SUMMARY: An Obituary of Ivo Hadjiev, deceased on April 14th in Beverly Hills, Cal,, a Bulgarian politica emigrant in the United States since 1967, active in the Catholic Church both in Bulgaria and in the States.
Роден в Стара Загора в семейството на д-р Кръстю Хаджиев, виден земеделски деятел, Иво попадна в наши среди в Рим през 1965 г., след като успял да се измъкне от някаква оранжева делегация, с която пътувал. През ученическите си години приел католичество под влиянието на епископ Иван Гаруфалов (1887-1951), при когото даже известно време служил като личен секретар. В Рим първоначално намери убежище в манастира на отците пасионисти, където по онова време живееше отец д-р Иван Софранов, а през същите дни им гостуваше приемникът на епископ Гаруфалов, дядо Кирил Куртев. През началните месеци на новосъздадената Ватиканска служба за българите в чужбина (1966-1992) той посвещаваше своите таланти и знания за първите й стъпки сред българите като PR и редактор на официоза му „Църква и култура (по-късно „Вяра и просвета”). Продължихме да поддържаме контакти и след емигрирането му в САЩ през 1967 г., даже му гостувахме през 1969в Лос Анджелос и през 1992 в Бевърли хилз, където се беше установил трайно от средата на 80-те години до края на живота си. В течение на няколко десетилетия служеше като уредник на дом-музея Robimson House, по силата на завещанието на последнатасобственица на търговската верига Robinson. Там той редовно посрещаше върховете на калифорнийската интелигенция и политика. Гостувал му е президентът Роналд Рейган (пресата от времето намираше невероятна външна прпилика между двамата). В един от първите броеве на в. Абагар публикувахме негов профил „Отвъд седем морета” (Абагар 11, 1992 г.). Няколко пъти той също ни гостува в Дом Абагар на морския бряг недалеч от Вечния град. При последното си посещение успяхме да го свържем с воеводата Иван Михайлов: оказа се че Ванчо е бил близък приятел на семейството му, тогава интелнирано в село Карабунар (днес град Средец). Не пожела да посети родната земя и след ппомените у нас. От новото си отечество във Дълбокия Запад на Новия свят се пресели направо в царството небесно.
сряда, 30 април 2008 г.
вторник, 29 април 2008 г.
45-ти Колоквиум Абагар
SUMMARY: A reportage on the 45th Colloqium Abagar, held on April 18th in the Capital’s City Gallery of Art. The main paper was read by archimandrite George Eldarov, entitled The Conversion of St Francis of Assisi. Passages of the saints early biographies were also read by prof. Peter Petrov, a master recitalist in Bulgarian plays.
Като че ли поредицата колоквиуми Абагар вече се разгъва с редовни месечни издания: след 44-тия Международен колоквиум на 27 март в зала „Вяра” на Столична библиотека”, на 18 април свикахме 45-тия в изложбената зала на Софийската градска художествена галерия в парка пред Националния театър.
Лично директорката на институцията Аделина Филева откри срещата ни с поздравление към присъстващите и обяснение защо такива инициативи са съвместими с ролята на тази знаменита галерия, диименно поради връзката на изкуството с другите отрасли на националната и световна култура. Асизкият светец е наистина един от големите вдъхновители и субект на ранно-ренесансовото и по-късното изкуство до днес. Тъй като нашата проява съвпадаше с рождения ден на домакинстващата ни Ади, огромен букет цветя, „от Абагар дар”, освежи бюрото й, а освен това получи и рядък албум посветен на асизките художествени богатства, поникнали през ХІІІ-ХІV век.
Следва по установена от 1994 г. традиция, откриването на работата ни от Петър Константинов, председател на Всебългарското движение „Мати Болгария”. В краткото си слово той успя да вметне достатъчно богат матерал за цял бъдещ колоквиум на сходна тема с акцент св. Франциск и България, антиципирайки някои неизвестни досега данни, като например информацията за някакъв хотел построен в Банки кръстен на родното място на светеца, „Хотел Асизи”, непосредствено слез царската сватба в този граз през 1930 г.
На свой ред архим. проф. Георги Елдъров прочете главния доклад на събранието, озаглавен „800-годишен юбилей от обръщането на св.Франциск Асизки” (Виж текста в следващия бр. Абагар, Май 2008). Изложението бе прекъснато около средата му, за да бъде дадена думата на оригиналните текстове от житието на светеца, касаещи духовната промяна настъпила в живота на светеца, когато бил на около 25-годишна възраст, прочетени с неповторимия жар на актьора-рециталист проф. Петър Петров.
Последната фаза от срещата беше посветена на въпроси и изказвания от страна на аудиторията. Параскева Диноева-Безеншек-Фарис, посещавала няколкократно родното място на св. Франциск и прекарала като дете лятна ваканция в споменатия хотел „Асизи” в Банки, прочете в свой превод известната молитва на св. Франциск: :Направи , Боже, да се превърна в средство на твоите добрини сред хората” Водещият дебата архим. Елдъров изложи съмнения, че въпросната молитва е с автор Асизкия светец, тъй като не документирана в нито един от първоначалните източници на життието му, а е доказано, как тя първоначално се появила във Франция в края на ХІХ век, без името на автора, като някои даже я приписват на средновековен английски владетел. От своя страна проповедникът Симеон (Fr Simon) Симеонов разправи, как фигурата на св. Франциск е известна и считана за свой от хора от всички етноси и религии по цял свят, даже сред индианкото племе Чироки (Cherokee) в щата Колорадо (САЩ), където доскоро мисионерствал. На повдигнатия от няколко слушатели въпрос за правилния правопис и правоговор на понятието „икуменизъм”, респективно „екуменизъм”, водещият уточни, че първото е за предпочитане, тъй като е възприето преди второто от българския книжовен език, въз основа на наложилата се в книжовния ни език транскрипция на гръцките термини като този залегнал в това понятие, „oikia”, икиа, сиреч дом, прозиращо също в термина икономия. Редно е и побългареното понятие икуменизъм да остане вярно на установената книжовна практика, което прави алтелнативния термин „екуменизъм” произволен „сленг”, какъвто би било да казваме „економия” вместо „икономия”. Въпреки че, точно така са избрали да пишат слабо грамотни „екуменисти” от някои нам съседни медии.
Освен споменатите дотук, сред присъстващите забелязахме: архитект Мария Иванова, писателката Дани Чакалова, историчката Магдалина Димитрова-Хаджирайкова-Мадолева, Glass Art скулпторката Ангелина Павлова, изкустоведката Ирина Аврамова, посланика за България на Авеловите Обяединени Нации Михаил Сергиев, д-р Gabriella Spagna- Кардашева, текстилната художничка Андриана Маринова, писателя Пламен Цонев, поета Лазар (Бедният Лазар) Димитров Корбанколев, последсният сълагерник на католическите духовници от 1952 г., земеделския деятел Павел Каръков със съпругата му Мария (племенница на „забравения мъченик”, отец Михаил Тончев, екзекутиран в Пловдивския затвор през септември 1952 г.), изкуствоведката Благовеста Иванова, художничката Ива Владимирова, бизнесдамата Бианка Пашева, художник Стефан Стефанов и много други, сред които и персонала на галерията, присъединили се с голямо внимание към слушателите ни в първите редици на аудиторията.
Ще добавим, че по този случай бяха пласирани достатъчен брой екземпляри от „Житието на св. Франциск Асизки по източниците му”, за да покрият по-голямата част от разноските по органзирането на колоквиума, а същевременно бяха раздадени стотина екземпляра от двата последни броя на в. Абагар, като други бяха оставени на разположение на посетителите на галерията през следващите дни.
Като че ли поредицата колоквиуми Абагар вече се разгъва с редовни месечни издания: след 44-тия Международен колоквиум на 27 март в зала „Вяра” на Столична библиотека”, на 18 април свикахме 45-тия в изложбената зала на Софийската градска художествена галерия в парка пред Националния театър.
Лично директорката на институцията Аделина Филева откри срещата ни с поздравление към присъстващите и обяснение защо такива инициативи са съвместими с ролята на тази знаменита галерия, диименно поради връзката на изкуството с другите отрасли на националната и световна култура. Асизкият светец е наистина един от големите вдъхновители и субект на ранно-ренесансовото и по-късното изкуство до днес. Тъй като нашата проява съвпадаше с рождения ден на домакинстващата ни Ади, огромен букет цветя, „от Абагар дар”, освежи бюрото й, а освен това получи и рядък албум посветен на асизките художествени богатства, поникнали през ХІІІ-ХІV век.
Следва по установена от 1994 г. традиция, откриването на работата ни от Петър Константинов, председател на Всебългарското движение „Мати Болгария”. В краткото си слово той успя да вметне достатъчно богат матерал за цял бъдещ колоквиум на сходна тема с акцент св. Франциск и България, антиципирайки някои неизвестни досега данни, като например информацията за някакъв хотел построен в Банки кръстен на родното място на светеца, „Хотел Асизи”, непосредствено слез царската сватба в този граз през 1930 г.
На свой ред архим. проф. Георги Елдъров прочете главния доклад на събранието, озаглавен „800-годишен юбилей от обръщането на св.Франциск Асизки” (Виж текста в следващия бр. Абагар, Май 2008). Изложението бе прекъснато около средата му, за да бъде дадена думата на оригиналните текстове от житието на светеца, касаещи духовната промяна настъпила в живота на светеца, когато бил на около 25-годишна възраст, прочетени с неповторимия жар на актьора-рециталист проф. Петър Петров.
Последната фаза от срещата беше посветена на въпроси и изказвания от страна на аудиторията. Параскева Диноева-Безеншек-Фарис, посещавала няколкократно родното място на св. Франциск и прекарала като дете лятна ваканция в споменатия хотел „Асизи” в Банки, прочете в свой превод известната молитва на св. Франциск: :Направи , Боже, да се превърна в средство на твоите добрини сред хората” Водещият дебата архим. Елдъров изложи съмнения, че въпросната молитва е с автор Асизкия светец, тъй като не документирана в нито един от първоначалните източници на життието му, а е доказано, как тя първоначално се появила във Франция в края на ХІХ век, без името на автора, като някои даже я приписват на средновековен английски владетел. От своя страна проповедникът Симеон (Fr Simon) Симеонов разправи, как фигурата на св. Франциск е известна и считана за свой от хора от всички етноси и религии по цял свят, даже сред индианкото племе Чироки (Cherokee) в щата Колорадо (САЩ), където доскоро мисионерствал. На повдигнатия от няколко слушатели въпрос за правилния правопис и правоговор на понятието „икуменизъм”, респективно „екуменизъм”, водещият уточни, че първото е за предпочитане, тъй като е възприето преди второто от българския книжовен език, въз основа на наложилата се в книжовния ни език транскрипция на гръцките термини като този залегнал в това понятие, „oikia”, икиа, сиреч дом, прозиращо също в термина икономия. Редно е и побългареното понятие икуменизъм да остане вярно на установената книжовна практика, което прави алтелнативния термин „екуменизъм” произволен „сленг”, какъвто би било да казваме „економия” вместо „икономия”. Въпреки че, точно така са избрали да пишат слабо грамотни „екуменисти” от някои нам съседни медии.
Освен споменатите дотук, сред присъстващите забелязахме: архитект Мария Иванова, писателката Дани Чакалова, историчката Магдалина Димитрова-Хаджирайкова-Мадолева, Glass Art скулпторката Ангелина Павлова, изкустоведката Ирина Аврамова, посланика за България на Авеловите Обяединени Нации Михаил Сергиев, д-р Gabriella Spagna- Кардашева, текстилната художничка Андриана Маринова, писателя Пламен Цонев, поета Лазар (Бедният Лазар) Димитров Корбанколев, последсният сълагерник на католическите духовници от 1952 г., земеделския деятел Павел Каръков със съпругата му Мария (племенница на „забравения мъченик”, отец Михаил Тончев, екзекутиран в Пловдивския затвор през септември 1952 г.), изкуствоведката Благовеста Иванова, художничката Ива Владимирова, бизнесдамата Бианка Пашева, художник Стефан Стефанов и много други, сред които и персонала на галерията, присъединили се с голямо внимание към слушателите ни в първите редици на аудиторията.
