IN MEMORIAM Gerhard Ruf (1927-2008)

SUMMARY: An obituary of a second well known Friar Minor Conventual passing over in a fortnight (see previous posting), who acted as pilgrims` assistant in Assisi for over half-a-century, who always showed special attention towards our own fellow-countrymen from Bulgaria.

На 29 декември, едва чествал коледните празници в уникалната базилика Свети Франциск в Асизи, неочаквано ни напусна един от най-възхитените й и възхитяващи масите посетители на светилището през последните 50 години. Патер Герхард Руф пристига в свещения град на францисканите през 1959 г. от ГФР, където беше роден през 1927 г., едва шест години след свещеническото си ръкополагане. Мисията му беше да се грижи за мощния поклоннически и туристически поток на немско говорещите, задвижили се през годините на „германското икономическо чудо” по оста Флоренция, Асизи, Рим, с по-специално поръчение за втория град, където главно отсеждаше - монах сред монаси, екскурзовод сред екскурзоводи, но с оригинални религиозни и художествени послания. Когато се оказа, че думите не стигат Руф навлезе в пособията на печата и сничковия материал, където той се прояви на глобално ниво с публикации на тематични сбирки, посветени на стъклописите на базиликата, на теми Рождество, Възкресение, Франциск и неговия подвиг. Създаде и собствен сайт с близо 20 000 изображения и детайли от Асизките светилища. Заради изключителната роля, която изпълняваше, получаваше материална подкрепа също от германското правителство. Вложи всичко в мисията си. В течение на няколко десетилетия ръководеше собствен център настанен в родната къша на св. Франциск, една внушителна сграда от ХІІІ век в центъра на града, където често предлагаше гостоприемство на близки сътрудници. Беше специално привързан към българския контингент в Асизи, отците абагарци Винкентий (Бай Венко) Плачков и Владимир (Лудвиг) Пенев, а покрай тях, и към нас. Много държеше да е на разположение при обредите в чест на покойната царица-майка Йоанна Савойска, както е известно, погребана в Асизи. За последно се срещнахме в средата на май в гостилницата в нозете на масивната манастирска постройка Sacro Comvento в Асизи. Беше с други събеседници, но ги изостави за да проведе, както беше в неговия стил, оживен и делови разговор с нас, за какво можело да се направи и в посока на България и българите.
Онези му обещания сигурно го задължават, даже още повече, сега при новата гледна точка, която му се разкрива там отгоре.