четвъртък, 13 септември 2007 г.

Отец Йосиф Търновалийски, 15 години по-късно

SUMMARY: On September 14th, recurs the 15th anniversary of the death, in a car accident, of Capuchin father Yosif A. Tarnovaliyski (1915-1992), a chaplain to former king Ferdinand of Bulgsria and a historian and translator.

При пътна катастрофа на магистрала Тракия на 14 септември преди 15 години, заедно с още трима събратя, загина на 77-годишна възраст капланът-eфемерий на бившия цар Фердинанд, отец Йосиф Антоний Търновалийски (1915-1992). След близо 60-годишно изгнание, той току що се беше завърнал в родината и вече разгъваше църковната си дейност у нас. Роден в село Калъчлий, днес квартал Генерал Николаево на град Раквски, съвсем млад поел пътя на монашеския подвиг в редиците на отците капуцини, действащи в България още преди освобождението сред павликяните в района на Пловдив (1840). След завършването на орденското си образование в Тирол, немско-говорящия регион в Северна Италия, в края на 40-те години, първоначално работи в главната католическа енория на столицата към катедралата „Свети Йосиф”. Когато през 1941 г. дотогавашният каплан на бившия монарх, монс. Иван Романов, бе назначен за епископ на Софийско-пловдивския викариат, посочил на царя като свой достоен приемник нашия отец, тогава известен като „брат Зенон”, име, което не се харесало на работодателя му и се наложило да се преименува именно „Йосиф Антоний”. Останал при царя в резиденцията му в Словакия през по-голямата част от Втората световна война, свидетел на изрядното благочестие на стария цар. Бил освободен от длъжност след като царят бил настанен в родовото имение в Кобург, тогава Западна Германия. С големи премеждия успял да се добере до генералната квартира на отците капуцини в Рим, където му било поверено управлението на орденския исторически музей. Издаде няколко научни изследвания в областта на историята на францисканите и преведе редица религиозни книги на български, между които тъй наречения Немски катехизис, останало в ръкописна форма. През 60-те години работи като духовник (ефемерий) в градската болница на Мерано, а от началото на 70-те като помощник, а после и приемник на големия приятел на България, монс. Франческо Галлони, в Ла Монтанина, северно от Венеция. До завръщането си в България след промените, пак беше на работа в Мерано. Изгубихме един стълб за възраждането на Българската католическа църква, когато най.много се нуждаехме от хора като него.

Няма коментари: