СИДНИ КАТО АМВОН

SUMMARY: A synthesis of events and messages from the 23rd World Assembly of Youth held in Sydney, Australia, last month, with an accent on the speech of Pope Benedict XVI before 50 representatives of Christian churches on July 18th, stressing the need for more doctrinal debate about their differences.

Във връзка с ХХІІІ Световен ден на младежта (12-20 юли),папа Бенедикт гостува на на най-новия континент, Австралия, разговорно известна сред англоговорящите като, „down under”- както в приказките за Нарния. До края на 17-ти век южното полукълбо в представите на европейците все още оставаше забулено в митологията: обитавали там чудновати същества „hyperborei”, кои с кучешки глави, кои еднооки, еднокраки, с разместени членове и органи. Дебатирало се даже дали са били истински човешки същества, годни да вярват на евангелието и да бъдат кръстени. Иначе как да се приемел фактът, че евангелието е било проповядвано in toto orbe terrarum? А от друга страна, както уверявали мореплаватели прекосили екватора, над онези земи блястяло съзвездитето „Южен кръст”, гаранция за християнското бъдеще на „долната земя”. И наистина днес Австралия е един от трите континента с преобладаващо християнско население, заедно с Европа и Америка. Както е (малко) известно, християнството (поне що се касае за католическата църква) е било пренесено на континента не от мисионери и евангелизатори, а от каторжници, каквито Ангрия е депортирала там през 18-ти в. Известен брой сред тях били ирландци и шотландци с католическо вероизповедание, някои може би наказани заради непокорното си поведение като такива, тъй като на британските острови тогава (и до началото на 19-ти век) католичеството било считано за нелегално вероизповедание – като Свидетелите на Йехова или Мунистите днес в някои страни...


Асамблеята
Първите дни от посещението на папата бяха посветени на аклиматизирането му във оазис обслужван от организацията „Опус Деи” в пустинната част, която покрива до 2/3 от територията на Австралия. Официалното му посрещане се състоя в пристанището на Сидни само на 17 юли.
Лозунгът на поредната младежка среща беше изваден от Деянията на апостолите „Ще приемете сила кога слезе върху ви Дух Светий и ще ми бъдете свидетели” (Деяния 1, 8).

Въпреки по-скромните размери на проявите, в съответствие с по-ограниченото население на Петия континент, малко над 20 милиона души, т.е. толкова колкото това на северната ни съседка, сред които католиците варират между 5 и 6 милиона пръснати върху една площ от близо осем милиона квадратни километра, почти колкото Европа от Атлантика до Уралите. При това положение да събереш над половин милион души на главното събитие на световната среща, богослужението в неделя 20 юли, е немалка проява на духовна мощ. Поклонниците от другите страни бяха по-малобройни от тези в предишните световни младежки срещи, общо около 70 000 души, представляващи обаче 170 нации, само 35 по-малко от тези представени в ООН!
Изчислено бе, че не по-малко от един милиард души са наблюдавали около 350-те събития от програмата на срещата в Сидни с помоща на радиото, телевизията и другите електронни пособия.

Доколкото ни е известно българи нямало, освен такива заселили се от години на континента. Нали там през последните четиридесетина години от миналия век светителстваха двама изрядни абагарци: францисканите магисгър на социалните науки Георги Арлашки-Питата (1923-2002) и бодърстващия днес в град Раковски магистър на източно-църковното каноническо право Максимилиан Балабански-Балабана , живели в Австралия между 1960-1990, съответно 30 и 25 години? По последна информация във връзка с далечното събитие наши католически младежи си провели алтернативни срещи в шуменския квартал Царев брод и в съседна Македония. Със сигурност тепърва ще четем обстойни коментари в официоза на БКЦ, в. Истина-Веритас през следващите дни.



Посланията
Насърченията на Светия отец отправени към младежите в духа на предложения лозунг се повтаряха при всички негови срещи с младежите през дните на световната среща 17-20 юли. Аудиторията му включваше както католически младежи от Австралия и техните връстници гости от чежбина, така и младежите от други християнски вероизповедания. Особено силни бяха думите му на 17-ти следобеда, докато акостираше в пристанището на Сидни, когато предлагаше на младите си слушатели „една визия за живота, където съответните дарби да бъдат споделяни, където се изгражда единството, където свободата да открива своя смисъл в истината, където собствената идентичност да се разкрива във общение с другите”.

