МОЩИ И МОШЕНИЦИ

SUMMARY: Newly found purported relics of St John the Baptist cry for a Catholic statement on the subject.

Пак мощи разбуниха духовете в България. Напъните на нещастния (нали е без портфейл) министър на вероизповеданията, българите в чужбина и архивите, първо с реликвите на Ноевия ковчег, после с тези на св. Йосиф и на Честния кръст Господен, сега с тези на Предтеча Христов, поставят въпроса за материалните останки от многовековното ни християнско минало на върха на националното ни ежедневие. Като че ли с тях пада и възкръсва не само вярата, а също икономиката на страната и с нея непременно и рейтингът на властимащите. Нерядко за изцепките си този министър се позовава на поведението и позициите на католическата църква. В очакване друг по-авторитетен представител да изрази становище по подвдгнатите въпроси, смеем да припомним някои широко известни точки от учението и практиката на католиците в тази област.
В католическата система мощите не са благодатни от само себе си (ex opera operato), каквито са светите тайнства (sacramenta), същите, които се ползват и от католици, и от православни: кръщение, миропомазание, изповед, eвхапистия, елеосвещение брак, ръкоположение. Останалите вещества и обреди са групирани в категорията sacramentalia, т.е. тайнствоподобни, различни от тайнствата паради това, че за да бъде задействана благодатната сила е необходима намесата на човека богомолец, и то в посока на вярата, покаянието, стремежа му към спасение. Смисълът на мощите, както и на иконите, светената вода, аязмата, молебените, ществията, ако щете курбаните, се състои в това, че могат да се превърнат в повод за вероучение, молитва, надежда, покаяние, добри дела към бедниq болни и иначе страдащи, от които дела следва излеяние на Божията милост, единствената благодат, която можем да очакваме.
Търговия, шантажи и измами с мощи винаги е имало, особено такива пробутвани на богомолци и поклонници по Светите места от местни безсъвестни християни и друговерци –мошеници.
Кадри и фотоси на новооткритите мощи на Предтеча не са в състояние да ни убедят нито за, нито против автентичността им. В контекста на вярата установяването й е безпредметно: дали действат или не ще зависи от старанието на църковните служители по повод на тях да изтръгнат от поклонниците онази капка вяра, надежда и любов към Бога и ближния, която представлява единствената благодат.
Останалото нека остане за сметка на мошениците.

АБАГАР
Бележка под линия: Авторът на Книга Абагар, епископ Филип Станиславов през 1651 в заключение на текста си препоръчва на читателите да носят със себе си, вместо мощи, самата книга. Чиста работа: в нея rма молитви, една увлекателна библейска история и осем великолепни щампи. Ако не притежавате екземпляр от книгата, носете си поредния брой на вестника със същото име, който, при горните условия, е също толкова силен . А освен всичко друго е и безплатен!