Събития с абагарско участие

SUMMARY: A report about two cultural events in Sofia with the active participation of Abagar: presenting A Short of Goths by Herwig Wolfram on October 10th and A Primer on Faith by metropolitan bishop Hilarion of Dorostol, on October 15th.

Представяне на „Кратка история на Готите” от Хервиг Волфрам
( 10 октомври 2008)
На представянето на книгата на проф. Хертвиг Волфрам в Ректората на Софийския универсигег на 10 октомври, пред пълна аула ни бедадена думата да се изкажем по някои въпроси от дебата.

Вкратце, първо споменахме за участието ни в първоначалния етап на Готския изследователски проект 2002-2011, отразен също в около десетина крупни приноса в броеве на в. Абагар, които сглобени заедно биха представлявали цяла монография, после преминахме към корените на нашия личен интерес към фигурата на епископ Вулфила.
Освен чисто историческото ни любопитство спрямо една толкова влиятелна личност от ранната история на Европа, наблегнахме върху темата за мисионерстването, което ни вълнува от десетилетия, първо като питомец на специализирания мисионерски колеж в Асизи и на мисионерския отряд на францисканите Cruciata Missionaria Franciscana (Виж нашия Пътепис в предишния брай на в. Абагар) и главен редактор на органа на мисионерския отдел на францисканите Il Missionario Francescano (1955-1956,а по-късно и като консултант (consultor) и вещо лице (peritus) при изготвянето и редактирането на важния за католическата църква декрет „Към народите” (Ad Gentes) на Втория ватикански събор (1962-1965). Следователно, евангелизаторската дейност на гота Вулфила е била често в полезрението на нашите занимания. Проблемите, който тя поставя на правоверието, по-специално на католическата и на православните църкви, бидейки дело на човек свързван с разновидности на първата голяма ерес в хршстшанската църква, арианството, представлява предизвикателство за нас да задълбочим изследването на фигурата на Вулфила до установяване на връзката му с първоначалната повеля на Спасителя да проповядваме на всички народи е да ги въвеждаме в обществото на неговите последователи. Нека това задълбочаване на проблема един ден да доведе до пълното възстановяване на този исполин на европейската история на мястото, което си заслужава в църквата, обикновено белязано с най-високия знак на отличие, канонизацията му като „Свети” Вулфила, апостол Готски!



В чест на Доростолски метрополит Иларион
Представяне на книгата му „Буквар на вярата”
(Национален археологически музей, 15 октомври 2008

Уникална среща по повод най-новата книга на Доростолски митрополит Иларион се състоя в аулата на НАМ на 15 окгомври, организирана от Културния отдел към Светия синод и по-специално от динамичния му директор Архимандрит Дионисий. Въпреки че се явихме доста рано на мястото на събитието, залата беше вече почти пълна, с много също подранили абагарци. Веднага разбрахме, че ни било отредено място направо на подиума до героя на събитието, дядо Иларион. Той обаче се беше уединил на по-горния етаж, в очакване да наближи момента на реалното откриване на определения час. Можахме да се доближим до него след като бяхме помолени да придружим там новия посланик на Италия, Стефано Бенаццо, пожелал да го поздрави незабавно поради ангажименти, които щяха да го изведат от аулата преждевременно. Получи се малъг гаф: помислил, че ние сме авторът на книгата, започна да ни сипе с комплименти. Щом се разбрахме разговорът протече с лекота. Пред дядото той обясни специалното си отношение към православието и поради десетгодишната му дипломатическа служба в Москва, както и тройното си посещение в Света гора.
Още докато чакахме началото на проявата ни се отдаде да поздравим Негово величество царя, както и пристигналите мждувременно абагарци, в частност групата гравитираща около Параскева Диноева-Безеншек-Фарис, с доктор Георги Хаджинеделчев, който ни беше посрещнал предишния ден в тъмното (Виж Дневник от 14 октомври) и тази от Бенковски 25, с доктор Рафаелла Спаня, Михаела Сергиева и Лазар (Бедния Лазар) Корбанколев. Отделно поздравихме спонсора на изданието Великия архонт Ованес Малик-Пашаев с колеги от Великия архонтски събор. Сред приближените на дядо Иларион се засекохме с протосингела на Доростолската епархия, иконом поп Добри, гостувал ни в Серафикум преди четири години, както и с редакторката на предишната му книга, по случай 60-годишнината на писателската му дейност, Мария Андонова. Възстановихме спомени от предишни срещи с Христо Латинов от Евролат и редица духовници от „Свети Йоан Кукузел”, хорът, който щеше да оцвети художествено моменти от събитието, с изпълнение на църковни запеви от Еленския край, родното място на дядо Иларион. По-късно, след проявата, останахме известно време в компанията на проф. Емилия Стайчева, Елизария Рускова и Ангелина Павлова –която през цялото време снемаше събитието. Сред отзовалите се на поканата, освен споменатите, бяха забелязани трима митрополити на БПЦ, Русенски Неофит, Врачански Калиник, Америкавски, Канадски и Австралийски Йосиф, както и викарните Софийски епископи Павел, Йоан и Наум, бившите министри Ренета Инджова, Румен Петков, Любен Гочев Димитър Гоцев, топ-журналистката Велеслава Дърева, кореспонденти на главните вестници и камери на повечето медии. Не се забеляза някакво официално/официозно присъствие на католическата църква. Президентът на България изпратил собствен представител, началника на канцеларията му с писмено приветствие, което обаче не бе прочетено. Както напротив беше случаят с посланията на патриарх Максим и на столичния кмет.

След изявление на Архим. Дионисий за смисъла и реда на проявата, ни бе дадена думата за „литературното” представяне на книгата. Надяваме се да не сме разочаровали домакините, но музата ни се отклони с 80 градуса в посока на годините от запознанството ни с автора през 1968, с безброй срещи до днес. Първата ни среща беше по повод кирило-методиевските чествания в Рим, които оттогава се превърнаха в традиция всяка година българска правителствена и църковна делегация да пътува до Вечния град с задължителна аудиенция при Светия отец папата. В течение на тези 40 години не се получи аудиенция само през 1981 г., поради атентата срещу Негово светейшество на площад Свети Петър на 13 май, десетина дни преди празника на Светите братя на 24 Май, и то само заради физическата невъзможност папата да ни приеме в болничната си стая, в която все още лежеше. За съжаление никой не се сети да отбележи важната дата, освен нашият в. Абагар! (Виж Дневник на онази дата, 2008 г.).
С истинско душевно удоволствие приехме поканата да поздравим дядо Илариан с появата на 50-та му книга, връх на едно 60-годишно авторско творчество, непознато в книжовния живот на страната и в частност в духовните среди на всички църкви, действащи в България. Радостта ни е толкова по-голяма и поради факта, че когато ние говорим в тази аула, в друга аула в Рим се провежда Генерален синод на католическите епископи от цял свят, заети с разглеждането на близка на нашата тема: Словото в живота и мисията на църквата. Както при дядо Иларион там също става въпрос за Божието слово, изразено в книгите от Стария и Новия завет. В навечерието на откриването на римската асамблея генералният секретар на този църковен орган, архиепископ Етерович, изрично препоръча на съборните отци те самите да се вслушат в Словото преди да дебатират по него и да го разнасят по света. Дядо Иларион със сигурност се е вслушвал цял живот в това Слово и го е усвоил до степен да може да го предава в тази книга в силно синтетизирана форма чрез обобщението на всички отделни книги на Свещеното писание, допълнително разкрасени с гравюри от високо качество и отделни стихове на своета внушителна поетична продукция. Изрична цел на това издание е да позволи на голям брой вярващи да се запознаят основно с богатствата на Словото, ако е възможно и в рамките на учебната система на България, чрез въвеждането на задължителен предмет Религия, както в момента се дебатира.

На този етап, няма място за спор нито по темите, вече закодени във всяка библейска книга, нито по начина на изложение, вече затвърден в боравенето с печатното слово. Той може само да ни стимулира като учител и педагог. Въпреки, че настоятелно е настоявал да бъдем жестоки в оценките, няма да то направим: би било като да дигнеш ръка срещу учителя си.

Поводът е особено удачен да поздравим автора с успеха на новата книга и да му пожелаем дълги години творчество, а на нас, неговите почитатели нови срещи по поводи като днешния.