Покрай темите свързани с младежката среща, папата разви също въпроси от интерес за по-широк кръг слушатели. Той не пропусна да осъди случаите на педофилия, забелязани на австралийския континент, ползвайки даже по-строги думи от тези произнесени пред североамериканското общество през април, най-вече заради неадекватните мерки предприети от църковните власти срещу прегрешилите. Като че ли този акцент най-много заинтригува нашите медии –и обществени, и църковни.
Особено внимание обърна Светият отец към проблемите на околната среда, която в Австралия е особено чувствителна, и поради обстоятелството, че относителната й отдалеченост от другите части на света е позволило на Австралия да съхрани изчезнали другаде растителни и животински видове, както в случая с кенгурата, превърнали се в символ на континента.

Акцент
Поради определения интерес на нашите (по)читатели към проблемите на междуцърковните отношения, избрахме като акцент словото на Негово светейщество на икуменическото събитие от 18 юли, когато прие на аудиенция представителите на 50 църковни общности изявили желание да се срещнат с него. В медиите не бе споменато дали физически или морално е присъствал представител на БПЦ.
На тази среща Негово светейшество сложи пръст в най-лютата, по негово мнение, рана на междуцърковните отношения с послания за нейното оздравяване, ако наистина искаме християните да се насочат към реално единение, в послушание на изричнта воля на Спасителя. Той отъждестви кризата най-вече с неясните понятия и последвалите объркани дела на Христовите последователи около смисъла и връзката между доктрина и поведение, вероучение и благотворителност.
При наличието на застой и пречки по пътя на обединението –обясни папата- християните са изкушени да се откажат от конфронтацията по основните доктринни въпроси, без които не може да има напредък –нито в разясняването на противоречията, нито в сътрудничеството в съвместни дела.
За да преодолеем критичната ситуация, за да направим крачка напред – добави Негово светейшество – „е необходимо непрестанно да просим от Бога да обнови умовете ни чрез благодатта на Светия Дух, който ни говори чрез Свещените Писания и ни води към пълната истина. Необходимо е да се пазим от всяко изкушение да считаме доктрината за източник на разделението и следователно като пречка за онова, което изглежда най-неотложната и непосредствена задача за подобряване на света, в който живеем”. В същност, обясни Светият отец, историята на църквата ни учи, че „praxis” (практиката,делата) не само не са делими от „”didache’”(доктрината, вероучението), а напротив следват от нея. Колкото по-старателно се стараем да постигнем едно общо разбиране на Божиите тайни, толкова по красноречиво нашите богоугодни дела ще говорят за безкрайната доброта на Бога и за неговата любов към всички.
Това от своя страна ще стимулира в сърцата ни
още по-голямо желание да си помагаме взаимно, да обменяме Божиите дарове
„Междуцърковния диалог напредва не само по-силата на обмяната на идеи, а и чрез споделянето на даровете... Идеята цели постигането на истината; дарът отразява любовта. Едната и другата са необходими за диалога…

И все пак…
Въпреки кризата, Негово светейшество не пропусна да изтъкне също наличието на позитивни сигнали в междуцърковните отношениия. Що се отнася до самата Австралия той похвали религиозната толерантност на австралийското общество, което позволява на отделните вероизповедания да разгънат най-доброто в себе си, като същевременно ги насърчава да се конфронтират в надпреварата да се докажат като носители на по-доброто послание. Като пример той посочи „Споразумението” подписано през 2004 г. от членовете на Националния съвет на църквите в Австралия, където е потвърдена общата отговорност на църквите в обществото и споменава редица цели, които трябва да бъдат постигнати и точки на споделени заключения, без при това да пропуска да подчертае също различията и несъгласията помежду им. Това означава, че не само е възможно да бъдат постигнати конкретни решения с оглед междуцърковното сътрудничество, а също съзнанието за нуждата ог диалог около богословските позиции на отделните църкви.
.
Папата изказа също пожелание течащата от края на юни 2000 юбилейна година от раждането на св. Апостол Павел да се превърне в площадка за толерантен дебат между християните в съвместното им търсене на истината като път за преодоляване на различията помежду им до постигането на истинското духовно единение пожелано им от Спасителя в навечерието на своята кръстна смърт.