ДНЕВНИК, 1-21 Март 2008

SUMMARY: The best part of our Diary for March 2008, starting with the typical Bulgarian tradition of marking the first day of this month with the almost ritual giving around the “martenitsa”, a symbol of incoming spring. To notice a concert in the National House of Culture with the participation of Russian bass Yosif Kobzon on the 4th; a meeting with senior Bulgarian intellectuals on the 5th ; greeting nuncio Giuseppe Leanza, soon to move to Dublin, on the 16th; a consultation on the 20th with writer Vesselina Tonova and historian Mihayl Sergiev in view of our 44th Colloquium Abagar, set for March 27th .

Лесно се справихме с мартениците на 1 март: само две получихме и толкова подадохме, без гризене на съвестта доколко езическа е традицията. И „добър ден”, и „лека нощ”, и приказките и повечето обичаи са с езически отправки, но не пречат на християните да дадат израз на добрите си чувства, както изисква любовта им към ближния, най-забележителната черта от ежедневието им още от времето на апостолите, както е изрично отбелязано също в новозаветната книга Деяние на апостолите. В късния следобед ни навести Елизария Рускова от нашия екип за да ни помогне да издирим литература свързана с битието на известния български-арменски-италиански културтрегер Жорж Нурижан във връзка със стогодищнината от раждането му през 1908 г.
В неделя, 2 март, се присъединихме към верните в параклиса „Благовещение богородично” на ул. Оборише, където обикновено слушаме най-добре обработената проповед в столицата, въпреки че тази неделя тя ни бе спестена поради отсъствието на редовния проповедник, папския нунции, заместен от друг духовник с разклатена увереност както в английската, така и в латинската версия на текдтовете, двата езика обикновено ползвани на това място. Докато се придвижвахме обратно към базата ни, ни настигна телефонно повикване от италианския предприемач Микеле Ло Скалцо да ни напомни поканата да му гостуваме в комплекс Яворов в района на Румънското посолство. Десетина минути по-късно бяхме вече в колата му за най-дългата обмяна от когато се познаваме. Освен разнопосочен предприемач, се оказа и силно ангажиран общественик, от онези, които остават в редиците и вършат черната работа. В момента е сам, тъй като съпругата и детето им са в Люксембург на някаква европейска служба.
След един тягостен 3 март, с ескалиращите подробности за пожара в нощния влак София-Кардам, на 4-ти приехме покана да присъстваме на концерта в НДК по случай 130-годишнината от освобождението на България и годината на руската култура в Бэългария проведен от Академичния ансамбъл за песни и танци при МВД на Руската федерация, със специалното участие на Йосиф Кобзон. Настанихме се на балкон 1 в близост до дядо Иларион и достолепното му обкръжение от църковни и цивилни лица. За пръв път присъствахме на шумната проява, каквато само руските артисти са в състояние да изпълнят: пълни тоналности в долните редове на гамата, бързи танцови и муцикални ритми, вокални и акробатични чудеса, плюс арии на патриотична и парнизанска тема, весели и тъжни. Пя се за България, за Русия и за Сърбия. Цялата втора част бе доминирана от свръхбаса Йосиф Кобзон с богатия си репертоар от патриотични песни, основно руски, но също български, сръбски, италиански, а може бе и други, които не успяхме да разчетем езиково. Минута тишина бе посветена на жертвите от пожара във влака, всички на крак и с наведени глави. Дядо Иларион, останал бодър през цялото време, шепнеше заупокойна молитва.
По обмяна на културна информация 5 март беше връх за сезона. Тесният кръг приятели, които се събрахме в салона на художничката Марина Попова в Долни Лозенец се обновяваше на талази с нови събеседници всеки половин час от 15-00 до 19-00 часа, като от време на време се появяваше също домашния когарак, субект и обект на коментари както всички останали. Специално предпочитание издаваше към чикто новия кафяв панталон на проф. Килимов; само когато професорът се сбогува с компанията елурът премести вниманието си към сивия цвят на близкостоящия абагарец. Първоначалната група с по-висок възрастов състав с домакинстващата скулпторка Мария Ножарова, доктор Параскева Диноева-Безеншек-Фарис, проф. Никола Килимов, Надежда Христова-Хаджирайкова-Мадолева и наше смирение се спряхме на проблеми на естетиката, историята на изкуството и на църквата. В следващият кръг се вклини художничката Марина Попова със снимки на стенописите й в Преображенския манастир край Търново. С идването на писателката Веселина Тонева- Тонова вниманието се обърна към новата й книга за Карнобат с невероятните й открития на духовните богатства на един провинциален град с водяща роля в целия български юго-изтон през дълги отсечки на довъзрожденската, възрожденската и новобългарската ни история. В паузите се вмести abrege’ на абагарските ни патила през годините.
