ДНЕВНИК 1-17 Януари 2008

SUMMARY: A full fortnight of our Diary from 1st to 17th of January 2008, recording how did we meet the New Year in the winter resort of Bansko and then struggled through snow and ice back to our desk in Sofia, what friends –Italain and Bulgarian- did we meet for a second and third celebration of the same event and what handicaps we had to overcome in order to come out in time with the first installment of volume 17th of our magazine, number one of 2008.

Новата 2008 година ни посрещна сред снеговете в Банско. Тишината сутринта на първия ден от годината ни насърчи да походим по заснежените централни улици до площада пред културния дом, където от обяд се състоя кукерско състезание, с участието на кмета, също дегизиран като кукер, минус звънците и високата шапка, характерна за играчите от този куриозен жанр, някак извън сезона си, заговезни, традиционно свързан с тези антични прояви.
Истинско изпитание беше завръщането ни в базата на 2 януари по заледените пътища на Предела, през преспи, виелици и мъгла, с удвояване на нормалното време между двата пункта хотел Вила Рока и абагарското ни гнездо.
До 7-ми не мръднахме от базата, било поради извънредно низките температури, до 12 гпадусо под нулата, било поради притеснението ни за закъсняващия януарски брой на вестника. Късно вечерта на Ивановден ни звъни приятелят от италианската колония в БГ, Микеле Ло Скалцо, с предложение да честваме началото на новата година още веднъж при Да Лео. Събра се същата компания от 25 декември: собственикът Алберто, наричан „татко,"Пиерджорджо, Силвано, Микеле, наше смвирение, плюс филмовия продуцент Джанфранко, навремето участвал в реализирането на филма за папа Йоан ХХІІІ, с племенника на покойния папа, Марко Ронкалли в ролята на епископ дядо Кирил Куртев, когото и ние лично познавахме. Без да навлизаме в подробности по менюто, ще кажем, че тук ще можете да вкусите превъзходната pastа all’amatriciana, каквато само Алберто, бивш ватикански служител, е в състояние да ви зготви. Важен резултат от това честване „на патерици” на Нова Година бе благоразположението на Алберто да излага редовно в. Абагар на тезгяха на елитното заведение, посещавано от цвета на италианската колония и българските им клиенти-гурмета.
На 8-ми приехме поканата да честваме рождения ден на д-р на философските науки Габриела Спаня-Кардашева във Виенската сладкалница на Московска. Освен богатата обмяна по целия спектър на абагарската вселена, получихме есето на д-р Сенг Хон Ли, „Оснви на обединителна мисъл”, преведена от съпруга й проф. Цветан Кардашев, навремето един от водещите български дисиденти-еколози, „ял боя” при градинката на Кристал през 1989 г. От наша страна й подарихме екземпляр от второто издание на „Житието на св. Франциск Асизки по източниците му”, съставено от нас през 2004 г. и вече на изчерпване.
До петък си кротувахме в дома, с последни усилия да доведем до край първия брой от Година ХVІІ на вестника ни, докато именно на 11-ти не бе препратен до деятелите по втория етап – редакторска ревизия от Свеглана, и третия –печатно оформление от Драго. Вечерта си позволихме излет до заведението „Сите българи заедно” на родолюбеца Никола Григоров. Покани ни, заедно с придружителя ни ландшафт архитекта Марио Бондиков, направо на своята маса, където постепенно се събраха до 15 души специални гости. На останалите маси ще да е имало най-малко 100-200 човека. Екнаха комитски песни до заглушаване, рипнаха хора до припадане. В една от паузите направихме запознанство с Григоров, заговорихме за Ванчо и си разменихме литература: от него - шест томна сбирка с македонски песни, от нас - последния брой на в. Абагар със спомените ни за Иван Михайлов и анализ на папската епциклика за надеждата. Като че ли на човека му беше трудно да се раздели с абагарккото четиво: ставаше да поздрави някого и пак се връщаше на страницата, или направо си го носеше из залата. Останалите броеве бяха скътани от близкоседящите ни сътрапезници. Само на излизане придружителят ни Марио призна, че не успял да си задържи брой за собствената си колекция. Ще му се наложи да си го търси следващия ден при италианците на Янко Съкъзов.
В недель 13 япуари решихме да приемем събраните предизвикателства на минусовите градуси, мъглата и поледицата, властващи тези дни в столицата, и да се доберем до параклиса „Благовещение Богорозично” на ул. Оборище, където редовно служи (и изнася най-добрите проповеди в страната) папският нунций, хем да се потопим в една същинска католическа общност, съставена от разноцветни богомолци от няколко континента, хем да поздравим абагарците сред тях с новата година. Когато пристигнахме, богослужението беше вече започнало (вината е на поледицата по тротоарите). Следователно с нашите трябваше да разговаряме след службата. Няма и да ги споменаваме. По-скоро ще изтъкнем обмяната с една от сестрите, обслужващи резеденцията на нунция, румънка по националност, родом от Бъкъу, където и ние сме се подвизавали точно преди десег години (Виж Дневник за месец май 1998). Протекоха имена на места и личности, познати на едната и на другата страна. Следва половинчасов разговор с настоятелката на местните доминиканки (в цивилно), Маия-Хелдегарда Райкова, най-плодовития автор на страниците на в. Истина-Веритас и наша позната отпреди 17 години, когато се зараждаше идеята Абагар. За малко не стана съоснователка на вестника! Прекъсна обмяната лично папския нунций, с когото трябваше да се поздравим с празниците и да разменим вести покрай последното му посещение в Рим. След кратко гостуване на клуба на италианците там близо, тръгнахме пеша през Александър Невски и по Раковска до площад Славейков. В Дом на книгата антикварката Ваня Андонова ни се похвали с последните постъпления, както другите дами се кипрят с бижутата си: ръкописни бележки на Шкорпел по страниците на учебник по география на България от времето, т.е. от края на по-миналия век. Докато разговаряхме ни настигна мъдрецът Пламен Цонев, с буйната си бяла грива като на пророк, какъвто е в същност, въпреки че и той, както последният от старозаветните пророци, Йоан Предтеча, е по.скоро „глас в пустинята”. Интересува се за току що излязлата от печат Ватиканска документация за процеса срещу тамплиерите от 1308 г., с оправдателната им присъда от страна на папата. Прекарахме следобедните часове до смрачване в ателието на Драго покрай оформлението на първия брой от новата година, с постоянен скейп-мост с главния редактор Светлана Караджова на поста си в Бърдарски геран, столицата на банатчани в България.
Използвахме началото на седмицата за да закръглим обобщението на вестника на английски и редактирането на бюлетина на италиански, които придружават електронното ни издание, като при последното особено ни затрудни набирането на вести за католическата църква в БГ, с всички меродавни източници (не)очаквано заглъхнали след празниците. Между капките пререждахме сектори на работната ни библиотека. Късно след обеда на 16-ти бяхме в клуба на заслужилите интелектуалци на ул. Загоре, създаден от Зоя Паприкова. Ще получават редовно в. Абагар. Останахме малко за сверяване на часовниците с кореспондентката на в. Дума, Силвия Николова.
Неприятни недоразумения между нашия офис, ателието на Драго и печатница ЕМПАС при моста Чавдар забавиха с цели три дни излизането на вестника чак в четвъртък, 17-ти, денят когато в столицата пристигаше руският президент Владимир Путин. Махнахме си ръка от десетина метра разстояние при Орлов мост (Ако в същност беше той).