ЗАКЛЮЧЕНИЯ И ПОСЛАНИЕХІІ Генерален синод на католическите епископи

SUMMARY: An account about things done and proposals made at the meeting of representatives of world Catholic bishops in Rome on October 5-26, 2008, concerning the Word in the life and mission of the Church, with a resume both of the 55 points agrreed by the bishops and of the Message they sent to the People of God throughout the world.

След четириседмични заседания, на 26 октомври събраните от 5 на същия месец на своя ХІІ Генерален синод в Рим 253-ма католически епископи (Виж акцент в предишния брой) приключиха работата си с архиерейско богослужуние във Ватиканската базилика „Свети Петър” с участието на папа Бенедикт ХVІ, който ги беше вдъхновявал и насърчавал през цялото време, а сега им благодареше за добре свършеното дело.
По статут генералният синод не изработва декрети, нито цели постигането на вероучителни декларации, както би сторил един вселенски събор, като първият в Никея през 325 г. или, за католическата църква, последният във Ватикана през 1962-1965 г. Обикновено тази институция, създадена едва след приключването на Втория ватикански събор, завършва с предложение на редица точки, които предоставя на Светия отец папата като база за някакъв бъдеш документ, който той сам ще се погрижи да създаде и разпространи от свое име. Най-често това става чрез съответна папска енциклика или апостолическа конституция свободно изградена около подложения му текст.


В края на този синод бяха съгласувани 55 точки по въпроса за Словото в живота и мисията на църквата, останали засега официално засекретени, въпреки че бе разпространен един техен официозен списък. Целта е, от една страна да се остави пълна свобода на Светия отец да си направи избор на темите, които ще третира в евентуалния си църковен текст, а от друга притесненията на синодалните отци по разгледаните теми да станат достояние на универсалната църква. От своя страна, както при предишните издания на Генералния синод на католическите епископи, същите разпратиха до верните свое послание относно свършената от тях работа от около осем страници, одобрено на заседанието им на 24 октомври. Същевременно те упълномощиха специалния секретар по редактирането на посланието, архиепископ Джанфранко Раваз, председател на Папския съвет за културата, да изготви едно по-кратко обобщение на същото за да бъде по-лесно ползвано от онези, които ще бъдат натоварени да го доведат до вниманието на отделните групи верни по света.

В следващите редове желаем да представим както заключенията постигнати на току що приключилия ХІІ Генерален синод на католическите епископи, така и посланието разпространено от тях към верните от цял свят.

Резолюции
Съгласуваните 55 точки на Генералния синод са преминали през всички етапи на съборната процедура, вече известна от все по-честото й ползване, най-вече след Втория ватикански събор. Първоначалният текст състовен въз основа на предложенията по темата на Словото в живота и мисията на църквата, придошли през последните месеци от цялата църква бяха падложени на дебат, съгласуване и и електронно гласуване в аулата на синода от страна на 244 синодални отци и то, както стана ясно, с много високо болшинство от средно 95%, противно на случващото се при предищни подобни асамблеи, където процентите бяха забележително по-ниски.
Списъкът се състои от три части, с две точки предназначени да представляват някакъв увод и една с футкция на заклучение.
Уводът съдържа молба към Светия отец да се заеме с оформянето на предложения материал като църковен документ според формата на другите му вероучетелни инициативи, какмито са енцикликата или апостолическата конституция, и други
Част първа „Божието слово във вярата на църквата” (точки 3-14) съдържа насърчение към отделните обкности в лоното на католическата църква да осъзнаят още по-дълбоко и да живеят според Словото, което е Исус Христос, и най-вече в реалната му присъствие в Светата Евхаристия. Съответни точки представят Словото от Вехтия и от Новия завет, като помирение с Бога, солидарност с бедните в света и основа на човешката етика.
Част втора „Божието слово в живота на църквата” (Точки 14-37) предлага конкретни мерки за подобряването на проповедите в църквата, едно ново редактиряне на Книга „Четива” ползвана в богослужунието, насърчава ползването на псалмите и други подходйщи библейски откъси с молитвена цел и, най-фрапиращото за общественото мнение, офичиалното въвеждане на жени в древния нисш църковен чин „чтец”.
Накрая се пледира за едно по-засилено сътрузничество между библейските специалисти, от една страна, и богословите и пастирите, от друга.
От уникален богословски и междуцърковен интерес е предложеното в точка 37 да се приеме изявлението на Цариградския вселенски патриарх Вартоловей І пред синодалните отци като вероучителна част от синодалните решения на католическата църква.
Част трета „Словото в мисията на църквата” (точки 38-54) разглежда отношенията между Словото и изкуството и културата, както е било винаги прието в историята на църквата и на разпространението на Библията през вековеге.
Тук е също мястото разпространението на Словото чрез масмедиите, опасенията от фундаментализма и сектите, които също ползват по своему Библията. Става също въпрос за диалога с другите религии к отношение към Словото, като юдаизма и исляма, за поклоническите походи и изследвания в Светите места, за „Петото евангелие”(вселената, която говори за Твореца си), за екологията...

Последният параграф от предложенията на ХІІ синод предлага Пресветата дева като образец за отношението ни към Божието слово и насърчава набожността към нея чрез ползването на известните молитвени практики Богородичната броеница и молитвата „Ангел Господен”


Послание
Посланието, съставено от 15 точки с увод и заключение, няма заглавие, а започва направо с обръщението „Възлюбени братя и сестри”! Явен признак на желание то да достигне направо до базата на църквата, верните и обикновените богомолци. И наистина такова беше пожеланието на многобройни епископи, изразили намерението да пристъпят незабавно към популяризиране на темите чрез проповеди, беседи и дебати в съответните им поместни църкви, което пък породило нуждата от специалното обобщение на документа от страна на Равази, както споменахме по-горе.
Посланието представлява една покана към Божия народ, масата на вярващите, да навлезе в една духовна пътека, от горе надолу, от вечното до ежедневното, от небето до домовете и работните им места, която ще им позволи поетапно да покорят целите начертани от синоддалните отци.

Посочват се четири етапа в разглеждането на въпроса за Словото в живота и мисията на църквата, с понятия заимствани от Свещеното писание и лесно достъпни за широката публика.

Гласът на Словото: Божието откровение
За вярващите Словото е на първо място гласът на Твореца, който, при първоначалния мрак и небитие, с една дума сътворява света, светлината, земята и небето с всичките им твари. „Да бъде светлина”, и стана светло! Същият глас навлиза в историята на човека и го придружава след падението, въвело смърт и скръб в човечеството, до завета с изрядни праведници, до десетозаконието от Синай и спасението през пустинята, приемайки пътьом писмената форма на Свещеното писание, библията, която ние днес прелистваме и слушаме.

Лицето на Словото: Исус Христос
По думите на евангелиста Йоан, в най-ново време, „Словото станало плът”, взело човешки образ, този на Богочовека Исуса Христа, Син Божи и същевременно смъртен човек, свързан с една определена епоха, народ, земя. Живее сред изпитания и ограничения характерни за хората от всички времена до края на живота си. Обаче и славно възкръсва за вечен живот. Той е оня, който довежда до съвършенство срещата ни със Словото Божие, като ни разкрива пълния му смисъл и единния му замисъл през вековете. Следователно християнската религия е буквално религията, в чийто център стои едно лице, Исус Христос. Той ни позволява да разберем, че също Писанието е „плът”, т;е., човешки думи, които трябва да бъдат разбрани и задълбочени по начина, по който се изразяват, но които дълбоко вътре в себе си крият светлината на Божията истина.


Домът на Словото: Църквата
За да опишат мястото, където най-естествено се вмества Словото, синодалните отци използват един стих от Деяния на апостолите, където става въпрос за четири насоки в живота на първоначалната християнска общност (Виж Деяния 2, 42). Първо учението: да четем и да задълбочаваме библейските четива като ги възвестяваме на всички вътре в църквата , така че в процеса да бъдат въвлечени както умовете, така и сърцата на хората. Следва „хлеболомението”, т.е. участието в Светата Евхаристия, източник и връх на живота и мисията на църквата. Третият момент е молитвата, онова, което днес все по-често се нарича „ литургия на часослова”(liturgia horarum), молитвата, която предава ритъм на дните и сезоните на християнския годишен календар, типичен за монашеския живот, но достъпен също за всички благочестиви християни. Същото се свързва с практиката, все повече разпространена сред верните, да се четат редовно откъси от свещеното писание (lectio divina), да се задълбочават молитвено в тях и да се стараят да ги прилагат в ежедневието си.
Последният, четвърти стълб на това място е общението с братята, които също обитават общия ни дом – църквата. Ние не се определяме като онези, които просто слушат словото, а също като такива, които го прилагат конкретно в живота, както казва Господ: „ Мои братя са ония, които слушат словото Божие и го изпълняват” (Лука 8, 21).
В този раздел се срещаме също с братята християни от другите вероизповедаиия, с евреите и други, обединени с нас, доколкото всеоще непълно, чрез привързаността си към Свещените писания.

Пътеките на Словото: Мисията днес
От естественото си църковно местонахождение, църквата, Словото напира навън, там където го е насочил Спасителят при раздялата си с учениците, да тръгнат по следите на всички народи за направят от тях слушатели на словото (Матей 28, 19-20). Това означава за църквата както да проповядва по традиционния начин от амвона, така и чрез все по-новите средства на комуникация и общение между хората, включително и чрез информатиката. Наложително е Библията да навлезе в семействата, в училището, в културните среди, имайки предвид, че през вековете последните са черпили изобилно от нея за напредъка на изкуството, на литературата, на музиката, на философията и на общата етика на човешкото поведение.
Накрая, Словото отразява също страданието, което се повдига от човечеството: на върха му се издига кръстът Господен - една светлина, която обещава надежда за изкупление на всяка твар – надежда за близки и далечни, за света и вселената.
Заключение
Накрая синодалните отци от този свой ХІІ генерален събор пледират към пасомите си от цял свят да скътват Библията в домовете си, да я прелистват и да се задърбочават в откриването на цйлостния й смисъл, превръщайки общуването си с нея в молитва и дела.