Ще добавим, че по този случай бяха пласирани достатъчен брой екземпляри от „Житието на св. Франциск Асизки по източниците му”, за да покрият по-голямата част от разноските по органзирането на колоквиума, а същевременно бяха раздадени стотина екземпляра от двата последни броя на в. Абагар, като други бяха оставени на разположение на посетителите на галерията през следващите дни.
четвъртък, 10 април 2008 г.
КОЛОКВИУМ АБАГАР
SUMMARY: A new colloquium Abagar, the 45th of the series,m will be held on April 18th in the Capital's Picture Gallery on April 18th, on the 800th Jubelee of St Francis of Assisi's conversion.
На 18 ьприл в Столичната жрадска художесгвена галерия свикваме хпоредниь 45-ти Международен колоквиум Абагар във връзка с 800-ия юбилей от духовното обръщане на св. Франциск Асизкил Срещата ни ще бъде в централния салон на галерията от 17.30 маса.
На 18 ьприл в Столичната жрадска художесгвена галерия свикваме хпоредниь 45-ти Международен колоквиум Абагар във връзка с 800-ия юбилей от духовното обръщане на св. Франциск Асизкил Срещата ни ще бъде в централния салон на галерията от 17.30 маса.
четвъртък, 3 април 2008 г.
Постигната красота
SUMMARY: A definitely positive, at places, enthusiastic evaluation of the art of Angelina Pavlova, of our equipe, in the field of glass art, by a well known Bulgarian art critic
Не знам защо, но мислех, че ще ми е трудно да пиша за стъклото на Ангелина Павлова. То е толкова съвършено и толкова директно ти въздейства, че... какво ли да обясняваш изобщо?
После погледах за кой ли път нейните искрящи форми и изслушах непретенциозния й разказ. Седяхме на маса в ресторант с грозни стъклени чаши, гледах ръцете й, които ги държаха, и си мислех как ли понася тази стандартност и безличност... е, понасяше я добре.Жизнен, земен, упорит, май доста безкомпромисен човек, абсолютно съм сигурна – твърдоглав, упорит, вид борец, уравновесен борец... независимо от бурния си темперамент. Ангелина знае какво иска и как да го постигнеДоста време учи на различни места по света. Научила е и доста езици. Цел – да проникне отвъд красивата повърхност на стъклото.За съжаление повечето хора си представят чаши, щом се заговори за стъкло, и в краен случай – вази. Независимо че всички специалности (по всички академии), занимаващи се със силикатни форми, учат основите на пластическите изкуства – рисуване, скулптура, живопис. И едва накрая, евентуално... се влиза в цеха.Ангелина гледа на стъклото като на скулптура. Само че не си представяйте онези малки прозрачни животинки от рафтовете на сувенирните магазини... ще бъде груба грешка. Тя прави истинска пластика – поне според моите разбирания. Успяла е да постигне мечтания от всеки художник синтез между форма, материал и послание.Има хора, които харесват марката „Сваровски”, има и други, които биха харесали пълната й противоположност – Ангелина Павлова. Тя притежава мярка – онова деликатно нещо, което прави от примамливата сама по себе си отразяваща повърхност естетически материал, нежелаещ да флиртува със заложеното във всеки човек привличане към гладкото и блестящото.Странно, но в едно диво село край София се раждат възможно най-модерни и цивилизовани форми. Учудвала съм се и как един толкова земен и емоционален (по зодия – огнен) човек прави такива отдалечено-красиви, изчистени от подробности и разказ обекти... нещо като северни сияния... Които междувпрочем би могъл да имаш в дома си. И които биха могли да те отделят от житейската суета. Да те успокоят, че има някой, който да усеща и пресъздава красотата в дълбочина и без показна сантименталност. Геометрията в стъклените форми на Ангелина не те ограничава, а се превръща в организация на вътрешния ти свят – иначе хаотичен, разнообразен и крехък. Внушава ти даже вътрешна хармония, колкото и тя да ти липсва... Цветът извира от дълбочините. Не може да се говори изобщо за оцветено стъкло при Ангелина. Самата тя нарича произведенията си магическа реалност. Не знам какво е “магическа”, нито “реалност”. Просто някакви думи. Знам само, че тя е създала един прекрасен свят от форми, цветове и светлина. Често напълно абстрактен и парадоксално точно заради това – правещ ни повече истински хора.Булгаков, или по-точно Маргарита от “Майстора и Маргарита”, казва: “Обожавам хора, които владеят поне едно нещо в съвършенство.” Художничката си познава занаята в крайна степен, при това – толкова нелек е тоя занаят... За да го опитомиш, се налага да изминеш много дълъг път. Но обясняването на тези неща би нарушило усещането за неръкотворност на изкуството й. Опитвам се да изразя нещо, което смятам за много важно, когато говорим за стъклото - именно неговата ефимерност, ужаса, че би могъл да го счупиш и разпилените кристалчета да разсипят временната ти нирвана. Точно тази деликатност, безкомпромисност и красота на формите те привлича неописуемо. Иска ти се да запазиш цялостта. Опитваш се да задържиш мига, в което начинание толкова често се проваляш. Стъклото на Ангелина ти дава надежда, че това е по силите ти. Мислиш си, че е възможно да събереш в едно стъкло целия си свят – заради прозрачността, отраженията, богатството от промени, заради светлината и сянката, поради леко детинските образи от миналото с многобройни кристални топки на магьосници, чрез които би могъл да видиш бъдещето си. Все илюзии, но и опит да опознаеш себе си. Ангелина притежава голям талант, въображение и способност да ти внуши, че любовта е най-важното нещо на света. Тя е човек, който прави мечтите постижими.
ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА
сп. Brava Casa, брой 34, яприл 2008
Не знам защо, но мислех, че ще ми е трудно да пиша за стъклото на Ангелина Павлова. То е толкова съвършено и толкова директно ти въздейства, че... какво ли да обясняваш изобщо?
После погледах за кой ли път нейните искрящи форми и изслушах непретенциозния й разказ. Седяхме на маса в ресторант с грозни стъклени чаши, гледах ръцете й, които ги държаха, и си мислех как ли понася тази стандартност и безличност... е, понасяше я добре.Жизнен, земен, упорит, май доста безкомпромисен човек, абсолютно съм сигурна – твърдоглав, упорит, вид борец, уравновесен борец... независимо от бурния си темперамент. Ангелина знае какво иска и как да го постигнеДоста време учи на различни места по света. Научила е и доста езици. Цел – да проникне отвъд красивата повърхност на стъклото.За съжаление повечето хора си представят чаши, щом се заговори за стъкло, и в краен случай – вази. Независимо че всички специалности (по всички академии), занимаващи се със силикатни форми, учат основите на пластическите изкуства – рисуване, скулптура, живопис. И едва накрая, евентуално... се влиза в цеха.Ангелина гледа на стъклото като на скулптура. Само че не си представяйте онези малки прозрачни животинки от рафтовете на сувенирните магазини... ще бъде груба грешка. Тя прави истинска пластика – поне според моите разбирания. Успяла е да постигне мечтания от всеки художник синтез между форма, материал и послание.Има хора, които харесват марката „Сваровски”, има и други, които биха харесали пълната й противоположност – Ангелина Павлова. Тя притежава мярка – онова деликатно нещо, което прави от примамливата сама по себе си отразяваща повърхност естетически материал, нежелаещ да флиртува със заложеното във всеки човек привличане към гладкото и блестящото.Странно, но в едно диво село край София се раждат възможно най-модерни и цивилизовани форми. Учудвала съм се и как един толкова земен и емоционален (по зодия – огнен) човек прави такива отдалечено-красиви, изчистени от подробности и разказ обекти... нещо като северни сияния... Които междувпрочем би могъл да имаш в дома си. И които биха могли да те отделят от житейската суета. Да те успокоят, че има някой, който да усеща и пресъздава красотата в дълбочина и без показна сантименталност. Геометрията в стъклените форми на Ангелина не те ограничава, а се превръща в организация на вътрешния ти свят – иначе хаотичен, разнообразен и крехък. Внушава ти даже вътрешна хармония, колкото и тя да ти липсва... Цветът извира от дълбочините. Не може да се говори изобщо за оцветено стъкло при Ангелина. Самата тя нарича произведенията си магическа реалност. Не знам какво е “магическа”, нито “реалност”. Просто някакви думи. Знам само, че тя е създала един прекрасен свят от форми, цветове и светлина. Често напълно абстрактен и парадоксално точно заради това – правещ ни повече истински хора.Булгаков, или по-точно Маргарита от “Майстора и Маргарита”, казва: “Обожавам хора, които владеят поне едно нещо в съвършенство.” Художничката си познава занаята в крайна степен, при това – толкова нелек е тоя занаят... За да го опитомиш, се налага да изминеш много дълъг път. Но обясняването на тези неща би нарушило усещането за неръкотворност на изкуството й. Опитвам се да изразя нещо, което смятам за много важно, когато говорим за стъклото - именно неговата ефимерност, ужаса, че би могъл да го счупиш и разпилените кристалчета да разсипят временната ти нирвана. Точно тази деликатност, безкомпромисност и красота на формите те привлича неописуемо. Иска ти се да запазиш цялостта. Опитваш се да задържиш мига, в което начинание толкова често се проваляш. Стъклото на Ангелина ти дава надежда, че това е по силите ти. Мислиш си, че е възможно да събереш в едно стъкло целия си свят – заради прозрачността, отраженията, богатството от промени, заради светлината и сянката, поради леко детинските образи от миналото с многобройни кристални топки на магьосници, чрез които би могъл да видиш бъдещето си. Все илюзии, но и опит да опознаеш себе си. Ангелина притежава голям талант, въображение и способност да ти внуши, че любовта е най-важното нещо на света. Тя е човек, който прави мечтите постижими.
ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА
сп. Brava Casa, брой 34, яприл 2008
сряда, 26 март 2008 г.
КОЛОКBИУМ
SUMMARY: Last reminder about the 44th Colloquium Abagar, to take place on March 27th in the City Library at 5=30 p.m.
Припомвяме на нашите почитатели и уважавани събеседници, че утре, 27 март, от 17.30 часа в зала "Вяра" на Столична библиотека (Площад Славейков) ще се състои 44-ти Международен колоквиум Абагар с представяне на книгата на Весевина Тонева-Тонова, "Град под дъгата-Карнобат". Ще бъде направен също обзор на изредилите се досега колоквиуми Абагар и перспективите за тяхното съживяване.
Припомвяме на нашите почитатели и уважавани събеседници, че утре, 27 март, от 17.30 часа в зала "Вяра" на Столична библиотека (Площад Славейков) ще се състои 44-ти Международен колоквиум Абагар с представяне на книгата на Весевина Тонева-Тонова, "Град под дъгата-Карнобат". Ще бъде направен също обзор на изредилите се досега колоквиуми Абагар и перспективите за тяхното съживяване.
неделя, 23 март 2008 г.
ДНЕВНИК, 1-21 Март 2008
SUMMARY: The best part of our Diary for March 2008, starting with the typical Bulgarian tradition of marking the first day of this month with the almost ritual giving around the “martenitsa”, a symbol of incoming spring. To notice a concert in the National House of Culture with the participation of Russian bass Yosif Kobzon on the 4th; a meeting with senior Bulgarian intellectuals on the 5th ; greeting nuncio Giuseppe Leanza, soon to move to Dublin, on the 16th; a consultation on the 20th with writer Vesselina Tonova and historian Mihayl Sergiev in view of our 44th Colloquium Abagar, set for March 27th .
Лесно се справихме с мартениците на 1 март: само две получихме и толкова подадохме, без гризене на съвестта доколко езическа е традицията. И „добър ден”, и „лека нощ”, и приказките и повечето обичаи са с езически отправки, но не пречат на християните да дадат израз на добрите си чувства, както изисква любовта им към ближния, най-забележителната черта от ежедневието им още от времето на апостолите, както е изрично отбелязано също в новозаветната книга Деяние на апостолите. В късния следобед ни навести Елизария Рускова от нашия екип за да ни помогне да издирим литература свързана с битието на известния български-арменски-италиански културтрегер Жорж Нурижан във връзка със стогодищнината от раждането му през 1908 г.
В неделя, 2 март, се присъединихме към верните в параклиса „Благовещение богородично” на ул. Оборише, където обикновено слушаме най-добре обработената проповед в столицата, въпреки че тази неделя тя ни бе спестена поради отсъствието на редовния проповедник, папския нунции, заместен от друг духовник с разклатена увереност както в английската, така и в латинската версия на текдтовете, двата езика обикновено ползвани на това място. Докато се придвижвахме обратно към базата ни, ни настигна телефонно повикване от италианския предприемач Микеле Ло Скалцо да ни напомни поканата да му гостуваме в комплекс Яворов в района на Румънското посолство. Десетина минути по-късно бяхме вече в колата му за най-дългата обмяна от когато се познаваме. Освен разнопосочен предприемач, се оказа и силно ангажиран общественик, от онези, които остават в редиците и вършат черната работа. В момента е сам, тъй като съпругата и детето им са в Люксембург на някаква европейска служба.
След един тягостен 3 март, с ескалиращите подробности за пожара в нощния влак София-Кардам, на 4-ти приехме покана да присъстваме на концерта в НДК по случай 130-годишнината от освобождението на България и годината на руската култура в Бэългария проведен от Академичния ансамбъл за песни и танци при МВД на Руската федерация, със специалното участие на Йосиф Кобзон. Настанихме се на балкон 1 в близост до дядо Иларион и достолепното му обкръжение от църковни и цивилни лица. За пръв път присъствахме на шумната проява, каквато само руските артисти са в състояние да изпълнят: пълни тоналности в долните редове на гамата, бързи танцови и муцикални ритми, вокални и акробатични чудеса, плюс арии на патриотична и парнизанска тема, весели и тъжни. Пя се за България, за Русия и за Сърбия. Цялата втора част бе доминирана от свръхбаса Йосиф Кобзон с богатия си репертоар от патриотични песни, основно руски, но също български, сръбски, италиански, а може бе и други, които не успяхме да разчетем езиково. Минута тишина бе посветена на жертвите от пожара във влака, всички на крак и с наведени глави. Дядо Иларион, останал бодър през цялото време, шепнеше заупокойна молитва.
По обмяна на културна информация 5 март беше връх за сезона. Тесният кръг приятели, които се събрахме в салона на художничката Марина Попова в Долни Лозенец се обновяваше на талази с нови събеседници всеки половин час от 15-00 до 19-00 часа, като от време на време се появяваше също домашния когарак, субект и обект на коментари както всички останали. Специално предпочитание издаваше към чикто новия кафяв панталон на проф. Килимов; само когато професорът се сбогува с компанията елурът премести вниманието си към сивия цвят на близкостоящия абагарец. Първоначалната група с по-висок възрастов състав с домакинстващата скулпторка Мария Ножарова, доктор Параскева Диноева-Безеншек-Фарис, проф. Никола Килимов, Надежда Христова-Хаджирайкова-Мадолева и наше смирение се спряхме на проблеми на естетиката, историята на изкуството и на църквата. В следващият кръг се вклини художничката Марина Попова със снимки на стенописите й в Преображенския манастир край Търново. С идването на писателката Веселина Тонева- Тонова вниманието се обърна към новата й книга за Карнобат с невероятните й открития на духовните богатства на един провинциален град с водяща роля в целия български юго-изтон през дълги отсечки на довъзрожденската, възрожденската и новобългарската ни история. В паузите се вмести abrege’ на абагарските ни патила през годините.
На 6-ти неочаквано с бърза скорост тръгнаха едновеменно приносите, които се очакваха от нас за мартенския брой - рубриките Modus vivendi, Книги, Годишнини, и незабавно насочихме сеанс при Драго в края на седмицата. В късния следсбед си заделихме време за среща д-р Гаврил Ненов от Милано, потомък на един от наистина солидните католически родове в България. На чай в Макдоналдс на площад Славейков в продължение на два часа си сверявахме часовниците на тема Ронкалли, Галлони, току що починалия български култертрегер в Милано, столетника Пампури - преводач, литератор, мемоарист, писател, жив архив за събитията от 20-те години на миналия век до първото десетилетия от ХХІ век. Ненов е в България за около седмица, с цел да провери шансовете за по-широко разпространение на книга, преведена и спонсорирана от него миналата година, за да научели италианците кои сме и какво сме дали на света ние българите.
Мартенският брой бе улеснен и същевременно усложнен от по-голямото присъствие на външни автори, които за пръв път публикуват свои приноси на нашити страници. От една страна ни позволиха по-бързо стъкмяване на колоните му, а от друга възпираха редакторската ни намеса. Ще ни простят, заедно с читателите, някое възможно разминаване – за което непременно ще се извиним в рубрика Errata Corrige, която различава и отличава нашия вестник сред всички други в света. Работата при Драго започна рано сутринта в неделния ден и трябваше до приключи около обяд, тъй като му предстоеше пътуване до Истанбул малко по-късно. Не бяха възможни електронните консултации с главната редакторка в Бърдарски геран –също пред пътуване по командировка до Букурещ. Довърши работата по оформлението колежката на Драго, Хапка Златева. Неволното удължение на темповете, ни наложиха да пуснем електронното издане преди печатното: първото вече в понеделник, второто само в сряда.
Щом го приехме около 15.00 от ЕМПАС при моста Чавдар на 12-ти, незабавно тръгнахме да го разнасяме по разпространителните му пунктове в столицата. Само след около час пачки Абагар красяха тезгяха на Клуба на италианците, писалището на Читалнята и офиса на Културния отдел на Столична библиотека, щандовете на ВИТИЗ и на Дом на книгата в безистена на Славейков. Забелязахме, как още преди да го разгъне директорката първите ни фенове вече напираха на входа на Дам на книгата за да се сдобият с пресния брой... Подличко наведохме главата си за да не ни разпознаят, че лично си вършим мръсната работа. Ех, останахме за десетина минути на чай в любимото ни кафене „Лидия” за кратко сверяване на часовниците с антиквар Ваня Андонова и библиофшла Асен Попов. Темата беше предстоящия юбилей на омбудсмана Гиньо Ганев, също велик библиофил. В културния отдел на Столична библиотека използвахме посещението за да предложим възстановяване на поредицата колоквиуми „Абагар”, прекъсната преди две години. Лесно се разбрахме с директорката Йовка Иванчева да свикаме 44-ти Международен колоквиум „Абагар” на 27 този мисец за премиерата на книтага „Град под дъгата. Калнобат” от Веселина Тонева-Тонова. От къде е интересът ни, ще разберете ако дойдете на събитието.
Колко култура се шири по столичните улици и паркинги. Докато стоварвахме рано на 13-ти пачки броеве на Абагар в паркинга до Цариградско шосе, пазачът Любо Иванов предложи да ни помогне с товара до по горния етаж. Целта му била пътьом да ни постави цяла енциклопедия въпроси. Искрено, научихме повече за любознателния „самарянин” отколкото той би изчерпил от събраната мъдрост в броя! За петте минути спътничество, получихме информация за Евангелието на Юда, за Корана и Исляма, за Светония заговор, за Сан Сгефанския, Берлинския, Букурешкия, Ньойскиь договор (носеше си ги всички в ксерокс ), за религия и власт, за Кремиковци и..за паркинга, който охранява.
Следващият ден, 14 март, беше ден на профилактика и инструктаж по мелиорациите на уеб-сайта ни с участието на Кирил Апостолов от KOBOX, с вметнати комеинтари по строгото вегетарианство, което той практикува, с убеждението, че приятелите ни от животинския свят не си заслужават нелепата съдба, сервирана им от спътниците хоминиди. Май натам води глобализиращото се съзнание на човечеството. Вече на пазара има достатъчно качествени химически произведени протеини, в състояние да заместят доскоро получаваните предимно от животинския свят...
На 15-ти се погрижихме да поздравим няколокото именници по повод празника Свети Йосиф, специално изтеглен напред с четири дни от календарната си ниша 19 март, за да не попречи на обредите на Страстната седмица, която за католиците започва па 17-ти.
Неделя 16-ти беше Цветница за западнообрядните католици. Отидохме до параклиса на ул. Оборище за да си вземем клонка от нунция (ще рече от Ватикана), който служеше там. Толкова многобройни бяха богомолците, че бяхме сред десетината души, които не успяхме да се доберем до свещенослужещия, който ги раздаваше. Вече пред отчаяние, забелязваме, че Негово превъзходителство си забравил китката, с която преди малко ръсеше палмовите клонки и с нея тръгнахме шествено с другите около сградата на бившето Музикално училище и още по-бивша сграда на Италианско дело „Про Ориенте”, създадено в началото на 20-те години от големия ни абагарски покровител монсеньор Франческо Галлони (1891-1976). За пръв път виждахме, и то в окаяното й състояние, обратнга страно на сградата, откъм охраняемия паркинг на скъпи возила, някои с размерите и вяроатно с HP на танкове. След службата потърсихме нунция за да се сбогуваме с него, поради неотдавнащното му повишение с поста в Дъблин, едно от водещите ватикански дипломатически представителства в света. Поговорихме за досегашното му дипломатическо поприще, като мислехме, че България трябва е била върха му, а се оказа че преди да дойде на Балканите бил нунций в Замбия. Малко преди да си тръгнем се появи тайният ни агент по разпространяването на Абагар сред църковни активисти, които предпочетат да ни четат дискретничко, без да бъдат забелязани, неразлично от „тайните ученици” Христови, за тоито става въпрос тези дни в библейските четива за Страстната седмица. Ако не беше един от тях, Йосиф Ариматейски, надали щеше да бъде погребан Спасителят!
Втората част от празничния ден си останахме вкъщи в рутинните операции по подготовката на вестннка за изпращането му по пощата в София, България Европа и отвъд океаните. Разговорите със сътрудниците, които ни се бяха притекли на помощ за верижната дейност по сгъване, пъхване в пликове, лепене на марки, етикети, адреси, често се превръщаха в поредица от миниколоквиуми Абагар – стана въпрос даже за Сенека!
Докато в началото на новата седмица, „страстна” за западнообрядните католици, вече се оформяше следващият брой, въпреки внезапният зимен напън на сезона, по различни марщрути, на 19-ти почни същевременно ни навестиха в базата ни, архитект Вяра Ножарова с цел оглед на експонати и запознанство с целите и мащабния периметър на Абагар, и изкуствоведката Ирина Аврамова на път за изложбата на Лъчезар Бояджиев недалеч от нас.
На 20-ти във Виенската сладкарница съвсем случайно се сглобиха срещите с двама изрядни събеседници от 11.00 до 15.00.
Когато пристигнахме вече ни чакаше от няколко минути Веселина Тонева-Тонова, автор на книгата „Град под дъгата-Карнобат”, която предстоеше да представяме на колоквиума на 27-ми. Определихме и си разпределихме ролите, навлизайки после в подробностите на книгата, като всяка се превръщаше в прозорец за все по-щироки гледки назад в историята и наоколо в географията на днешните реалности. Още не преполовили кафето, ни звъни историкът Михаил Сергиев, посланик на Авеловите Обеденени нации, с предложение за среща по повод концерта изнесен тези дни от организацията му и по този повод да ни подари DVD от събитието. С неговото включване разговорът се разшири в други посоки на религията, морала, човечността в обществото, като завърши с пълна катехизация за смисъла на понятието и целите на Абагар.
Лесно се справихме с мартениците на 1 март: само две получихме и толкова подадохме, без гризене на съвестта доколко езическа е традицията. И „добър ден”, и „лека нощ”, и приказките и повечето обичаи са с езически отправки, но не пречат на християните да дадат израз на добрите си чувства, както изисква любовта им към ближния, най-забележителната черта от ежедневието им още от времето на апостолите, както е изрично отбелязано също в новозаветната книга Деяние на апостолите. В късния следобед ни навести Елизария Рускова от нашия екип за да ни помогне да издирим литература свързана с битието на известния български-арменски-италиански културтрегер Жорж Нурижан във връзка със стогодищнината от раждането му през 1908 г.
В неделя, 2 март, се присъединихме към верните в параклиса „Благовещение богородично” на ул. Оборише, където обикновено слушаме най-добре обработената проповед в столицата, въпреки че тази неделя тя ни бе спестена поради отсъствието на редовния проповедник, папския нунции, заместен от друг духовник с разклатена увереност както в английската, така и в латинската версия на текдтовете, двата езика обикновено ползвани на това място. Докато се придвижвахме обратно към базата ни, ни настигна телефонно повикване от италианския предприемач Микеле Ло Скалцо да ни напомни поканата да му гостуваме в комплекс Яворов в района на Румънското посолство. Десетина минути по-късно бяхме вече в колата му за най-дългата обмяна от когато се познаваме. Освен разнопосочен предприемач, се оказа и силно ангажиран общественик, от онези, които остават в редиците и вършат черната работа. В момента е сам, тъй като съпругата и детето им са в Люксембург на някаква европейска служба.
След един тягостен 3 март, с ескалиращите подробности за пожара в нощния влак София-Кардам, на 4-ти приехме покана да присъстваме на концерта в НДК по случай 130-годишнината от освобождението на България и годината на руската култура в Бэългария проведен от Академичния ансамбъл за песни и танци при МВД на Руската федерация, със специалното участие на Йосиф Кобзон. Настанихме се на балкон 1 в близост до дядо Иларион и достолепното му обкръжение от църковни и цивилни лица. За пръв път присъствахме на шумната проява, каквато само руските артисти са в състояние да изпълнят: пълни тоналности в долните редове на гамата, бързи танцови и муцикални ритми, вокални и акробатични чудеса, плюс арии на патриотична и парнизанска тема, весели и тъжни. Пя се за България, за Русия и за Сърбия. Цялата втора част бе доминирана от свръхбаса Йосиф Кобзон с богатия си репертоар от патриотични песни, основно руски, но също български, сръбски, италиански, а може бе и други, които не успяхме да разчетем езиково. Минута тишина бе посветена на жертвите от пожара във влака, всички на крак и с наведени глави. Дядо Иларион, останал бодър през цялото време, шепнеше заупокойна молитва.
По обмяна на културна информация 5 март беше връх за сезона. Тесният кръг приятели, които се събрахме в салона на художничката Марина Попова в Долни Лозенец се обновяваше на талази с нови събеседници всеки половин час от 15-00 до 19-00 часа, като от време на време се появяваше също домашния когарак, субект и обект на коментари както всички останали. Специално предпочитание издаваше към чикто новия кафяв панталон на проф. Килимов; само когато професорът се сбогува с компанията елурът премести вниманието си към сивия цвят на близкостоящия абагарец. Първоначалната група с по-висок възрастов състав с домакинстващата скулпторка Мария Ножарова, доктор Параскева Диноева-Безеншек-Фарис, проф. Никола Килимов, Надежда Христова-Хаджирайкова-Мадолева и наше смирение се спряхме на проблеми на естетиката, историята на изкуството и на църквата. В следващият кръг се вклини художничката Марина Попова със снимки на стенописите й в Преображенския манастир край Търново. С идването на писателката Веселина Тонева- Тонова вниманието се обърна към новата й книга за Карнобат с невероятните й открития на духовните богатства на един провинциален град с водяща роля в целия български юго-изтон през дълги отсечки на довъзрожденската, възрожденската и новобългарската ни история. В паузите се вмести abrege’ на абагарските ни патила през годините.
На 6-ти неочаквано с бърза скорост тръгнаха едновеменно приносите, които се очакваха от нас за мартенския брой - рубриките Modus vivendi, Книги, Годишнини, и незабавно насочихме сеанс при Драго в края на седмицата. В късния следсбед си заделихме време за среща д-р Гаврил Ненов от Милано, потомък на един от наистина солидните католически родове в България. На чай в Макдоналдс на площад Славейков в продължение на два часа си сверявахме часовниците на тема Ронкалли, Галлони, току що починалия български култертрегер в Милано, столетника Пампури - преводач, литератор, мемоарист, писател, жив архив за събитията от 20-те години на миналия век до първото десетилетия от ХХІ век. Ненов е в България за около седмица, с цел да провери шансовете за по-широко разпространение на книга, преведена и спонсорирана от него миналата година, за да научели италианците кои сме и какво сме дали на света ние българите.
Мартенският брой бе улеснен и същевременно усложнен от по-голямото присъствие на външни автори, които за пръв път публикуват свои приноси на нашити страници. От една страна ни позволиха по-бързо стъкмяване на колоните му, а от друга възпираха редакторската ни намеса. Ще ни простят, заедно с читателите, някое възможно разминаване – за което непременно ще се извиним в рубрика Errata Corrige, която различава и отличава нашия вестник сред всички други в света. Работата при Драго започна рано сутринта в неделния ден и трябваше до приключи около обяд, тъй като му предстоеше пътуване до Истанбул малко по-късно. Не бяха възможни електронните консултации с главната редакторка в Бърдарски геран –също пред пътуване по командировка до Букурещ. Довърши работата по оформлението колежката на Драго, Хапка Златева. Неволното удължение на темповете, ни наложиха да пуснем електронното издане преди печатното: първото вече в понеделник, второто само в сряда.
Щом го приехме около 15.00 от ЕМПАС при моста Чавдар на 12-ти, незабавно тръгнахме да го разнасяме по разпространителните му пунктове в столицата. Само след около час пачки Абагар красяха тезгяха на Клуба на италианците, писалището на Читалнята и офиса на Културния отдел на Столична библиотека, щандовете на ВИТИЗ и на Дом на книгата в безистена на Славейков. Забелязахме, как още преди да го разгъне директорката първите ни фенове вече напираха на входа на Дам на книгата за да се сдобият с пресния брой... Подличко наведохме главата си за да не ни разпознаят, че лично си вършим мръсната работа. Ех, останахме за десетина минути на чай в любимото ни кафене „Лидия” за кратко сверяване на часовниците с антиквар Ваня Андонова и библиофшла Асен Попов. Темата беше предстоящия юбилей на омбудсмана Гиньо Ганев, също велик библиофил. В културния отдел на Столична библиотека използвахме посещението за да предложим възстановяване на поредицата колоквиуми „Абагар”, прекъсната преди две години. Лесно се разбрахме с директорката Йовка Иванчева да свикаме 44-ти Международен колоквиум „Абагар” на 27 този мисец за премиерата на книтага „Град под дъгата. Калнобат” от Веселина Тонева-Тонова. От къде е интересът ни, ще разберете ако дойдете на събитието.
Колко култура се шири по столичните улици и паркинги. Докато стоварвахме рано на 13-ти пачки броеве на Абагар в паркинга до Цариградско шосе, пазачът Любо Иванов предложи да ни помогне с товара до по горния етаж. Целта му била пътьом да ни постави цяла енциклопедия въпроси. Искрено, научихме повече за любознателния „самарянин” отколкото той би изчерпил от събраната мъдрост в броя! За петте минути спътничество, получихме информация за Евангелието на Юда, за Корана и Исляма, за Светония заговор, за Сан Сгефанския, Берлинския, Букурешкия, Ньойскиь договор (носеше си ги всички в ксерокс ), за религия и власт, за Кремиковци и..за паркинга, който охранява.
Следващият ден, 14 март, беше ден на профилактика и инструктаж по мелиорациите на уеб-сайта ни с участието на Кирил Апостолов от KOBOX, с вметнати комеинтари по строгото вегетарианство, което той практикува, с убеждението, че приятелите ни от животинския свят не си заслужават нелепата съдба, сервирана им от спътниците хоминиди. Май натам води глобализиращото се съзнание на човечеството. Вече на пазара има достатъчно качествени химически произведени протеини, в състояние да заместят доскоро получаваните предимно от животинския свят...
На 15-ти се погрижихме да поздравим няколокото именници по повод празника Свети Йосиф, специално изтеглен напред с четири дни от календарната си ниша 19 март, за да не попречи на обредите на Страстната седмица, която за католиците започва па 17-ти.
Неделя 16-ти беше Цветница за западнообрядните католици. Отидохме до параклиса на ул. Оборище за да си вземем клонка от нунция (ще рече от Ватикана), който служеше там. Толкова многобройни бяха богомолците, че бяхме сред десетината души, които не успяхме да се доберем до свещенослужещия, който ги раздаваше. Вече пред отчаяние, забелязваме, че Негово превъзходителство си забравил китката, с която преди малко ръсеше палмовите клонки и с нея тръгнахме шествено с другите около сградата на бившето Музикално училище и още по-бивша сграда на Италианско дело „Про Ориенте”, създадено в началото на 20-те години от големия ни абагарски покровител монсеньор Франческо Галлони (1891-1976). За пръв път виждахме, и то в окаяното й състояние, обратнга страно на сградата, откъм охраняемия паркинг на скъпи возила, някои с размерите и вяроатно с HP на танкове. След службата потърсихме нунция за да се сбогуваме с него, поради неотдавнащното му повишение с поста в Дъблин, едно от водещите ватикански дипломатически представителства в света. Поговорихме за досегашното му дипломатическо поприще, като мислехме, че България трябва е била върха му, а се оказа че преди да дойде на Балканите бил нунций в Замбия. Малко преди да си тръгнем се появи тайният ни агент по разпространяването на Абагар сред църковни активисти, които предпочетат да ни четат дискретничко, без да бъдат забелязани, неразлично от „тайните ученици” Христови, за тоито става въпрос тези дни в библейските четива за Страстната седмица. Ако не беше един от тях, Йосиф Ариматейски, надали щеше да бъде погребан Спасителят!
Втората част от празничния ден си останахме вкъщи в рутинните операции по подготовката на вестннка за изпращането му по пощата в София, България Европа и отвъд океаните. Разговорите със сътрудниците, които ни се бяха притекли на помощ за верижната дейност по сгъване, пъхване в пликове, лепене на марки, етикети, адреси, често се превръщаха в поредица от миниколоквиуми Абагар – стана въпрос даже за Сенека!
Докато в началото на новата седмица, „страстна” за западнообрядните католици, вече се оформяше следващият брой, въпреки внезапният зимен напън на сезона, по различни марщрути, на 19-ти почни същевременно ни навестиха в базата ни, архитект Вяра Ножарова с цел оглед на експонати и запознанство с целите и мащабния периметър на Абагар, и изкуствоведката Ирина Аврамова на път за изложбата на Лъчезар Бояджиев недалеч от нас.
На 20-ти във Виенската сладкарница съвсем случайно се сглобиха срещите с двама изрядни събеседници от 11.00 до 15.00.
Когато пристигнахме вече ни чакаше от няколко минути Веселина Тонева-Тонова, автор на книгата „Град под дъгата-Карнобат”, която предстоеше да представяме на колоквиума на 27-ми. Определихме и си разпределихме ролите, навлизайки после в подробностите на книгата, като всяка се превръщаше в прозорец за все по-щироки гледки назад в историята и наоколо в географията на днешните реалности. Още не преполовили кафето, ни звъни историкът Михаил Сергиев, посланик на Авеловите Обеденени нации, с предложение за среща по повод концерта изнесен тези дни от организацията му и по този повод да ни подари DVD от събитието. С неговото включване разговорът се разшири в други посоки на религията, морала, човечността в обществото, като завърши с пълна катехизация за смисъла на понятието и целите на Абагар.
вторник, 18 март 2008 г.
НОВ КОЛОКВИУМ АБАГАР
SUMMARY: Our readers are invited to 44th International Colloquium Abagar to be held in the Town Library of Sofia on March 27th, at 5.30 pm
След близо двегодишно затищие, се възстановява традицията на Международните колоквиуми „АБАГАР”.
На 27 март е свикано 44-то издание на поредицата в зала „Вяра” на Столична библиотека (Плошад Славейков) от 17.30 часа. Поводът е премиерата на „Град под дъгата –Карнобат” от Веселина Тонева-Тонова, която ще ни разкрие тайните на една малка провинциална столица, кръстопът на етноси и култури, герой на изключителни събития от древността до днес. Ще използваме случая за ва си направим също равносметка за предшествалите колоквиуми „Абагар” от есента на 1994 г. до днес, с темите, докладчиците, аудиторията и последиците на някои от тях.
След близо двегодишно затищие, се възстановява традицията на Международните колоквиуми „АБАГАР”.
На 27 март е свикано 44-то издание на поредицата в зала „Вяра” на Столична библиотека (Плошад Славейков) от 17.30 часа. Поводът е премиерата на „Град под дъгата –Карнобат” от Веселина Тонева-Тонова, която ще ни разкрие тайните на една малка провинциална столица, кръстопът на етноси и култури, герой на изключителни събития от древността до днес. Ще използваме случая за ва си направим също равносметка за предшествалите колоквиуми „Абагар” от есента на 1994 г. до днес, с темите, докладчиците, аудиторията и последиците на някои от тях.
Абонамент за:
Публикации (Atom)