КНИГИ С ПОСВЕЩЕНИЕ

SUMMARY: Sylvester Bejan, a Romenien Franciscan Friar, has just published a monography on the presence of St Francis in some East European countries with prevailing Orthodox population: Greece, Russia and Romania. The approach is different for each country, with an eye to the middle ages for Greece; quotes from famous authors for Russia, XVI-XVII century for Romania, but the conclusions are intriguing: the Orthodox are at ease with the Poverello, and apparently he must be quite happy to be with them

SILVESTRO BEJAN, San Francesco d’Assisi nelle riscritture di alcuni ambienti ortodossi (Edizioni Messaggero, Padova 2007) 286 страници.
Младият румънски богослов, понастоящем на служба към базиликата в Асизи, разглежда отражението и възприемането на образа на св. Франциск Асизки (1182-1226) сред източно-православните християни в Гърция, Русия и Румъния. Не разширява погледа си към другите православни народи само поради липсата на достъпен за него материал. Така можеше, например, да отчете приноса на Христо Огнянов чрез оригиналните "Асизки Сонети", върху които работи близо половин век, издадени първо в немски превод, а после в средата на 90-те години и на български. За някакво влияние на Асизкия светец върху редица български писатели през началния период на комунистическия режим загатво Владимир Свинтила в посмъртната си мемоарно книга „От Маркс до Христа”.
Подходът на автора се явява доста различен при представянето на темата що се отнася до различните народи. Така в случая на Гърция припомня старите връзки на франццисканите с южната ни съседка, с едно възможно пътуване на светеца до нейните брегове, както и по-късното пребиваване в Тесалия, в близост с Атон, на едно отцепническо францисканско движение, водено от Анджело Кларено (герой в романа на Учберто Еко, „Името на розата”). За по-новото време разглежда романа на Никос Казандзакис, „Божият бедняк”.
Вниманието на руската духовност към Франциск е проследено в автори като Лев Толстой, Дмитри Мережковски, Николай Бердяев и Павел Еводкимов и по-специално в Татяна Алексиева-Лескова, както и в образа на стареца Зосима в "Братя Карамазови" от Фиодор Достоевски. Следват примери от руската иконография и едно сравнение с двама любими руски православни светии, Сергей Радонежки и Серафим Саровски.
Румънската част отчита по-определено ролята на францисканите в историята на Румънскката католическа църква –подобна в това на българската, където през същия оня ХVІІ век последователите на св. Франциск играят също една голяма роля, въпреки че не с това на францисканите конвентуалци, които оттогава доминират на църковната сцена, специално в Молдова, а обсервантите с Петър Богдан Бакшич и останалите чипровчани, „изгорели” в края на оня век покрай паметното въстание. Книжовните интереси на румънските францискани се проявяват доста по-къстно от тези на нашите, само в началото на миналия век, когато се появява и първото житие на светеца. От по-универсален характер е присъствието на Франциск в продукцията на по-известните румънски учени, като Николае Йорга, Мирчеа Елиаде, Еуджен Йонеску, и по-малко известните Джеордже Калинеску, Михай Берза, Йон Садовану и Емил Чоран.
В една последна глава авторът предлага едно обобщение с опит да разкрие перспективата за едно по-значимо междуцърковно сближение в светлината на Асизкия светец.