SUMMARY: On the 4th of January former Minister General of the Order of the Friars Minor Conventual, Fr Basil Heiser, will celebrate his 100th anniversary. A profile is provided, recalling also his contribution to the start of our engagement among Bulgarian Catholics abroad.
Бившият генерале настоятел на францисканите- крило канвентуалци Бейзъл Хайзер (1960-1972) на 4 януари чества стогодишния си юбилей, и обещава да навлезе още по-дълбоко във второто си столетие. Майка му, червенокожа индианка от щата Индиана на времето се прославила като най-дълголетната жителка на Новия свят.
Избран на високия орденски пост през един груден момент от живота на францисканите точно в навечелието на Втория ватикански събор, той успя да изведе събратята си в новата ера на динамичния следсъборен живот на църквата, с мъдри промени и силни мотивации за подрастващото поколение събратя. Няколко съприкосновения с неговото служене повлияха силно на по-далечната ни абагарска кауза-съдба. Бяхме в екипа, който подготви за него единственото му писмено становике по въпросите на междуцърковните през тлетия период на съборните заседания (есента на 1964). На 22 ноември следвашата година ни предложи е остави своодно да решим дали да оглавим Икуменическия институт на ордена в САЩ, който точно тогава се оформяше в град Луивил, щятя Мисури. Предпочетохме другото предложение, идващо от Светия престол, за което вече знаехме, да се ангажираме с дейността сред българите в чужбина. Началото на новато ни служба съвпадна с преизбирането му да втори мандат на върха на ордена (юни 1966), Наложи не се взаимно да се поздравим за въцложеното ни доверие. След края на втория си мвандат отец Бейзъл служе известно време във Ватиканската комисия (после Съвет) за междуцърковните икуменически отношение, а след това като първи зам.секретар на Ватиканския отдел за монашеските редици, със специална отговорност за сектор монахини.
Пенсионер от средата на 80-те години, продължи да живее в генералната квартира на ордена, ценен съветник при разрешаването на сложни ситуации.
Негова е също заслугата за доизграждането на най-съвременната тогава база за богосбовско обучение във Вечния град, папския богословски факултет Серафикум, останал наша абагарска площадка на действие в течение на 40 години (1964-2004). Ad multos annos! Или е по-правилно в случая да му пожелаем: Ad multa saecula!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар