СЕМИНАР ЗА НОВИТЕ РЕЛИГИИ

SUMMARY: A seminar is going on in Sofia on new religious movements. Here is a resumee of the two main reports of Dr Hristo Berov of Potsdam University and of prof. Itefan Pemov of Sofia University. A statement of Archimandrite George Eldarov of Abagar during the following debate is also quoted.

На 10-11 ноември в аулата на Богословския факултет в София се състоя семинар на тема „Правата на човека и новите религиозни движения. Проблеми и перспективи”. Присъствахме на откриването и първата му сесия. Въпреки че аулата беше пълна до дънато, нямаше представители нито на академичния свят, нито на държавните органи, а църквите присъстваха изключително на лична основа чрез проф. Радко Поптодоров, пастор Христо Кулишев и наше смирение. Мярна се също расото на нянякво попче от Сливненската епархия. Жалко, пропуснаха един добър шанс да наваксат пропуснатите страници от недовършеното си домашно.

След приветствията на организаторите и задочните слова на академичното ръководство на факултета, бе дадена последователно думата на двамата говорители, предвидени за първата сесия, д-р Христо Беров от Потсдамския университет в Берлин и проф. Стефан Пенов от философския факултет на Софийския университет.
Беров първо направи преглед на законодателството на Европейския съюз по религиозните въпроси, като изтъкна, че той изрично оставя на отделните страни да си изградят съответните правни рамки за религиозните си общности и не съди по тях пряко, а чрез трибунала в Страсбург, който обаче се съобразява не с несъществуващите европейски норми, а с хартата на Правата на човека на ООН. Що се касае за българското религиозно законодателство той изтъкна незадоволителния и несвършен характер както на конституционните норми, така и на законодателството, изработено, по негово мнение, от неподготвени народни представители, събрали набързо не най-качественото от чужди законодателни експерименти и най-вече от това на Руската федерация, като предполагаемото заимстване било (не на шега) 97%, един процент, който в италианския политически говор е прието да се нарича „български процент”, т.е. сервилен към властта (в случая, чуждата).
След него говори проф. Стефан Пенов, спирайки се по-специално на понятието секта, което определи като означаващо религиозните движения не съвпадащи с установените в суверенните държави вероизповедание, и несвързаните със световно разпространените религии, и така вредящи на обществото и на духовното и физическо здраве на хората. Той поднесе също точни статистики за религиозното състояние в световен и в национален български мащаб. В частност той подчерта, че у нас опасността от ислямски фундаментализъм е минимална, тъй като южната ни съседка, Турция, има грижата да прецежда качеството на исляма, който приижда до нашите брегове.

В паузата силно се разгорещи атмосферата, след като Беров бе предизвикан да уточни недоволството си от дадени точки на българското законодателство, а Пенов се почувства засегнат, тъй като неведнаж е участвал като консултант на комисиите, разработили онези текстове.

По някое време и ние взехме думата за да парираме впечатлението, предизвикани от някои от изказванията, че Европейския съюз се гради на предимно икономически, т.е. материалистически основи. Срещу подобни твърдения или съмнения припомнихме, че в началото на процеса стоят хора със силни религиозни убеждения, каквито бяха всепризнатите „Бащи на Европа”- Конрад Авенауер, Алчиде Де Гаспери и Робер Шуман, като последният е в напреднал етап на канонизиране, а за предпоследния текат процедури да бъде подложен на подобен процес, който също до доведе до прославата му. Освен това е известно вниманието и насърчението на обединителните процеси на Стария континент от страна на Светия престол и главните епископски седалища, като част от спасението на континента от вредните последици на разединението, конфликтите и войните. Въпреки че това внимание не бе увенчано с изричното признание на европейските законодатели, че Европа се крепи на християнските си корени, което не бе заковано в конституционна й харта (впрочем получила провал при гласуването й преди три години), остава фактът, че както проекто-конституцията, така и основните харти на отделните европейски нации, се явяват като реални носители на християнски ценности, буквално, както се изрази на свой ред д-р Беров, до 70% от съдържанието си или чрез седем от десетте Божи заповеди, неминуемо внедрени под една или друга форма в европейските законови текстове.