На имен ден в Раковски

SUMMARY: Celebrating the name day of the dean of Catholic Clergy in Bulgaria, Franciscan Father Maximilian Balabanski, 82, active for over 20 years in Australia Among the present Bishop Georgi Yovchev of Plovdiv, the mayor Franz Kokov, over 20 priests from half-a-dozen towns. Almost a Synod of the local church.

Поводът ни да пътуваме до град Раковски, столнината на павликянска България, не беше нито юбилей, нито някаква кръгла годишнина, а просто човекът – Максимилиан Балабански, 82-годишен, най-възрастният български католически духовник и, при това, член на редакционния ни съвет. Пътувахме специално до местожителството му, манастира на францисканите в деня, когато се пада календарният празник на потрона му, полския свещено-мъченик Максимилиан Колбе (1894-1941), канонизиран през 1982 г. от папа Йоан Павел ІІ, и заради това, че в концлагера в Аушвиц доброволно приел да замести свой сълагерник, нарочен да бъде екзекутиран от нацистите.
За празника, освен нас, специално дойдоха почитатели от Пловдив, Плевен, Бургас, от трите католически квартала на град Раковски (Секирово, Генерал Николаево, Парчевич), Белозем и от Хисаря, с двадесетина свешеници (мирски, францискани, капуцини), монахини (францисканки, жозефинки, бенедиктинки), роднини на именника и многобройни верни от различни съсловия. Челно място в църквата и на братската трапеза бе заделено за кмета на град Раковски, Франц Коков (един от двамата кметове с католическо вероизповедание в цялата страна, като другият е Пловдивският д-р Иван Чомаков), придружен от общинския съветник Мария Бурова. Благодарственото богослужение беше извършено от Софийско-Пловдивски епископ Георгий (Йовчев), в съслужение с всички духовници, дошли за случая, като наше смирение заехме –както ни повелява евангелието -последното място. Архиереят отправи специални слова към виновника за сбирката ни, като изтъкна най-вече неговата готовност да служи на различни места и в различно качество, както му нареждало началството. Един вид „мъченичество” на собствените си предпочитания, неразлично от онова на небесния му покровител.
Ние взехме думата само в края на богослужението, заставайки на стълбите пред входа на храма, където мигновено се събраха най-интелигентните богомолци- а по-посредствените се изпокриха (видяхме ги в гръб). Онова, което казахме, с добавки и поправки, ще четете в рубрика Профили на в. Абагар..
На празничната вечеря ни бе отредено място до именника, а насреща беше седнал кметът Коков. С него направихме най-интелигентните обмени, за новия облик на града, с вече решително залязващия му селски вид, санитирането на уличната мрежа и, по-специално, разкрасяването му с новите миниатюрни параклиси в различни пунктове на територията му, по подобие на тези, които се забелязват по достъпите на столицата (Свети Илия, Свети Мина). Иначе атмосферата беше непринудена, леко вяла. Епископът стана от масата доста преди края на вечерята - отишъл на консултация в друго манастирско помещение. По някое време и ние оставихме компанията, след като разбрахме, че в съседна стая била сложена трапеза за по-скромните гости. Както е наш навик, с тях проведохме още по-интересни разговори, особено за миналото на селището, за живи и умрели жители, някои от които лично сме познавали, тъй като в едно от училищата на град Раковски, „Христо Смирненски” (тогава „Цар Борис ІІІ”) сме следвали един прогимназиален клас, с класна Ваня Цанкова, наричана „страшната” („Жа му спука!” – трепереха павликянчетата). Една наша съученичка от време оно, сестра Мариана (Никол) Караколева, беше сред слушателите ни.