На 6-ти неочаквано с бърза скорост тръгнаха едновеменно приносите, които се очакваха от нас за мартенския брой - рубриките Modus vivendi, Книги, Годишнини, и незабавно насочихме сеанс при Драго в края на седмицата. В късния следсбед си заделихме време за среща д-р Гаврил Ненов от Милано, потомък на един от наистина солидните католически родове в България. На чай в Макдоналдс на площад Славейков в продължение на два часа си сверявахме часовниците на тема Ронкалли, Галлони, току що починалия български култертрегер в Милано, столетника Пампури - преводач, литератор, мемоарист, писател, жив архив за събитията от 20-те години на миналия век до първото десетилетия от ХХІ век. Ненов е в България за около седмица, с цел да провери шансовете за по-широко разпространение на книга, преведена и спонсорирана от него миналата година, за да научели италианците кои сме и какво сме дали на света ние българите.
Мартенският брой бе улеснен и същевременно усложнен от по-голямото присъствие на външни автори, които за пръв път публикуват свои приноси на нашити страници. От една страна ни позволиха по-бързо стъкмяване на колоните му, а от друга възпираха редакторската ни намеса. Ще ни простят, заедно с читателите, някое възможно разминаване – за което непременно ще се извиним в рубрика Errata Corrige, която различава и отличава нашия вестник сред всички други в света. Работата при Драго започна рано сутринта в неделния ден и трябваше до приключи около обяд, тъй като му предстоеше пътуване до Истанбул малко по-късно. Не бяха възможни електронните консултации с главната редакторка в Бърдарски геран –също пред пътуване по командировка до Букурещ. Довърши работата по оформлението колежката на Драго, Хапка Златева. Неволното удължение на темповете, ни наложиха да пуснем електронното издане преди печатното: първото вече в понеделник, второто само в сряда.
Щом го приехме около 15.00 от ЕМПАС при моста Чавдар на 12-ти, незабавно тръгнахме да го разнасяме по разпространителните му пунктове в столицата. Само след около час пачки Абагар красяха тезгяха на Клуба на италианците, писалището на Читалнята и офиса на Културния отдел на Столична библиотека, щандовете на ВИТИЗ и на Дом на книгата в безистена на Славейков. Забелязахме, как още преди да го разгъне директорката първите ни фенове вече напираха на входа на Дам на книгата за да се сдобият с пресния брой... Подличко наведохме главата си за да не ни разпознаят, че лично си вършим мръсната работа. Ех, останахме за десетина минути на чай в любимото ни кафене „Лидия” за кратко сверяване на часовниците с антиквар Ваня Андонова и библиофшла Асен Попов. Темата беше предстоящия юбилей на омбудсмана Гиньо Ганев, също велик библиофил. В културния отдел на Столична библиотека използвахме посещението за да предложим възстановяване на поредицата колоквиуми „Абагар”, прекъсната преди две години. Лесно се разбрахме с директорката Йовка Иванчева да свикаме 44-ти Международен колоквиум „Абагар” на 27 този мисец за премиерата на книтага „Град под дъгата. Калнобат” от Веселина Тонева-Тонова. От къде е интересът ни, ще разберете ако дойдете на събитието.
Колко култура се шири по столичните улици и паркинги. Докато стоварвахме рано на 13-ти пачки броеве на Абагар в паркинга до Цариградско шосе, пазачът Любо Иванов предложи да ни помогне с товара до по горния етаж. Целта му била пътьом да ни постави цяла енциклопедия въпроси. Искрено, научихме повече за любознателния „самарянин” отколкото той би изчерпил от събраната мъдрост в броя! За петте минути спътничество, получихме информация за Евангелието на Юда, за Корана и Исляма, за Светония заговор, за Сан Сгефанския, Берлинския, Букурешкия, Ньойскиь договор (носеше си ги всички в ксерокс ), за религия и власт, за Кремиковци и..за паркинга, който охранява.
