TABLE OF CONTENTS: Modue Vivendi: About Relics and Crooks (Abagar), p. 1; The Eastern Rite Bulgarian Church: How to be Young at 150 (George Eldarov), pp. 1-3; Church News, p. 4; A Journey. Chapter Twenty Third: The Red Espionage and We (George Eldarov), pp. 5-7; Anglicans Long for Rome ( From Agencies), In Memoriam, p. 8. Our Diary for July 2010 through All Pages.
СЪДЪРЖАНИЕ: Modus Vivendi: Мощи и мошеници (Абагар), стр. 1; Унията в съдбата на България: Да се млад на 150 години (Архим. Проф. Георги Елдъров), стр. 1-3; Вести, стр. 4; Пътепис. Глава двадесет и трета: ДС и ние (Георги Елдъров), стр. 5-7; Паралели: Англикани търсят Рим (По агенции), стр. 8. In Memoriam: Тъжно поклонение прeд останките на Дом Абагар на морския бряг край Рим (20 юни 2010), Димо Кондаков (1944-2010), стр. 8. Дневник за месец юли 2010 на всички страници.
събота, 28 август 2010 г.
понеделник, 5 юли 2010 г.
Диалог, дуел или дует?
SUMMARY: About the up-coming motu proprio of Pope Benedict XVI dealing with the need for a second evengelization of post-christian Wwestern nations.
Във Ватикана се очаква скоро да бъде опоевестено решение на папа Бенедикт ХVІ, след интензивна консултация с най-близки сътрудници, за създаването на още една структура в администрацията на Светия престол: един отдел, който да се занимава с далечните от църквата и вярата – невярващи, атеисти, религиозно безразлични, отпааднали от религиозната практика християни. До известна степен ще повтаря функциятае на една папска комисия, която съществуваше в течение на около едно десетилетие непосредствено след Втория ватикански събор, натоварена също с диалога с атеисти и невярващи, оглавена от виенския архиепископ, кардинал Франц Кьониг, със секретар отец Винченцо Миано, когато и ние сътрудничехме като консултант в продължение на два мандата (Материалите са в Болонския клон на архива ни). Друг консултант беше по-късният кардинал Анри дьо Любак.
Очакваният папски документ е тясно свързан с две негови предварителни стъпки. Едната беше словото му пред своите най-близки сътрудници, от Римската курия, събрани на аудиенция покрай коледните празници на 21 декември миналата година. Тогава той определи като приоритет на своя понтификат да бъде възстановен в близост с църквата „ Дворът на езичницисе” какъвто в древността съществуваше към Соломоновия храв в Йерусалим (Виж в. Абагар, брой 12, 2009). Такова пространство трябва да разшири църковната дейност към хората около нас, ненавлезли в църковното ни общение, но не изключени от майчинската грижа на църквата, която трябва да навлиза постоянно в непрестанен диалог с тях, така че - както уточнява напоследък едни близък сътрудник на папата, вместо „дуел” с атеисти и религиозно безразлични, да пристъпим към постигането на полезен за двете страни „дует”, в очакване и пред тях да се разкрие „незнайният Бог” от проповедта на апостол Павел в ареопага на Атина (Виж Деяния на Апостолите 17, 23).
Другата, току що оповестена от председателя на Ватиканския отдел за културата, архиепископ Джанфрано Равази, е предстоящото откриване на първата структура от този проект не другаде, а в Париж. Съобщава го в статия във ватиканския официоз L’Osservatore Romano от 2 юни, как през март 2011 във френската столица ще бъдат осветени три седалища с функциите на „Двора на езичниците”, съответно към Сорбоната, седалището на ЮНЕСКО и Френската академия на науките.
Към ватиканската инициатива вече откликнали редица интелектуалци от отсрещната страна, и като първа сънародничката ни Юлия Кръстева, агностик по убеждение, но отдавна търсеща пространство за диалог с вярваците. А като имаме предвид, че също Генералната директорка на ЮНЕСКО е българката Ирина Бокова, да не би да се открои една друга „българска следа” в диалога между Вяра и Разум?.
