ABAGAR 10, 2008, Table of Contents: High Clergy, Uniats, Shriners (www.dveri.bg); XII General Synod of Catholic Bishops; Conclusions (Archimandrite Prof. George Eldarov); Events: Presenting a Book on Goths by Prof. Hertwig Wolfram, and another by Metropolitan Bishop Hilarion of Dorostol; A Journey through the War Years (George Eldarov); An Obituary of Denis Guillaune, OSB (1933-2008); Church News and Book Reviews; Our Diary for October 2008 Running through All Pages.
СЪДЪРЖАНИЕ: Архиереи, униати, масони...(Двери,БГ); ХІІ Генерален синод на католическите епископи (Архим. Проф. Георги Елдъров); Събития с абагарско участие (Абагар); Пътепис: Войната (Георги Елзъров); In Memoriam: Denis Guillaume, OSB (1933-2008); Вести и Книги с посвещение; Вести. Дневник за месец октомври, на всички страници.
вторник, 28 октомври 2008 г.
понеделник, 27 октомври 2008 г.
IN MEMORIAM: DENIS GUILLAUME, OSB (1933-2008)
SUMMARY: An obituary in memory of Fr Denis Guillaume, OSB (1933-2008), a Benedictine monk and a respected liturgical scholar, who often served as a deacon at Masses with the Pope, but finally ended up as a Greek Orthodox priest.
С голямо закъснение ни настигна вестта за смъртта на Негово високопреподобие Архимандрит Дионисий (Гийом), починал на 75 годишна възраст на 18 юни в манастира Saint-Geny de Lectoure в югозападна Франция, намиращ се под юрисдикцията на Сръбската православна църква. Пътят му дотам беше дълъг, преминал също през абагарска територия. Отец Дионисий беше роден през 1933 г. в Ница в сравнително заможно семейство. През лятото на 1955 г. попаднахме заедно като гости в Манастира на Обединението в местността Шевтон (Chevetogne), недалеч от град Динан в Белгия, един оживен център на междуцърковен диалог, с две паралелни обрeдни крила – монаси практикуващи западния латински обряд и такива придържащи се към източно обредната традиция на Цариградската църква. Открихме го пак там през лятото на 1958 г., облякъл расото на послушниците към същата общност. Немалко ни изненада, някъде в началото на 60-те години, когато го виждаме пред нас, буйна брада, бос със сандали, готов да бъде разпитан преди ръкополагането му като йеродякон, както тогава в Рим се изискваше пред всяко стъпало на църковната летва – от хостиарий до епископ. Преустановиха практиката в средата на 90-те години и виждате какви клирици шестват днес по света. Десетилетия наред той се подвизаваше в ролята на йеродякон на всички по-тържествени архиерейски служби с участието на папата. Нему се падаше да възвестява Светото евангелие на гръцки език - каквато е все още традицията във Ватикана, една отправка към неразделената църква от първото хилядолетие. През онези години живя между Гръцкия и Руския папски колеж с различни задължения в единия и в другия. След като бе създаден през 1981 г., прекарваше също дни в Дом Абагар на морския бряг край Рим. Обичаше да се разхожда по плажа или да обикаля с велосипед из района. Реваншираше се за гостоприемството с нови и стари книги от интерес за нашия ресор. Същевременно работеше по собствен избор върху един мащабен план да бъдат преведени всички богослужебни книги на Православната църква (Зланоустова, Василева, Яковова литургия, Триода, Месецослова, Часослова, Треби) от гръцки на добър, точен и поетичен френски език. През годините се набраха няколко десетки тома изрядна литургична литература, създадена и издадена изключително със собствени усилия и средства от архидякон Дионисий, ценени и ползвани отсам и отвъд църковната разделителна линия. В паузите се заемаше също със собствена оригинална продукция, като чиновете на западните светци Франциск Асизки, Бенедикт Нурсийски и Кармелитските светители, редактирани според каноите на източните църкви. В един негов труд бяхме лично замесени, а и успяхме да замесим също царя в изгнание. Става въпрос за книгата му Quand les chefs d`Etat etaient des saints („Когато управниците бяха светии”), 253 страници, издадена в Парма (Италия) в паралелно френско и италианско издание Съдържаше 260 профила на царе, царици и други благородници и държавници от Изток и Запад, повечето руски и сръбски. Понеже към сонма им идеално попадаше също о Бозе почившия цар Борис ІІІ, се питаше дали сина на покойния цар не би се съгласил да предостави предговор към книгата. Заехме се с задачата да го свържем с царя, който най-любезно се отзова на поканата. Наша беше честта да представим книгата пред избрана публика в една от най-тържествените зали на град Парма, където авторът живееше тогава. Както всичко е описано в Дневника ни от онези дни.
Знаехме, че йеродякон Дионисий тогава навлизаше в тежка душевна криза. Поради дългогодишния си живот извън първоначалната манастирска обител в Шевтон, общуването му със събратята беше станало извънредно мудно, даже обтегнато. Ревнували заради прекалената му свобода на изява. Търсеше начин да си промени положението чрез ръкополагане като свещеник в някоя друга църковна структура, където да бъде полезен. Пробва и българската, но не бяхме в състояние да му помогнем. Тъй като богословските му устои бяха междувременно силно отслабнали в сравнение с мистичния му усет в областта на литургията, през 1996 г. приел да бъде ръкоположен от епископ Стефан от Цариградската църковна юрисдикция на Запад, по-късен глава на Естонската православна църква, оспорвана от Московската патриаршия. Вече като православен духовник в течение на 12 години, освен си любимите си литургични задачи, той се занимаваше също като ефимерий на женския манастира в Сен-Жени, където починал на 18 юни, като същевременно се грижеше и за енорията в Санремо (Италия), недалеч от родния му град Ница.
Като преглежда сега шарения си албум от много места и с различни спътници, покойният ни приятел сигурно ще гледа с добро чувство и на абагарските си пози.
С голямо закъснение ни настигна вестта за смъртта на Негово високопреподобие Архимандрит Дионисий (Гийом), починал на 75 годишна възраст на 18 юни в манастира Saint-Geny de Lectoure в югозападна Франция, намиращ се под юрисдикцията на Сръбската православна църква. Пътят му дотам беше дълъг, преминал също през абагарска територия. Отец Дионисий беше роден през 1933 г. в Ница в сравнително заможно семейство. През лятото на 1955 г. попаднахме заедно като гости в Манастира на Обединението в местността Шевтон (Chevetogne), недалеч от град Динан в Белгия, един оживен център на междуцърковен диалог, с две паралелни обрeдни крила – монаси практикуващи западния латински обряд и такива придържащи се към източно обредната традиция на Цариградската църква. Открихме го пак там през лятото на 1958 г., облякъл расото на послушниците към същата общност. Немалко ни изненада, някъде в началото на 60-те години, когато го виждаме пред нас, буйна брада, бос със сандали, готов да бъде разпитан преди ръкополагането му като йеродякон, както тогава в Рим се изискваше пред всяко стъпало на църковната летва – от хостиарий до епископ. Преустановиха практиката в средата на 90-те години и виждате какви клирици шестват днес по света. Десетилетия наред той се подвизаваше в ролята на йеродякон на всички по-тържествени архиерейски служби с участието на папата. Нему се падаше да възвестява Светото евангелие на гръцки език - каквато е все още традицията във Ватикана, една отправка към неразделената църква от първото хилядолетие. През онези години живя между Гръцкия и Руския папски колеж с различни задължения в единия и в другия. След като бе създаден през 1981 г., прекарваше също дни в Дом Абагар на морския бряг край Рим. Обичаше да се разхожда по плажа или да обикаля с велосипед из района. Реваншираше се за гостоприемството с нови и стари книги от интерес за нашия ресор. Същевременно работеше по собствен избор върху един мащабен план да бъдат преведени всички богослужебни книги на Православната църква (Зланоустова, Василева, Яковова литургия, Триода, Месецослова, Часослова, Треби) от гръцки на добър, точен и поетичен френски език. През годините се набраха няколко десетки тома изрядна литургична литература, създадена и издадена изключително със собствени усилия и средства от архидякон Дионисий, ценени и ползвани отсам и отвъд църковната разделителна линия. В паузите се заемаше също със собствена оригинална продукция, като чиновете на западните светци Франциск Асизки, Бенедикт Нурсийски и Кармелитските светители, редактирани според каноите на източните църкви. В един негов труд бяхме лично замесени, а и успяхме да замесим също царя в изгнание. Става въпрос за книгата му Quand les chefs d`Etat etaient des saints („Когато управниците бяха светии”), 253 страници, издадена в Парма (Италия) в паралелно френско и италианско издание Съдържаше 260 профила на царе, царици и други благородници и държавници от Изток и Запад, повечето руски и сръбски. Понеже към сонма им идеално попадаше също о Бозе почившия цар Борис ІІІ, се питаше дали сина на покойния цар не би се съгласил да предостави предговор към книгата. Заехме се с задачата да го свържем с царя, който най-любезно се отзова на поканата. Наша беше честта да представим книгата пред избрана публика в една от най-тържествените зали на град Парма, където авторът живееше тогава. Както всичко е описано в Дневника ни от онези дни.
