Проблеми с усвояването на техниките поклай новата ни компютърна система усвожниха старта на новия сезон след завръщането ни от похода в Италия. Като първо закръглихме Днедника за последната част на ноември и го пуснахме по блога ни (http://www.prof.eldarov.blogspot.bg/) за предварителна консумация от страна на по-нетърпеливите ни читатели, загрижени, че вестникът закъснява и заинтригувани защо.
В неделя, 2 декември, когато според западния църковен календар започва новият литургичен цикъл (Адвент или Предколедно време), посетихме параклиса „Благовещение Богородично” на ул. Оборище, където трябваше да служи апостолическия нунций, монс. Джузеппе Леанца. Докато разговаряхме в предверието на параклиса с тайните абагарци, които се черкуват там, зърнахме силуета на папския представител и се заговорихме както по темата на църковния празник, така и по последните ни абагарски подвизи на италианска земя, които той търпеливо изслуша и вероятно си взе паметна бележка. След обреда се обадихме при италианците на Янко Сакъзов за да проверим състоянието на купчинката вестници Абагар, от която си теглят броевете гравитиращите там абагарци.
Междувременно в Дом Абагар течеше процес на седмичното почистване и подреждане на дома. Понеделник и вторник, 2-ро и 3-то число на месеца, усилено работихме по статията за личните ни спомени от четиридесет годишното ни общуване с войводата Иван Михайлов-Ванчо, която се появява същевременно в този брой и в сборник посветен на неговата памят от група родолюбци в един момент, когато в обществото като че ли под команда тече процес на развенчаване на кумирите от полувековната емиграция на Запад, въпреки че тя си изпълни достойно мисията да съхранява националния дух и да се бори за свободното европейско бъдеще на страната.
На 5-ти Антелина Павлова от нашия екип замина за Хайделберг за да присъства на откриването на своя изложба, до края на февруари 2008 г. Следобеда присъствахме на музикалната среща в клуба на културните дейциь създаден на ул. Загоре от Зоя Паприкова като удължение на дейността й към известния хоспис на Донка Паприкова ну близката улица Георги Тертер. След събитието доста разговаряхме с деятелите на петдесятната църква Ина и Трайчо на тема (хилаото) внимание у нас към възрастните граждани, особено такива радвали се на голяма популярност в миналото. По-късно в разговора ни се включи кореспондентката на в. Дума, Силвия Николова, специално пратена да отрази събитието, което се очаква да се появи в съботния брой на ежедневника.
На Никулден приехме поканата да присъстваме на лекцията на проф.Серджо Вакка от университета в Сасари (на остров Сардиния) във Висшия аграрен институт на Суходолска 30. Аулата беше препълнена със студенти и гости, известен брой от тях специално дошли от Италия. Докладчикът успешно разви темата за добрите резултати постигнати в неговия регион при санирането на минни площи и превръщането им в екологични резервати. Поводът ни даде отлична възможност да възстановим контакти с мощната италианска колония в столицата. Особено удоволствие ни направи запознанството с новия директор на Италианския културен център д-р Ецио Пераро и сътрудничката му г-жа Арноне, Ползвахме гостоприемната кола на архитект Фалкомио за обратния път, който по този начин ни спести да се ориентираме сами в далечния квартал, известен на столичани като Факултето (така наречен поради споменатата аграрна школа), а и можахме да обменим мнения по „естетиката” на все още новата катедрала Свети Йосиф, архитектурен контрапункт на Булбанк.
В петък ни гостува скандинавистката Елисария Рускова. Донесе ни свое издание (съвместно с Пенка Данова) на избрани статии на Иван Дуйчев от 1998 г. Проведохме разговор за културтрегера Жорж Нурижан, живял в Рим до средата на 80-те години, когото познавала по някои негови творби – а ние – чрез тясно общуване през годините на залеза му.
На големия за католиците празник Безскверно зачатие на пресветата дева (8 декември) посетихме катедралата Свети Йосиф при Булбанк. Останахме специално за обреда по посвещаването нови членове на движението Трети или мирски францискански орден, сред които има известен брой симпатизанти на в. Абагар, като някои дискретно го разпространяват в средите, където слабо ограмотени клирици му ненавиждат, че е по-четлив от техните слаби издания. Тук ще добавим, че в началото на месеца контролният панел на интернет сайта ни показва, как само в течение на 30 часа ползването му показва над 4 гигабайта потребление в Руската федерация с близо 1000 посещения, а само през един ден на 5-ти посещенията в Холандия са били 440, когато през предишните месеци едва се качваха до кота 10. Сигурно това е в следствие на нашето гостуване там в края на октомври.