Във Ватикана се очаква скоро да бъде опоевестено решение на папа Бенедикт ХVІ, след интензивна консултация с най-близки сътрудници, за създаването на още една структура в администрацията на Светия престол: един отдел, който да се занимава с далечните от църквата и вярата – невярващи, атеисти, религиозно безразлични, отпааднали от религиозната практика християни. До известна степен ще повтаря функциятае на една папска комисия, която съществуваше в течение на около едно десетилетие непосредствено след Втория ватикански събор, натоварена също с диалога с атеисти и невярващи, оглавена от виенския архиепископ, кардинал Франц Кьониг, със секретар отец Винченцо Миано, когато и ние сътрудничехме като консултант в продължение на два мандата (Материалите са в Болонския клон на архива ни). Друг консултант беше по-късният кардинал Анри дьо Любак.
Очакваният папски документ е тясно свързан с две негови предварителни стъпки. Едната беше словото му пред своите най-близки сътрудници, от Римската курия, събрани на аудиенция покрай коледните празници на 21 декември миналата година. Тогава той определи като приоритет на своя понтификат да бъде възстановен в близост с църквата „ Дворът на езичницисе” какъвто в древността съществуваше към Соломоновия храв в Йерусалим (Виж в. Абагар, брой 12, 2009). Такова пространство трябва да разшири църковната дейност към хората около нас, ненавлезли в църковното ни общение, но не изключени от майчинската грижа на църквата, която трябва да навлиза постоянно в непрестанен диалог с тях, така че - както уточнява напоследък едни близък сътрудник на папата, вместо „дуел” с атеисти и религиозно безразлични, да пристъпим към постигането на полезен за двете страни „дует”, в очакване и пред тях да се разкрие „незнайният Бог” от проповедта на апостол Павел в ареопага на Атина (Виж Деяния на Апостолите 17, 23).
Другата, току що оповестена от председателя на Ватиканския отдел за културата, архиепископ Джанфрано Равази, е предстоящото откриване на първата структура от този проект не другаде, а в Париж. Съобщава го в статия във ватиканския официоз L’Osservatore Romano от 2 юни, как през март 2011 във френската столица ще бъдат осветени три седалища с функциите на „Двора на езичниците”, съответно към Сорбоната, седалището на ЮНЕСКО и Френската академия на науките.
Към ватиканската инициатива вече откликнали редица интелектуалци от отсрещната страна, и като първа сънародничката ни Юлия Кръстева, агностик по убеждение, но отдавна търсеща пространство за диалог с вярваците. А като имаме предвид, че също Генералната директорка на ЮНЕСКО е българката Ирина Бокова, да не би да се открои една друга „българска следа” в диалога между Вяра и Разум?.
понеделник, 28 юни 2010 г.
ABAGAR 6, 2010
TABLE OF CONTENTS: Modus Vivendi: Dialogue, Duel or Duet (Abagar); Metropolitan Bishop Ilarion Was of a Different Dough (George Eldarov); Parallels: Near East Christians (G.E.); A Journey. Chapter Twenty One: An Open Doors House (George Eldarov) ; Church News; Book Reviews. Our Diary for June 2010.
СЪДЪРЖАНИЕ: Modus Vivendi: Диалог, дуел ири дует (Абагар), стр. 1; Дядо Иларион беше от друго тесто (Архим. Проф. Георги Елдъров), стр. 1-2; Паралели: Християни в Близкия изток (Г.Е.), стл. 3; Пътепис. Глава Двадесет и втора: Дом Абагар – Аврамов дом (Георги Елдъров), стр. 4-6; Вести, стл. 7; Книги с посвещение, стр. 8. Дневник за месец юни ва мсички страници.
СЪДЪРЖАНИЕ: Modus Vivendi: Диалог, дуел ири дует (Абагар), стр. 1; Дядо Иларион беше от друго тесто (Архим. Проф. Георги Елдъров), стр. 1-2; Паралели: Християни в Близкия изток (Г.Е.), стл. 3; Пътепис. Глава Двадесет и втора: Дом Абагар – Аврамов дом (Георги Елдъров), стр. 4-6; Вести, стл. 7; Книги с посвещение, стр. 8. Дневник за месец юни ва мсички страници.
събота, 12 юни 2010 г.
Папата към Българите, 22,5.2010
SUMMARY: On May 22nd Pope Benedict XVI gave an important speech before a delegation from Bulgaria. stressing the heritage of Sts Cyril and Methodius still relevant for that nation. Here is the text of speech.
За четиридневното посещение на тежката българска делегация в Рим във връзка с 24 Май се писа и изговори всичко до най-суетни детайли, но като че ли не се намери медия да доведе до вниманието на нацията пълния текст на обръщението на Негово светейшество към представителите ни, приети на аудиеншя в събота 22 май. А в него ставаше въпрос за уникалната мисия на българската нация като носител на едно голямо наследство.
„Уважаеми братя от Православната и от Католическата църква, щастлив съм да позрравя лично всеки един от Вас поотделно, достопочитаеми членове на официалната делегация, дошли в Рим за тържественото честване на литургичното възпоменание на Св. св. Кирил и Методий.
Вашето присъствие тук, което свидетелства за християнските корени на Българския народ, ми дава благоприятен повод да потвърдя още веднъж моето уважение към тази възлюбена нация и ми позволява да затвърдим нашето приятелство, подсилено от общото ни почитане на светите двама Солунски братя.
Чрез своите неуморни евангелизаторски усилия, придружени с истинска апостолска ревност, Св. св. Кирил и Матодий, по Божие провидение, вкорениха християнството в душата на Българския народ до степен, че той остава закотвен в онези евангелски ценности, които непрестанно подсилват идентичността и обогатяват културата на нацията.
Наистина, евангелието не вреди на онова, което е автентично в отделните културни традиции, напротив, именно поради вярата в Христа, ни показва блясъка на истината, а тази позволява на човека да разпознава истинското добро и му помага да го осъществява както в собствения си живот, така и в обществото. Поради това, с право можем да твърдим, че Св.св. Кирил и Методий допринесоха забележително за оформянето на хуманността и на духовната физиономия (physiognomy) на Българския народ, въвеждайки го по този начин в общата християнска културна традиция.
Следователно, по пътя на пълното си интегриране сред останалите европейски нации, България е призована да поощрява и да свидетелства за тези свои християнски корени, посадени чрез учението на Св.св. Кирил и Методий, по-навременни и нужни днес отколкото винаги преди. Тя е призована, следователно, да остане вярна и да съхранява ценното си наследство, което обединява православни и католици, всички онези, които изповядват същата вяра на апостолите и са обединени чрез общото им кръщение. Като християни, ние сме длъжни да пазим и да подсилваме вътрешната връзка, която съществува между евангелието и съответните ни културни идентичности като Христови последователи, зачитайки взаимно различията на църковните ни традиции, призовани да свидетелстваме заедно за нашата вяра в Исуса Христа, в чието получаваме спасение.
От все сърце се надявам, че тази наша среща ще се превърне за всички вас тук, както и за
всички църковни и граждански реалности (realities), които представлявате, в повод за още по интензивни братски и солидарни (solidaristic) отношения.
С тези чувства, насърчавам Българския народ да постоянства в изграждането на едно общество, което да се основава на справедливостта и на мира, като Ви уверявам в моята молитва и духовното ми близост.
Повтарям на Вас, Господин Премиер, и на всеки едни от вас, поздравлението, заедно с благословията, с която желая да достигна до всички граждани на любимата Ви родина „
Бележка под линия: Виж също енциклика Slavorum Apostoli § 23, където става въпрос за континенталното излъчване на кирилометодиевското дело от България към Румъния, Киев, Москва до крайните предели на Изтока. Тя бе повече цитирана пред македонската делегация, приета малко след нашата. Да не е станало някакво объркване? Освен премиера, ще отиде на кино и историята ни.
За четиридневното посещение на тежката българска делегация в Рим във връзка с 24 Май се писа и изговори всичко до най-суетни детайли, но като че ли не се намери медия да доведе до вниманието на нацията пълния текст на обръщението на Негово светейшество към представителите ни, приети на аудиеншя в събота 22 май. А в него ставаше въпрос за уникалната мисия на българската нация като носител на едно голямо наследство.
„Уважаеми братя от Православната и от Католическата църква, щастлив съм да позрравя лично всеки един от Вас поотделно, достопочитаеми членове на официалната делегация, дошли в Рим за тържественото честване на литургичното възпоменание на Св. св. Кирил и Методий.
Вашето присъствие тук, което свидетелства за християнските корени на Българския народ, ми дава благоприятен повод да потвърдя още веднъж моето уважение към тази възлюбена нация и ми позволява да затвърдим нашето приятелство, подсилено от общото ни почитане на светите двама Солунски братя.
Чрез своите неуморни евангелизаторски усилия, придружени с истинска апостолска ревност, Св. св. Кирил и Матодий, по Божие провидение, вкорениха християнството в душата на Българския народ до степен, че той остава закотвен в онези евангелски ценности, които непрестанно подсилват идентичността и обогатяват културата на нацията.
Наистина, евангелието не вреди на онова, което е автентично в отделните културни традиции, напротив, именно поради вярата в Христа, ни показва блясъка на истината, а тази позволява на човека да разпознава истинското добро и му помага да го осъществява както в собствения си живот, така и в обществото. Поради това, с право можем да твърдим, че Св.св. Кирил и Методий допринесоха забележително за оформянето на хуманността и на духовната физиономия (physiognomy) на Българския народ, въвеждайки го по този начин в общата християнска културна традиция.
Следователно, по пътя на пълното си интегриране сред останалите европейски нации, България е призована да поощрява и да свидетелства за тези свои християнски корени, посадени чрез учението на Св.св. Кирил и Методий, по-навременни и нужни днес отколкото винаги преди. Тя е призована, следователно, да остане вярна и да съхранява ценното си наследство, което обединява православни и католици, всички онези, които изповядват същата вяра на апостолите и са обединени чрез общото им кръщение. Като християни, ние сме длъжни да пазим и да подсилваме вътрешната връзка, която съществува между евангелието и съответните ни културни идентичности като Христови последователи, зачитайки взаимно различията на църковните ни традиции, призовани да свидетелстваме заедно за нашата вяра в Исуса Христа, в чието получаваме спасение.
От все сърце се надявам, че тази наша среща ще се превърне за всички вас тук, както и за
всички църковни и граждански реалности (realities), които представлявате, в повод за още по интензивни братски и солидарни (solidaristic) отношения.
С тези чувства, насърчавам Българския народ да постоянства в изграждането на едно общество, което да се основава на справедливостта и на мира, като Ви уверявам в моята молитва и духовното ми близост.
Повтарям на Вас, Господин Премиер, и на всеки едни от вас, поздравлението, заедно с благословията, с която желая да достигна до всички граждани на любимата Ви родина „
Бележка под линия: Виж също енциклика Slavorum Apostoli § 23, където става въпрос за континенталното излъчване на кирилометодиевското дело от България към Румъния, Киев, Москва до крайните предели на Изтока. Тя бе повече цитирана пред македонската делегация, приета малко след нашата. Да не е станало някакво объркване? Освен премиера, ще отиде на кино и историята ни.
понеделник, 7 юни 2010 г.
ABAGAR 5, 2010
TABLE OF CONTENTS: Modus Vivendi: Full text of the speech of Pope Benedict XVIП to a delegation from Bulgaria on May 22nd .(Abagar), p. 1; Anniversaries: 85 Years since the Arrival of archbishop Rpncalli, the Future Pope John XXIII, in Bulgaria: What Did He Give, What Did He Get (George Eldarov), pp. 1-2; Events with Our Participation: At the Yearly Festival of Strawberries near Berkovitsa, NW Bulgaria ( p. 3); A Jourmey. C hapter Tewenty One : More about House Abagar (George Eldarov), pp. 4-7; Church Newsq pp. 7, 8; A Book Review, p. 8; An Obituart: Mother Ekaterina Morozova (1911-2010), p. 8; Errata, p. 8. Our Diary for May 24th – 30th on more tham one page.
СЪДЪРЖАНИЕ: Modus Vivendi: Папата към Българите на 22 Май (Абагар), стр. 1; Годишнини: 85 Години
Ронкалли в България - какво получи, какво даде (Архим. Проф. Георги
Елдъров), стр. 1-2; Събития с абагарско участие: При ягодовите масиви край
Берковица (Репортаж), стр. 3; Пътепис. Глава двадесет и първа: още за Дом
Абагар (Георги Елдъров), стр. 4-7; Вести 7, 8; Книги с посвещение, In
Memoriam: Майка Екатерина (Евгения) Морозова (1911-2010), Errata-Corrige,
стр. 8. Дневник за 24-30 май, на различни страници.
СЪДЪРЖАНИЕ: Modus Vivendi: Папата към Българите на 22 Май (Абагар), стр. 1; Годишнини: 85 Години
Ронкалли в България - какво получи, какво даде (Архим. Проф. Георги
Елдъров), стр. 1-2; Събития с абагарско участие: При ягодовите масиви край
Берковица (Репортаж), стр. 3; Пътепис. Глава двадесет и първа: още за Дом
Абагар (Георги Елдъров), стр. 4-7; Вести 7, 8; Книги с посвещение, In
Memoriam: Майка Екатерина (Евгения) Морозова (1911-2010), Errata-Corrige,
стр. 8. Дневник за 24-30 май, на различни страници.
събота, 22 май 2010 г.
ABAGAR 4, 2010 Preview/Предпечат
TABLE OF CONTENTS: Modus Vivendi: Looking Faraway for a Teacher (Abagar); Fatima – prediction, mystery, message (George Eldarov); More AssisiPax Knights (Abagar); A Journey. Chaрter Twenty: Abagar Center in Rome (George Eldarov); Church News; Book Reviews; An Obituary: Tomas Cardinal Sрidlik (1919-2010); Errata Corrige; Our Diary for April-May 2010.
СЪДЪРЖЬНИЕ: Modus Vivendi: В търсене на Учителя (Абагар); Фатима –прокоба, тайна, послание (Георги Елдъров); Събития с абагарско участие: още AssisiPax рицари (Абагар); Пътепис. Глава Двадесета: Дом Абагар (Георги Елдъров); Вест Книги с посвещение; In Memoriam: Кардинал Топаш Шпидлик (1919-2010); Errata-Corrige; Дневник за април-май 2010.
СЪДЪРЖЬНИЕ: Modus Vivendi: В търсене на Учителя (Абагар); Фатима –прокоба, тайна, послание (Георги Елдъров); Събития с абагарско участие: още AssisiPax рицари (Абагар); Пътепис. Глава Двадесета: Дом Абагар (Георги Елдъров); Вест Книги с посвещение; In Memoriam: Кардинал Топаш Шпидлик (1919-2010); Errata-Corrige; Дневник за април-май 2010.
понеделник, 12 април 2010 г.
Abagar 3, 2010 Preview
СЪДЪРЖАНИЕ : Modus Vivendi: AssisiPax във Ватикана (Абагар), стр. 1; Скандално: За малките и воденичния камък (Архим. Проф. Георги Елдъров), стр. 1-3; Събития с абагарско участие: Възпоменание на Царица Йоанна, стр.
3; Пътепис: Глава деветнадесета: Радио Ватикан (Георги Елдъров), стр. 4-7; Вести, стр. 7; Представяне на книга за вярата и компромиса, стр. 8; Книги с посвещение, стр. 8. Дневник за февруари и март 20010, на всички страници.
TABLE OF CONTENTS: Modus Vivendi: AssisiPax in the Vatican (Abagar), p. 1; The Scandal: About the Millяtone and the Children (George Eldarov), pp. 1-2; Events: A Commemoration of Queen Giovanna of Bulgaria in Assisi, p. 3; A Journey: Chapter 19: At the Vatican Radio (George Eldarov), pp. 4-7; Church News, p. 7; On Faith and Compromise (Abagar), p. 8; A Book- Review, p. 8. Our Diary for February- March 2010, Running through All Pages.
3; Пътепис: Глава деветнадесета: Радио Ватикан (Георги Елдъров), стр. 4-7; Вести, стр. 7; Представяне на книга за вярата и компромиса, стр. 8; Книги с посвещение, стр. 8. Дневник за февруари и март 20010, на всички страници.
TABLE OF CONTENTS: Modus Vivendi: AssisiPax in the Vatican (Abagar), p. 1; The Scandal: About the Millяtone and the Children (George Eldarov), pp. 1-2; Events: A Commemoration of Queen Giovanna of Bulgaria in Assisi, p. 3; A Journey: Chapter 19: At the Vatican Radio (George Eldarov), pp. 4-7; Church News, p. 7; On Faith and Compromise (Abagar), p. 8; A Book- Review, p. 8. Our Diary for February- March 2010, Running through All Pages.
Абонамент за:
Публикации (Atom)