Светият граал

SUNNARY: At a symposium held in Valencia (Spain) on November 7-8, a proposal was made that the Holy Grail kept for centuries in their cathedral be declared as a relic of interest for the whole world.

На международния конгрес във Валенсия (Испания), на тема „ Валенсия, градът на Светия грал”, състоял се на 7-9 ноември, е било предложено ценната реликва, съхранена в катералата на града от векове да бъде обявена за обект от историческо значение за човечеството. Става въпрос за потир, който –както се твърди- е бил ползван от Спасителя на Тайната вечеря. Той беше ползван при богослужение в същата катедрала от Негово светейшество папа Бенедикт ХVІ на Световния конгрес на семейството през 2006 г. – а преди него също от покойния папа Йоан Павел ІІ през 1982 г. (Виж в.Абагар, брой 8, 2006). Мотивите за предложението се позовават на исторически източници, че свещеният уред е в центъра на процеси довели до обединението на Стария континент, като символ и обект на водещи събития в продължение на 1700 години, от когато присъствието на Светия граал е забелязано на територията на Испания, и 500 години от когато е съхранен в катедралата на Валенсия.
Историята на потира от Валенсия е може би по-малко увлекателно от тази на филмовите и рицарски преразкази, но е единствената, която се основава на редица обективни изворни, археологически и художествени изследвания.
Според традицията реликвата е донесена в Испания по нареждане на римския мъченик дякон Лаврентий в навечерието на мъченичеството му през 258 г, Верноподобността потирът от Тайната вечеря дотогава да е бил съхранен и ползван от римските епископи се основава между другото на един текст от Римския богослужебен канон (анафора), днес известен като Първи канон на западно-обрядното богослужение, където при освещаването на виното се описва, как на Тайната вечеря Спасителят държи в ръцете си “hunc calicem” (същия този потир). Археологически проучвания, извършени от края на 50-те години до 1984 г. на миналия век от проф. Антонио Белтран от университета в Сарагоса показват, че обектът се състои от три части, от които основната е една купа от ахаг, вариант „cornerina orientalis”, изработена по начин обичаен за Близкия изток през периодо от ІV век преди н.е. до І век от н.е. Другите части са добавени като орнамент през късното средновековие (ХІІІ.ХІV век).