Втората предколедна неделя, 9 декември, се черкувахме в параклиса „Благовещение Богородично” на ул. Оборище, където обикновено служи папскшя нунций, винаги при препълнен храм богомолци, повечето от персонала към чуждите посолства. Процентът кърмачета и деца под три годишна възраст (преброихме ги) е около една трета от присъствашите, с нейзбежната олелия през най-тържествените моменти от богослужението. Приятно ни беше , преди обреда, да розменим впечатления с Матей Протич, неуморен пътешественик като доброволец на мира, с преки впечатления от много страни, напоследък и от Китай. Следваха часове интензивна работа при Драго по последния брой от 2007, с електронен мост с главната редакторка Светлана Караджова на пулта в Бърдарски геран, откъдето напоследък кормува вестника ни от А до Я. изданиетони
В понеделник се събрахме на юбилейно честване в механата на писателите и художниците през 20-те години „Под липите” девет приятели на Абагар и помежду ни: трима мъже, шест жени, четирима очилати, двама адвокати, един духовник, един издател на вестник, двама интернет специалисти, една икономистка, една филоложка, една тв-звезда, една художничка. Май объркахме статистиката! Мезетата бяха на висота, питиетата маркови, сачовете (постен за заклетите вегетарианци,, месен за всеядите), тортата лешникова, разговорите неповторими. Викнахме такситата в 24. 30 часа.
Щастливото ни месечно число, 13-ти, освен, че ни докара развръзка с „електрото” от 4-ти километър, точно една година след внасянето на вноската, ни даде възможност да се срещнем с главната редакторка на вестника ни, за бърз оглед на нещата около темите и темповете на последния брой от 16-та му годишнина, а по-късно (все на същото място, Виенската сладкарница на Цар Освободител) с абагарските ни фенове Явора и Василия Стоилови. Василия се е вече напълно възстановила и с голямо желание да рисува, както преди. Приехме поканата им да честваме коледа заедно.
Чествахме гретата предколедна неделя на 16-ти с многобройните абагарци, които се черкуват в катедралния храм Свети Йосиф срещу Булбанк. След богослужението, както винаги изрядно проведено от свещенослужители и верни в съответните си роли, имахме възможност да предадем броеве на в. Абагар на разпространителите му сред по-далечни читатели. Най-голямата пачка се падна на хералдиста-генеалог Свилен Протич, предназначена за групата църковни активисти, които не желаят да бъдат публично сочени и като абагарци. (Малко по-късно ни звъни художникът Стоян Изов, с молба да му предсоставим полагаемите му се екземпляри от двата последни броя за своето направление тайни абагарски фенове. Да не забравяме: негови са стенописите в униатската катедрала Успение Богородично и в църквата Св.св. Петър и Павел в квартал Миромир на град Хисаря, изографисани преди 30-на години, когато изписването на християнски сюжети не беше особено популярно).. Заобиколиха ни по-запалените почитатели: магистърът на францисканите от третия орденски раздел (терциари), със следовниците Любен Босилков и Маргарита Василева; кореспондентите на в. Истина-Веритас, Петър Кочумов и Никола Караджов, заслужилия аколит (навремето с редица иподяконски функции) на катедралата Христо Янков и немалко банатчани. На обратния път се спряхме в старото ни свърталище в безистена на площад Славейков, а после при Драго на Прага за някои последни уточнения по броя. На излизане от кооперацията ни настига служител по чистотата и направо ни пита дали сме наше смирение. Виждал ни на екрана и от време на време четял в. Абагар. Разбрахме, че се казва Огнян Дончев, с монашески обети в Черепишкшя манастир, именем брат Андрей. Все още жалее по иночеството си. По-късно ни навести направо в офиса Благой Вангелов-Радомир от интернет страницата ни. Между другото молеше за подробности по спомените ни около Иван Михайлов (Виж брой 12, 2007), понеже и неговото семейство произхождало, както войводата, от Щипско Ново село. Като си помисли човек и сравни чертите им, май ще се окажат от една и съща рода. За съжаление страницата ни се появи в интернета само на 20-ти, когато вече някои от феновете ни по света ще да са изпаднали в отчаяние, че може би няма да ни има повече...
На 19-ти се появи главната редакторка Светлана Караджова с хубавата новина, че уменията й в сектора на медиите са били правилно оценени за да я назначат ПиаР на община Бяла Сланина с задължението да поддържа връзките на общината с пресата и медиите и да насочва вниманието на обществото както към предимствата, така и към нуждите на населението на общиното, която включва също католическото село (от градски тип) Бърдарски геран. С опита си покрай вестник и център Абатар, сп. Фалмис и отличните блогове, които лично поддържа, сигурни сме, че ще се справи идеално с новата си работа – без с това да предаде интересите на Абагар!Следващият ден приехме поканата да присъстваме на лекция на проф. Иван Калчев, навремето културен съветник на апостолическия нунцшй Марио Рици, който и спонсорира някои броеве на издавания токава от Калчев вестник (Черния) Ден. Обстоятелството, че тя щеше да се състои в седалището на Федерацията за вселенски мир, известни също като мунисти, не ни озадачи повече от нужното. На ежедневна основа се срещаме с хора на културата, медиите и пресата, вярващи от различни вмероизповедания, малтийци, ротарианци, архонти, дъновисти, масони, тамплиери, (освен с църковни сановници от различен сарт и степен), понякога с хора с явни и публично известни морални и общетвени проблеми - педерасти, педофили, прелюбодейци, полигами, а защо да не се срещнем и с мунисти! Толкова повече, че с някои от тях вече случайно сме се засичали при общи домакини от други деноминации. Нали първият закон от абагарската ни обществена (а и християнска) философия е: „Най-малкото, което можеш да направиш за другия е да го изслушаш”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар