Бенедикт ХVІ: Новогодишно послание за мир

SUMMARY: A substantial digest of Holy Father`s Message for the World Day of Peace on January 1st

От 42 години, от когато през 1968 г. папа Павел VІ обяви 1 Януари за Световен ден на мира, към световните лидери и към цялото човешко общество от Рим излитат силни послания за мир. Във връзка с 40- годишнината на установената традиция, разпратените дотогава послания бяха издадени в два дебели тома от близо 3000 страници, които представляват един колкото полезен , толкова и авторитетен наръчник за принципите и предизвикателствата в този сектор на междучовешкото съжителство, където гласът на римския папа не трябва да остане „глас в пустинята”.
Таз` годишното послание е озаглавено: „Да се борим срещу бедността за да градим мира”, повтаряйки отчасти темата на едно предишно послание на своя предшественик Йоан Павел ІІ от 1993 г. С неповторимия си стил и мисловни ресурси приемникът му от преди три години се аргументира убедително в новата световна мрежа от напрежения и изкушения на силните от деня да поверят разрешаването на конфликтите си на оръжието. Различно от другите папски документи, като енцикликите и апостолическите послания, новогодишните призиви на папите се простират върху неголям брой точки, като настоящият се изчерпва в само 15 недълги параграфа, в случая събрани по няколко в три близки раздела със собствени подзаглавия за по-лесно усвояване от лица несвикнали да боравят с църковната терминология.
В уводната част, след кратко представяне на темата и връзката й с думите на предшественика му, папата предлага изходната си позиция, че условията, при които живеят повечето човешки същества днес представляват явна обида за основното достойнство на човека и, следователно, застрашават истинския и хармоничен прогрес на международната общност (§ 1).
При анализирането на днешната ситуация, заедно с бедността, по мнение на папата, е необходимо да имаме предвид също сложното съвременно явление, известно като глобализация, което, както изтъкват икономисти и социолози, силно влияе на редица аспекти на бедността. Този поглед обаче трябва да вземе под внимание също духовните и морални измерения на въпроса, насочвайки погледа ни кйм бедните като съпричастни в един всеобщ Божи план да образуваме всички едно общо семейство, където отделните лица, народте и нациите да настройват поведението си според принципите на братолюбието и отговорността.
Ако бедността беше само състояние на липса на материални блата, тогава социалните науки щяха да ни помогнат сами да измерим това явление с количествените му показатели. Съществува обаче също една нематериална мизерия, която не се определя от недостига на материални блага, както това се наблюдава и в богатите и напреднали общества, , където, въпреки икономическото им благосъстояние, са на лице маргинализация, морална и духовна нищета, хора вътрешна объркани, изпитващи различни форми на нещастие: от една страна - морален упадък, а от другата - хипер материален напредък.
„Не ни убягва и обстоятелството – продължава папата – че икономическият растеж в тъй наречените бедни общности се възпира и от културни пречки, които не позволяват на хората да ползват адекватно съществуващите ресурси. Факт е, че причинената от вън нищета се корени в липсата на уважение спрямо върховното достойнство на всяко отделно човешко същество: когато човекът не е възприет с цялостното си предназначение и не се зачитат каноните на една автентична човешка екология, се освобождават също злите процеси на бедността (§ 2). На тези коварни сектори се спира Светият отец в следващите няколко параграфа, с общо заглавие
Морални аспекти на бедността (§§ 3-7)
Изброяват се последователно пет области, където оздравяването на бедността не може да бъде осъществено без да се съобразяваме с засегнатите морални ценности.
1) Когато демографското развитие се сочи като фактор за бедността в някои среди, последвалите акции за ограничаване на раждаемостта, включват средства незачитащи нито достойнството на жената, нито правото на родителите да решават отговорно за броя на децата, а понякога нито даже правото на живот на оформения вече плод: изтребването на милиони неродени деца в името на борбата срещу бедността, представлява в същност ликвидарането на най-бедните сред човешките същества. Както обяснява папата, тезата на онези, които предлагат намаляване на световното население като начин да се овладее бедността, се оказва все повече погрешна, тъй като именно страните с по-бърз демографски растеж се оказват днес сред двигателите на световната икономика (§ 3).
2) Състоянието на икономическата среда се влошава драматично от разпространението на епидемии и пандемии като малария, туберкулоза и СПИН, които, като удрят продуктивните сектори в обществото водят до общото му обедняване. В този сектор се забелязват намеси, насочени към борбата срещу тези болести, които се превръщат понякога в същински шантаж спрямо бедните нации, когато разпоредителите на медицинските помощи налагат на получателите програми противни на човешкия живот, както става в частност с борбата срещу СПИН, където би трябвало да бъдат приложени на първо място мерки от морален и възпитателен характер, като въздържане и съпружеска вярност, както прави католическата църква в мащабната си намеса в тази борба, а не да се насърчава още по-голям разврат чрез предоставянето на противозачевателни пособия (§ 4).
3) Моралното измерение на борбата срещу бедността проличава особено силно при посрещането на недостига, който засяга най-беззащитните сред хората – децата. Доказано е, че сред засегнатите от бедност в света почти половината са невръстните. Налага се да бъдат предприети мерки и инициативи в защита на непосредствената рамка на съществуване и възпитание на детето - семейството, което го приема и се грижи за него. Което пък на свой ред означава грижа за майката, стабилност на семейната среда и на взаимоотношенията в нея (§ 5).
4) Тясна е връзката между разоръжаване и напредък. Все още се заделят невероятно големи суми за оръжие, особено високи за бедните страни, като същевременно обществото е лишено от ресурси за социално и здравословно оцеляване. Средствата прахосани за оръжие са в същност отклонени от хуманни и обществени проекти, и то в разрез с принципите на Хартата на ООН, параграф 26, където изрично се препоръчва само една минимална част от от националните ресурси да бъде заделена за оръжаие и военна защита.
5) Борбата срещу бедността е компрометирана днес също от хранителната криза, която засяга най-вече бедните страни, принудени да продават евтино, а да купуват скъпо за най-елементарните си нужди. Известно е, че не става въпрос толкова за липса на хранителни продукти, а главно за предоставянето им там, където трябва, и за спекулации, които се правят с търговията им (§ 7).

Глобална солидарност (§§ 8-13).
В отговор на тези предизвикателства, идващи от световните бичове, които удрят най-вече по бедните, Светият отец навлиза към ключа за ефикасното им преодоляване. Това е солидарността в световен размер между богати и бедни, можещи и изнемогващи, както между нациите, така и между отделните злословия във всяка една нация, основана обаче на твърдите норми на общото благо и на природата на човека в пълното му измерение като чедо Божие и член на едно и също световно семейство, онова, което Светият отец парича „единен етичен кодекс”. „Глобализацията, сама по себе си – продължава папата- отстранява известен брой препятствия между хората, това обаче не изключва възможността да не издигне нови такива; сближава народите, обаче самата близост в пространството и във времето не създава от само себе си условията за едно истинско общуване и истински мир”. Необходимо е всеки отделен човек да се почувства лично засегнат от неправдата съществуваща в свега и от нарушението на човешките права ((§ 8).
В следващите два параграфа Негово светейшество се спира по-обстойно на солидарността в международната търговия и глобалното движение на финансовите ресурси, като порицава зараждащите се процеси на разпределяне на пазарите, които създават нови напрежения и нови конфликти както между старите индустриализирани страни, така и с новоразвиващите се икономики (§9).
Папата навлиза и в дебрите на финансовата криза, отприщена през последните месеци –по негово мнение- от стремежа за бърза печалба само чрез играта на финансовите рискове, улеснени от електронни анализи и трансфери, овладени от силните на деня, без достатъчно закотвяне в дългосрочните темпове на икономиката, особено нужни за новоразвиващите се страни (§ 10).
Срещу тези неблагоприятни за бедните слоеве процеси Светият отец призовава към едно сътрудничество и съгласуване на усилията както на икономическо, така и на юридическо равнище, което да позволи на международната общност и на самите икономически изостанали страни да посочат и да осъществят необходимите мерки за оздравяване на икономиките си. За целта Светият отец насърчава адресатите си на високите държавни постове да инвестират ресурси насочени към постигането, в среден и далечен срок, на една здрава култура на предприемачеството, необходимо за увеличаването, а не просто за разпределянето на доходите (§ 11).
В края на този раздел, Негово светейшество издига лозунга на социалната доктрина на църквата: бедните да заемат първите места в нашите грижи. Те трябва да бъдат освободени от нищетата и включени в подобаващи икономически, политически, обществени рамки, където да получат избавление от нищетата и интегриране в процесите на икономическия, обществен и културен напредък, за да допринесат те самите за по-нататъшното развитие на обществото, както е широко доказано от еволюцията на човечеството през изминалия век, когато дотогавашните бедни започнаха да се превръщат във фактори на световната сцена (§ 12).
Цитирайки своя пряк предшественик, папа Йоан Павел ІІ, Светият отец пледира за един задълбочен анализ на феномена „глобализация”, която не се изчерпва само в икономическите си и информационни рамки, а се простира в сферата на нравите и на духа, където е също необходимо да се положат усилия за правилното й въздействие на поведението на хората (§ 13).
В заключителната част на посланието (§§ 14-15) Светият отец се позовава на учението на своите предшественици от папа Лъв ХІІІ (1878-1903) до папа Йоан Павел ІІ (1978-2005), като на едно духовно наследство одухотворено до днес от Евангелското благовестие.