Знаехме, че йеродякон Дионисий тогава навлизаше в тежка душевна криза. Поради дългогодишния си живот извън първоначалната манастирска обител в Шевтон, общуването му със събратята беше станало извънредно мудно, даже обтегнато. Ревнували заради прекалената му свобода на изява. Търсеше начин да си промени положението чрез ръкополагане като свещеник в някоя друга църковна структура, където да бъде полезен. Пробва и българската, но не бяхме в състояние да му помогнем. Тъй като богословските му устои бяха междувременно силно отслабнали в сравнение с мистичния му усет в областта на литургията, през 1996 г. приел да бъде ръкоположен от епископ Стефан от Цариградската църковна юрисдикция на Запад, по-късен глава на Естонската православна църква, оспорвана от Московската патриаршия. Вече като православен духовник в течение на 12 години, освен си любимите си литургични задачи, той се занимаваше също като ефимерий на женския манастира в Сен-Жени, където починал на 18 юни, като същевременно се грижеше и за енорията в Санремо (Италия), недалеч от родния му град Ница.
Като преглежда сега шарения си албум от много места и с различни спътници, покойният ни приятел сигурно ще гледа с добро чувство и на абагарските си пози.
петък, 24 октомври 2008 г.
Признание за отец Пихлер
SUMMARY: Jesuit Father Louis Pichler, 93,a longtime choirmaster at the Russicum Pontifical College in Rome, on October 4th was honored with a high church order by the Macedonian Orthodox Church.
На 4 октомври в Охредската патриаршеска катедрала Света София от името на Светия синод на Македонската православна църква е бил връчен орден Свети Кличент Охридски, втора степен, на отец Лудвиг Пихлер, дългогодишен диригент на известния църковен хор „Русикум” в Рим. Церемонията по връчването на отличието е била предадена на живо от Македонскага национална телевиция. Поводът бил 50-та годишнина от възстановяването на Охпидската архиепископия и 40-та от началото на традицията да се провежда ежегодно поклонение на македонската църква пред гроба на св- Кирил –Константин Философ в Рим. През всички тези години отец Пихлер е съпровождал с изрядната си палка достойното провеждане на службите при гроба на просветителя.
Тъй като отецът има също толкоз големи заслуги и за доброто представяне на българските позиции във Вечния град, редно е да запознаем четателите с някои моменти и аспекти от биографията най-новия носител на високото македонско църковно отличие.
Лудвиг Пихлер е роден през 1915 г. и израства в Босна, където брат му епископ Алфред Пихлер ще оглавява дълги години епархията в Баня Лука. Приет в ордена на отците йезуити през 1934 г., от 1942 следва в Рим, където е ръкоположен през 1945, а през 1948 е настанен перманентно в Папския колеж Русикум, където през годините винаги е било силно присъствието на българи. От тогава, вече 60 години, се занимава непрекъснато с хоровото изпълнение на знаменитата капела, първо като помощник на маестро Будкиевич, създателя на хора, а после самостоятелно. В репертоара си Пихлер ползва нерядко парчета българска църковна музика, като сам пее с мощния си тенор някои от тях. Добри Христов е неговият любим църковен композитор.
На 4 октомври в Охредската патриаршеска катедрала Света София от името на Светия синод на Македонската православна църква е бил връчен орден Свети Кличент Охридски, втора степен, на отец Лудвиг Пихлер, дългогодишен диригент на известния църковен хор „Русикум” в Рим. Церемонията по връчването на отличието е била предадена на живо от Македонскага национална телевиция. Поводът бил 50-та годишнина от възстановяването на Охпидската архиепископия и 40-та от началото на традицията да се провежда ежегодно поклонение на македонската църква пред гроба на св- Кирил –Константин Философ в Рим. През всички тези години отец Пихлер е съпровождал с изрядната си палка достойното провеждане на службите при гроба на просветителя.
Тъй като отецът има също толкоз големи заслуги и за доброто представяне на българските позиции във Вечния град, редно е да запознаем четателите с някои моменти и аспекти от биографията най-новия носител на високото македонско църковно отличие.
Лудвиг Пихлер е роден през 1915 г. и израства в Босна, където брат му епископ Алфред Пихлер ще оглавява дълги години епархията в Баня Лука. Приет в ордена на отците йезуити през 1934 г., от 1942 следва в Рим, където е ръкоположен през 1945, а през 1948 е настанен перманентно в Папския колеж Русикум, където през годините винаги е било силно присъствието на българи. От тогава, вече 60 години, се занимава непрекъснато с хоровото изпълнение на знаменитата капела, първо като помощник на маестро Будкиевич, създателя на хора, а после самостоятелно. В репертоара си Пихлер ползва нерядко парчета българска църковна музика, като сам пее с мощния си тенор някои от тях. Добри Христов е неговият любим църковен композитор.
петък, 17 октомври 2008 г.
Събития с абагарско участие
SUMMARY: A report about two cultural events in Sofia with the active participation of Abagar: presenting A Short of Goths by Herwig Wolfram on October 10th and A Primer on Faith by metropolitan bishop Hilarion of Dorostol, on October 15th.
Представяне на „Кратка история на Готите” от Хервиг Волфрам
( 10 октомври 2008)
На представянето на книгата на проф. Хертвиг Волфрам в Ректората на Софийския универсигег на 10 октомври, пред пълна аула ни бедадена думата да се изкажем по някои въпроси от дебата.
Вкратце, първо споменахме за участието ни в първоначалния етап на Готския изследователски проект 2002-2011, отразен също в около десетина крупни приноса в броеве на в. Абагар, които сглобени заедно биха представлявали цяла монография, после преминахме към корените на нашия личен интерес към фигурата на епископ Вулфила.
Освен чисто историческото ни любопитство спрямо една толкова влиятелна личност от ранната история на Европа, наблегнахме върху темата за мисионерстването, което ни вълнува от десетилетия, първо като питомец на специализирания мисионерски колеж в Асизи и на мисионерския отряд на францисканите Cruciata Missionaria Franciscana (Виж нашия Пътепис в предишния брай на в. Абагар) и главен редактор на органа на мисионерския отдел на францисканите Il Missionario Francescano (1955-1956,а по-късно и като консултант (consultor) и вещо лице (peritus) при изготвянето и редактирането на важния за католическата църква декрет „Към народите” (Ad Gentes) на Втория ватикански събор (1962-1965). Следователно, евангелизаторската дейност на гота Вулфила е била често в полезрението на нашите занимания. Проблемите, който тя поставя на правоверието, по-специално на католическата и на православните църкви, бидейки дело на човек свързван с разновидности на първата голяма ерес в хршстшанската църква, арианството, представлява предизвикателство за нас да задълбочим изследването на фигурата на Вулфила до установяване на връзката му с първоначалната повеля на Спасителя да проповядваме на всички народи е да ги въвеждаме в обществото на неговите последователи. Нека това задълбочаване на проблема един ден да доведе до пълното възстановяване на този исполин на европейската история на мястото, което си заслужава в църквата, обикновено белязано с най-високия знак на отличие, канонизацията му като „Свети” Вулфила, апостол Готски!
В чест на Доростолски метрополит Иларион
Представяне на книгата му „Буквар на вярата”
(Национален археологически музей, 15 октомври 2008
Уникална среща по повод най-новата книга на Доростолски митрополит Иларион се състоя в аулата на НАМ на 15 окгомври, организирана от Културния отдел към Светия синод и по-специално от динамичния му директор Архимандрит Дионисий. Въпреки че се явихме доста рано на мястото на събитието, залата беше вече почти пълна, с много също подранили абагарци. Веднага разбрахме, че ни било отредено място направо на подиума до героя на събитието, дядо Иларион. Той обаче се беше уединил на по-горния етаж, в очакване да наближи момента на реалното откриване на определения час. Можахме да се доближим до него след като бяхме помолени да придружим там новия посланик на Италия, Стефано Бенаццо, пожелал да го поздрави незабавно поради ангажименти, които щяха да го изведат от аулата преждевременно. Получи се малъг гаф: помислил, че ние сме авторът на книгата, започна да ни сипе с комплименти. Щом се разбрахме разговорът протече с лекота. Пред дядото той обясни специалното си отношение към православието и поради десетгодишната му дипломатическа служба в Москва, както и тройното си посещение в Света гора.
