НЕДОРАЗУМЕНИЯ Реликва на св. Йосиф, за откуп

SUMMARY: A gross misunderstanding in Bulgaria about e reliquiary with presumed relics of St Joseph, on sale at the National Historical Museum in the hope that the Holy See might rush to buy it…

Сензацията разпростанена на 11 ноември, че в НИМ се предлагат за откуп „мощи” на св. Йосиф „юридеческия” баща на Спасителя и че даже се предвиждало да бъдат предложени на католически епископ, заобиколи света. На 13-ти вече ни питаше от САЩ църковният активист Джеймс Ликудис, основател на динамичното църковно движение „Католици обединени за вярата „ (CUF), дали и как такава наглост може да се получи в БГ. Очевидно е налице голяма нужда от разяснение на нердоразумението.
Най-правилно реагира в случая Апостолическата нунциатура с декларация от 12 ноември, че католическата църква нито продава (както е обвинявана), нито купува реликви. Противното би било равно на „симония”, греха да даваш или да вземаш пари за духовна/блатодатна ценност, както в началото на църквата предлагал на апостолите Симон Магьосник (Виж Деяния на апостолите, глава 8, 9-24).
Терминът “reliquia” , спомената в грамотата (по всяка лероятност автентична), в католическата църква е широко обхватен: означава „мощи”, като е било прието в НИМ, но също „останки” (relinquo като първо означава „оставям”), т.е. също остатък, частица от дреха, от принадлежала на светеца вещ или частица от нея). Така при венчавката си в Асизи през октомври 1930 г. царица Йоанна получила реликва, т.е. част от расото на св. Франциск”, което до днес се пази в известната базилика.
В грамотата, която придружава въпросната реликва в НИМ трябва да е отбелязано дали става въпрос за „мощи” (ex ossibus), за което силно се съмняваме, или за честица от дрехата (ex vestibusq ex pallio ), от тояжката (ex bacyllo), ако щете от юздите на магаренцето му, както наивно гласят древни грамоти. Такава реликва, цяла кръпка от пелерината му се съхраняваше и всеки 24 май се показваше на годишното възпоменаване на освещаването на асизката базилика през 1228 г.
Годината на грамотата 1770, препотвърдена също през 1772 г. я вписва в понтификата на францисканеца папа Климент ХІV (1769-1774). Около онова време в североизточна България се забелязва едно движение на францискани преминамаши от Цариград в Молдова, като един от тях е номиниран за Никополски епископ. Молдова представлява тяхна много успешна мисионерска територия до днес, специално посветена на св. Йосиф, като най-старата им църква запазена до днес в гр. Бакъу е посветена именно на този светец.
Възможно е обаче тя да е пристигнала в България с първите мисионери пасионисти, силно покровителствани от спомянатия папа, личен приятел на основателя им св. Йоан Кръстни. Възможно е тя да е била свързана също с най-успения девически орден действал в Българшя още преди освобогдението, този на сестрите жозефинки (йосефинки), с пълно наименования „Сестри от конгрегацията на Свети Йосиф от Появяването”, т.е. от видението му на сън на Ангел Господен, който му нарежда да спасява Младенеца с бягство в Египет.
Не е нужно да се мисли, че реликвата е била открадната от някоя от българските католически църви. Същестува практиката по време на гонение, какъвто беше за католиците периода 1944-1989, когато мното църкви се одържавяваха (три във Варна, откъдето изглежда произхожда реликвата), свещеници да поверяват някои ценности на особено благочестиви верни за съхранение докато настъпят по-добри дни. Предполагаме, че някои не толкова благочестив наследник реиил да си изкара някое левче в повече за през тези трудни времена. Сбъркал обаче адреса.