ДНЕВНИК Септември 2008

SUMMARY: Our Diary for September 1-18, 2008, with reflexions on dates and events happening those same days years ago, like the start of the Second World War on September 1, 1939 and the apocalypses of September 11, 2001, as well as a two day trip on September 5-6, to the city of Russe, a city on the Danube, famous for its international character (birthplace of Elias Canetti, a Nobel Prize winner in 1981) and the seat of Catholic and a Bulgarian Orthodox diocese; a firy debate in the University of Sofia about private collections of art products.

Първи септември не остави помен в текущата летописна страница – или просто ни препраща на 1 септември 2009, кoгато ще отбележим, къде бяхме в деня, когато започна Втората световна война, 70 години след събитието: лежахме с температура 39 градуса в „малката” спалня към комплекса Свети Франциск в Асизи. Ръководството тогава се придържаше към единствената рецепта: изцеление чрез глад. Крайно ефикасна, особено за онези малчугани, които прибягваха към боледуване за да си отпочинат от скуката на класната стая. Което, честна дума, не беше нашият случай.
На 2-ри приехме поканата на Ади Филева да присъстваме на откриването на изложба в галерия Васка Емануилова, 30-на нейни скулптори съхранени до сега в град Годич. Останахме колкото беше нужно да разгледаме пластиките на голямата скулпторка, която не познавахме. Тъй като посетителите преминаваха без да се задържат, официално откриване в същност нямаше, което не е лош вариант. Заедно със скулптурите зърнахме също силуетите на познати от боледуващите от тази страст, които редовно срещаме при подобни събития, но няма да ги издаваме.
Все по линия на изкуството на 5-6 септември бяхме в Русе, връщахме се по маршрути, често пратикувави в началото на 90-те години, докато тук бодърстваше непрежалимия наш съмишленик хо абагарска линия, Никополски епископ Самуил Джундпин, един от изповедниците на католическата църква покрая процесите от 1952 г. посещавал ни многократно в римската ни база през същото време. Сетил ли си е някой да го възпомене по случай десетата годишнина от трагичната му смърт на 19 март 1998 г.? Отнесе със себе си тайни, които вече никой няма да разкрие. „А какво от това?” – ще каже някой от знаещите. Много поучително беше запознанството с Татяна Златева и Красимира Петкова, дъщеря и майка, прекарали десетилетия в Атина, решени да надскочат емигрантската си съдба с нова художествена инициатива в Русе. На добър път.
На Малка Богородица, 8 септември, в 18 часа бяхме на откриването на „Градини на паметта: 80 години запазева история на София” в СГХГ, ще рече почти от датата на нашето първо посещение тук (2-3 октомври 1938 г.). Затова фотосите на сгради, площади и гледки ни се сториха познати, сенки от миналото. Получихме подарък каталога на изложбата, за по-внимателно прелистване на саме. От там преминахме направо на заседание със съседите от кооперацията, за щастие добросъседски състав от три домакинствол Просто кеф, почти купон.
На 9-ти присъствахме на битката в ректората на Софийския университет между законодатели и колекционери по повод подготвяния закон за националните духовни ценности, който цели просто да лиши собствениците от собственост и да хариза придобитите от тях предмети, цел на живота им и пот на техни родови предци, на безхаберни държавни чиновници. Особено тежки бяха словата на завеждащия Културния отдел на Светия синод, архимандрит Дионисий, изсипали се като огнен дъжд върху вносителите на проектозакона, които се огънаха като първокласници мъмрени от учителката заради неизрязаните си нокти. Жал ни стана за представинелите на законодателното Не им помогна и тежката артилерия повикана набързо от НС. Очевидно БПЦ, съхранила през вековете най-голямо количество духовни богатства , не приема да бъде въведена в ролята на прост (временен) пазач на предмети, към които алчни некадърници безскрупулно ламтят. Понеже не представлявахме никого, освен абагарските ни периметри, дума не обелихме, а само ръкопляскахме в правилна посока.

На 11-ти, седмата годишнина от апокалипсиса на тази дата 2001, Ангелина Павлова от нашия екип отлетя за семинар на о. Борнхолм (Дания), където щеше за защитава бъдещето на Glass Art в световен мащаб. Вечерта ни се отдаде възможност да коментираме надълго случилото се в ректората с героя от срещата, архимандрит Дионисий.
Следващият ден между 16.00-20.00 часа на различни маси в Клуба на италианците проведохме многоетажни и многоппосочни миниколоквиуми Абагар, първо с италианския предприемач Франческо Сассателли от Тренто, с обход на общо познати места и лица, а после с бившата главна редакторка на в. Абагар Мария Иванова-Михаил (напоследък с псевдоним Мария Хигел) за моменти от нейното сътрудничество през 1997-2001. В някои отсечки на обмяната се намесиха също колегата на Сассателли, украинецът Олексий и предприемачът Микеле Ло Скалцо. Мария подготвя собствен сайт в интернет, който ще бъде направляван от сина й от базата му във Флоренция. От нас поиска справки за логото му, латинската сентенция Veritas Est Amor. Тя е авторка на книгата „Тъжните очи на Дора” (разбирай Габе, при която е служила като секретарка през последните й години).

Използвахме неделния ден на 14-ти, Кръстовден, за да разнесем юбилейния брой 200 на вестника до главните му разпределителни пунктове. Първо натоварихме нашия (по)читател от Оборище 7, който обгрижва също абагарци около катедралата Свети Йосиф (контрапункта на Булбанк), после заредихме Клуба на италианците, книжарницата на ВИТИЗ и безистена на площад Славейков. Тук останахме за кратко при книжарницата на Ваня Андонова, която ни се похвали с новия си сайт www.knigata.com . Посещавайте го редовно. Ще има изненади.
На 15-ти продължи разчистването на бюрото ни и околните му рафтове с временно прилежащтите ни спавочници и източници по изграждането на предишния брой и съответното пренасищтане с такива полезни за сглобяване на предстоящия. Разнообразиха ни процедурата неочаквани и затова още по-приятни гости: о.з. капитан Николай Предов с купчина книги патриотична литература за библиотещата на Абагар и писмено поздравление за Брой 200, което четете тук на друго място; скандинавистката Елизария Рускова за честване на рождения й ден на патерици и богата информация по ресорния й регион и околности; архим. Дионисий с пратка лекарства за общ наш близък и продължение и допълнение на темите от 9-ти и 11-ти.

Дъждовитите 16-ти и 17-ти ни склониха да предприемем нова фаза в разчистването на личния ни архив, поне в по-близкостоящите насипни дюни от писма, покани, писмени и печатни текстове. Всеоще не ни е ясна схемата за подреждането им. А защо пък да не почнем да си подреждаме и спомените, които витаят в главата ни, и кацват на земята по случай я кръгли, я остри дати. Ето например на 3 октомври пада 70 годишнината от втория етап на битието ни, стъпване в свещения град Асизи, където щеше да се (до)оформи съществено погледа ни към живота и вечността? Четете тук втората глава (чернова) от спомените ни, за които все по-често ни намекват старши и младши приятели.
На 18-ти прекъсна рутината ни, предложението за среща с писателката Веселина Тонева-Тонова, авторка на книгата „Град под дъгата: Карнобат”, представена на 44-ти международен колоквиум Абагар на 27 март миналата година. На удобен за двамата час се появихме почти едновременно във Виенската сладкарница при старото турско посолство. На дневен ред беше монографията, която изготвя за художника Васил Захариев, когото няколкократно срещала през студентските си години във Велико Търново, като удължение на посмъртната книга на Владимир Свиинтира, „От Маркс до Христа” за пътя на вярващите интелектуалци в ситуацията на войнстващия атеизъм у нас.