Още докато чакахме началото на проявата ни се отдаде да поздравим Негово величество царя, както и пристигналите мждувременно абагарци, в частност групата гравитираща около Параскева Диноева-Безеншек-Фарис, с доктор Георги Хаджинеделчев, който ни беше посрещнал предишния ден в тъмното (Виж Дневник от 14 октомври) и тази от Бенковски 25, с доктор Рафаелла Спаня, Михаела Сергиева и Лазар (Бедния Лазар) Корбанколев. Отделно поздравихме спонсора на изданието Великия архонт Ованес Малик-Пашаев с колеги от Великия архонтски събор. Сред приближените на дядо Иларион се засекохме с протосингела на Доростолската епархия, иконом поп Добри, гостувал ни в Серафикум преди четири години, както и с редакторката на предишната му книга, по случай 60-годишнината на писателската му дейност, Мария Андонова. Възстановихме спомени от предишни срещи с Христо Латинов от Евролат и редица духовници от „Свети Йоан Кукузел”, хорът, който щеше да оцвети художествено моменти от събитието, с изпълнение на църковни запеви от Еленския край, родното място на дядо Иларион. По-късно, след проявата, останахме известно време в компанията на проф. Емилия Стайчева, Елизария Рускова и Ангелина Павлова –която през цялото време снемаше събитието. Сред отзовалите се на поканата, освен споменатите, бяха забелязани трима митрополити на БПЦ, Русенски Неофит, Врачански Калиник, Америкавски, Канадски и Австралийски Йосиф, както и викарните Софийски епископи Павел, Йоан и Наум, бившите министри Ренета Инджова, Румен Петков, Любен Гочев Димитър Гоцев, топ-журналистката Велеслава Дърева, кореспонденти на главните вестници и камери на повечето медии. Не се забеляза някакво официално/официозно присъствие на католическата църква. Президентът на България изпратил собствен представител, началника на канцеларията му с писмено приветствие, което обаче не бе прочетено. Както напротив беше случаят с посланията на патриарх Максим и на столичния кмет.
След изявление на Архим. Дионисий за смисъла и реда на проявата, ни бе дадена думата за „литературното” представяне на книгата. Надяваме се да не сме разочаровали домакините, но музата ни се отклони с 80 градуса в посока на годините от запознанството ни с автора през 1968, с безброй срещи до днес. Първата ни среща беше по повод кирило-методиевските чествания в Рим, които оттогава се превърнаха в традиция всяка година българска правителствена и църковна делегация да пътува до Вечния град с задължителна аудиенция при Светия отец папата. В течение на тези 40 години не се получи аудиенция само през 1981 г., поради атентата срещу Негово светейшество на площад Свети Петър на 13 май, десетина дни преди празника на Светите братя на 24 Май, и то само заради физическата невъзможност папата да ни приеме в болничната си стая, в която все още лежеше. За съжаление никой не се сети да отбележи важната дата, освен нашият в. Абагар! (Виж Дневник на онази дата, 2008 г.).
С истинско душевно удоволствие приехме поканата да поздравим дядо Илариан с появата на 50-та му книга, връх на едно 60-годишно авторско творчество, непознато в книжовния живот на страната и в частност в духовните среди на всички църкви, действащи в България. Радостта ни е толкова по-голяма и поради факта, че когато ние говорим в тази аула, в друга аула в Рим се провежда Генерален синод на католическите епископи от цял свят, заети с разглеждането на близка на нашата тема: Словото в живота и мисията на църквата. Както при дядо Иларион там също става въпрос за Божието слово, изразено в книгите от Стария и Новия завет. В навечерието на откриването на римската асамблея генералният секретар на този църковен орган, архиепископ Етерович, изрично препоръча на съборните отци те самите да се вслушат в Словото преди да дебатират по него и да го разнасят по света. Дядо Иларион със сигурност се е вслушвал цял живот в това Слово и го е усвоил до степен да може да го предава в тази книга в силно синтетизирана форма чрез обобщението на всички отделни книги на Свещеното писание, допълнително разкрасени с гравюри от високо качество и отделни стихове на своета внушителна поетична продукция. Изрична цел на това издание е да позволи на голям брой вярващи да се запознаят основно с богатствата на Словото, ако е възможно и в рамките на учебната система на България, чрез въвеждането на задължителен предмет Религия, както в момента се дебатира.
На този етап, няма място за спор нито по темите, вече закодени във всяка библейска книга, нито по начина на изложение, вече затвърден в боравенето с печатното слово. Той може само да ни стимулира като учител и педагог. Въпреки, че настоятелно е настоявал да бъдем жестоки в оценките, няма да то направим: би било като да дигнеш ръка срещу учителя си.
Поводът е особено удачен да поздравим автора с успеха на новата книга и да му пожелаем дълги години творчество, а на нас, неговите почитатели нови срещи по поводи като днешния.
Представяне на „Кратка история на Готите” от Хервиг Волфрам
( 10 октомври 2008)
На представянето на книгата на проф. Хертвиг Волфрам в Ректората на Софийския универсигег на 10 октомври, пред пълна аула ни бедадена думата да се изкажем по някои въпроси от дебата.
