ПРЕДИ 45 ГОДИНИ

SUMMARY: Recalling the departure of Pope John XXIII on June 3rd, 1963, with some personal experiences and the witness of American writer Herbert Kubly (1915-1996), queuing with the crowd of faithful in the night, although a religious skeptic himself, to venerate the memory of good Pope John.

Преди 45 години, на 3 юни, около 19.00 часа във Ватикана склопваше завинаги очи „българският папа” Йоан ХХІІІ, бившият Анджело Джузеппе Ронкалли, прекарал в България, както сам твърдеше в словото си от Цветница 1959 г., най-жизнените години от живота си (1925-1934). За последно бяхме получили благословията му и стиснали ръката му точно 20 дни преди, на 13 май по обяд, когато на всеслушание изрече думите: „Нека довършим събора (сиреч Втория ватикански, открит от него на 12 октомври предишната година), ще ви посетя”, или текстуално на италиански език „Finiamo il concilio e vi vengo a trovare”. Или още не осъзнаваше тежката болест, която щеше да го покоси три седмици по-късно, или говореше пророчески за някакво мистично посещение в Серафикум, където обитавахме, или направо в България, която много обичаше, където не бяхме стъпвали от 35 години...Здравословната му криза се изострила неочаквано около седмица след аудиенцията от 13 май и площад Свети Петър незабавно се превърна в чакалня за хиляди верни и чисти почитатели на „добрия папа” за да чуят последните подробности за хода на кризата и, по.късно, за последната му битка със смъртта, с поглед обърнат към работния му кабинет на третия етаж на Апостолическия дворец, от където толкова пъти се беше показвал за да приветства богомолците стекли се по обяд всеки празничин ден долу на площада. Оттам сега от време на време се появяваха служители с кратки послания за състоянието на папата и молби за молитва. На определени часове се съобщаваха също комюникета с официалните мнения на лекарите, които се грижеха за отиващия си папа. Няколко пъти бяха изнесени мнения на частния му секретар и до днес най-верен пазител на паметта на покойния папа, монсеньор Лорис Каповилла. В едно свое изказване той твърдеше, че в предсмъртния си час папата често споменавал България и лица познати там преди повече от четиридесет години.
Погребението на папа Йоан ХХІІІ е достатъчно подробно описано в многобройните биографии, които се появиха покрай неговата личност и великите дела от краткия му понтификат. То просто се превърна в стълпотворение, една общонародна канонизация, ако максимата Vox populi, vox Dei. (Глас народен, глас Божи) е имала някога някакво значение. Ще споменем само два епизода, които се случиха пред очите ни и за които вероятно не са останали вече никакви други свидетели. Северо.американският писател Herbert Kubly (1915-1996), с когото се бяхме запознали през лятото на 1951 г. и десетилетия наред поддържахме доста интензивен писмен контакт, се намираше случайно във Вечния град през онези дни. Потомствен протестант, родственик на швейцарския реформатор Улрих Цвингли от ХVІ век, и религиозно безразличен, научил за смъртта на папата, когато бил в хотела си недалеч от известната улица Венето, фон на римския „сладък живот” (la dolce vita) от 50-те години. Дълго се мъчил да заспи и все го събуждал някакъв кошмар, който се повторил няколко пъти през нощга: чувствал че до него се мъчел мъртвият му от години баща, като че ли в предсмъртна агония. Крайно измъчен, решил да стане от леглото и да се облече набързо за нощен поход, пеша до Свети Петър, където междувременно се извивала многохпилядна опашка от почитатели на покойния папа. Присъединил се към тълпата, докато сам успял да се преклони пред тленните останки на папата, някаде към 3 часа след полунощ. И наистина му станало леко.
Нашата сънародничка Райна Дандулова (1915- около 2006), известна с по-късните си битки със световната морска мафия, при вестта за кончината на папата се почувствала гузна, че нерядко го ненавиждала и изрично критикувала (тогава работеше в Радио Ватикан) за това, че разтварял църквата към диалог със страните от Източния блок. Събрала сили и слаба и нежна каквато беше също пеш се озовала на площада за да се добере до мъртвия папа и да му иска прошка заради неприятелските си чувства към него..