ДНЕВНИК 20-31 ДЕКЕМВРИ 2007

SUMMARY: Our Diary for the last decade of 2007, with some events to remember: a visit to the Sofia office of Abel United Nations, another of Tempelton prize candidate Leon Moscona to our own office, and a third to the most famous Bulgarian winter resort Bansko in order to meet, together with our wonderful local friends, New Year 2008.

На 20-ти приехме поканата да присъстваме на лекция на проф. Иван Калчев, навремето културен съветник на апостолическия нунцшй Марио Рици, който и спонсорира някои броеве на издавания токава от Калчев вестник (Черния) Ден. Обстоятелството, че тя щеше да се състои в седалището на Федерацията за вселенски мир, известни също като мунисти, не ни озадачи повече от нужното. На ежедневна основа се срещаме с хора на културата, медиите и пресата, вярващи от различни вероизповедания, малтийци, ротарианци, архонти, дъновисти, масони, тамплиери, (освен с църковни сановници от различен сорт и степен), понякога с хора с явни и публично известни морални и обществени кусури - педерасти, педофили, прелюбодейци, митомани, фантазьори, крадльовци и корумпирани, а защо да не се срещнем и с мунисти, които се различават с изрядното си поведение, добро възпитание, толерантност и готовност да помагат! Толкова повече, че с някои от тях вече случайно сме се засичали при общи домакини с други убеждения. Нали първият закон от абагарската ни философия е: „Най-малкото, което можеш да направиш за другия е да го изслушаш”(Виж тук Събития).
Истински миниколоквиум („мини” поради броя на участващите 4-ма души, а не поради тежестта на засегнатите теми) се състоя на 22-ри в седалището на Абагар, след като около 20.00 часа се появи Влади Киров, сценаристът на най-широко разпространения български филм извън България, за времето на Ронкалли в нашата страна (1925-1934). Освен откровения по подробности около реализирането на филма, някои касаещи и нашата персона се отваряха скоби в много посоки и се дигаха наздравици на различни нива до около 22.00. Останахме взаимно обогатени и мотивирани по няколко проекта в близкото бъдеще. Тръгна си от нас с тежък товар – подвързаните в два тома 160 броя Абагар, от октомври 1991 до април 2005, с тегло 10 килограма, а интелектуална тежест колкото цяла енциклопедия от 20 тома. Както разбрахме, до следващата сутрин беше прелистил половината от тях, със собствено мнение по много въпроси и с въпроси по немалко от засегнатите теми. Значи, все пак има ги все още в България четящите хора!
Подготовката за големия празник съвпадна с мащабното подреждане на дома след великото ни преселение на по-низката кота. Специално започва да се вмества в определените й сектори архивната част в трите й раздела наша, обща, снимкова и музейна част. Междувременно летяха напред назад коледни послания. Особена радост ни донесоха тези на двамата ни старши почитатели Доростолски митрополит Иларион и Буркаска презвитера леля Кунка Стефанова, които днес празнуват 93-та си Коледа и решително гонят 100-то й календарно повторение.
На самия ден Рожество Христова се присъединихме към катедралното изпълнение на храма Свети Йосиф от пентагона, съставен от него, Света Неделя, Баня Баши, Синагогата и Булбанк. Приехме поздравленията на няколкото заклети абагарци, като на някои пъхнахме в ръцете допълнителни броеве Абагар и веднага побързахме с такси към Лозенец, където ни чакаха Василия и Явора Стоилови, заедно с Кен Нагай и топ-пианистите Елена и Христо Лазарови. След около час ни потърси и след малко дойде да ни поеме с колата си предприемача Микеле Ло Скалцо за по-сложна среща при Да Лео. Собственикът Адалберто (регион Марке в Италия) оставил отворено само за нас заведението. Създаде се компания от седем души, освен споменатите също съпругата и дъщеричката на Микеле (регион Тоскана), Чанко (България), Пиерджорджо (остров Сардиния) и Силвано (регион Венето). Беше наложителен италиански. Само спомените и съдбите на тези млади хора, дошли да пробват късмета си в България, биха изпълнили целия ни дневник за този месец. Ако срещата се повтори, не е изключено заведението на броени метри разстояние от хотел Москва да се превърне в нов разпределителен пункт на в. Абагар.
Вторият ден на Коледа ни задържа в дома. Гостува ни архитект Мария Иванова, следвала в Италия, когато и ние следвахме там. Спомени за хора и събития невероятно съвпадаха с допълнителни щрихи за едната или другата страна. По-късно се срещнахме с ландшафт инженера Марио Бондиков във Виенското на цар Освобоодигел, все на тема родолюбието вчера и злодневието днес.
Пак там на 27-ми пихме ябълков чай с репортерката на в. Дума Силвиа Николова, току що наградена със статуетка на Хигея от Лекарския съюз за най-добри репортажи за здравеопазването в България през 2007. Понеже вече ни гонеше неприятна настинка, й се доверихме да ни посъветва за най-лечебния чай в близката аптека. Сигурни сме, че няма да се изложи за пред следващия приз в края на 2008.
В събота, 29-ти, наш екип в тричленен състав посрещна предсавителите на движението The Second Coming, ще рече „Парузията”, известна също като „Страшния съд”, водени от основателя, кандидат Темпълтънов лауреат за 2007, Леон Москона. Останаха с нас до 19 часа на чай, плодове и сладки приказки по възвишените теми на човечеството. Обмяната се кръстосваше не само с Учителя, а също толкова интензивно със следовничките му Бернадет ог Ирландия, Красимира от София Снежана от Варна. Тръгнаха си с дебели пачки Абагар, които ще разпространяват сред посетителите си.
В неделя тръгнахме за Банско при новите ни абагарски приятели от края на лятото Елиана и Иван (Виж Дневник 1-2 Септември 2007), за да посрещнем с тях и децата им Калоян, Гого и Яна новата 2008 г. Първо посетихме старата църква, някога по турско време най-голямата в Българско до построяването на Свети Александър Невски. Набожна посетителка се вайкаше, че любимите й икони ги нямало повече на местата имс, а стара клисарка я уверяваше, че сигурно ще да ги е видяла чрез видение, без да са там: „Такива неща стават в църквите, даже понякога и мъртви можеш да видиш!” По-късно помогнахме на децата да си стегнат сурвачки, както по старо време. Прекарахме с тях сутринта на 31-ви на ледената пързалка при Стражите –ние в ролята на фоторепортер. А вечерта до полунощ със сладки приказки до полунош, както му е реда.