Стогодишнина на царица Йоанна (13 ноември 2007)

SUMMARY: On the occasion of her 100th birthday former queen of Bulgaria, Yoanna (1907-2000), a devout Catholic lady, was commemorated with a ceremony in St Joseph’s church of Sofia. The service was held by Papal nuncio Giuseppe Leanza at the presence of former king Simeon II, son of the deceased queen and other members of the family, and a sizable crowd of sympathizers. A message by archbishop Loris Capovilla, former secretary of Pope John XXIII, who knew the queen while serving in Bulgaria in the early 30-ies, was also read at the end of the celebration.

Както никога, пристигнахме с известно закъснение на ъгъла Тодор Александров – Княз Борис Първи, където от две години издига снага новата католическа катедрала. Първо ни направи впечатление вътрешния ред на храма, с повечето богомолци седнали на столове, а не безразборно струпани по чинове, кой седнал, кой коленичил, кой прав; после настъпи изненада, че обредът е бил така стъкмен, че да представлява смес от заупокойни и юбилейни текстове, на италиански, латински и български език, като пеенето и свиренето на органа навлизаха, дето се казва, ни в клин, ни в ръкав –сега с марш, сега соло, сега три гласа, малко григориански, малко полифония, малко „перози”, за щастие без китари, цимбали, табуретки. Водеше богослужението апостолическият нунции архиепископ Джузеппе Леанца, като други клирци изпълняваха второстепенни роли. В проповедта си монсеньор Леанца говори за примерния живот на царицата, като изтъкна от една страна духовното й единство с българския народ, а от друга францисканската нагласа на мисленето и на делата й. Също тъй духовен беше образът на царицата обрисуван от архиепископ Лорис Каповилла, на времето секретар на папа Йоан ХХІІІ, а днес пазител на неговите спомени в родното му село Сотто ил Монте, в послание за случая, прочетено от апостолическия екзарх Христо Пройков в края на службата. В него се споменава в частност за срещата им в двореца Врана на 3 януари 1935 г., когато царицата, като че ли вдъхновена свише, му пожелала папството, което наистина наследил 23 години по-късно.
Както винаги, подобни случаи са повод да се срещнем със стари абагарци и да спечелим нови. Въпреки че през цялото време стояхме с най-задната редица богомолци, много стари и нови приятели ни разпознаха, с които разменихме както спомени за покойната царица, така и последна информация от съответните ни летописи, нарушавайки съвсем леко храмовата тишина. С особена благодарност ще споменем техни величества цар Симеон ІІ и царица Маргарита с хора от обкръжението им, бившия посланик в Рим Никола Калудов със г-жа Калудова, посланик Камилло Дзукколи от Малтийския орден, Петър Константинов, проф. Иван Желев. На излизане от периметъра на храма повървяхме известно разстояние с Тошо Пейков от Сдружение Оборище. Не успяхме да приветстваме никого от свещенослужителите, източили се през задния вход на храма.