КНИГИ С ПОСВЕЩЕНИЕ

SUMMARY: We are reviewing two books, just received by our editor: Bulgarians in Bucharest (Rumania) on the Eve of National Liberation (19th Century), and Early Memories of an Old Lady about People and Places from about the End of Second World War.

ЛУЧИЯ И. КЕРЧЕВА-ПЪЦАН - ЛУКА П. ВЕЛЧОВ, Букурещ – места и личности на българската емиграция през Възраждането. Научнокултурен очерк и дзокументи ( Изд. Фабер, Великотърново 2007) 136 страници. С многоброъни черно-бели илюстрации в текста.
Буквално, едно патриотично издание, не само поради възрожденската тема, а и за това, че се намерил родолюбив спонсор –кметът и общинския съвет на град Златарица!
Съставена от различни материяли и от други автори, освен посочените на корицата, книгата се опитва да освежи паметта на сънародниците около силното присъствие на българите в Букурещ през ключовия момент от нашето възраждане, тепосредствено преди освобождението.
Три главни раздела са посветени съответно на Букурещ като център на българската емиграция през ХІХ век (стр. 11-20), приноса на букурешките българи за освободителните борби (стр. 21-38), просветното им дело (стр. 38-54). Следва списък на места от значение за българското възраждане, придружен със снимките на повечето ог тях, с акцент българското училище „Христо Ботев” (стр. 55 – 112) и документи (сгр. 113-135). Желателно е да се каже нещичко и за двете български махали, днес квартали на Букурещ, Попещи и Чопла, въпреки че те са свързани повече с преселването на „нашите павликяни”, в същност най-компактното българско ядро в столицата на северната ни съседка.

ПУПИБАК, Сироко. Разкази (Работилвица за снижнина „Васил Станилов”, София 2007) 131 стр., с орнаментални рисунки и един анонимен портрет.
С вътрешна радост прелистихме тази необичайна книга, без името ва автора и без имената на героите на 17 разказа – самите отлично закотвени във времето и по местата на познати събития. Както разбираме от предговора на Атанас Свиленов, авторът не е професионален писател, но си е изградил стил и духовна дълбочина да привлича и омайва читателя със анализи на собствените си чувства от детството до днес, с погледа на набраната през десетилетията житейска и естетична мъдрост.
Занимаваме се специално с тази книга, тъй като вече на първите страници разпознахме контурите и видяхме в снимката му наш добър старши приятел отпедии 40 години. В редовете посветени на стр. 19-25 на „Неразбрания ми македонски вуйчо” открихме непосредствените спомени и ведрите чувства на девойчето от края на войната към съратника на Иван Михайлов, придружил го на Запад и останал до него до смъртта си през 1968 г. Става въпрос за адвокат Асен Аврамов. Ше сме се запознали с него може би още от 1946 г., със срещи и контакти продължили практически до смъртта му. Въпреки че никога не навлизахме в точните му задачи или в конкретните условия на живота ву в емиграция, знаехме че е политически ангажиран с македонската кауза в обкръжението на войводата Иван Мишхаилов (Виж брой 12, 2007). Винаги усмихнат и спокоен, възпитан и внимателен, често се явяваше като коректив на емигрантските страсти български. Последната ни среща беше в двора на клиника „Калвария” на 26 януари 1966 г., час след като в нея беше опериран бащата на българската емиграция в Рим, отец проф. Йосиф Гагов (Виж брой 9, 2007). Не ни е ясно защо, той бил допуснат да присъства на операцията или да разговаря с опериращия екип. На излизане от сградата просто ни прегърна и заплака. Коза само: „Няма да оцелее!”. Възстановяваше се общият ни приятел само за кратко през месец два, но на 14 септември 1967 г. се пресели във вечността. Недълго след това го последва и Асен. Нам се падна честта да го възпоменем на конгреса на Македонските патриотични организации в Питсбърг през лятото на 1968 г.