IN MEMORIAM: ЛАУРА АСЕНКОВА (1928-2008)

SUMMARY: An obituary of Laura Assenkova (1928-2008), daughter of a Bulgarian diplomat in Rome, who chose freedom in the West after Communism took over in Bulgaria, Laura lived her exile close to Bulgarian freedom fighter Ivan Mihailov (1896-1990) and assisted him in writing his five volume memoirs.

Римлянка по рождение и житейско поприще, Лаура беше едно от стабилните български присъствия във Вечния град. Дъшеря на „вечния” служител към българската царска легация на улица Quintino Sella в Рим, Наум Асенков, тя се озова, заедно с родителите си и по-малката сестра Мимоза, сред първите невъзвръщенци през 1947-1948 г.. По стечение на обстоятелствата семейство Асенкови се явиха и като най-близки и крайно дискретни съмишленици на войводата Иван Михайлов през цялото време на полувековното му римско изгнание. Доколкото ни е известно, Лаура му е помагала за изправяне на текста на петтомното издание на неговите Спомени и сигурно е занесла със себе си в отвъдното подробности от негови разкази. Когато на 19 юни 1988 г. Ванчо ни удостои с изключително посещение в дом Абагар на морския бряг край Рим, сред малката си тричленна свита ни доведе също Лаура, която не бяхме виждали от детските й години. Източно-православна по рождение и убеждение, тя предпочиташе да се черкува в източно-обрядната църква „Свети Антоний Велики” към Папската духовна семинария „Руссикум”. Там бе извършено и опелото й в деня на Светите братя и славянската писменост, точно когато в близката базилика „Санта Мария Маджоре” българската правителствена делегация, дошла специално в Рим за честванията, се прекланяше пред плочата възпоменаваща благославянето на славянските писмена от страна на папа Адриан ІІ през 868 г., в присъствието на Светите братя и на учениците им Горазд, Климент, Наум и останалите седмочисленици. Сигурно към тях ще се е присъединил , като осми, също духът на Лаура за недългия път към небето.