СЪБИТИЯ С АБАГАРСКО УЧАСТИЕ

SUMMARY: Two events are singled out in October, where the presence of our equip was quite relevant: the defense of a dissertation at Seraphicum in Rome on October 2, and an exhibition of glass art in Epe in the Netherlands on October 21.

Защита на дисертация в Серафикум(2 октомври 2007)
На 2 октомври а една от аулите на факултета, останал наша академична база в продължение на половин век, се проведе защита на докторска дисертация, разработена под наше абагарско наблюдение от младшия германски теолог Свен Бьонеке, с втори рецензент декана на Папския източен институт, проф. Едвард Фаруджа, малтиец по народност и специалист по съвременната църковна история на източните църкви (една негова книга „Католичество” е преведена и на български език). Третият рецензент, който в църковната учебна система представлява опозицията (advocatus diaboli), беше в случая бившият декан на Серафикум, Джованни Яммароне, също наш студент, а днес консултант при вероучителния отдел на Светия престол, допреди две години направляван от сегашния папа, тогава всеоще кардинал Йозеф Рацингер. Темата разгледана в монографията на Бьонеке беше отражението на руския софианизъм – блогословското преиграване с темата на Божията премъдрост от страна на религиозни мислетели като Владимир Соловьов, Павел Флоренски, Сергей Булгаков, върху североамериканския духовен учител Томас Мертон, монах и отличен писател, невероятно популярен през 50-те – 60-те години на миналия век. Без да се задълбочаваме в дебата при защитата на дисертацията, ще отбележим, че студентът получи най-високата възможна оценка summa cum laude, съответстваща на 10 в десетбалната система, и правото да публикува незабавно дисертацията си.
На събитието, освен представител на академичната власт на Серафикум, доскорошният декан Орландо Тодиско и изпитната тричленна комисия в гореспоменатия състав, също известен брой студенти и гости от украинската висша духовна семинария в Рим, „Св. мъченик Йосафат Кунциевич” и от Папския източен институт.


Изложба в Епе, Холандия (21 октомври 2007)

В галерия Aventurjin на град Епе, на около час разстояние от Амстердам на 21-ви октомври се откриваше изложба на художествени стъклени пластики на нашата сънародничка и член на нашия екип, Ангелина Павлова. Събитието събра цвета на местните граждани, известни с големите си доходи (800 милиардери, върху едно население от не повече от 25 хиляди души - ще рече един милиардер всеки триста простосмъртни граждани, някои просто милионери ,в евро). Присъстваха бившият кмет и настоящият зам.кмет по културата, енорийският свещеник отговарящ за 13 местни енории в района (колкото са енориите на една от трите ни епархии в BG), други художници и представители на други галерии, както и известните деятели по източно-европейските проекти Ада де Хамекорт и Тон Делемар, последният също редактор на пищното сп. Balkan Bulletin. Посланикът на Република България в Хага, който беше също обещал да присъства на събитието - специално изтеглено един ден напред по негово предложение - нито се появи, нито се обади.
И без, в крайна сметка, ненужната украса, събитието протече нормално с пълното внимание на гостите съсредоточено върху художничката и творбите й: Цветя на любовта, Любов, Танго, Семейство, Викинг и по-малките пластики. Изказвания бяха направени от директорката на галерията и от зам.кмета по културата. Последният изрично поиска съвети и предложения за да се превърне този град в един от европейските центрове на това изкуство. Вечерта бяхме поканени на вечеря от организаторите на изложбата Маргит и Хенк, избрали за нас най-луксозния ресторант, където сме били някога. Както сме се зарекли от началото, не коментираме нито по блюдата, нито по питиетата, а ще кажем само, че бяха на висота. Толкова се сприятелихме със сътрапезниците, че сигурно през годините ще ги чувстваме като наши най-близки хора. Направо наградихме на място с абагарски кръст Маргит, която е креолка по произход и ревностна католичка. Не им даваме нито фамилията, нито адресите, да не би да ги нападнат сега, след този репортаж, завистливи и алчни сънародници, та пак да се изложим като нация…Нека вместо това си прочетат отзивите в местната преса, които изобилстваха през същите дни и вероятно продължават след като напуснахме сцената.