ABAGAR1-personal

Abagar 5, 2011

2011-05-29T06:00:00.000-07:00

TABLE OF CONTENTS: Modus Vivwndi: The Attempt to Kill Pope John Paul II on May 13th , 1981, and its Memorial (Abagar), p. 1; Parallels (Ge: The Ukrainian Greek-Catholics with New Vision (George Eldarov), pp. 1-3; Roncalliana: To Live with Bulgaria Inside (G. E.), p. 4; Memory: To Live in the Shadow of a Pope - a Gallery of Photos with John Paul II, p. 4; Popes Who Loved Bulgaria: Blessed Innocent XI (1611-1689), p. 5; Church News, p. 5; The Saint Who Traded in Mustangs: Blessed Ceferinf Malla – El Pele, p. 5; A Journey. Chapter Thirty Three: In Synergy (George Eldarov), pp. 6-8; Boasting Aloud, p. 8; Errata-Corrige, p. 8. Our Diary for May 2011, on All Pages: at the 33 Thrones on May 5th , with Arhonts on the 17th, a Tour inside and around Sofia on rhe 24th . And much more…

СЪДЪРЖАНИЕ: Modus Vivendi: Атентатът и следата му (Абагар), стр. 1; Паралели: Украинските католици, с визия и бъдеще (Архим. Проф. Георги Елдъров), стр. 1-3; RONCALLIANA: С България в сърцето (Г. Е.), стр. 4; Памет: Да живееш в сянка
- обаче в тази на един канонизиран светец!, сгр. 4; ПАПИ БЪЛГАРОФИЛИ: Инoкентий ХІ (1611-1689), стр. 5; ВЕСТИ, сгр. 5; Профил: От джамбазин светецстава ли?, стр. 5; ПЪТЕПИС: Гава тридесет и трета: Синергийно (Георги Елдъров), стр. 6-8; НЕСКРОМНО, стр. 8; ERRATA – CORRIGE, стр. 8; Дневник за месец май 2011 , на всички страници: на 6-тш – при 33-те престола, на 17- с архонти, на 24-ти – до Бояна и Банкя, и още.

Abagar 4, 2011

2011-04-13T08:22:00.000-07:00

TABLE OF CONTENTS: Modus Vivendi: With Roncalli in Person, 50 Years Ago (Abagar); Roncalli in Bulgaria, an Anniversary Few Wish to Remember in This Country (George Eldarov); Events with a Role for Abagar: Back to AssisiPax, April 14-17 (Abagar); A Journey. Chapter Thirty Two: A Truckload of Books from the Apennines to Mount Vitosha in Bulgaria (George Eldarov);
Оur Rubrics: Church News; Book Reviews: A Collection of Papers on the Goths in Bulgaria; Obituaries: Dosta Dimovska (1954-2011), Kamen Barakov (`1948-2011); Our Diary for April 2011: With the Goths on April 8, in Bruxelles on April 11-13, in Assisi and Rome on April 14-20, and much more.

СЪДЪРЖАНИЕ: Modus Vivendi: Петдесет години по-късно (Абагар); Ронкалли: Невъзможният юбилей (Архим. Проф. Георги Елдъров); Събития с абагарско участие: при AssisiPax (Асизи, 14-17 април 2011); Пътепис. Глава Тридесет и втора: Обоз от Апенините до Витоша (Георги Елдъров).
Рубрики: Вести, Книги с посвещение: Сборник „Готите”, том ІІІ (2011), In Memoriam: Доста Димовска (1954-2011), Камен Бараков (1948-2011). Дневник за месец април 2011: при „Готите” ( 8 април), в Брюксел, задочно (11-13 април), при AssisiPax (14-17 април), във Вечния град (17-20), и още.

Abagar 3, 2011

2011-03-22T02:55:00.001-07:00

СЪДЪРЖАНИЕ: Modus Vivendi: Разпятието в класната стая (Абагар); Нов бестселър на Бенедикт ХVІ, „Исус от Назарет”, част втора (Архим. Проф. Георги Елдъров); Вести; Пътепис. Глава Тридесет и първа: На витошката кота (Георги Елдъров). Дневник за месец март 2011.

TABLE OF CONTENTS: Modus Vivendi: The Crucifix back into the Classroom (Abagar; A New Book by Pope Benedict XVI, Jesus of Nazaret. Part Two (Archim. Prof. George Eldarov); Church News; A Journey. Chapter Thirty One: On the Slopes of Vitosha Mountain (George Eldarov); Our Diary for March 2011.

Modus Vivendi

2011-03-19T22:02:00.000-07:00

Modus Vivendi
Summary: A memory gap at the audience of nuncio Antonio Mennini with queen Elisabeth II leaves Bulgaria out of his curriculum

Къде е България?
В навечерието на националния ни празник 3 Март един добър приятел на страната ни, архиепископ Антонио Менини, папски нунции в България през 2000-2002, когато и папа Йоан Павел ІІ гостува у нас, представи акредитивните си писма на кралица Елизабет ІІ в Бъкимганския дворец в Лондон.
В изказването си след събитието, ватиканският представител споделил, как кралицата го помолила да разкаже нещо за себе си. „Казах, че произхождам от Централна Италия, че съм влязъл в семинарията след като бях прекарал няколко години в университета, че съм работил като помощник свещеник в Рим, след това бях на служба в Уганда, а после в Русия”. Българската следа явно се губи някъде там по средата, малко на север от Уганда и малко на запад от Русия. Може би ще излезе на яве, когато нунцият се срещне с кмета на Лондон, Борис Джонсън, който пък твърди, че празнува именния си ден на 2 май, празник на св. княз Борис Покръстител на българите.

Abagar 2,2011

2011-03-07T03:02:00.000-08:00

СЪДЪРЖАНИЕ: Modus Vivendi: Къде е България? (Абагар); Събития с абагарско участие: Изток и Запад в Асизи (Архим. Проф. Георги Елдъров); Пътепис. Глава Тридесета: Отломки (Георги Елдъров); Вести, In Memoriam: Mаксимилиан Балабански (1925-2011), Книги с посвещение. Дневник за месец февруари 2011 на всички страници.

TABLE OF CONTENTS: Modus Vivendi: Where Is Bulgaria About? (Abagar); Events with the Partecipation of Abagar: East and West in Assisi (Archim. Prof. George Eldarov); A Journey. Chapter Thirty: Fragments (George Eldarov); Church News, In Memoriam: Maximilian Balabanski (1925-2011), Books. Our Diary for Februay 2011 on All Pages.

Abagar 1, 2011

2011-02-07T03:42:00.000-08:00

СЪДЪРЖАНИЕ: Modus Vivendi: Има ли бъдеще икуменизмът? (Абагар), стр. 1-2; Йоан Павел ІІ:
Канонизация, незабавно! (Архим. Проф. Георги Елдъров), стр. 1-3; ПАРАЛЕЛИ: Възход на християнството в древността (По рецензии), стр. 4; ПЪТЕПИС. Глава двадесет и девета: В синхрон и дисонанс (Георги Елдъров), стр. 5-7; Вести, Errata- Corrige, стр. 8. Дневник за месец януари 2011 на всички страници.

TABLE OF CONTENYS: Modus Vivendi: Is there a Future for Oecumenism ? (Abagar); John Paul II Soon to Be Proclaimed a Blessed (George Eldarov); Parallels: The Upsurge of Christianity in the First Centuries (Book-Reviews); A Journey. Chapter Twenty Nine: In Synchrony and Dissonance (George Eldarov); Church News; Errata-Corrige. Our Diary for January 2011.

Abagar 12, 2010

2011-01-21T23:19:00.000-08:00

СЪДЪРЖАНИЕ: Modus Vivendi: Юбиляр: Христо Попов на 90 години (Абагар), стр. 1; Световен Ден на Мира 2011:Религиозната свобода е гаранция за мир (Архим. Проф. Георги Елдъров), стр. 1-3; Паралели: Религиозната свобода погазена в много страни (По агенциите), стр. 4; Пътепис. Глава двадесет и осма: Между Рим и София ( Георги Елдъров), стр. 5-7; Вести, In Memoriam: Lorenzo Di Fonzo; Атанас Славов, Errata-Corrige, Нескромно, стр. 8. Дневник за месец декември на всички страници.

TABLE OF CONTENTS: Modus Vivendi: Christo Popov at 90 (Аbagar); Pope’s Message for the World Day of Peace on Religious Freedom (Archim. Prof. George Eldarov); Religious Freedom Denied in Many Countries (From Agencies); A Journey. Chapter Twenty Eight: Between Rome (Italy) and Sofia (Bulgaria) (George Eldarov; Church News, Obituaries of Lorenzo Di Fonzo and Atanas Slavov, Errata-Corrige, Speaking Softly, Our Diary for December on All Pages.

Abagar 10, 2010

2011-01-10T10:28:00.000-08:00

TABLE OF CONTENTS: Modus Vivendi: Roncalli as Diplomat…,(Abagar), p. 1; The Memoirs of Former Nuncio Mario Rizzi (George Eldarov), pp. 1-3; A Journey. Chapter Twenty Seven: The Difficult Birth of Newspaper Abagar (George Eldarov (pp. 4-6); Events with a Role for Abagar: Presenting a Book bw Pastor Pavel Ignatov (Abagar), p. 7; Church News, Books, Errata-Corrige, p. 8. Our Diary for November 2010 on All Pages.

СЪДЪРЖАНИЕ: Modus Vivendi: Ронкалли, дипломат... (Абагар), стр. 1; Мемоарите на Марио
Рици: По книгите им ще ги познаете (Архим. Проф. Георги Елдъров), стр.
1-3; Пътепис. Глава Двадесет и седма: Вестник "Абагар" (Георги Елдъров),
стр. 4-6; Събития с абагарско участие: Премиера на "Отвъд стената" от
пастор Павел Игнатов (Г. Елдъров), стр. 7; Паралели: Нови кардинали (по
агенциите), стр. 7; Вести, Книги с посвещение, Errata-Corrige, стр. 8.
Дневник за месец ноември на всички страници.

Abagar 9, 2010

2010-10-10T12:24:00.000-07:00

• СЪДЪРЖАНИЕ: MODUS VIVENDI: Да „сипнеш” или да „зипнеш”, стр. 1; Папата във Великобритания. Прослава на един предтеча, John Henry Newman (1901-1890), стр. 1-3; Принос към 150 години Уния: Епископ Епифаний Шанов,
1848-1940 (Инж. Стефан Папукчиев), стр. 4; Пътепис.Глава двадесет и пета: Преходът (Георги Елдъров), стр. 4-7; Вести, Нескромно, Книги,Errata Corrige In Memoriam, стр. 8.Дневник за август 2010 на всички страници.
•
F CONTENTS: Modus Vivendi: Class of Religion: Free or Imposed? (Abagar), p. 1; The Holy Father in the U.K: The Beatification of J.H. Newman (George Eldarov), pp. 1-3; Bishop Epifaniy Shanov(1848-1940). A Profile (Stefan Papukchiev), p. 4; A Journey. Chapter Twenty Five: The Transition ( George Eldarov), pp. 5-7; Church News, An Obituray; Books; Erratam Humbly Boasting, p. 8. Our Diary for August 2010 on All Pages.

Abagar 8 (224) 2010

2010-09-17T05:24:00.000-07:00

TABLE OF CONTENTS: Modus Vivendi: Growing…downwards (Abagar), p. 1; AssisiPax, a Culture of Peace (George Eldarov), pp. 1-3; A Journey. Chapter Twenty Four: The Bulgarian Connection (George Eldarov), pp. 4-6; Church News, pp. 6,8; Document: Recollections by the Very Last Political Detainee in Bulgaria (Lazar Krobankolev) . pp. 7,8 . Our Diary for August 2010 on Every Page.

СЪДЪРЖАНИЕ : Modus Vivendi: Modus Vivendi: Да растеш... надолу (Абагар),
стр. 1; AssisiPax: Култура на мира (Георги Елдъров), стр. 1-3; Пътепис.
Глава двадесет и четвърта: Българската следа (Георги Елдъров), стр. 4-6;
Вести, стр. 6,8; Документ: Последният политзатворник (Лазар Корбанколев),
стр. 7,8; Дневник за август 2010 г. на всички страници.

Папата в Англия

2010-09-01T03:26:00.000-07:00

SUMMARY: Schedule of Holy Father’s visit in the United Kingdom in the middle of September.

В средата на септември папа Бенедикт ХVІ ще посети британските острови. Визитата от три пълни дни е предвидена от 16-ти до 19- ти септември.
Поканен лично от кралица Елизабет ІІ, която е същевременно глава на официалната англиканска църква, Негово светейшество ще трябва да се движи в точните рамки на протокола, но също и да изпълнява своята мисия на върховен глава на една универсална цъква, каквато е католическата, със собствени верни на Британските острови, които точно през тези дни обещават да увеличат днешния си проценто от 10% с няколко десетки хиляди досегашни привърженици на англиканската църква. За такова развитие преди няколко месеца от Ватикана бе разработена канонична рамка, на времето представена на тези страници
Трите водещи събития от църковна гледна точка ще бъдат богослужението в Глазгоу, канонизацията на кардинал Джон Хенри Нюман (1801-1890) в Бирмингам, и всенощното молитвено бдение в Лондонския Хайд Парк.
Светият отец се връща във Великобритания по стъпките на своя предшественик папа Йоан Павел ІІ през 1982, първият папа посетил острова след реформаацията през ХVІ век, когато при крал Хенри VІІІ Англия се отделя официално от Католическата църква. Визитата на папа Йоан Павел ІІ продължи цели девет дни, обаче на по-низко официално ниво и с по-скромни прояви. А и не беше още напълно преодолял шока от атентата на прощад Свети Петър предишната година…

МОЩИ И МОШЕНИЦИ

2010-08-30T00:11:00.000-07:00

SUMMARY: Newly found purported relics of St John the Baptist cry for a Catholic statement on the subject.

Пак мощи разбуниха духовете в България. Напъните на нещастния (нали е без портфейл) министър на вероизповеданията, българите в чужбина и архивите, първо с реликвите на Ноевия ковчег, после с тези на св. Йосиф и на Честния кръст Господен, сега с тези на Предтеча Христов, поставят въпроса за материалните останки от многовековното ни християнско минало на върха на националното ни ежедневие. Като че ли с тях пада и възкръсва не само вярата, а също икономиката на страната и с нея непременно и рейтингът на властимащите. Нерядко за изцепките си този министър се позовава на поведението и позициите на католическата църква. В очакване друг по-авторитетен представител да изрази становище по подвдгнатите въпроси, смеем да припомним някои широко известни точки от учението и практиката на католиците в тази област.
В католическата система мощите не са благодатни от само себе си (ex opera operato), каквито са светите тайнства (sacramenta), същите, които се ползват и от католици, и от православни: кръщение, миропомазание, изповед, eвхапистия, елеосвещение брак, ръкоположение. Останалите вещества и обреди са групирани в категорията sacramentalia, т.е. тайнствоподобни, различни от тайнствата паради това, че за да бъде задействана благодатната сила е необходима намесата на човека богомолец, и то в посока на вярата, покаянието, стремежа му към спасение. Смисълът на мощите, както и на иконите, светената вода, аязмата, молебените, ществията, ако щете курбаните, се състои в това, че могат да се превърнат в повод за вероучение, молитва, надежда, покаяние, добри дела към бедниq болни и иначе страдащи, от които дела следва излеяние на Божията милост, единствената благодат, която можем да очакваме.
Търговия, шантажи и измами с мощи винаги е имало, особено такива пробутвани на богомолци и поклонници по Светите места от местни безсъвестни християни и друговерци –мошеници.
Кадри и фотоси на новооткритите мощи на Предтеча не са в състояние да ни убедят нито за, нито против автентичността им. В контекста на вярата установяването й е безпредметно: дали действат или не ще зависи от старанието на църковните служители по повод на тях да изтръгнат от поклонниците онази капка вяра, надежда и любов към Бога и ближния, която представлява единствената благодат.
Останалото нека остане за сметка на мошениците.

АБАГАР
Бележка под линия: Авторът на Книга Абагар, епископ Филип Станиславов през 1651 в заключение на текста си препоръчва на читателите да носят със себе си, вместо мощи, самата книга. Чиста работа: в нея rма молитви, една увлекателна библейска история и осем великолепни щампи. Ако не притежавате екземпляр от книгата, носете си поредния брой на вестника със същото име, който, при горните условия, е също толкова силен . А освен всичко друго е и безплатен!

ABAGAR 7, 2010

2010-08-28T01:10:00.000-07:00

TABLE OF CONTENTS: Modue Vivendi: About Relics and Crooks (Abagar), p. 1; The Eastern Rite Bulgarian Church: How to be Young at 150 (George Eldarov), pp. 1-3; Church News, p. 4; A Journey. Chapter Twenty Third: The Red Espionage and We (George Eldarov), pp. 5-7; Anglicans Long for Rome ( From Agencies), In Memoriam, p. 8. Our Diary for July 2010 through All Pages.

СЪДЪРЖАНИЕ: Modus Vivendi: Мощи и мошеници (Абагар), стр. 1; Унията в съдбата на България: Да се млад на 150 години (Архим. Проф. Георги Елдъров), стр. 1-3; Вести, стр. 4; Пътепис. Глава двадесет и трета: ДС и ние (Георги Елдъров), стр. 5-7; Паралели: Англикани търсят Рим (По агенции), стр. 8. In Memoriam: Тъжно поклонение прeд останките на Дом Абагар на морския бряг край Рим (20 юни 2010), Димо Кондаков (1944-2010), стр. 8. Дневник за месец юли 2010 на всички страници.

Диалог, дуел или дует?

2010-07-05T04:13:00.000-07:00

SUMMARY: About the up-coming motu proprio of Pope Benedict XVI dealing with the need for a second evengelization of post-christian Wwestern nations.

Във Ватикана се очаква скоро да бъде опоевестено решение на папа Бенедикт ХVІ, след интензивна консултация с най-близки сътрудници, за създаването на още една структура в администрацията на Светия престол: един отдел, който да се занимава с далечните от църквата и вярата – невярващи, атеисти, религиозно безразлични, отпааднали от религиозната практика християни. До известна степен ще повтаря функциятае на една папска комисия, която съществуваше в течение на около едно десетилетие непосредствено след Втория ватикански събор, натоварена също с диалога с атеисти и невярващи, оглавена от виенския архиепископ, кардинал Франц Кьониг, със секретар отец Винченцо Миано, когато и ние сътрудничехме като консултант в продължение на два мандата (Материалите са в Болонския клон на архива ни). Друг консултант беше по-късният кардинал Анри дьо Любак.
Очакваният папски документ е тясно свързан с две негови предварителни стъпки. Едната беше словото му пред своите най-близки сътрудници, от Римската курия, събрани на аудиенция покрай коледните празници на 21 декември миналата година. Тогава той определи като приоритет на своя понтификат да бъде възстановен в близост с църквата „ Дворът на езичницисе” какъвто в древността съществуваше към Соломоновия храв в Йерусалим (Виж в. Абагар, брой 12, 2009). Такова пространство трябва да разшири църковната дейност към хората около нас, ненавлезли в църковното ни общение, но не изключени от майчинската грижа на църквата, която трябва да навлиза постоянно в непрестанен диалог с тях, така че - както уточнява напоследък едни близък сътрудник на папата, вместо „дуел” с атеисти и религиозно безразлични, да пристъпим към постигането на полезен за двете страни „дует”, в очакване и пред тях да се разкрие „незнайният Бог” от проповедта на апостол Павел в ареопага на Атина (Виж Деяния на Апостолите 17, 23).
Другата, току що оповестена от председателя на Ватиканския отдел за културата, архиепископ Джанфрано Равази, е предстоящото откриване на първата структура от този проект не другаде, а в Париж. Съобщава го в статия във ватиканския официоз L’Osservatore Romano от 2 юни, как през март 2011 във френската столица ще бъдат осветени три седалища с функциите на „Двора на езичниците”, съответно към Сорбоната, седалището на ЮНЕСКО и Френската академия на науките.
Към ватиканската инициатива вече откликнали редица интелектуалци от отсрещната страна, и като първа сънародничката ни Юлия Кръстева, агностик по убеждение, но отдавна търсеща пространство за диалог с вярваците. А като имаме предвид, че също Генералната директорка на ЮНЕСКО е българката Ирина Бокова, да не би да се открои една друга „българска следа” в диалога между Вяра и Разум?.

ABAGAR 6, 2010

2010-06-28T05:56:00.000-07:00

TABLE OF CONTENTS: Modus Vivendi: Dialogue, Duel or Duet (Abagar); Metropolitan Bishop Ilarion Was of a Different Dough (George Eldarov); Parallels: Near East Christians (G.E.); A Journey. Chapter Twenty One: An Open Doors House (George Eldarov) ; Church News; Book Reviews. Our Diary for June 2010.

СЪДЪРЖАНИЕ: Modus Vivendi: Диалог, дуел ири дует (Абагар), стр. 1; Дядо Иларион беше от друго тесто (Архим. Проф. Георги Елдъров), стр. 1-2; Паралели: Християни в Близкия изток (Г.Е.), стл. 3; Пътепис. Глава Двадесет и втора: Дом Абагар – Аврамов дом (Георги Елдъров), стр. 4-6; Вести, стл. 7; Книги с посвещение, стр. 8. Дневник за месец юни ва мсички страници.

Папата към Българите, 22,5.2010

2010-06-12T00:47:00.000-07:00

SUMMARY: On May 22nd Pope Benedict XVI gave an important speech before a delegation from Bulgaria. stressing the heritage of Sts Cyril and Methodius still relevant for that nation. Here is the text of speech.

За четиридневното посещение на тежката българска делегация в Рим във връзка с 24 Май се писа и изговори всичко до най-суетни детайли, но като че ли не се намери медия да доведе до вниманието на нацията пълния текст на обръщението на Негово светейшество към представителите ни, приети на аудиеншя в събота 22 май. А в него ставаше въпрос за уникалната мисия на българската нация като носител на едно голямо наследство.

„Уважаеми братя от Православната и от Католическата църква, щастлив съм да позрравя лично всеки един от Вас поотделно, достопочитаеми членове на официалната делегация, дошли в Рим за тържественото честване на литургичното възпоменание на Св. св. Кирил и Методий.
Вашето присъствие тук, което свидетелства за християнските корени на Българския народ, ми дава благоприятен повод да потвърдя още веднъж моето уважение към тази възлюбена нация и ми позволява да затвърдим нашето приятелство, подсилено от общото ни почитане на светите двама Солунски братя.
Чрез своите неуморни евангелизаторски усилия, придружени с истинска апостолска ревност, Св. св. Кирил и Матодий, по Божие провидение, вкорениха християнството в душата на Българския народ до степен, че той остава закотвен в онези евангелски ценности, които непрестанно подсилват идентичността и обогатяват културата на нацията.

Наистина, евангелието не вреди на онова, което е автентично в отделните културни традиции, напротив, именно поради вярата в Христа, ни показва блясъка на истината, а тази позволява на човека да разпознава истинското добро и му помага да го осъществява както в собствения си живот, така и в обществото. Поради това, с право можем да твърдим, че Св.св. Кирил и Методий допринесоха забележително за оформянето на хуманността и на духовната физиономия (physiognomy) на Българския народ, въвеждайки го по този начин в общата християнска културна традиция.
Следователно, по пътя на пълното си интегриране сред останалите европейски нации, България е призована да поощрява и да свидетелства за тези свои християнски корени, посадени чрез учението на Св.св. Кирил и Методий, по-навременни и нужни днес отколкото винаги преди. Тя е призована, следователно, да остане вярна и да съхранява ценното си наследство, което обединява православни и католици, всички онези, които изповядват същата вяра на апостолите и са обединени чрез общото им кръщение. Като християни, ние сме длъжни да пазим и да подсилваме вътрешната връзка, която съществува между евангелието и съответните ни културни идентичности като Христови последователи, зачитайки взаимно различията на църковните ни традиции, призовани да свидетелстваме заедно за нашата вяра в Исуса Христа, в чието получаваме спасение.
От все сърце се надявам, че тази наша среща ще се превърне за всички вас тук, както и за
всички църковни и граждански реалности (realities), които представлявате, в повод за още по интензивни братски и солидарни (solidaristic) отношения.
С тези чувства, насърчавам Българския народ да постоянства в изграждането на едно общество, което да се основава на справедливостта и на мира, като Ви уверявам в моята молитва и духовното ми близост.
Повтарям на Вас, Господин Премиер, и на всеки едни от вас, поздравлението, заедно с благословията, с която желая да достигна до всички граждани на любимата Ви родина „

Бележка под линия: Виж също енциклика Slavorum Apostoli § 23, където става въпрос за континенталното излъчване на кирилометодиевското дело от България към Румъния, Киев, Москва до крайните предели на Изтока. Тя бе повече цитирана пред македонската делегация, приета малко след нашата. Да не е станало някакво объркване? Освен премиера, ще отиде на кино и историята ни.

ABAGAR 5, 2010

2010-06-07T00:16:00.000-07:00

TABLE OF CONTENTS: Modus Vivendi: Full text of the speech of Pope Benedict XVIП to a delegation from Bulgaria on May 22nd .(Abagar), p. 1; Anniversaries: 85 Years since the Arrival of archbishop Rpncalli, the Future Pope John XXIII, in Bulgaria: What Did He Give, What Did He Get (George Eldarov), pp. 1-2; Events with Our Participation: At the Yearly Festival of Strawberries near Berkovitsa, NW Bulgaria ( p. 3); A Jourmey. C hapter Tewenty One : More about House Abagar (George Eldarov), pp. 4-7; Church Newsq pp. 7, 8; A Book Review, p. 8; An Obituart: Mother Ekaterina Morozova (1911-2010), p. 8; Errata, p. 8. Our Diary for May 24th – 30th on more tham one page.

СЪДЪРЖАНИЕ: Modus Vivendi: Папата към Българите на 22 Май (Абагар), стр. 1; Годишнини: 85 Години
Ронкалли в България - какво получи, какво даде (Архим. Проф. Георги
Елдъров), стр. 1-2; Събития с абагарско участие: При ягодовите масиви край
Берковица (Репортаж), стр. 3; Пътепис. Глава двадесет и първа: още за Дом
Абагар (Георги Елдъров), стр. 4-7; Вести 7, 8; Книги с посвещение, In
Memoriam: Майка Екатерина (Евгения) Морозова (1911-2010), Errata-Corrige,
стр. 8. Дневник за 24-30 май, на различни страници.

ABAGAR 4, 2010 Preview/Предпечат

2010-05-22T07:40:00.000-07:00

TABLE OF CONTENTS: Modus Vivendi: Looking Faraway for a Teacher (Abagar); Fatima – prediction, mystery, message (George Eldarov); More AssisiPax Knights (Abagar); A Journey. Chaрter Twenty: Abagar Center in Rome (George Eldarov); Church News; Book Reviews; An Obituary: Tomas Cardinal Sрidlik (1919-2010); Errata Corrige; Our Diary for April-May 2010.

СЪДЪРЖЬНИЕ: Modus Vivendi: В търсене на Учителя (Абагар); Фатима –прокоба, тайна, послание (Георги Елдъров); Събития с абагарско участие: още AssisiPax рицари (Абагар); Пътепис. Глава Двадесета: Дом Абагар (Георги Елдъров); Вест Книги с посвещение; In Memoriam: Кардинал Топаш Шпидлик (1919-2010); Errata-Corrige; Дневник за април-май 2010.

Abagar 3, 2010 Preview

2010-04-12T11:34:00.000-07:00

СЪДЪРЖАНИЕ : Modus Vivendi: AssisiPax във Ватикана (Абагар), стр. 1; Скандално: За малките и воденичния камък (Архим. Проф. Георги Елдъров), стр. 1-3; Събития с абагарско участие: Възпоменание на Царица Йоанна, стр.
3; Пътепис: Глава деветнадесета: Радио Ватикан (Георги Елдъров), стр. 4-7; Вести, стр. 7; Представяне на книга за вярата и компромиса, стр. 8; Книги с посвещение, стр. 8. Дневник за февруари и март 20010, на всички страници.

TABLE OF CONTENTS: Modus Vivendi: AssisiPax in the Vatican (Abagar), p. 1; The Scandal: About the Millяtone and the Children (George Eldarov), pp. 1-2; Events: A Commemoration of Queen Giovanna of Bulgaria in Assisi, p. 3; A Journey: Chapter 19: At the Vatican Radio (George Eldarov), pp. 4-7; Church News, p. 7; On Faith and Compromise (Abagar), p. 8; A Book- Review, p. 8. Our Diary for February- March 2010, Running through All Pages.

ABAGAR 1, 20210

2010-02-01T03:39:00.000-08:00

TABLE OF CONTENTS: Modus Vivendi: There Will Be a Bishop in Silistra –either a sick man or a shriner (Abagar), p. 1; The Church Is for Many (George Eldarov), pp. 1-3; Church News, p. 4; A Journey. Chapter Seventeenth: The Bulgarian Connection (George Eldarov), pp. 6-7; Paul VI to Bulgarian Pilgrims on May 25th ,1968, p. 8. A Book Review, Errata Corrige, p. 1. Our Diary for January 2010 Running through All Pages.

СЪДЪРЖАНИЕ: Modus Vivendi: Силистленски мштрополит ще има...(Абагар), стр. 1; Църквата е за мнозина (Архим. Проф. Георги Елдъров), стр. 1-3; Вести, стр. 4; Пътепис. Глава осемнадесета: Българската следа (1) (Георги Елдъров), стр. 5-7; Слово на папа Павел VІ пред българите на 25 май 1968, , Книги с посвещение, Errata Corrige, стр. 8. Дневник за месец януари 2010 на всички страници.

Abagar 12,2009 -Digest

2010-01-10T23:25:00.000-08:00

ABAGAR
A Bulgarian Catholic Magazine
Year XVIII, Number 12 (216) December 2009

A Digest of Articles and Main Rubrics

Modus Vivendi: A Court for Gentiles (Abagar), p. 1:
Commenting on Pope’s speech of December 21st to the Vatican personnel, the Editors point out to the need that the Church open in her premises more space for dialogue with atheists and agnostics.

Copenhagen Is Not Enaugh (George Eldarov), pp. 1-3: A digest and main accents of the last message of Benedict XVI for the World Day of Peace on January 2010, stressing its differences with the debates in Copenhagen about ecology and the threats to mankind – more moral values and more humanity.

A Journey. Chapter Sixteenth: More on American Theme (Same), pp. 4-7: Going over the early years of his office as Vatican Visitor for Bulgarians Abroad, the author completes his review of people and places visited in the States in 1968-1971, elaborating also on contacts with some of them in later years. Of special interest are the visits to fellow-countrymen in the Los Angeles area and to Bulgarian clerics both Catholic and Orthodox operating in the United States.

Among Our Rubrics:
Church News relates about: the fall of the Holy Father in St Peter’s on Christmas eve; the unfrocking of former archbishop Milingo; Popes Pius XII and John Paul II towards batification; Bielorussian bishops at audience ad limina; and more.

Book-Review, p. 8: Nikolay Ange,ov, Hunters of Souls (in Bulgarian), about sects active in Bulgaria

Our Diary for December 2009, among many relevant events reveals details about our participation at the premiere of a book of poems by Ivan Barzakov on the 4th; a commemoration of recently departed metropolitan bishop Ilarion of Dorostol on the 6th; meeting the rector of Pleven RC Cathedral, the Rev. Fr. Stanislas Zheminski on the 7th ; on the 14th and 15th meeting a delegation from Italy about a project to honor Pope John XXIII on the occasion of the 85th annicersaly of his arrival in Bulgaria; another premiere on the 15th presenting a book by Nikola Altankov about the Bulgarian Exile Government in Vienna 1944-1945; and naturally all the extras brought by a mild Christmas season with true friends in small groups from one end to the other of Sofia…

ABAGAR 12, 2009 Preview

2010-01-05T00:49:00.000-08:00

TABLE OF CONTENTS: Modus Vivendi: A Court for Gentiles (Abagar), p. 1; