иларион е бил сред участниците на епохалното събитие. По този повод домакинстващият Орден на Архонтите от своя страна поднесе на Негово високопреосвещенство копие на известната Асизска светиня, Разпятието от Сан Дамяно (ХІ век), проговорило на Асизкия светец Франциск с думите : „Иди изправи моята църква, която, както виждаш, цялата се руши!”.
AssisiPax е създаден през 1988 г. от францисканеца отец проф. Джан Мария Полидоро, днес 76 годишен, като федерация на рицари, принадлежащи или произхождащи от различни рицарски ордени, готови да се откажат от меча и да тръгнат по стъпките на Асизкия светец за да се сражават само със светлина – разговор, приятелство, благотворителна дейност и добри чувства. AssisiPax не посвещава в рицарство, още по-малко „ръкополага” рицари: рицарите й са или посветени предварително или контекстуално с заричането им да се откажат от меча, от други ордени. В случая с българските рицари, приемният орден беше този на Рицарите хоспиталиери на Св. Йоан от Йерусалим, сроден, но различен от Малтийския, който се определя като военен и суверенен. Има си посолство и последователи в България, но не му е работа да се занимава с AssisiPax. Нека си оправи първо флага над старата книжарница „Ронкали”, днес туристическа агенция при Паметника на Левски. Говори много лошо за имиджа им. Madam, your slip is showing!
За рицари на AssisiPax се приемат както християни, така и привърженици на други религии. Допускат се и жени. Известни са случаи с мюсюлмани и евреи.
През следващите дни ще получи доспехите си рицаря Яков, вече приет от Световната федерация AssisiPax, обаче не успял да присъства на церемонията в Силистра. Другите кандидати вероятно ще бъдат приети в параклиса към щабкватирата на AssisiPax през септември.
На 26-28 юни в България се разиграха събития от голям интерес за интеграцията ни в световната християнска цивилизация, поне като признак за интереса на християнска Европа към нас, и на нашата воля да откликнем положително на най-добрите послания идващи от там, така както те са изразени от идеологията на AssisiPax, за която сме загатвали не един път през последните месеци.
На 26 юни пристигна в София една делегация на световната федерация на рицарите на мира със седалище в свещения град Асизи (Виж тук в Дневник за 14, 17 и 20 юни), съставена от Великия й канцлер, Проф. Джорджо Ченя, о.з. генералите Романо Амброзини (противоракетна отбрана) и Винченцо Ферраро (полиция) и рицаря от тевтонския орден Роберто Ди Дио. Към тях се включиха следващият ден посланиците Мирко Маскио и Филиппо Дзанотто.
Рано сутринта на 28-ми колона от четири коли потегли за Силистра, където трябваше да се сложи началото на новото миротворческо движение в България. След като дадоха обет да се сражават за мир в света само със светлината на убежденията си и без употребата на меч, бяха посветени със съответните им доспехи в благородното рицарство първите шестима кръстоносци от нов тип: Иван, Георги, Владимир, Димо, Раффаеле, Йордан. Понеже ни поискаха благословия, въпреки че не присъствахме в никакво литургично качество, дигнахме кръст и изрекохме свещените думи: Benedictio Dеi omnipotentis Patris et Filii (Внимание: не казахме Filioque) et Spiritus Sancti descendat super vos et maneat simper…Формулата е известна като benedictio ad omnia. Следва кортеж с коли до катедралния храм на древния Доростол, църквата Св.св. Петър и Павел, където течеше вечерня в навечерието на патронния му празник (29 юни). Предишният ден там бяха пристигнали мощите на Преподобната Майка Димитрия, родом от Силистра, канонизирана от Руската правослана църква в Украйна миналата година. В пауза на службата гостите от София и Асизи се представиха пред Негово Висикопреосвещенство достолепния Доростолски митрополит Иларион за да му връчат най-високото отличие на AssisiPaх, „Златната палма на мира”, позлатена клонка от маслиновото дърво посъдено от Папа Йоан Павел ІІ при паметното му песещение в Асизи през 1986 г., по време на Първата среща на религиите за мир свикана от него. Дядо Иларион е бил сред участниците на епохалното събитие. По този повод домакинстващият Орден на Архонтите от своя страна поднесе на Негово високопреосвещенство копие на известната Асизска светиня, Разпятието от Сан Дамяно (ХІ век), проговорило на Асизкия светец Франциск с думите : „Иди изправи моята църква, която, както виждаш, цялата се руши!”.
AssisiPax е създаден през 1988 г. от францисканеца отец проф. Джан Мария Полидоро, днес 76 годишен, като федерация на рицари, принадлежащи или произхождащи от различни рицарски ордени, готови да се откажат от меча и да тръгнат по стъпките на Асизкия светец за да се сражават само със светлина – разговор, приятелство, благотворителна дейност и добри чувства. AssisiPax не посвещава в рицарство, още по-малко „ръкополага” рицари: рицарите й са или посветени предварително или контекстуално с заричането им да се откажат от меча, от други ордени. В случая с българските рицари, приемният орден беше този на Рицарите хоспиталиери на Св. Йоан от Йерусалим, сроден, но различен от Малтийския, който се определя като военен и суверенен. Има си посолство и последователи в България, но не му е работа да се занимава с AssisiPax. Нека си оправи първо флага над старата книжарница „Ронкали”, днес туристическа агенция при Паметника на Левски. Говори много лошо за имиджа им. Madam, your slip is showing!
За рицари на AssisiPax се приемат както християни, така и привърженици на други религии. Допускат се и жени. Известни са случаи с мюсюлмани и евреи.
През следващите дни ще получи доспехите си рицаря Яков, вече приет от Световната федерация AssisiPax, обаче не успял да присъства на церемонията в Силистра. Другите кандидати вероятно ще бъдат приети в параклиса към щабкватирата на AssisiPax през септември.
понеделник, 6 юли 2009 г.
AssisiPax в Темишоара (2)
Summary:More details about the AssisiPax meeting in Temisoara (Romania)
Посвещаването на новия отряд румънски рицари на мира ще се състои в събота 11 юли в Католическия храм на централния площад Балческу от 17.00 часа.. Всички рицари са облечени с доспехите на съответните си ордени и степени..
Посвещаването на новия отряд румънски рицари на мира ще се състои в събота 11 юли в Католическия храм на централния площад Балческу от 17.00 часа.. Всички рицари са облечени с доспехите на съответните си ордени и степени..
неделя, 5 юли 2009 г.
АБАГАР/ABAGAR 6, 2009
SUMMARY: Modus Vivendi (Abagar), p. 1; More on Vatican Ostpolitik (G.Eldarov), pp. 1-2; Events: Knights` Investiture in Silistra, p. 3; A Journey: the Vatican II Years (G. Eldarov), pp. 4-6; Church News, p. 7; Book Reviews, Obituary, Errata-Corrige, p. 8. Our Diary for June 2009, Running through All Pages, with Res Gestae in Rоme, Assisi, Bologna, Silistra – and Much More…
СЪДЪРЖАНИЕ: Modus Vivendi (Абагар), стр. 1; Историческа справка: Ватиканскага Ostpolitika ( Архим. Проф. Георги Елдъров), стр. 1-2; Пътепис. Глава десета: Годините на Втория ватикански събор (Георги Елдъров), стр. 4-6; Вести, стр. 7; Книги, In Memoriam, Errata-Corrige, стр. 8. Дневник за юни 2009, със събития от Рим, Асизи, Болоня, София, Силистра, и още..., на всички страници.
СЪДЪРЖАНИЕ: Modus Vivendi (Абагар), стр. 1; Историческа справка: Ватиканскага Ostpolitika ( Архим. Проф. Георги Елдъров), стр. 1-2; Пътепис. Глава десета: Годините на Втория ватикански събор (Георги Елдъров), стр. 4-6; Вести, стр. 7; Книги, In Memoriam, Errata-Corrige, стр. 8. Дневник за юни 2009, със събития от Рим, Асизи, Болоня, София, Силистра, и още..., на всички страници.
AssisiPax в Темишоара
SUMMARY: A gathering of AssisiPax knights is called on July 11th in the City of Temisoara (Romania)
На 11 юли в Темишоара (Ромъния) е свикан събор за посвещаване на нови рицари AssisiPax от северната ни съседка, където те са вече над 1000 души, разпределени в съответните командоси и боилства на ромънския приорат. Посланик на Ордена в Ромъния е командер Роберто Ди Дио, участвал в церемонията по посвещаването на български кръстоносци на мира в Силистра на 28 юни. Надяваме се гостите от България да се запознаят на място с някои от рицарите банатчани, потомци на Чипровките възстаници от края на ХVІІ век, създали си собствена българска територия в района на Темишоара и запазили до днес българското си самосъзнание.
На 11 юли в Темишоара (Ромъния) е свикан събор за посвещаване на нови рицари AssisiPax от северната ни съседка, където те са вече над 1000 души, разпределени в съответните командоси и боилства на ромънския приорат. Посланик на Ордена в Ромъния е командер Роберто Ди Дио, участвал в церемонията по посвещаването на български кръстоносци на мира в Силистра на 28 юни. Надяваме се гостите от България да се запознаят на място с някои от рицарите банатчани, потомци на Чипровките възстаници от края на ХVІІ век, създали си собствена българска територия в района на Темишоара и запазили до днес българското си самосъзнание.
събота, 4 юли 2009 г.
IN MEMORIAM: ПАСКУАЛЕ БОРГОМЕО, S.J. (1933-2009)
SUMMARY: An Obituary of Pasquale Borgomeo, S.J. (1933-2009), a talented General Director of the Vatican Radio for 35 years, who deserved well also for the Bulgarian Desk of the media.
Напорист и амбициозен, дъллтодишният генерален директор на Радио Ватикан, отец Паскуале Боргомео, от обществото на отците йезуити, почина след дълго боледуване в Рим на 76 г. възраст. Внедрен в системата на ватиканската радиостанция от 1970 г., в продължение на 35 години той остана в съществен допир с работата на българската секция на централната църковна медия, като я стимулираше да се развие до висотата на настоящия й комуникационен авторитет. Нерядко навлизаше за да тушира напрежения и противоречия в нашите редици, като си взимаше отговорността за решенията, оставайки винаги с добри чувства към бившите и настоящи членове на състава й. За последно се видяхме покрай подготовката на посещението на папа Йоан Павел ІІ в България през май 2002. Като че ли не успя да се включи в делегацията, която придружи папата по нашите земи. Сигурно от по-горната гледна точка сега ще си направи по-точна представа за нашите неволи.
Напорист и амбициозен, дъллтодишният генерален директор на Радио Ватикан, отец Паскуале Боргомео, от обществото на отците йезуити, почина след дълго боледуване в Рим на 76 г. възраст. Внедрен в системата на ватиканската радиостанция от 1970 г., в продължение на 35 години той остана в съществен допир с работата на българската секция на централната църковна медия, като я стимулираше да се развие до висотата на настоящия й комуникационен авторитет. Нерядко навлизаше за да тушира напрежения и противоречия в нашите редици, като си взимаше отговорността за решенията, оставайки винаги с добри чувства към бившите и настоящи членове на състава й. За последно се видяхме покрай подготовката на посещението на папа Йоан Павел ІІ в България през май 2002. Като че ли не успя да се включи в делегацията, която придружи папата по нашите земи. Сигурно от по-горната гледна точка сега ще си направи по-точна представа за нашите неволи.
петък, 3 юли 2009 г.
SCANDALUM PHARISAICUM
SUMMARY: A pseudonymous reader has made a case of some changes in our previous posting, ignoring the scope of the present blog, which offers a preview of texts being edited in view of their final form, which will appear in Abagar. The purpose of the blog is clearly stated in the front page of our web-site.
Недоброжелателен читател, склонен да се прикрива зад женски псевдоними, се опитва да извлече скандал от промените внесени в редакцията на последния ни постинг. Нека прочете предназначението на блога на първата страница на на уеб-сайта ни: Какво кипи в Абагар. Щом кипи, значи, че не е получило крайното си оформление.
Недоброжелателен читател, склонен да се прикрива зад женски псевдоними, се опитва да извлече скандал от промените внесени в редакцията на последния ни постинг. Нека прочете предназначението на блога на първата страница на на уеб-сайта ни: Какво кипи в Абагар. Щом кипи, значи, че не е получило крайното си оформление.
сряда, 1 юли 2009 г.
AssisiPax в България
SUMMARY: AssisiPax, a world association of Assisi based knights striving for peace, has established a branch in Bulgaria on June 28th through a moving ceremony in an Orthodox church in the city of Silistra on the banks of the Danube.
На 26-28 юни в България се разиграха събития от голям интерес за интеграцията ни в световната християнска цивилизация, поне като признак за интереса на християнска Европа към нас, и на нашата воля да откликнем положително на най-добрите послания идващи от там, така както те са изразени от идеологията на AssisiPax, за която сме загатвали не един път през последните месеци.
На 26 юни пристигна в София една делегация на световната федерация на рицарите на мира със седалище в свещения град Асизи, съставена от Великия й канцлер, Проф. Джорджо Ченя, о.з. генералите Романо Амброзини и Винченцо Ферраро и рицаря от тевтонския орден Роберто Ди Дио. Към тях се включиха следващият ден посланиците Мирко Маскио и Филиппо Цзанотто.
Рано сутринта на 28-ми колона от четири коли потегли към Силистра, където трябваше да се сложи началото на новото миротворческо движение в България, след като кандидатите дадоха обет да се сражават за мир в света само със светлината на убежденията си и без употребата на меч, бяха удостоени със съответните им доспехи в благородното рицарство : Иван, Георги, Владимир, Димо, Раффаеле, Йордан.
По-късно в пауза на ангажиментите му гостите от София и Асизи се представиха пред Негово Висикопеосвещенство достолепния Доростолски митрополит Иларион за да му връчат най-високото отличие на AssisiPaх, Златната палма на мира, позлатена клонка от маслиновото дърво посъдено в Асизи от папа Йоан Павел ІІпри посещението му в свещения град преди близо четвърт век, с мотивировката, че през 1986 г. дядо Иларион бил сред щастливите участници на епохалната първа Световна среща на религиите, свикани от папата, когато всички се зарекоха да се молят и да действат за мирното разрешаване на всички свои конфликти, със светлина, а не с меч, от което се породи и понятието „Духът на Асизи”, който вдъхновява Ордена на рицарите от AssisiPax. По този повод същите поднесе на Негово високопреосвещенство копие на известната Асизска светия, Разпятието от Сан Дамяно (ХІ век), проговорило на Асизкия светец Франциск с думите : „Иди изправи моята църква, която, както виждаш, цялата се руши!”.
На 26-28 юни в България се разиграха събития от голям интерес за интеграцията ни в световната християнска цивилизация, поне като признак за интереса на християнска Европа към нас, и на нашата воля да откликнем положително на най-добрите послания идващи от там, така както те са изразени от идеологията на AssisiPax, за която сме загатвали не един път през последните месеци.
На 26 юни пристигна в София една делегация на световната федерация на рицарите на мира със седалище в свещения град Асизи, съставена от Великия й канцлер, Проф. Джорджо Ченя, о.з. генералите Романо Амброзини и Винченцо Ферраро и рицаря от тевтонския орден Роберто Ди Дио. Към тях се включиха следващият ден посланиците Мирко Маскио и Филиппо Цзанотто.
Рано сутринта на 28-ми колона от четири коли потегли към Силистра, където трябваше да се сложи началото на новото миротворческо движение в България, след като кандидатите дадоха обет да се сражават за мир в света само със светлината на убежденията си и без употребата на меч, бяха удостоени със съответните им доспехи в благородното рицарство : Иван, Георги, Владимир, Димо, Раффаеле, Йордан.
По-късно в пауза на ангажиментите му гостите от София и Асизи се представиха пред Негово Висикопеосвещенство достолепния Доростолски митрополит Иларион за да му връчат най-високото отличие на AssisiPaх, Златната палма на мира, позлатена клонка от маслиновото дърво посъдено в Асизи от папа Йоан Павел ІІпри посещението му в свещения град преди близо четвърт век, с мотивировката, че през 1986 г. дядо Иларион бил сред щастливите участници на епохалната първа Световна среща на религиите, свикани от папата, когато всички се зарекоха да се молят и да действат за мирното разрешаване на всички свои конфликти, със светлина, а не с меч, от което се породи и понятието „Духът на Асизи”, който вдъхновява Ордена на рицарите от AssisiPax. По този повод същите поднесе на Негово високопреосвещенство копие на известната Асизска светия, Разпятието от Сан Дамяно (ХІ век), проговорило на Асизкия светец Франциск с думите : „Иди изправи моята църква, която, както виждаш, цялата се руши!”.
вторник, 2 юни 2009 г.
ABAGAR \ АБАГАР 5, 2009
TABLE OF CONTENTS: Modus Vivendi – A Man of Comscience (Abagar); Pope Benedict XVI in Holy Land (George Eldarov); Events: XLV Colloqium Abagar on Vatican Arch ives; A Journey. Chapter 9: Teacheing Full-Time (George Eldarov): The “Conscience” by Dr Gabriel Alexiev (Hristo Berov); Church News; Obituaries of Antoine Wenger, A.A., Nikola Kaftandzhiev, Rev. Nikola Gramov; Book-Reviews of a Novel by Petar Konstantinov and a Memoir by Maria Dimitrova-Georgieva
СЪДЪРЖАНИЕ
Modus Vivendi: Един човек със съвест (Абагар), стр. 1; Папа Бенедикт XVI
на Божи гроб (Архим. Проф. Георги Елдъров); Събития с абагарско
участие: XLV Международен колоквиум Абагар на тема “България в
разсекретения през 2006 дял на Ватиканския таен архив”; Вести,; Пътепис: Глава девета: Пълноводие, с потоци, отоци и бързеи
(Георги Елдъров); За “Съвестта” от Габриел Алексиев (Христо
Беров); In Memoriam: Николай Кафтанджиев, Antoine Wenger, Отец
Никола Гръмов; Книги с посвещение от Петър Константинов и Мария
Димитрова-Георгиева; Errata-Corrige; Дневник за месец май
2009, на всички страници.
СЪДЪРЖАНИЕ
Modus Vivendi: Един човек със съвест (Абагар), стр. 1; Папа Бенедикт XVI
на Божи гроб (Архим. Проф. Георги Елдъров); Събития с абагарско
участие: XLV Международен колоквиум Абагар на тема “България в
разсекретения през 2006 дял на Ватиканския таен архив”; Вести,; Пътепис: Глава девета: Пълноводие, с потоци, отоци и бързеи
(Георги Елдъров); За “Съвестта” от Габриел Алексиев (Христо
Беров); In Memoriam: Николай Кафтанджиев, Antoine Wenger, Отец
Никола Гръмов; Книги с посвещение от Петър Константинов и Мария
Димитрова-Георгиева; Errata-Corrige; Дневник за месец май
2009, на всички страници.
понеделник, 4 май 2009 г.
ABAGAR 4 (208) April 2009
TABLE OF CONTENTS: Modus Vivendi: Easter, East and West, p.1; “An Epochal Transition” by Giuseppe Alberigo (George Eldarov), pp. 1-2; Events: A Commemoration of Anton Bezensek, A Сolloquium on “Global Tour for Universal Peace”. Prtemiere of “Heraclea Lyncensis” by Agnitsa Gorgievska, pp. 2-3; A Journey. Chapter 8: Ex Oriente Lux (George Eldarov); pp. 4-6; Books by Nikolay Kaftandziev and Mariana Eklesia, Varia, p. 8; Ourt Diary for April 2009. running through evry page.
СЪДЪРЖАНИЕ : Modus Vivendi: Честита Пасха (и на 12-ти, и на 19), стр. 1;
Епохалният преход - Втори ватикански събор (Архим. Проф. Георги Елдъров),
стр. 1-2; Събития с абагарско участие: Честване на Антон Безеншек,
Колоквиум “Европейска обиколка за глобален мир”, Премиера в Македонския
културен център, стр. 2-3; Пътепис: Глава 8: Ex Oriente Lux (Георги
Елдъров), стр. 4-6; Вести, стр. 7-8; Книги с посвещение: Николай
Кафтанджиев, Мариана Еклесия, стр. 8; Разни, стр. 8; Дневник за месец
април 2009 на всички страници.
СЪДЪРЖАНИЕ : Modus Vivendi: Честита Пасха (и на 12-ти, и на 19), стр. 1;
Епохалният преход - Втори ватикански събор (Архим. Проф. Георги Елдъров),
стр. 1-2; Събития с абагарско участие: Честване на Антон Безеншек,
Колоквиум “Европейска обиколка за глобален мир”, Премиера в Македонския
културен център, стр. 2-3; Пътепис: Глава 8: Ex Oriente Lux (Георги
Елдъров), стр. 4-6; Вести, стр. 7-8; Книги с посвещение: Николай
Кафтанджиев, Мариана Еклесия, стр. 8; Разни, стр. 8; Дневник за месец
април 2009 на всички страници.
неделя, 3 май 2009 г.
MODUS VIVENDI: Easter 2009\Пасха 2009
SUMMARY: A commentary about the two celebrations of Easter in the East and in the West – the reasons, the facts and the perspectives of unifying them in the future
ЧЕСТИТА ПАСХА
(и на 12-ти, и на 19-ти !)
В края на неделната служба в Свети Петър, на 19-ти април Негово светейшество поздрави специално източните църкви, които този ден честваха Възкресение Христово, една седмица след западно-обрядните католици и протестантите.
Разликата в честването о т една до пет седмици се наложила в резултат на приемането на Григорианския календар на Запад в края на ХVІІ век. Така древната норма да се чества Пасхата на първото пълнолуние след пролетното равнденствие, т.е. след 21 март, разделя източните и западните християни, поради това, че 21 март за източните, които не са приели календарната рефорча, се пада днес 14 дни след датата отбелязана на Запад (и отговаряща реално на равноденствието). Следователно най-често ще трябва да чакат следващото пълнолуние. Става обаче и така, че въпреки разликите в датата на равноденствието, пълнолунието им понякога съвпада (нали луната е малко лунатична) и тогава всички честваме Христовото възкресение в един и същи ден. Такъв ще бъде случаят през 2010.
Както е (недотам) известно, от десетилетия, поне от времето на Втория ватикански събор (Виж Приложение към съборната литургична конституция Sacrosanctum Concilium), от Рим се приемат всякакви предложение за едновременно честване на Великден. На Междуцърковен колоквиум Изток-Запад в Алеп (Сирия) през 1997 г. наистина се стигна до конкретни предложения за уеднаквяване на датите, но досега нищо не се е предприело. Май ще оставим на луната да си (с)върши работата...
ЧЕСТИТА ПАСХА
(и на 12-ти, и на 19-ти !)
В края на неделната служба в Свети Петър, на 19-ти април Негово светейшество поздрави специално източните църкви, които този ден честваха Възкресение Христово, една седмица след западно-обрядните католици и протестантите.
Разликата в честването о т една до пет седмици се наложила в резултат на приемането на Григорианския календар на Запад в края на ХVІІ век. Така древната норма да се чества Пасхата на първото пълнолуние след пролетното равнденствие, т.е. след 21 март, разделя източните и западните християни, поради това, че 21 март за източните, които не са приели календарната рефорча, се пада днес 14 дни след датата отбелязана на Запад (и отговаряща реално на равноденствието). Следователно най-често ще трябва да чакат следващото пълнолуние. Става обаче и така, че въпреки разликите в датата на равноденствието, пълнолунието им понякога съвпада (нали луната е малко лунатична) и тогава всички честваме Христовото възкресение в един и същи ден. Такъв ще бъде случаят през 2010.
Както е (недотам) известно, от десетилетия, поне от времето на Втория ватикански събор (Виж Приложение към съборната литургична конституция Sacrosanctum Concilium), от Рим се приемат всякакви предложение за едновременно честване на Великден. На Междуцърковен колоквиум Изток-Запад в Алеп (Сирия) през 1997 г. наистина се стигна до конкретни предложения за уеднаквяване на датите, но досега нищо не се е предприело. Май ще оставим на луната да си (с)върши работата...
петък, 10 април 2009 г.
АБАГАР/ABAGAR 3, 2009
TABLE OF CONTENTS: How to Deal witj Schism (Abagar), p. 1; Bemedict XVI in Afric a (George Eldarov), pp. 1-2; Church News, pp. 2, 6, 7; Events with the Participation of Abagar, p. 3; A Journey. Chapter 7: The Short- Cuts (George Eldarov), pp. 4-6; A Jubilee: Chrysostomus Grill, 40 Years a Priest, p. 7; Obituaries, Roncalliana, Book-Revies, p. 8. Our Diary for March 2009, running through all pages.
СЪДЪРЖАНИЕ : Да посрещнеш разкол (Абагар), стр. 1; Един папа в Африка
(Архим. Проф. Георги Елдъров), стр. 1-2; Вести, стр. 2, 6 , 7; Събития с
абагарско участие, стр. 3; Пътепис. Глава седма: Ракурси (Георги Елдъров),
стр. 4-6; Юбилей, стр. 7; In Memoriam, Roncalliana, Книги с посвещение,
стр. 8. Дневник за март 2009 на всички страници.
СЪДЪРЖАНИЕ : Да посрещнеш разкол (Абагар), стр. 1; Един папа в Африка
(Архим. Проф. Георги Елдъров), стр. 1-2; Вести, стр. 2, 6 , 7; Събития с
абагарско участие, стр. 3; Пътепис. Глава седма: Ракурси (Георги Елдъров),
стр. 4-6; Юбилей, стр. 7; In Memoriam, Roncalliana, Книги с посвещение,
стр. 8. Дневник за март 2009 на всички страници.
вторник, 7 април 2009 г.
КНИГИ С ПОСВЕЩЕНИЕ
SUMMARY: A Book-Review of GIOVANNI CODEVILLA, Lo Zar e il Patriarca. Il rapporto tra trono e altare in Russia dall origini ai giorni nostril (La Casa di Matriona, Milano 2008), 517 pages.
GIOVANNI CODEVILLA, Lo Zar e il Patriarca. Il rapporto tra trono e altare in Russia dall origini ai giorni nostril (La Casa di Matriona, Milano 2008), 517 страници.
Дългогодишен професор в университета в Триест и внимателен наблюдател на положението и процесите в Източна Европа през по-голямата част от студената война, в четири части (От началото до края на ХVІІ век, Епохата на синодалната структура до началото на ХХ цек, При комунизма, След края на тоталитаризма), с размерите на обстойни монографии, авторът се старае да докаже и документира предполагаемата приемственост на схемата цар-патриарх или, съответно, трон-олтар, както през периода, когато тя се заражда в средните векове и ренесанса, така и когато привидно навлиза в криза при Петър Велики и комунизма. Рлоф. Кодевилла вижда наличието й и при сегашната еволюция на руското общество от ерата на Владимир Путин. По негово мнение теорията на тяхното идеално съжителство, известно като „симфония” на двете власти намира по-убедително приложение в историята на Русия, отколкото в тази на Византия. Поради по-специализираното му боравене с данните от времето на тоталитаризма и прехода, същият се налага като авторитетен тълкувател на промените и положенията н съвременната руска действителност, чието мнение няма как да не тежи при разчита на немалко днешни процеси в руската църква – а също и в отраженията им върху нашата действителност.
Подробното подразделение на темите в отделните части и тяхната последователност, както и богатият справочник от 20 страници на ползваните имена ще позволят на читателя бързи справки по въпросите, личностите и ситуациите, които специално го вълнуват. Българският читател ще разпознае, може би в различна светлина, в различна светлина, немалко фамилиарни понятия.
GIOVANNI CODEVILLA, Lo Zar e il Patriarca. Il rapporto tra trono e altare in Russia dall origini ai giorni nostril (La Casa di Matriona, Milano 2008), 517 страници.
Дългогодишен професор в университета в Триест и внимателен наблюдател на положението и процесите в Източна Европа през по-голямата част от студената война, в четири части (От началото до края на ХVІІ век, Епохата на синодалната структура до началото на ХХ цек, При комунизма, След края на тоталитаризма), с размерите на обстойни монографии, авторът се старае да докаже и документира предполагаемата приемственост на схемата цар-патриарх или, съответно, трон-олтар, както през периода, когато тя се заражда в средните векове и ренесанса, така и когато привидно навлиза в криза при Петър Велики и комунизма. Рлоф. Кодевилла вижда наличието й и при сегашната еволюция на руското общество от ерата на Владимир Путин. По негово мнение теорията на тяхното идеално съжителство, известно като „симфония” на двете власти намира по-убедително приложение в историята на Русия, отколкото в тази на Византия. Поради по-специализираното му боравене с данните от времето на тоталитаризма и прехода, същият се налага като авторитетен тълкувател на промените и положенията н съвременната руска действителност, чието мнение няма как да не тежи при разчита на немалко днешни процеси в руската църква – а също и в отраженията им върху нашата действителност.
Подробното подразделение на темите в отделните части и тяхната последователност, както и богатият справочник от 20 страници на ползваните имена ще позволят на читателя бързи справки по въпросите, личностите и ситуациите, които специално го вълнуват. Българският читател ще разпознае, може би в различна светлина, в различна светлина, немалко фамилиарни понятия.
неделя, 5 април 2009 г.
КНИГИ С ПОСВЕЩЕНИЕ
SUMMARY: A book-review of PAOLO MOSCA, Il ciabattino del papa e altre storie (Societa` San Paolo, Alba 2009) 318+5 pp.
PAOLO MOSCA, Il ciabattino del papa e altre storie (Societa` San Paolo, Alba 2009) 318+5 страници.
Коресподентът на в. Il Messaggero, Паоло Моска, специалист по въпросите на Ватикана, в течение на няколко години избрал като обект на своите наблюдения, малките хора, които гравитират в сянката на il Cupolone, купола на Свети Петър. Подзаглавието на книгата определя съдържанието й като „Малките чудеса около площад Свети Петър”. От допира си със стотината персонажи разбрал, че те не са никак незначителни за голямата история на папството, а са част от величината, представена от Ватикана, седалището на мощната духовна империя, наречена Свети Престол на католическата църква. Смее да ги нарича „ангелите”, които пазят и обслужват това пространство. Това са продавачите на сувенири, таксиметровите шофьори, файтонджиите и десетките занаятчии и собственици на малки магазини и заведения. Обслужват местни жители и туристи –но също ватикански служители, често кардинали, даже папи. А най-вече, през последния четвърт век, настоящия папа, когато бил още кардинал и живеел сред тях на площад Рустикуччи, на гърба на пешеходната улица Дел Борго, където играят повече от тези актьори...
Подробности за срещи и конакти с него преди да стане папа през април 2005 г. се разнесоха непосредствено след избирането му на папския трон –от любопитни, по-любопитни. Оказа се, че сдържания на вид висш сановник, се намирал в собствената си стихия сред обикновените хора. С гордост ще споменем, че сред тях са и някои от лицата и адресите, при каито ние самите сме се спирали в течение на още по-дългия ни от папския стаж във Вечния град. Такъв е на първо пясто, „папукцията” дал повод за заглавието на книгата. Il ciabattino означава най-бедния обущар, кондурджията, който закърпя разнебитените обувки и шие чехли. Не веднаж перуанецът Антонио ни е бил от помощ за скромните нужди на един обикновен ватикански служител, винаги внимателен, точен и изряден в изпълненията, с най-достъпни цени за услугите си.. С годините се издигнал професионално до степен, че нему било поверено за изработи папските обувки от най-фин гьон, които италианците наричат bulgaro – нарицателно, а не прилагателно.
Повече от 30 години сме посещавали шивача на папата, Раниеро Манчинелли, който днес шие белите му раса, а преди му е продавал черните кепета, с които тогавашния кардинал беше известен. В неговия магазин сме водили повечето български духовници, католици и някои правослани до митрополитски ранг, при посещенията им в Рим, за да се набавят с горно и долно бельо (Сигурно си спомнят). Особено признание заделя авторът на нашия студент дон Серджо Мерканцин, затова, че го е насочил правилно към хората от района с реални заслуги към папата. Главата посветена на неговата книжарница-магазин с най-богати колекции икони и книги касаещи нашия регион е сред най-богатите от 80-те профила, намерили място в изданието. Специална глава е посветена също на художничката на папата, рускинята Наталия Царкова, източно-православа по вероизповедания, предпочела папски Рим за площадка на художествената си изява, като мисия в духовния си живот.
PAOLO MOSCA, Il ciabattino del papa e altre storie (Societa` San Paolo, Alba 2009) 318+5 страници.
Коресподентът на в. Il Messaggero, Паоло Моска, специалист по въпросите на Ватикана, в течение на няколко години избрал като обект на своите наблюдения, малките хора, които гравитират в сянката на il Cupolone, купола на Свети Петър. Подзаглавието на книгата определя съдържанието й като „Малките чудеса около площад Свети Петър”. От допира си със стотината персонажи разбрал, че те не са никак незначителни за голямата история на папството, а са част от величината, представена от Ватикана, седалището на мощната духовна империя, наречена Свети Престол на католическата църква. Смее да ги нарича „ангелите”, които пазят и обслужват това пространство. Това са продавачите на сувенири, таксиметровите шофьори, файтонджиите и десетките занаятчии и собственици на малки магазини и заведения. Обслужват местни жители и туристи –но също ватикански служители, често кардинали, даже папи. А най-вече, през последния четвърт век, настоящия папа, когато бил още кардинал и живеел сред тях на площад Рустикуччи, на гърба на пешеходната улица Дел Борго, където играят повече от тези актьори...
Подробности за срещи и конакти с него преди да стане папа през април 2005 г. се разнесоха непосредствено след избирането му на папския трон –от любопитни, по-любопитни. Оказа се, че сдържания на вид висш сановник, се намирал в собствената си стихия сред обикновените хора. С гордост ще споменем, че сред тях са и някои от лицата и адресите, при каито ние самите сме се спирали в течение на още по-дългия ни от папския стаж във Вечния град. Такъв е на първо пясто, „папукцията” дал повод за заглавието на книгата. Il ciabattino означава най-бедния обущар, кондурджията, който закърпя разнебитените обувки и шие чехли. Не веднаж перуанецът Антонио ни е бил от помощ за скромните нужди на един обикновен ватикански служител, винаги внимателен, точен и изряден в изпълненията, с най-достъпни цени за услугите си.. С годините се издигнал професионално до степен, че нему било поверено за изработи папските обувки от най-фин гьон, които италианците наричат bulgaro – нарицателно, а не прилагателно.
Повече от 30 години сме посещавали шивача на папата, Раниеро Манчинелли, който днес шие белите му раса, а преди му е продавал черните кепета, с които тогавашния кардинал беше известен. В неговия магазин сме водили повечето български духовници, католици и някои правослани до митрополитски ранг, при посещенията им в Рим, за да се набавят с горно и долно бельо (Сигурно си спомнят). Особено признание заделя авторът на нашия студент дон Серджо Мерканцин, затова, че го е насочил правилно към хората от района с реални заслуги към папата. Главата посветена на неговата книжарница-магазин с най-богати колекции икони и книги касаещи нашия регион е сред най-богатите от 80-те профила, намерили място в изданието. Специална глава е посветена също на художничката на папата, рускинята Наталия Царкова, източно-православа по вероизповедания, предпочела папски Рим за площадка на художествената си изява, като мисия в духовния си живот.
петък, 3 април 2009 г.
IN MEMORIAM ERNESTO CAROLI (1917-2009)
SUMMARY: A profile of Franciscan Father Ernesto Caroli, deceased on March 24th, widely known in Italy and abroad for his Children Chorus “Lo Zecchino d`Oro”, who acted as a special postulator for the canonization of Pope John XXIII for the years he had spent in Bulgaria as an Apostolic Visitator and Delegate (1925-1934)
Монахът францисканец от Болоня, мощен двигател на многобройни инициативи от културен (световно известен детски хор „Zecchino d`Oro”), научни (Францискански източници, Справочници за францисканска духовност, за живота и доктрината на църковните учителисв. Бонавентура Балнеорейски, св. Антоний Падуански), организаторски (Национално и световно сдружение на главните настоятели на монашеските ордини) характер, беше пряко свързан с България, като специален постулатор (адвокат) по каузата за канонизирането на папа Йоан ХХІІІ, бившия архиепископ Анджело Джузеппе Ронкалли, прекарал десет години от живота си в България (1925-1934). С тази цел пътувал в България, за да разследва на място следите оставени у нас от Божия раб, събирайки необходимата документация, както писмена, така и устна, разпитвайки, с пълното знание на тогавашните власти, редица важни свидетели на подвига му по време на българския му мандат Сред разпитаните били дядо Методий Стратиев, архимандрит Гаврил Беловеждов, проф. Иван Петканов и, по всяка вероятност, отец Купен Михайлов, който действал също като преводач и личен секретар на ватиканския пратеник. Последният си направи капитал от този опит и години наред го рециклира като собствен принос за този етап от историята на бъдещия папа, както е видно от биографията му на епископ Кирил Куртев ;ръкопис), широко ползвана и от други автори. Отец Кароли, както изрично ни уверяваше при няколкото кратки контакти с нашата служба, запазил отлични впечатления от страната ни. Нека да ги пази и днес в отвъдното, заедно със своя необичаен клиент, Блажени папа Йоан ХХІІІ, също изряден българофил.
Монахът францисканец от Болоня, мощен двигател на многобройни инициативи от културен (световно известен детски хор „Zecchino d`Oro”), научни (Францискански източници, Справочници за францисканска духовност, за живота и доктрината на църковните учителисв. Бонавентура Балнеорейски, св. Антоний Падуански), организаторски (Национално и световно сдружение на главните настоятели на монашеските ордини) характер, беше пряко свързан с България, като специален постулатор (адвокат) по каузата за канонизирането на папа Йоан ХХІІІ, бившия архиепископ Анджело Джузеппе Ронкалли, прекарал десет години от живота си в България (1925-1934). С тази цел пътувал в България, за да разследва на място следите оставени у нас от Божия раб, събирайки необходимата документация, както писмена, така и устна, разпитвайки, с пълното знание на тогавашните власти, редица важни свидетели на подвига му по време на българския му мандат Сред разпитаните били дядо Методий Стратиев, архимандрит Гаврил Беловеждов, проф. Иван Петканов и, по всяка вероятност, отец Купен Михайлов, който действал също като преводач и личен секретар на ватиканския пратеник. Последният си направи капитал от този опит и години наред го рециклира като собствен принос за този етап от историята на бъдещия папа, както е видно от биографията му на епископ Кирил Куртев ;ръкопис), широко ползвана и от други автори. Отец Кароли, както изрично ни уверяваше при няколкото кратки контакти с нашата служба, запазил отлични впечатления от страната ни. Нека да ги пази и днес в отвъдното, заедно със своя необичаен клиент, Блажени папа Йоан ХХІІІ, също изряден българофил.
четвъртък, 2 април 2009 г.
IN MEMORIAM: ПЕНКА СТАЙНОВА-ШИШМАНОВА (1911-2009)
SUMMARY: An obituary for Penka Shishmanova, 98, who dief in Paris on February 4th. The wife of a noted Bulgarian diplomat, although an Orthodox, during the years she gave support to many of our initiatives in favor of Bulgarian immigrants in France.
Сестра на големия композитор Петко Стайнов и съпруга на дългогодишния царски дипломат Христо Шишманов, Пенка беше една от лъчезарните личности, красили българската емиграция на Запад през дъллгата тоталитарна зима. Домът й на Rue du General се превръщаше често в база на нашите посещения в Париж. А със съпруга си представляваха винаги едно вярно присъствие на обредите и срещите, които в продължение на четвърт век (1966-1992) редовно организирахме в Града-Светлина на големите празници. Семейството й имаше определена връзка с католическата църква поради брака на сина им, воювал дълги години в редиците на Малтийския орден, а и тя самата носеше добри спомени от общуването си като дете с доайена на българските католически епископи, Епифаний Шанов, заточен в родния й град Казанлък след Балканските войни. При секретаря му отец Раев получавала уроци по френски език.... На няколко пъти със съпруга си са посещавали град Асизи, гости на общия ни приятел отец Венко (бай Венко) Плачков, нойто и пръв ни даде контакта с тях във френската столица. В архива ни се съхраняват няколко оригинални картини на г-н Шишманов, който на 75-годишна възраст се откри худажник и се яви на изложби в престижни паржки галерии. Голям празник я очаква след две години, когато ще чества 100-годишния си юбилей, там горе, с ангели и светии – и с най-добрите си приятели, които толкова я обичаха, прередили през годините я в Небесното царство.
Сестра на големия композитор Петко Стайнов и съпруга на дългогодишния царски дипломат Христо Шишманов, Пенка беше една от лъчезарните личности, красили българската емиграция на Запад през дъллгата тоталитарна зима. Домът й на Rue du General се превръщаше често в база на нашите посещения в Париж. А със съпруга си представляваха винаги едно вярно присъствие на обредите и срещите, които в продължение на четвърт век (1966-1992) редовно организирахме в Града-Светлина на големите празници. Семейството й имаше определена връзка с католическата църква поради брака на сина им, воювал дълги години в редиците на Малтийския орден, а и тя самата носеше добри спомени от общуването си като дете с доайена на българските католически епископи, Епифаний Шанов, заточен в родния й град Казанлък след Балканските войни. При секретаря му отец Раев получавала уроци по френски език.... На няколко пъти със съпруга си са посещавали град Асизи, гости на общия ни приятел отец Венко (бай Венко) Плачков, нойто и пръв ни даде контакта с тях във френската столица. В архива ни се съхраняват няколко оригинални картини на г-н Шишманов, който на 75-годишна възраст се откри худажник и се яви на изложби в престижни паржки галерии. Голям празник я очаква след две години, когато ще чества 100-годишния си юбилей, там горе, с ангели и светии – и с най-добрите си приятели, които толкова я обичаха, прередили през годините я в Небесното царство.
сряда, 4 март 2009 г.
Орден за Дядо Иларион
SUMMARY:On March 3, Dorostol metropolitan bishop Hilarion, 97, has been named by the Bulgarian government for the highest Bulgarian order "Saints Cyril and Methodius" for his merits for Bulgarian religious culture, having published over 40 books and several hundreds articles, mostly after the fall of Communism in 1989.
Правителството предлага на президента на Република България да награди с орден "Св.св.Кирил и Методий" четирима дейци в областта на образованието, науката и изкуството. Това са митрополит Иларион Доростолски, акад. Матей Матеев, Хайгашод Агасян и Динко Христов.Това съобщи правителствената митрополит Иларион Доростолски ще бъде удостоен с най-високата степен на ордена - огърлие, за особено значимите му заслуги за развитието и издигането на ролята на богословското образование и наука. Той е роден на 12 януари 1913 г. в гр. Елена. Светското му име е Димитър Цонев. По майчина линия е потомък на Иларион Макариополски и Стоян Михайловски. Завършил е Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 1981 г. до 1990 г. заема длъжностите председател на църковното настоятелство на храм "Св. Александър Невски", директор на Църковно-историческия и археологически музей на Българската православна църква, игумен на Троянския манастир, викарий на Патриарх Максим и завеждащ Богослужебния и Духовен надзор при Светия синод. От началото на 1994 г. епископ Иларион е патриаршески викарий до избирането му за Доростолски митрополит. Автор е на над 40 книги и повече от 300 статии, спомени, пътеписи, беседи. През 2004 г. е избран за член на писателския съюз.
(Двери БГ)
Правителството предлага на президента на Република България да награди с орден "Св.св.Кирил и Методий" четирима дейци в областта на образованието, науката и изкуството. Това са митрополит Иларион Доростолски, акад. Матей Матеев, Хайгашод Агасян и Динко Христов.Това съобщи правителствената митрополит Иларион Доростолски ще бъде удостоен с най-високата степен на ордена - огърлие, за особено значимите му заслуги за развитието и издигането на ролята на богословското образование и наука. Той е роден на 12 януари 1913 г. в гр. Елена. Светското му име е Димитър Цонев. По майчина линия е потомък на Иларион Макариополски и Стоян Михайловски. Завършил е Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 1981 г. до 1990 г. заема длъжностите председател на църковното настоятелство на храм "Св. Александър Невски", директор на Църковно-историческия и археологически музей на Българската православна църква, игумен на Троянския манастир, викарий на Патриарх Максим и завеждащ Богослужебния и Духовен надзор при Светия синод. От началото на 1994 г. епископ Иларион е патриаршески викарий до избирането му за Доростолски митрополит. Автор е на над 40 книги и повече от 300 статии, спомени, пътеписи, беседи. През 2004 г. е избран за член на писателския съюз.
(Двери БГ)
понеделник, 23 февруари 2009 г.
АРГУМЕНТИТЕ НА РАЗКОЛНИЦИТЕ
SUMMARY: A forthcoming book by Bishop Bernard Fellay “Tradition. The True Immage”, sums-up the reasons leading to the decision of a group of traditionalists to defy the order of Pope John Paul II and set a separate community. Apparently they strived to shock the whole Church to come back to her senses and remain faithful to all that she had received and done through the centuries, including the true meaning of papacy.
В края на януари в католическата църква бе направена важна стъпка в процеса за възстановяването на църковното единство с последователите на едно разколническо движение, известно като привърженици на „льофевриьтизма”, по името на френския мисионерски архиепескоп Марсел Льофевр, стигнал в контестацията си на Втория ватикански събор до създаването на нова църковна структура със собствени епископи, хиротонисани от него без да се съобразява със същестуващите канони (Виж рубрика Modus Vivendi в предишния брой). По силата на споменатото ватиканско решение, те не се считат повече извът лоното на църквата, обаче възстановяването им в съществуващите структури и на съответните постове в църковната йерархия тепърва предстои да бъдат разрешени. С други думи, все още сме далеч от пълното им интегриране в църквата, такава каквато тя се оформи и се представя след абновлението настъпило в следствие на Втория ватикански събор от 1962-1965 г.
Тъй като възстановените връзки между двете страни представляват нова платформа на равен старт на диалога между двете страни, редно е да дадем думата именно на завърналите се „в дома на отца” братя, за да разберем правилно мотивите на тяхното отдалечаване през годините на трудното прилагане на съборните решения.
За целта избрахаме репортажа, появил се в агенция ЗЕНИТ от 21 февруара за предстояща публикация на книга-интервю на епископ Бернар Фале (Bernard Falay), оглавяващи днес организацията-рамка на бившите разколници „Братство Свети Папа Пий Х”, със седалище Екон в Швейцярия. Тя е озаглаявена „Традицията - същинският й образ” (Издателска къща Cantagalli, 2009, страници 246). Като оставим на страна статистичните данни изнесени в началото на репортажа за състоянието на доскорошната разколническа общност ( четирма епископи, 500 свещеници, 250 семинаристи и 600 000 верни), които няма да коментираме, преминаваме към някои от болните теми засегнати в публикацията, в очакване да се върнем на книгата, щом се сдобием с нея при предстоящото ни пътуеване в Рим.
Да, ама не
Първо се посреща въпросът за безрезевното приемане на Втория ватикански събор, заедно с папата, като висш орган на доктринната и ръководна роля на епископите на каотлическата църква. В отговора на Феле се изтъква, че този събор по изрично желание на съборните отци и на Светия отец не претендира да издава догматични решения, а само доктринни насоки и предложения, както четем в Предварителната бележка (Nota Praevia), mубвшкувана в края на всички издания и преводи на съборните документи. Следователно става въпрос за теми все още и все пак подлежащи на тълкувания и дебат.
Яростната защита на традицията от страна на доскорошните разколници не трябвало да се разбира като противопоставяне на Светия престол, който по тяхно мнение, си вършел работата, а срещу по-нисши среди в църквата, настърпвени за прогрес на всяка цена.
По-католици от папата
Лоялността им към папата, в това число и към често критикуваните от тях Йоан ХХІІІ, Павел VІ, Йоан Павел ІІ и нине светителсвуващия Бенедикт ХVІ, е изрично заявена от бившите разколници и не е била никога поставяна под въпрос, които даже претендират да са най-твнърдите защитници на папската институция, застрашено –по тяхно мнение- именно от необуздани фенове на Втория ватикански събор, които постепенно извземат сектори от папсия авторитет в полза на други институции и сектори на църковното пространство (събор, епископски конференции, гилдията на богословите).
На обвинението, че в същност разколът се оформя де факто като акт на неподчинение спряма папата, чрез неканоничното хиротонисване на неодобрени от Светия престол кандидат-епископи (1988), се отговаря, че онова действие целяло да подчертае не освобождение от ролята на папат, а противозействие на нездравия тренд в следсъборна църква да изостави на заден план, ако не и да отхвърли една двехилядна традиция: „Църквата е традиция и папат, при упражнението на своята власт, е длъжен да спазва онова, което Спасителят е проповядвал и не му е позволено да учи нищо друго. Който в църквата, включително и Светият отец, твърди нещо противно на достигналото до нас учение греши и никой не може да бъде задължен да го следва в заблудата. По-скоро, когато заблудата е явна, сме длъжни да се опълчим среща нея. Ако на различни нива в църквата се разпространяват учения противни на онова, което тя винаги е проповядвала, или разпространяват идеи вече порицани от църквата, се намираме пред една наистина сериозна ситуация”.
Традиция и съвремие
Що се отнася до съотношението традиция-съвременност, Феле твърди, че традицията се пренася в съвремието при спазване на основните й устои и духа, който я одухотворява: всичко онова, което църсквата е направила в миналото, което ние не трябва да превеждаме в новото време буквално всеки отделен жест, а като съхраняваме и предаваме на следващиге поколения духа и принципите, които я оформят. Когато говори на своите съвременници, църквата трябва да се старае да повталя „онова, което винаги е казвала”, и когато напусне този коловоз, тя рискува да се окаже без слушатели. Тя губи значение, когато прави компромиси със светското или търси спокойни отношения с този свят, тъя като не може да се очаква примирие между светлина и мрак.
Феле апелира също да бъде направено ясно разграничение между църква и гражданко общество, между църква и държава, тъй като разликата им не оздначава нито независимост на едната от другата, нито равенство, тъй като духовното общество, каквато е църквата, стои по-високо от гражданското.
Размиване на свещенството
Същият твърди, че в следствие на разпорежданията на Втория ватикански събор свещеникът е загубил своята идентичност, станал повече проповедник, духовен лидер, отколкото свещенослужиител, падайки главоломнж пред очите на верните. Самото богослужение набляга повече на срещата около олтара, отколкото на онава,което се извършна на олтара, т.е. на жертвоприношението на Божия агнец, Спасителя, дал живота си за човечеството. Всичко това, по негово мнение, е причинено от въвеждането на понятието „Божи народ” в еклезиологията на събора за понятието „църква”, довело в крайна сметка до понижение на съмата роля на папата
Икуменизъм
Що се оттнася до междуцърковния диалог, Феле твърди, че ако това означава връщане на отстъпилите в лоното на църквата инославни, няма спор по въпроса, обаче Декрета за Икуменизма на Втория ватикански събор внася в църковния речникх едно понятие, именно това на „икуменизъм”, което носи в себе си белезите на протестантизма, където е родено. Когато католическаото учение по този въпрос е линеарно просто: съществува само една църква основана от Христа и тя е католичедската, единствената получила от Спасителя всичко онова, което е нужно за спасението на човека. Това е напълно в унисон с простата логика: ако истината е една, съществува ссамо една религия, която може да бъде истинна, а другите са лъжовни. В заключение, за бившите разколници основата на икуменизма е отричането на доктрината, че Мистичното тяло Христово е католическата църква, каквато е докрината предадена ни през вековете. Да поддържаш, с думи или жестове, че католическата църква е не единствената истинска църква, означава да действаш за унищожаването й...
В края на януари в католическата църква бе направена важна стъпка в процеса за възстановяването на църковното единство с последователите на едно разколническо движение, известно като привърженици на „льофевриьтизма”, по името на френския мисионерски архиепескоп Марсел Льофевр, стигнал в контестацията си на Втория ватикански събор до създаването на нова църковна структура със собствени епископи, хиротонисани от него без да се съобразява със същестуващите канони (Виж рубрика Modus Vivendi в предишния брой). По силата на споменатото ватиканско решение, те не се считат повече извът лоното на църквата, обаче възстановяването им в съществуващите структури и на съответните постове в църковната йерархия тепърва предстои да бъдат разрешени. С други думи, все още сме далеч от пълното им интегриране в църквата, такава каквато тя се оформи и се представя след абновлението настъпило в следствие на Втория ватикански събор от 1962-1965 г.
Тъй като възстановените връзки между двете страни представляват нова платформа на равен старт на диалога между двете страни, редно е да дадем думата именно на завърналите се „в дома на отца” братя, за да разберем правилно мотивите на тяхното отдалечаване през годините на трудното прилагане на съборните решения.
За целта избрахаме репортажа, появил се в агенция ЗЕНИТ от 21 февруара за предстояща публикация на книга-интервю на епископ Бернар Фале (Bernard Falay), оглавяващи днес организацията-рамка на бившите разколници „Братство Свети Папа Пий Х”, със седалище Екон в Швейцярия. Тя е озаглаявена „Традицията - същинският й образ” (Издателска къща Cantagalli, 2009, страници 246). Като оставим на страна статистичните данни изнесени в началото на репортажа за състоянието на доскорошната разколническа общност ( четирма епископи, 500 свещеници, 250 семинаристи и 600 000 верни), които няма да коментираме, преминаваме към някои от болните теми засегнати в публикацията, в очакване да се върнем на книгата, щом се сдобием с нея при предстоящото ни пътуеване в Рим.
Да, ама не
Първо се посреща въпросът за безрезевното приемане на Втория ватикански събор, заедно с папата, като висш орган на доктринната и ръководна роля на епископите на каотлическата църква. В отговора на Феле се изтъква, че този събор по изрично желание на съборните отци и на Светия отец не претендира да издава догматични решения, а само доктринни насоки и предложения, както четем в Предварителната бележка (Nota Praevia), mубвшкувана в края на всички издания и преводи на съборните документи. Следователно става въпрос за теми все още и все пак подлежащи на тълкувания и дебат.
Яростната защита на традицията от страна на доскорошните разколници не трябвало да се разбира като противопоставяне на Светия престол, който по тяхно мнение, си вършел работата, а срещу по-нисши среди в църквата, настърпвени за прогрес на всяка цена.
По-католици от папата
Лоялността им към папата, в това число и към често критикуваните от тях Йоан ХХІІІ, Павел VІ, Йоан Павел ІІ и нине светителсвуващия Бенедикт ХVІ, е изрично заявена от бившите разколници и не е била никога поставяна под въпрос, които даже претендират да са най-твнърдите защитници на папската институция, застрашено –по тяхно мнение- именно от необуздани фенове на Втория ватикански събор, които постепенно извземат сектори от папсия авторитет в полза на други институции и сектори на църковното пространство (събор, епископски конференции, гилдията на богословите).
На обвинението, че в същност разколът се оформя де факто като акт на неподчинение спряма папата, чрез неканоничното хиротонисване на неодобрени от Светия престол кандидат-епископи (1988), се отговаря, че онова действие целяло да подчертае не освобождение от ролята на папат, а противозействие на нездравия тренд в следсъборна църква да изостави на заден план, ако не и да отхвърли една двехилядна традиция: „Църквата е традиция и папат, при упражнението на своята власт, е длъжен да спазва онова, което Спасителят е проповядвал и не му е позволено да учи нищо друго. Който в църквата, включително и Светият отец, твърди нещо противно на достигналото до нас учение греши и никой не може да бъде задължен да го следва в заблудата. По-скоро, когато заблудата е явна, сме длъжни да се опълчим среща нея. Ако на различни нива в църквата се разпространяват учения противни на онова, което тя винаги е проповядвала, или разпространяват идеи вече порицани от църквата, се намираме пред една наистина сериозна ситуация”.
Традиция и съвремие
Що се отнася до съотношението традиция-съвременност, Феле твърди, че традицията се пренася в съвремието при спазване на основните й устои и духа, който я одухотворява: всичко онова, което църсквата е направила в миналото, което ние не трябва да превеждаме в новото време буквално всеки отделен жест, а като съхраняваме и предаваме на следващиге поколения духа и принципите, които я оформят. Когато говори на своите съвременници, църквата трябва да се старае да повталя „онова, което винаги е казвала”, и когато напусне този коловоз, тя рискува да се окаже без слушатели. Тя губи значение, когато прави компромиси със светското или търси спокойни отношения с този свят, тъя като не може да се очаква примирие между светлина и мрак.
Феле апелира също да бъде направено ясно разграничение между църква и гражданко общество, между църква и държава, тъй като разликата им не оздначава нито независимост на едната от другата, нито равенство, тъй като духовното общество, каквато е църквата, стои по-високо от гражданското.
Размиване на свещенството
Същият твърди, че в следствие на разпорежданията на Втория ватикански събор свещеникът е загубил своята идентичност, станал повече проповедник, духовен лидер, отколкото свещенослужиител, падайки главоломнж пред очите на верните. Самото богослужение набляга повече на срещата около олтара, отколкото на онава,което се извършна на олтара, т.е. на жертвоприношението на Божия агнец, Спасителя, дал живота си за човечеството. Всичко това, по негово мнение, е причинено от въвеждането на понятието „Божи народ” в еклезиологията на събора за понятието „църква”, довело в крайна сметка до понижение на съмата роля на папата
Икуменизъм
Що се оттнася до междуцърковния диалог, Феле твърди, че ако това означава връщане на отстъпилите в лоното на църквата инославни, няма спор по въпроса, обаче Декрета за Икуменизма на Втория ватикански събор внася в църковния речникх едно понятие, именно това на „икуменизъм”, което носи в себе си белезите на протестантизма, където е родено. Когато католическаото учение по този въпрос е линеарно просто: съществува само една църква основана от Христа и тя е католичедската, единствената получила от Спасителя всичко онова, което е нужно за спасението на човека. Това е напълно в унисон с простата логика: ако истината е една, съществува ссамо една религия, която може да бъде истинна, а другите са лъжовни. В заключение, за бившите разколници основата на икуменизма е отричането на доктрината, че Мистичното тяло Христово е католическата църква, каквато е докрината предадена ни през вековете. Да поддържаш, с думи или жестове, че католическата църква е не единствената истинска църква, означава да действаш за унищожаването й...
неделя, 22 февруари 2009 г.
АБАГАР /ABAGAR 2, 2009
TABLE OF CONTENTS: In Rome, as Romans (Abagar), p. 1; Lenten Message of Benedict XVI (George Eldarov), pp. 1-2; Pope Benedict XIII (Angel Kossatev), p. 3; A Journey: Summer Reaping ( George Eldarov), pp. 4-5; On the Schism’s Side ( Book Review), p. 6; Church News, p. 7; Roncalliana, Errata, About Ourselves, Varia, p. 8. Our Diary for February Running on All Pages.
СЪДЪРЖАНИЕ: В Рим, като римляните (Димитър Ганчев), ст. 1; Великопостно послание на Бенедикт ХVІ ( Архим. Проф. Георги Елдъров), стр. 1-2; Папа Бенедикт ХІІІ (Ангел Косатев), стр. 3; Пътепис. Глава шеста: Жътва (Георги Елдъров), стр. 4-5; Аргумнтите на разколниците (рецензия), стр. 6; Вести, стр. 7; Roncalliana, Errata-Corrige, Нескромно, Ситни-Дребни, стр. 8. Дневникът за Февруари 2009 на всички страници.
СЪДЪРЖАНИЕ: В Рим, като римляните (Димитър Ганчев), ст. 1; Великопостно послание на Бенедикт ХVІ ( Архим. Проф. Георги Елдъров), стр. 1-2; Папа Бенедикт ХІІІ (Ангел Косатев), стр. 3; Пътепис. Глава шеста: Жътва (Георги Елдъров), стр. 4-5; Аргумнтите на разколниците (рецензия), стр. 6; Вести, стр. 7; Roncalliana, Errata-Corrige, Нескромно, Ситни-Дребни, стр. 8. Дневникът за Февруари 2009 на всички страници.
неделя, 15 февруари 2009 г.
MODUS VIVENDI : В Рим, като Римляните
SUMMARY: An extraordinary event in Rome: A Bulgarian Orthodox priest celebrates a service at a Roman Catholic altar in Rome, at the presence of a sizable group of Bulgarian Orthodox faithful, while parts of the rituals were performed by the Bulgarian Ambassadors to the Holy See and to Italy.
„Много българи, италиански приятели и гости, между които и католици, присъстваха на литургията която отслужи йеромонах Климент Бобчев, архиерейски наместник към Италия, Сан Марино и Малта в православната диаспора за Западна и Средна Европа. Тя бе първата отслужена по православен обред в параклиса на Св.Св.Кирил и Методий и на олтара, където се намират мощите на светеца. Над него изображението на Лъв ХІІІ - папата изградил параклиса и чието сърце се намира църквата Св.Викентий и Анастазий, дарение от Йоан Павел ІІ на православната общност в Рим „Св.Св.Кирил и Методий” – който сякаш символично във времето прокарва нишката на християнското единение. Още повече, че днес католиците честват празника Свети Кирил и Методий. По време на литургията посланик Младенов прочете Символа на вярата, а посланик Божилов молитвата Отче наш, според традицията най-високите гости да прочетат двете молитви и като знак за доброто сътрудничество между Църква и Държава. След литургията бе извършено поклонение и бяха положени венци на гроба на Св.Кирил, намиращ се в долната част на базиликата. Ние не почитаме Св.Кирил като част от миналото, каза отец Климент в словото си, напротив, той живее и днес ни помага, за да научим най-важното, че Бог е любов:
От името на българската общност, той благодари на приора отец Майкъл и му поднесе икона, изобразяваща светите братя Кирил и Методий и Св.Бенедикт – съпокровители на Европа - а на фона е изобразена римската църква „Св.Викентий и Анастазий”. В благодарственото си слово о.Майкъл Дънливи подчерта дълбокото и акутално послание на днешния празник:
„Днешният ден е важен за тази базиликата и за Европа. Може би, днес Европа има нужда от повече вяра. От онази вяра, която са имали Св.Св.Кирил и Методий. Достатъчно е да се погледнат вестниците и телевизията, за да се види колко е променена Европа. Затова трябва винаги да се молим на този важен светец, за да ни даде вяра и смелост, а чрез тяхното небесно застъпничество Бог да ни води в нашия земен път”.
От своя страна посланик Атанас Младенов изтъкна заслугата на делото на славянските учители за съхраняване на българската идентичност и културния принос на България в европейската цивилизация. Той добави още, че това свято за българите място е израз на още един символ.
Димитър Ганчев,
(Радио Ватикан 14 фенруари 2009)
„Много българи, италиански приятели и гости, между които и католици, присъстваха на литургията която отслужи йеромонах Климент Бобчев, архиерейски наместник към Италия, Сан Марино и Малта в православната диаспора за Западна и Средна Европа. Тя бе първата отслужена по православен обред в параклиса на Св.Св.Кирил и Методий и на олтара, където се намират мощите на светеца. Над него изображението на Лъв ХІІІ - папата изградил параклиса и чието сърце се намира църквата Св.Викентий и Анастазий, дарение от Йоан Павел ІІ на православната общност в Рим „Св.Св.Кирил и Методий” – който сякаш символично във времето прокарва нишката на християнското единение. Още повече, че днес католиците честват празника Свети Кирил и Методий. По време на литургията посланик Младенов прочете Символа на вярата, а посланик Божилов молитвата Отче наш, според традицията най-високите гости да прочетат двете молитви и като знак за доброто сътрудничество между Църква и Държава. След литургията бе извършено поклонение и бяха положени венци на гроба на Св.Кирил, намиращ се в долната част на базиликата. Ние не почитаме Св.Кирил като част от миналото, каза отец Климент в словото си, напротив, той живее и днес ни помага, за да научим най-важното, че Бог е любов:
От името на българската общност, той благодари на приора отец Майкъл и му поднесе икона, изобразяваща светите братя Кирил и Методий и Св.Бенедикт – съпокровители на Европа - а на фона е изобразена римската църква „Св.Викентий и Анастазий”. В благодарственото си слово о.Майкъл Дънливи подчерта дълбокото и акутално послание на днешния празник:
„Днешният ден е важен за тази базиликата и за Европа. Може би, днес Европа има нужда от повече вяра. От онази вяра, която са имали Св.Св.Кирил и Методий. Достатъчно е да се погледнат вестниците и телевизията, за да се види колко е променена Европа. Затова трябва винаги да се молим на този важен светец, за да ни даде вяра и смелост, а чрез тяхното небесно застъпничество Бог да ни води в нашия земен път”.
От своя страна посланик Атанас Младенов изтъкна заслугата на делото на славянските учители за съхраняване на българската идентичност и културния принос на България в европейската цивилизация. Той добави още, че това свято за българите място е израз на още един символ.
Димитър Ганчев,
(Радио Ватикан 14 фенруари 2009)
събота, 31 януари 2009 г.
Abagar 1, 2009 Предпечат
Abagar 1, 2009 - Table of Contents: A Schism Goes Into History (Abagar): Galileo Galilei as Patron of Faith and Reason (George Eldarov); Pope Paul IV Had Bulgarian Ancestors (Angel Kossatev); An Itinerary – Rome (George Eldarov); Church News, Obituaries, Book-Reviews, Roncalliana; Our Diary for January 2009.
СЪДЪРЖАНИЕ: Разкол преминава в историята (Абагар); Чий е Галилей (Проф. Архим. Георти Елдъров); Папа Павел ІV (Ангел Косатев); Пътепис: Рим (Георги Елдъров); Вести, In Memoriam, Книги с посвещение, Roncalliana; Дневник за месец януари 2009.
СЪДЪРЖАНИЕ: Разкол преминава в историята (Абагар); Чий е Галилей (Проф. Архим. Георти Елдъров); Папа Павел ІV (Ангел Косатев); Пътепис: Рим (Георги Елдъров); Вести, In Memoriam, Книги с посвещение, Roncalliana; Дневник за месец януари 2009.
събота, 24 януари 2009 г.
Разкол преминава в историята
SUMMARY: A first commentary of the Vatican document of January 21st concerning the followers of former schismatic archbishop Marcel Lefebvre.
Противно на Великата схизма между източната и западната църква, която цяло хилядолетие трови отношенията между католическата и православните църкви, един разкол появил се сред католиците в браздата на напреженията причинени от редица решения на Втория ватикански събор (1962-1965) е пред прага на едно щастливо разрешение. По случая на 24 януари от Ватикана бе разпространен текста на един документ разработен от отдела по въпросите на епископите от 21 същия месец. Става въпрос за последователите на френския мисионерски архиепископ Марсел Льофефр (Marcel Lefevbre), заел крайно консервативни позиции при съборните дебати, а след това отказал да се съобразява с решенията на събора, затова че не съвпадали с предишни становища на църквата, считани от него за съществени за католическата идентичност (подобно на нашенските старостипци покрай въвеждането на григорианския календар в БПЦ през 1968 ). Тъй като подобни настроения през същото време се ширеха в редица неосведомени достатъчно църковни среди, включително в Рим, той се почувства насърчен да не се съобразява със съборните решения, най-вече в сектора на литургичната реформа. Въпреки редица контакти със Светия престол през годините и опити на диалог, през 1988 г. той взе решението да си създаде собствена йерархична структура, като хиротониса своеволно четирма епископи, което му навлече автоматично афорясфане предвидено от църковните канони. На много места в Европа и в някои Латиноамерикански страни около негови представители се окрупниха солидни групи верни. Още по време на папа Йоан Павел ІІ,след смъртта на Льофевро през 1991 г., във Ватикана бе създадено специално звено с цел вразумяването им и изглаждането на недоразуменията, начело с кардинал Хоиос, и наистина в няколко случая, като този с бразилските разколници, бяха постигнати добри резултати. Така те бяха допуснати да честват Юбилейната 2000 г. в базиликата и на площад Свети Петър, появиха се също на погребението на папа Йоан Павел ІІ през април 2005, а през август същата година, техен представител бе приет от новия папа Бенедикт ХVІ във Ватикана. Допуска се, че жестът на папата да позволи миналата година ползването не само на латинския език, но и на предсъборния литургичен служебник, на който особено държаха, беше продиктуван именно за да улесни сред тях преодоляването на разкола.
Събитието от 21-24 януари представлява последната стъпка в интегрирането им в католическата църква при спазването на посланието, което държаха да споделят със съверците си католици останали верни на съборните решения.
Противно на Великата схизма между източната и западната църква, която цяло хилядолетие трови отношенията между католическата и православните църкви, един разкол появил се сред католиците в браздата на напреженията причинени от редица решения на Втория ватикански събор (1962-1965) е пред прага на едно щастливо разрешение. По случая на 24 януари от Ватикана бе разпространен текста на един документ разработен от отдела по въпросите на епископите от 21 същия месец. Става въпрос за последователите на френския мисионерски архиепископ Марсел Льофефр (Marcel Lefevbre), заел крайно консервативни позиции при съборните дебати, а след това отказал да се съобразява с решенията на събора, затова че не съвпадали с предишни становища на църквата, считани от него за съществени за католическата идентичност (подобно на нашенските старостипци покрай въвеждането на григорианския календар в БПЦ през 1968 ). Тъй като подобни настроения през същото време се ширеха в редица неосведомени достатъчно църковни среди, включително в Рим, той се почувства насърчен да не се съобразява със съборните решения, най-вече в сектора на литургичната реформа. Въпреки редица контакти със Светия престол през годините и опити на диалог, през 1988 г. той взе решението да си създаде собствена йерархична структура, като хиротониса своеволно четирма епископи, което му навлече автоматично афорясфане предвидено от църковните канони. На много места в Европа и в някои Латиноамерикански страни около негови представители се окрупниха солидни групи верни. Още по време на папа Йоан Павел ІІ,след смъртта на Льофевро през 1991 г., във Ватикана бе създадено специално звено с цел вразумяването им и изглаждането на недоразуменията, начело с кардинал Хоиос, и наистина в няколко случая, като този с бразилските разколници, бяха постигнати добри резултати. Така те бяха допуснати да честват Юбилейната 2000 г. в базиликата и на площад Свети Петър, появиха се също на погребението на папа Йоан Павел ІІ през април 2005, а през август същата година, техен представител бе приет от новия папа Бенедикт ХVІ във Ватикана. Допуска се, че жестът на папата да позволи миналата година ползването не само на латинския език, но и на предсъборния литургичен служебник, на който особено държаха, беше продиктуван именно за да улесни сред тях преодоляването на разкола.
Събитието от 21-24 януари представлява последната стъпка в интегрирането им в католическата църква при спазването на посланието, което държаха да споделят със съверците си католици останали верни на съборните решения.
понеделник, 19 януари 2009 г.
КНИГИ С ПОСВЕЩЕНИЕ
SUMMARY: A review of Vatican documents showing the work of Bulgarian missionaries, mostly Franciscans, in neighboring countries.
„Българско участие в католически мисии из Унгария и Трансилвания през XVII-XVIII век” Документи от Архива на Светата конгрегация за разпространение на вярата – Веатикана 1637 - 1716 (Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, София 2008), 450 страници.
Документи за историята на България през ХVІ-ХVІІІ век се черпят от ватиканските хранилища вече повече от 150 години. Най-известни и широко ползвани (често reticito nominee auctoris), са Acta Bulgariae Ecclesiastica събрани от францисканеца Евзевий Ферменджин. Донякъде те се препокриват с другите локализирани от Божия раб Фортунат Бакалски за докторската му дисертация в Папския източен институт (1942), появили се в гузно университетско издание през 1994 г., както и с онези съдържани в магистърската дисертация (ръкопис) на днешния Софийско-Пловдивски епископ Георгий Йовчев за периода до средата на ХVІІІ век. Новото в сбирката на Тот (1956-2005, днес покойник), освен голямата част на пълно неизвестни до сега документи, се състои в това, че към всеки един е прибавено едно стегнато и високо професионално обобщение, а един задълбочен анализ от 25 страници от съставителя Тот в началото на изданието, което на свой ред позволява да бъдат извлечени най-важните заключения на сборника. За високия стандарт на изданието са виновни също н.с. д-р Пенка Пейковска и ст. н. с. д-р Марта Бур, автор на превода от унгарския оригинал на книгата. Рядкост за повечето български издания от този род, един богат справочник от имена на хора и места, приложен в края на книгата, позволява лесно консултиране на публикацията.
Главна заслуга на изданието е констатацията за европейското излъчване на българското мисионерство. Всички издирвания по въпроса установяваха досега изключително дълга на България към външни мисионерски сили, откликнали на наши духовни нужди. Цялата история на българското католичество е плод на този поглед, как въэншните проповедници дощли сред нас в края на ХVІ век и тук положили успешно основите на поместната ни католическа църква, родила едни от великаните на на националното ни възраждане. Тезата на Тот е, че съществува и един обратен процес: самата България се оказва източник на евангелизаторски сили насочени извън границите ни, в случая в близките западно-европейски региони. Повтаря се картината на българските просветители, които сред края на първото и след това на второто българско царство облъчват духовно северо-източните региони на християнския свят –отвъд Дунава по румънските земи, Киевска Рус и Московска Русия до крайните предели на Изтока ( Виж Папа Йоан Павел ІІ, Ен;иклика „Апостоли на славяните”, § 24).
Някои от по-специфичните теми на отразената в тези документи ситуация са застъпени в споменаата уводна монография на Тот. Сред тях ще изтъкнем: неприятното напрежение между действащите в региона францискани и мирското духовенсто, нещо, което парализира дейността на едните и на другите; ежедневното съжителство с исляма във и извът българските земи, в региони останали известно време косвено под османска власт, като Тансилвания, подвластна на съюзниците им, унгарските калвинисти (в същност те разрушават Чипровци); случаи с потурчени мисионери. Интересни сведения откриваме за двама изключетелни българи, които си заслужават отделни монографии, като богослова Христо Пейкич (за него съществува монография на хъпватски) и най-вече просветителя Иван Лилов, директор на най-известното български училище в продължение на близо половин век (с прекъсвания) в Чипровци, принуден да си търсди хляба в Маджарско.
„Българско участие в католически мисии из Унгария и Трансилвания през XVII-XVIII век” Документи от Архива на Светата конгрегация за разпространение на вярата – Веатикана 1637 - 1716 (Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, София 2008), 450 страници.
Документи за историята на България през ХVІ-ХVІІІ век се черпят от ватиканските хранилища вече повече от 150 години. Най-известни и широко ползвани (често reticito nominee auctoris), са Acta Bulgariae Ecclesiastica събрани от францисканеца Евзевий Ферменджин. Донякъде те се препокриват с другите локализирани от Божия раб Фортунат Бакалски за докторската му дисертация в Папския източен институт (1942), появили се в гузно университетско издание през 1994 г., както и с онези съдържани в магистърската дисертация (ръкопис) на днешния Софийско-Пловдивски епископ Георгий Йовчев за периода до средата на ХVІІІ век. Новото в сбирката на Тот (1956-2005, днес покойник), освен голямата част на пълно неизвестни до сега документи, се състои в това, че към всеки един е прибавено едно стегнато и високо професионално обобщение, а един задълбочен анализ от 25 страници от съставителя Тот в началото на изданието, което на свой ред позволява да бъдат извлечени най-важните заключения на сборника. За високия стандарт на изданието са виновни също н.с. д-р Пенка Пейковска и ст. н. с. д-р Марта Бур, автор на превода от унгарския оригинал на книгата. Рядкост за повечето български издания от този род, един богат справочник от имена на хора и места, приложен в края на книгата, позволява лесно консултиране на публикацията.
Главна заслуга на изданието е констатацията за европейското излъчване на българското мисионерство. Всички издирвания по въпроса установяваха досега изключително дълга на България към външни мисионерски сили, откликнали на наши духовни нужди. Цялата история на българското католичество е плод на този поглед, как въэншните проповедници дощли сред нас в края на ХVІ век и тук положили успешно основите на поместната ни католическа църква, родила едни от великаните на на националното ни възраждане. Тезата на Тот е, че съществува и един обратен процес: самата България се оказва източник на евангелизаторски сили насочени извън границите ни, в случая в близките западно-европейски региони. Повтаря се картината на българските просветители, които сред края на първото и след това на второто българско царство облъчват духовно северо-източните региони на християнския свят –отвъд Дунава по румънските земи, Киевска Рус и Московска Русия до крайните предели на Изтока ( Виж Папа Йоан Павел ІІ, Ен;иклика „Апостоли на славяните”, § 24).
Някои от по-специфичните теми на отразената в тези документи ситуация са застъпени в споменаата уводна монография на Тот. Сред тях ще изтъкнем: неприятното напрежение между действащите в региона францискани и мирското духовенсто, нещо, което парализира дейността на едните и на другите; ежедневното съжителство с исляма във и извът българските земи, в региони останали известно време косвено под османска власт, като Тансилвания, подвластна на съюзниците им, унгарските калвинисти (в същност те разрушават Чипровци); случаи с потурчени мисионери. Интересни сведения откриваме за двама изключетелни българи, които си заслужават отделни монографии, като богослова Христо Пейкич (за него съществува монография на хъпватски) и най-вече просветителя Иван Лилов, директор на най-известното български училище в продължение на близо половин век (с прекъсвания) в Чипровци, принуден да си търсди хляба в Маджарско.
събота, 17 януари 2009 г.
IN MEMORIAM Gerhard Ruf (1927-2008)
SUMMARY: An obituary of a second well known Friar Minor Conventual passing over in a fortnight (see previous posting), who acted as pilgrims` assistant in Assisi for over half-a-century, who always showed special attention towards our own fellow-countrymen from Bulgaria.
На 29 декември, едва чествал коледните празници в уникалната базилика Свети Франциск в Асизи, неочаквано ни напусна един от най-възхитените й и възхитяващи масите посетители на светилището през последните 50 години. Патер Герхард Руф пристига в свещения град на францисканите през 1959 г. от ГФР, където беше роден през 1927 г., едва шест години след свещеническото си ръкополагане. Мисията му беше да се грижи за мощния поклоннически и туристически поток на немско говорещите, задвижили се през годините на „германското икономическо чудо” по оста Флоренция, Асизи, Рим, с по-специално поръчение за втория град, където главно отсеждаше - монах сред монаси, екскурзовод сред екскурзоводи, но с оригинални религиозни и художествени послания. Когато се оказа, че думите не стигат Руф навлезе в пособията на печата и сничковия материал, където той се прояви на глобално ниво с публикации на тематични сбирки, посветени на стъклописите на базиликата, на теми Рождество, Възкресение, Франциск и неговия подвиг. Създаде и собствен сайт с близо 20 000 изображения и детайли от Асизките светилища. Заради изключителната роля, която изпълняваше, получаваше материална подкрепа също от германското правителство. Вложи всичко в мисията си. В течение на няколко десетилетия ръководеше собствен център настанен в родната къша на св. Франциск, една внушителна сграда от ХІІІ век в центъра на града, където често предлагаше гостоприемство на близки сътрудници. Беше специално привързан към българския контингент в Асизи, отците абагарци Винкентий (Бай Венко) Плачков и Владимир (Лудвиг) Пенев, а покрай тях, и към нас. Много държеше да е на разположение при обредите в чест на покойната царица-майка Йоанна Савойска, както е известно, погребана в Асизи. За последно се срещнахме в средата на май в гостилницата в нозете на масивната манастирска постройка Sacro Comvento в Асизи. Беше с други събеседници, но ги изостави за да проведе, както беше в неговия стил, оживен и делови разговор с нас, за какво можело да се направи и в посока на България и българите.
Онези му обещания сигурно го задължават, даже още повече, сега при новата гледна точка, която му се разкрива там отгоре.
На 29 декември, едва чествал коледните празници в уникалната базилика Свети Франциск в Асизи, неочаквано ни напусна един от най-възхитените й и възхитяващи масите посетители на светилището през последните 50 години. Патер Герхард Руф пристига в свещения град на францисканите през 1959 г. от ГФР, където беше роден през 1927 г., едва шест години след свещеническото си ръкополагане. Мисията му беше да се грижи за мощния поклоннически и туристически поток на немско говорещите, задвижили се през годините на „германското икономическо чудо” по оста Флоренция, Асизи, Рим, с по-специално поръчение за втория град, където главно отсеждаше - монах сред монаси, екскурзовод сред екскурзоводи, но с оригинални религиозни и художествени послания. Когато се оказа, че думите не стигат Руф навлезе в пособията на печата и сничковия материал, където той се прояви на глобално ниво с публикации на тематични сбирки, посветени на стъклописите на базиликата, на теми Рождество, Възкресение, Франциск и неговия подвиг. Създаде и собствен сайт с близо 20 000 изображения и детайли от Асизките светилища. Заради изключителната роля, която изпълняваше, получаваше материална подкрепа също от германското правителство. Вложи всичко в мисията си. В течение на няколко десетилетия ръководеше собствен център настанен в родната къша на св. Франциск, една внушителна сграда от ХІІІ век в центъра на града, където често предлагаше гостоприемство на близки сътрудници. Беше специално привързан към българския контингент в Асизи, отците абагарци Винкентий (Бай Венко) Плачков и Владимир (Лудвиг) Пенев, а покрай тях, и към нас. Много държеше да е на разположение при обредите в чест на покойната царица-майка Йоанна Савойска, както е известно, погребана в Асизи. За последно се срещнахме в средата на май в гостилницата в нозете на масивната манастирска постройка Sacro Comvento в Асизи. Беше с други събеседници, но ги изостави за да проведе, както беше в неговия стил, оживен и делови разговор с нас, за какво можело да се направи и в посока на България и българите.
Онези му обещания сигурно го задължават, даже още повече, сега при новата гледна точка, която му се разкрива там отгоре.
вторник, 13 януари 2009 г.
IN MEMORIAM: BASIL HEISER, OFMConv. (1909-2009)
SUMMARY: An Obituary of Most Reverend Father Basil Heiser, former Minister General of Friars Minor Conventual (1960-1972), who passed away in Rome one week after his 100th birthday on January 4th .
Седмица след като беше чествал рождения се ден на 4 януари (Виж предишния брой) столетникът Бейзъл Хайзер от Вечния град, където живееше от 1960 г., пристъпи в Небесния. Понеже животът ни дълги години се движеше успоредно с неговия, сме в състояние и е наш дълг да изкажем почитание към паметта му на духовник изключително дисциплиниран в ежедневието си, готов на диалог с равни и подчинени. Двумандатен генерален настоятел на францисканите-конвентуалци (1960-1972), нему се падна да изведе ордена през тресавището на промените последвали Втория ватикански събор (1962-1965), в който участва пълноправно като глава на един от водещите ордени на католическата църква. Предпочете да прекара дългото си „пенсиониране” в Рим (1972-2009), а не в родината си САШ, придържайки се към особено строгите правила на града на папите и насърчавайки по-младите да вървят по същия път. До края на живота си остана бодър духовен съветник и ориентир на няколко поколения францискани.
Седмица след като беше чествал рождения се ден на 4 януари (Виж предишния брой) столетникът Бейзъл Хайзер от Вечния град, където живееше от 1960 г., пристъпи в Небесния. Понеже животът ни дълги години се движеше успоредно с неговия, сме в състояние и е наш дълг да изкажем почитание към паметта му на духовник изключително дисциплиниран в ежедневието си, готов на диалог с равни и подчинени. Двумандатен генерален настоятел на францисканите-конвентуалци (1960-1972), нему се падна да изведе ордена през тресавището на промените последвали Втория ватикански събор (1962-1965), в който участва пълноправно като глава на един от водещите ордени на католическата църква. Предпочете да прекара дългото си „пенсиониране” в Рим (1972-2009), а не в родината си САШ, придържайки се към особено строгите правила на града на папите и насърчавайки по-младите да вървят по същия път. До края на живота си остана бодър духовен съветник и ориентир на няколко поколения францискани.
понеделник, 5 януари 2009 г.
НЕДОРАЗУМЕНИЯ
SUMMARY: In a recent interview the president of the Commission on Religious Cults of the Bulgarian Parlament states that Protestants are Catholics, and vice versa.
В интервю на Председателя на комисията по вероизповеданията за в. Седем, брой 40, се получава следващата обмяна
- Защо регистрирани вероизповедания остават без държавна субсидия?
- Констатирахме, че у нас има регистрирани 71 вероизповедания. Това не звучи нормално, още повече, че разлика между много от тях няма и оттук се получава нещо, което не трябва да го поощряваме. Създават се измислени вероизповедания – вероятно разчитайки на това, че могат да разполагат с бюджетни средства и затова от наша страна могат да бъдат включени в бюджета само такива, които са традиционните, известни в България вероизповедания. Всякакви други такива креации и разни течения вътре в исляма или в християнската религия не трябва да бъдат поощрявани чрез включването им в бюджета.
- Протестантите такова течение ли са в християнството?
- Протестантите са няколко вида. Католицизмът като по-широко понятие включва и протестантите.
- Католицизмът?!
- Да.
В интервю на Председателя на комисията по вероизповеданията за в. Седем, брой 40, се получава следващата обмяна
- Защо регистрирани вероизповедания остават без държавна субсидия?
- Констатирахме, че у нас има регистрирани 71 вероизповедания. Това не звучи нормално, още повече, че разлика между много от тях няма и оттук се получава нещо, което не трябва да го поощряваме. Създават се измислени вероизповедания – вероятно разчитайки на това, че могат да разполагат с бюджетни средства и затова от наша страна могат да бъдат включени в бюджета само такива, които са традиционните, известни в България вероизповедания. Всякакви други такива креации и разни течения вътре в исляма или в християнската религия не трябва да бъдат поощрявани чрез включването им в бюджета.
- Протестантите такова течение ли са в християнството?
- Протестантите са няколко вида. Католицизмът като по-широко понятие включва и протестантите.
- Католицизмът?!
- Да.
събота, 3 януари 2009 г.
Abagar 12, 2008
TABLE OF CONTENTS: Modus Vivendi: Times and Seasons in St Peter’s Square (Abagar), p. 1; The World Day of Peace, the Pope’s Message (George Eldarov), pp. 1-3; A Journey: The Clericate (George Eldarov), pp. 4-5; Popes with Bulgarian Ancestors (Angel Kossatev), p. 6; Church News, p. 7; An Obituary: Avery Cardinal Dulles, S.J. (1918-2008); A Jubilee: Fr Basil Heiser, OFMCONV, at 100; Errata
СЪДЪРЖАНИЕ: Modus Vivendi: Плщaд Свити Петър –часовник и календар (Абагар), стр. 1; Бенедикт ХVІ: Новогодишно послание за мир (Георги Елдъров), стр. 1-3; Пътепис: Сред все по-големи ( Г. Елдъров), стр. 4-5; От комити до папи (Ангел Косатев), стр. 6; Вести, стр. 7; Столетници: Basil Heiser, In Memoriam: Avery Dulles, Нескромно, Errata,Нескромно, стр. 8.
СЪДЪРЖАНИЕ: Modus Vivendi: Плщaд Свити Петър –часовник и календар (Абагар), стр. 1; Бенедикт ХVІ: Новогодишно послание за мир (Георги Елдъров), стр. 1-3; Пътепис: Сред все по-големи ( Г. Елдъров), стр. 4-5; От комити до папи (Ангел Косатев), стр. 6; Вести, стр. 7; Столетници: Basil Heiser, In Memoriam: Avery Dulles, Нескромно, Errata,Нескромно, стр. 8.
Абонамент за:
Публикации (Atom)