Следващият ден, 14 март, беше ден на профилактика и инструктаж по мелиорациите на уеб-сайта ни с участието на Кирил Апостолов от KOBOX, с вметнати комеинтари по строгото вегетарианство, което той практикува, с убеждението, че приятелите ни от животинския свят не си заслужават нелепата съдба, сервирана им от спътниците хоминиди. Май натам води глобализиращото се съзнание на човечеството. Вече на пазара има достатъчно качествени химически произведени протеини, в състояние да заместят доскоро получаваните предимно от животинския свят...
На 15-ти се погрижихме да поздравим няколокото именници по повод празника Свети Йосиф, специално изтеглен напред с четири дни от календарната си ниша 19 март, за да не попречи на обредите на Страстната седмица, която за католиците започва па 17-ти.
Неделя 16-ти беше Цветница за западнообрядните католици. Отидохме до параклиса на ул. Оборище за да си вземем клонка от нунция (ще рече от Ватикана), който служеше там. Толкова многобройни бяха богомолците, че бяхме сред десетината души, които не успяхме да се доберем до свещенослужещия, който ги раздаваше. Вече пред отчаяние, забелязваме, че Негово превъзходителство си забравил китката, с която преди малко ръсеше палмовите клонки и с нея тръгнахме шествено с другите около сградата на бившето Музикално училище и още по-бивша сграда на Италианско дело „Про Ориенте”, създадено в началото на 20-те години от големия ни абагарски покровител монсеньор Франческо Галлони (1891-1976). За пръв път виждахме, и то в окаяното й състояние, обратнга страно на сградата, откъм охраняемия паркинг на скъпи возила, някои с размерите и вяроатно с HP на танкове. След службата потърсихме нунция за да се сбогуваме с него, поради неотдавнащното му повишение с поста в Дъблин, едно от водещите ватикански дипломатически представителства в света. Поговорихме за досегашното му дипломатическо поприще, като мислехме, че България трябва е била върха му, а се оказа че преди да дойде на Балканите бил нунций в Замбия. Малко преди да си тръгнем се появи тайният ни агент по разпространяването на Абагар сред църковни активисти, които предпочетат да ни четат дискретничко, без да бъдат забелязани, неразлично от „тайните ученици” Христови, за тоито става въпрос тези дни в библейските четива за Страстната седмица. Ако не беше един от тях, Йосиф Ариматейски, надали щеше да бъде погребан Спасителят!
Втората част от празничния ден си останахме вкъщи в рутинните операции по подготовката на вестннка за изпращането му по пощата в София, България Европа и отвъд океаните. Разговорите със сътрудниците, които ни се бяха притекли на помощ за верижната дейност по сгъване, пъхване в пликове, лепене на марки, етикети, адреси, често се превръщаха в поредица от миниколоквиуми Абагар – стана въпрос даже за Сенека!
Докато в началото на новата седмица, „страстна” за западнообрядните католици, вече се оформяше следващият брой, въпреки внезапният зимен напън на сезона, по различни марщрути, на 19-ти почни същевременно ни навестиха в базата ни, архитект Вяра Ножарова с цел оглед на експонати и запознанство с целите и мащабния периметър на Абагар, и изкуствоведката Ирина Аврамова на път за изложбата на Лъчезар Бояджиев недалеч от нас.
На 20-ти във Виенската сладкарница съвсем случайно се сглобиха срещите с двама изрядни събеседници от 11.00 до 15.00.
Когато пристигнахме вече ни чакаше от няколко минути Веселина Тонева-Тонова, автор на книгата „Град под дъгата-Карнобат”, която предстоеше да представяме на колоквиума на 27-ми. Определихме и си разпределихме ролите, навлизайки после в подробностите на книгата, като всяка се превръщаше в прозорец за все по-щироки гледки назад в историята и наоколо в географията на днешните реалности. Още не преполовили кафето, ни звъни историкът Михаил Сергиев, посланик на Авеловите Обеденени нации, с предложение за среща по повод концерта изнесен тези дни от организацията му и по този повод да ни подари DVD от събитието. С неговото включване разговорът се разшири в други посоки на религията, морала, човечността в обществото, като завърши с пълна катехизация за смисъла на понятието и целите на Абагар.