Разкол преминава в историята

SUMMARY: A first commentary of the Vatican document of January 21st concerning the followers of former schismatic archbishop Marcel Lefebvre.

Противно на Великата схизма между източната и западната църква, която цяло хилядолетие трови отношенията между католическата и православните църкви, един разкол появил се сред католиците в браздата на напреженията причинени от редица решения на Втория ватикански събор (1962-1965) е пред прага на едно щастливо разрешение. По случая на 24 януари от Ватикана бе разпространен текста на един документ разработен от отдела по въпросите на епископите от 21 същия месец. Става въпрос за последователите на френския мисионерски архиепископ Марсел Льофефр (Marcel Lefevbre), заел крайно консервативни позиции при съборните дебати, а след това отказал да се съобразява с решенията на събора, затова че не съвпадали с предишни становища на църквата, считани от него за съществени за католическата идентичност (подобно на нашенските старостипци покрай въвеждането на григорианския календар в БПЦ през 1968 ). Тъй като подобни настроения през същото време се ширеха в редица неосведомени достатъчно църковни среди, включително в Рим, той се почувства насърчен да не се съобразява със съборните решения, най-вече в сектора на литургичната реформа. Въпреки редица контакти със Светия престол през годините и опити на диалог, през 1988 г. той взе решението да си създаде собствена йерархична структура, като хиротониса своеволно четирма епископи, което му навлече автоматично афорясфане предвидено от църковните канони. На много места в Европа и в някои Латиноамерикански страни около негови представители се окрупниха солидни групи верни. Още по време на папа Йоан Павел ІІ,след смъртта на Льофевро през 1991 г., във Ватикана бе създадено специално звено с цел вразумяването им и изглаждането на недоразуменията, начело с кардинал Хоиос, и наистина в няколко случая, като този с бразилските разколници, бяха постигнати добри резултати. Така те бяха допуснати да честват Юбилейната 2000 г. в базиликата и на площад Свети Петър, появиха се също на погребението на папа Йоан Павел ІІ през април 2005, а през август същата година, техен представител бе приет от новия папа Бенедикт ХVІ във Ватикана. Допуска се, че жестът на папата да позволи миналата година ползването не само на латинския език, но и на предсъборния литургичен служебник, на който особено държаха, беше продиктуван именно за да улесни сред тях преодоляването на разкола.
Събитието от 21-24 януари представлява последната стъпка в интегрирането им в католическата църква при спазването на посланието, което държаха да споделят със съверците си католици останали верни на съборните решения.