ГОДИШНИНИ: GEORGES NAIDENOFF (1910-1998)

SUMMARY: A profile of a media genius, Georges Naidenoff, a French Jesuit of Bulgarian extraction, who for almost half-a-century was the Editor-in-Chief of a formidable missionary magazine, Missi (1944-1991).

На времето не успяхме да отбележим с подходящ некролог кончината на един голям приятел на България, и наш личен в продължение на две десетилетия между 1966-1986, когато ни се отдаде възможност да общуваме и да разговаряме с една невероятна личност както по проблемите на общата ни родина, така и по тези за теорията и практиката на мисионерското присъствие на църквата в глобални рамки, където той беше световно водещ, а ние - младши любител.
В биографичните му профили до днес най-често се отбелязва, че е роден от баща руснак и майка французойка в Одеса през 1910 г.. Пред нас обаче неведнъж е заявявал , че баща му бил бэлгарин и, ако не се лъжим, варненец, по работа в Одеса. Разправял на любопитните и записвал в CV-то си, че произходът му е руски, защото така било по-лесно, отколкото да обяснява на чужденци тънкостите на източноевропейските родословия. А и да си руснак било по-престижно на Запад между двете световни войни: най-малкото било да те свържат с белогвардейците и елита на царска Русия, стоварил се през онези години най-вече във Франция.
През 1919 г. се преселва с майка си във Франция, в околностите на Париж. В началото на 20-те години, когато бил на 12 годишна възраст следва в нисша духовна семинария, а през 1931, когато е вече на 21 годишна , кандидатства в ордена на отците йезуити, в чиито редици остава до края на живота си – един от малкото българи допуснати до този подвиг през последните 100-150- години, а може би и от началото на ордена на Лойола през ХVІ век. По памет ще цитираме другите: Тобия Ненов (1869-1948), Йордан Карамитов (окобо 1890-1965) и мистериозния Йозеф Землер (1933-1994), известен също като Борислав Иванчев (познаваха се с Жорж Найденов).
.
Името му е свързано с едно църковно списание от високо интелектуално и медиино качество, посветено на мисионерското присъствие на църквата в специфичните мисионерски територии от Третия свят, но също и в съвременното общество на Запад и Изток, където християнството все още или отново се нуждае от трайно внедряване. Заглавието му беше Missi, акроним на подзаглавието Magazine d’Informtion et de Spiritualite’et Solidariete’ Intermdtionаle, ще рече Списание за информация, духовност и международна солидарност. Самият латински термин Missi означава „пратеници”, каквито са мисионерите проводени в цял свят за да проповядват Божието слово, каквито са и апостолите натоварени първоначално от Спасителя да „поучават всички наподи и да ги кръшават” (Матей 28, 19).
С времето списанието, появило се през 1944 г. и продължило до 1991, заема челно място сред църковните издания, с широкия поглед към духовното положение в различните страни, които той взема на прицел, точна инфопмация за проблемите и перспeктивине, mонякогd придобита с лично пътуване до далечни обекти, като Виетнам и България (проправил му пътя агент „Свилен”), със силни исторически и културоложки отправки, богат снимков материал и блестящо за времето графично оформление. Всеки брой представлява събитие и оформя мнение както в църквата, така и в обществото, като предлага акцент и съзвездие от подчинени теми с допълнителни данни в различни посоки –история, география, изкуство, куриози, даже вицове.
Изданието е със среден формат А4 за лесно прелистване, даже в публичния транспорт, от около стотина страници (при специални тематични броеве до около 200). Няколко броя бяха посветени на български теми: специален брой за България и състоянието на вярата през 1968, българските икони по случай изложбата им в Petit Palais в Париж и кирилометодиевски брой във връзка с 1100-годишнината от смъртта на св. Методий, където силно се застъпваха заслугите на България за просъществуването и разпространяването на делото им. Няма да премърчим, как редовното четене на това списание и десетината ни разговори с директора му сигурно са отразени също в концепцията на нашия вестник. Като че ли съдбата беше предoределила, Абагар да тръгне през същата 1991, Missi залязваше с последния си брой, след ползотворна просветителска акция от близо половин век.
Последните години от живота си Найденов прекарва в дом за духовници инвалиди в Лион, но достатъчно жизнен да дебатира със събратята си в същото положение по любимите му темил Починал там на 88-годишна възраст през 1998, същата през коята бе канонизиран блажени епископ Евгени Босилков. Сигурно от него ще е донаучил страниците за страданията на църквата недописани в престижното му списание на тема България.