СРЕЩА С ПРЕПОДБНИЯ МУН

SUMMARY: A chance encounter with a small group of Bulgarian followers of the reverend Moon, brings out reflexions about the incompatibility of their vision about the coming of the Kingdom of God on earth and substantial tenets of Orthodixy.

На 20 декември, в 18 часа, когато вън беше вече тъмно и доста студено и за този сезон, се появихме в залата Федерьция за световен мир на ул. Бенсовски 25, срещу пожарната. Посрещнаха ни на входа посланиците им за България, историците Михаил и Михаела Сергиеви, които вече познавахме, и бившияг приближен на Илия Минев, поетът Лазар Димитров Корбанколев от град Септември, известен като последният политически дисидент у нас, останал в затвора още шест месеца след като всички други дисиденти са били освободени след 11.11.89. Попитахме организаторите дали ще можем да направим изказване след доклада на нашия съверец католик Иван Калчев, но ни се отговори, че нямало такава практика при тях. Ще го направим по долу гук. Сигурни сме, че ще го прочетат и домакини и абагарци по света.
В не голямата зала се бяха събрали малка аудитория от десетина до дванадесет души слушатели, сред които разпознахме и поздравихме Иван Калчев и пастор Агопян от Адвентистката църква. Седнахме кротко на втория или трети ред и докато чакахме откриването на срещата взаимно се представихме и разговаряхме на италиански език с философа Габриела Спаня-Кардашева. Познавала се лично с архиепископ Емануел Милинго, много популярен екзорсист (извършвал сеанси за справяне с рогатия), преминал през етапите епархийски архиерей на Лусака (Замбия), средно-висок ватикански сановник, а сега църковен реформатор в редиците на преподобния Мун..
Самата проява започна със соната на Шуберт, видео за историята на движението на известния корейски проповедник и в частност на учредяването в Ню Йорк на 23 септември преди две години на „Авелови обединени нации”, дало повод за софийската среща, Докладът на Калчев се оказа обобщение, и то доста интелигентно стъкмено, на декларацията представена по оня повод от преподобния Мун, със заглавие „Провиденциален поглед върху Ерата на Тихоокеанския басейн в светлината на Божията воля: Съединените щати и бъдещата насока на ООН и на целия свят”. Няма да го повтаряме тук, освен точките, по които имаме да кажем нещо, а не ни бе дадена възможност да се изкажем по тях на събранието. Сигурно ще се появи някъде в пресата, а и останаха достатъчно екземпляри в централата им на ул. Бенковски 25. Оставихме също, като контрапункт и алтернативно четиво, екземпляри от двата последни броя на в. Абагар.

Декларацията представлява един много позитивен и оптимистичен геополитически поглед към положението и близкото развитие на света към създаването на едно обществено и расово помирено и щастливо човешко общество, сплотено по образеца на нормалното семейство, съставено от съпрузите и домочадието. Ролята на Тихоокенския регион с епицентър Корея издава поредния месианизъм, според известната и в други ситуации схема, като рефрена на панруския църковен национализъм„Два Рима паднаха, третият стои, а четвърти няма да има”. Няма да коментираме тази част от декларацията. Кой няма право да си чертая глобални визии? Когато пътувахме ежедневно с любимия ни бус 63 от Витошката кота до бул. Димитър Несторов, се засичахме с мечтател-философ, който, без да сме се представяли един на друг, през ден ни разкриваше своята мирова многопластова визия за реда и съдбата на света. Искрено завиждахме на прозренията му.
Онова, което желаем да изтъкнем в случая с мунистите е несъответствието на някои точки на декларацията с християнските понятия, които са най-щедро нахвърлени в схемата и нерядко, просто преиначени и, следователно, са в състояние да подведат вярващите попаднали в кръга на мунистите, със скритото послание, че въпреки всичко не са прекалено далеч от проваверието.

Първо, образът на Христа: поставен на челно място във визията на Мун, всъщнст той изпълнява някаква пасивна роля при въвеждането на човечеството в новото време, осъществено от други герои. Явява не толкова като историческа личност генерирала основни събития за избавлението на човека, а като някакъв символ на Божията воля, по същество не дотам различен от другите представители на Божествения план – мечтател сред мечтатели, пророк сред пророци, символ сред символи.

Второ, откровението получено от преподобния Мун: каквото да е то (визия, анализ, щастливо прозрение), е несъвместимо с християнската доктрина за приключването на Богооткровението, постигнало върха си чрез Исуса Христа. Друго евангелие, т.е. алтернатива, няма –анатемосва апостол Павел всяко противно твърдение. Отдавна е минало времето, когато християнската църква определяше броя и заглавията на каноничните си книги, където се съдържа Божието слово, още около втората половина на втори век от новата ера: останалото (евангелие на Тома, евангелие на Филип, евангелие на Юда) е продукт на гностични движения и становища на еретици..

Трето, Божието царство: онова, което се очаква да се възцари с помощта на Мун – колкото и да е привлекателно поради качеството и количеството на човешкото щастие (мир, справедливост, братолюбие, семейна обич) остава на нивото на земните постижения, ако щете геополитика и глобализация, една „ера на водолея” с далеко-източна украса. Няма я есенцията на блаженството, проповядвано и обещано от Спасителя, което християнските богослови определят като живот в приятелство с Бога, дарено ни чрез благодатта, извоювана от Христа и получавана още отсега чрез вярното практикуване ва емангелските поръчение и чрез църковните тайнства, най-вече чрез Светото причастие с тялото и кръвта Господни. Прозряното от Мун се доближава поразително до хилиазма (миленаризъм), очакването на някакво хилядолетно възтържествуване на Божието царство, даже и под формата на „християнска цивилизация”, преди края на света и Страшния съд, концепция порицана от църквата още през първоначалните години на християнството. С него се занимава и Втория ватикански събор, като доктрина за отхвърляне из периметъра на християнското вероучение (Виж Догматична конституция „Светлина на народите”, § 48).