Вкратце, първо споменахме за участието ни в първоначалния етап на Готския изследователски проект 2002-2011, отразен също в около десетина крупни приноса в броеве на в. Абагар, които сглобени заедно биха представлявали цяла монография, после преминахме към корените на нашия личен интерес към фигурата на епископ Вулфила.
Освен чисто историческото ни любопитство спрямо една толкова влиятелна личност от ранната история на Европа, наблегнахме върху темата за мисионерстването, което ни вълнува от десетилетия, първо като питомец на специализирания мисионерски колеж в Асизи и на мисионерския отряд на францисканите Cruciata Missionaria Franciscana (Виж нашия Пътепис в предишния брай на в. Абагар) и главен редактор на органа на мисионерския отдел на францисканите Il Missionario Francescano (1955-1956,а по-късно и като консултант (consultor) и вещо лице (peritus) при изготвянето и редактирането на важния за католическата църква декрет „Към народите” (Ad Gentes) на Втория ватикански събор (1962-1965). Следователно, евангелизаторската дейност на гота Вулфила е била често в полезрението на нашите занимания. Проблемите, който тя поставя на правоверието, по-специално на католическата и на православните църкви, бидейки дело на човек свързван с разновидности на първата голяма ерес в хршстшанската църква, арианството, представлява предизвикателство за нас да задълбочим изследването на фигурата на Вулфила до установяване на връзката му с първоначалната повеля на Спасителя да проповядваме на всички народи е да ги въвеждаме в обществото на неговите последователи. Нека това задълбочаване на проблема един ден да доведе до пълното възстановяване на този исполин на европейската история на мястото, което си заслужава в църквата, обикновено белязано с най-високия знак на отличие, канонизацията му като „Свети” Вулфила, апостол Готски!
В чест на Доростолски метрополит Иларион
Представяне на книгата му „Буквар на вярата”
(Национален археологически музей, 15 октомври 2008
Уникална среща по повод най-новата книга на Доростолски митрополит Иларион се състоя в аулата на НАМ на 15 окгомври, организирана от Културния отдел към Светия синод и по-специално от динамичния му директор Архимандрит Дионисий. Въпреки че се явихме доста рано на мястото на събитието, залата беше вече почти пълна, с много също подранили абагарци. Веднага разбрахме, че ни било отредено място направо на подиума до героя на събитието, дядо Иларион. Той обаче се беше уединил на по-горния етаж, в очакване да наближи момента на реалното откриване на определения час. Можахме да се доближим до него след като бяхме помолени да придружим там новия посланик на Италия, Стефано Бенаццо, пожелал да го поздрави незабавно поради ангажименти, които щяха да го изведат от аулата преждевременно. Получи се малъг гаф: помислил, че ние сме авторът на книгата, започна да ни сипе с комплименти. Щом се разбрахме разговорът протече с лекота. Пред дядото той обясни специалното си отношение към православието и поради десетгодишната му дипломатическа служба в Москва, както и тройното си посещение в Света гора.
Още докато чакахме началото на проявата ни се отдаде да поздравим Негово величество царя, както и пристигналите мждувременно абагарци, в частност групата гравитираща около Параскева Диноева-Безеншек-Фарис, с доктор Георги Хаджинеделчев, който ни беше посрещнал предишния ден в тъмното (Виж Дневник от 14 октомври) и тази от Бенковски 25, с доктор Рафаелла Спаня, Михаела Сергиева и Лазар (Бедния Лазар) Корбанколев. Отделно поздравихме спонсора на изданието Великия архонт Ованес Малик-Пашаев с колеги от Великия архонтски събор. Сред приближените на дядо Иларион се засекохме с протосингела на Доростолската епархия, иконом поп Добри, гостувал ни в Серафикум преди четири години, както и с редакторката на предишната му книга, по случай 60-годишнината на писателската му дейност, Мария Андонова. Възстановихме спомени от предишни срещи с Христо Латинов от Евролат и редица духовници от „Свети Йоан Кукузел”, хорът, който щеше да оцвети художествено моменти от събитието, с изпълнение на църковни запеви от Еленския край, родното място на дядо Иларион. По-късно, след проявата, останахме известно време в компанията на проф. Емилия Стайчева, Елизария Рускова и Ангелина Павлова –която през цялото време снемаше събитието. Сред отзовалите се на поканата, освен споменатите, бяха забелязани трима митрополити на БПЦ, Русенски Неофит, Врачански Калиник, Америкавски, Канадски и Австралийски Йосиф, както и викарните Софийски епископи Павел, Йоан и Наум, бившите министри Ренета Инджова, Румен Петков, Любен Гочев Димитър Гоцев, топ-журналистката Велеслава Дърева, кореспонденти на главните вестници и камери на повечето медии. Не се забеляза някакво официално/официозно присъствие на католическата църква. Президентът на България изпратил собствен представител, началника на канцеларията му с писмено приветствие, което обаче не бе прочетено. Както напротив беше случаят с посланията на патриарх Максим и на столичния кмет.
След изявление на Архим. Дионисий за смисъла и реда на проявата, ни бе дадена думата за „литературното” представяне на книгата. Надяваме се да не сме разочаровали домакините, но музата ни се отклони с 80 градуса в посока на годините от запознанството ни с автора през 1968, с безброй срещи до днес. Първата ни среща беше по повод кирило-методиевските чествания в Рим, които оттогава се превърнаха в традиция всяка година българска правителствена и църковна делегация да пътува до Вечния град с задължителна аудиенция при Светия отец папата. В течение на тези 40 години не се получи аудиенция само през 1981 г., поради атентата срещу Негово светейшество на площад Свети Петър на 13 май, десетина дни преди празника на Светите братя на 24 Май, и то само заради физическата невъзможност папата да ни приеме в болничната си стая, в която все още лежеше. За съжаление никой не се сети да отбележи важната дата, освен нашият в. Абагар! (Виж Дневник на онази дата, 2008 г.).
С истинско душевно удоволствие приехме поканата да поздравим дядо Илариан с появата на 50-та му книга, връх на едно 60-годишно авторско творчество, непознато в книжовния живот на страната и в частност в духовните среди на всички църкви, действащи в България. Радостта ни е толкова по-голяма и поради факта, че когато ние говорим в тази аула, в друга аула в Рим се провежда Генерален синод на католическите епископи от цял свят, заети с разглеждането на близка на нашата тема: Словото в живота и мисията на църквата. Както при дядо Иларион там също става въпрос за Божието слово, изразено в книгите от Стария и Новия завет. В навечерието на откриването на римската асамблея генералният секретар на този църковен орган, архиепископ Етерович, изрично препоръча на съборните отци те самите да се вслушат в Словото преди да дебатират по него и да го разнасят по света. Дядо Иларион със сигурност се е вслушвал цял живот в това Слово и го е усвоил до степен да може да го предава в тази книга в силно синтетизирана форма чрез обобщението на всички отделни книги на Свещеното писание, допълнително разкрасени с гравюри от високо качество и отделни стихове на своета внушителна поетична продукция. Изрична цел на това издание е да позволи на голям брой вярващи да се запознаят основно с богатствата на Словото, ако е възможно и в рамките на учебната система на България, чрез въвеждането на задължителен предмет Религия, както в момента се дебатира.
На този етап, няма място за спор нито по темите, вече закодени във всяка библейска книга, нито по начина на изложение, вече затвърден в боравенето с печатното слово. Той може само да ни стимулира като учител и педагог. Въпреки, че настоятелно е настоявал да бъдем жестоки в оценките, няма да то направим: би било като да дигнеш ръка срещу учителя си.
Поводът е особено удачен да поздравим автора с успеха на новата книга и да му пожелаем дълги години творчество, а на нас, неговите почитатели нови срещи по поводи като днешния.
сряда, 15 октомври 2008 г.
НОВА КНИГА НА ДЯДО ИЛАРИОН
Най-новата книга на Негово Внисокопреосвищинство Доростолски митрополит Иларион „Буквар на вярата” бележи един път, който трябва да бъден извървян от вярващия, който първо е бил извървян от автора, до житейската и духовна висота, до която сам е достигнал.
Чувствам особено удоволствие, че тази книга се представя пред избраната публика, именно днес, когато в Рим Генерален събор на епископите също разглежда въпроси на Словото, т.е. Библията, в живота и мисията на църквата. Точка първа от програмата на събраните там отци е именно, как те самите да се вслушат в Словото Божие. Дядо Иларион се е вслушал и ни предлага плода на своето послушание на Словото.
В по-голямата си част книгата се състои от кратки обобщения на отделните библейски книги на Стария и на Новия завет на Свещеното писание , с акцент основното съдържание на отделните книги.
На този етап, няма място за спор нито по темите, вече закодени във всяка книга, нито по начина на изложение от автора, вече затвърден чрез над шейсет-годищното му боравене с печатното слово. Той може само да ни стимулира като учител и педагог. Въпреки, че настоятелно е настоявал да бъдем жестоки в оценките, няма да то направим: би било като да дигнеш ръка срещу учителя си.
По-персонален е подходът на автора при внедряването на стихове от собствените си стихосбирки на различни места в текста, като преразказ на либими теми на по-високо творческо ниво, както и при избора на илюстрациите, предимно известни гравюри на Гюстав Доре, но съща немалко картини от познатия художествен резерв на националното благочестие.
Поводът е особено удачен да поздравим автора с успеха на новата книга и да му пожелаем дълги години на творчество,а на себе си нови срещи по поводи като днешния.
Чувствам особено удоволствие, че тази книга се представя пред избраната публика, именно днес, когато в Рим Генерален събор на епископите също разглежда въпроси на Словото, т.е. Библията, в живота и мисията на църквата. Точка първа от програмата на събраните там отци е именно, как те самите да се вслушат в Словото Божие. Дядо Иларион се е вслушал и ни предлага плода на своето послушание на Словото.
В по-голямата си част книгата се състои от кратки обобщения на отделните библейски книги на Стария и на Новия завет на Свещеното писание , с акцент основното съдържание на отделните книги.
На този етап, няма място за спор нито по темите, вече закодени във всяка книга, нито по начина на изложение от автора, вече затвърден чрез над шейсет-годищното му боравене с печатното слово. Той може само да ни стимулира като учител и педагог. Въпреки, че настоятелно е настоявал да бъдем жестоки в оценките, няма да то направим: би било като да дигнеш ръка срещу учителя си.
По-персонален е подходът на автора при внедряването на стихове от собствените си стихосбирки на различни места в текста, като преразказ на либими теми на по-високо творческо ниво, както и при избора на илюстрациите, предимно известни гравюри на Гюстав Доре, но съща немалко картини от познатия художествен резерв на националното благочестие.
Поводът е особено удачен да поздравим автора с успеха на новата книга и да му пожелаем дълги години на творчество,а на себе си нови срещи по поводи като днешния.
събота, 11 октомври 2008 г.
ПОКАНА
SUMMARY: An invitation to honor metropolitan bishop Hilarion of Dorostol, 94, on the occasion of his last book "A Primer of Faith", 342 pp.q with illustrations. The event will take place in the Aula of the National Archeological Museum on October 15th,from 6,30 pm.
Почетатели на Негово Високопреосвещенство Доростолски митрополит ИЛАРИОН Ви канят на представянето на най-новата му книга "Буквар на вярата" в аулата на Националния археологически музей на площад Незяависимост в София на 15 октомври, сряда, от 18.30 часа. Ше прозвучи и абагарско слово.
Почетатели на Негово Високопреосвещенство Доростолски митрополит ИЛАРИОН Ви канят на представянето на най-новата му книга "Буквар на вярата" в аулата на Националния археологически музей на площад Незяависимост в София на 15 октомври, сряда, от 18.30 часа. Ше прозвучи и абагарско слово.
вторник, 7 октомври 2008 г.
АБАГАР, брой 9, септември 2008, съдържание
SUMMARY: Nothing Happens by Chance (Svetlana Karadzova); Communion in Action: the XII General. Assembly of Catholic Bishops (George Eldarov);Church-News; A Journey to Assisi ( George Eldarov); Four Meetings with Bulgarian Sculptor Assen Peykov, q908-1973 (same); Georges Naudenoff,S,J,(1910-1998):Belated Obituary (same); Abagar at Number 200 ( Nikola Predov); Our Diary for September 2008, Running through All Pages.
СЪДЪРЖАНИЕ: Няма случайни неща (Светлана Караджова; Съборност в действие: ХІІ Генерална асамблея на католическите епископи (Архим. Проф. Георги Елдъров); Вести; Пътепис: Асизи 1938 (Георги Елдъров); Четири срещи с Асен Пейков (Георги Елдъров); Жорж Найденов. Задочен некролог ( Г.Е.); Ронкалли летува (цитат); Абагар на кота 200: Поздравление ( о.з. капитан Никола Предов). Дневник, на всички страници.
СЪДЪРЖАНИЕ: Няма случайни неща (Светлана Караджова; Съборност в действие: ХІІ Генерална асамблея на католическите епископи (Архим. Проф. Георги Елдъров); Вести; Пътепис: Асизи 1938 (Георги Елдъров); Четири срещи с Асен Пейков (Георги Елдъров); Жорж Найденов. Задочен некролог ( Г.Е.); Ронкалли летува (цитат); Абагар на кота 200: Поздравление ( о.з. капитан Никола Предов). Дневник, на всички страници.
Абонамент за:
Публикации (Atom)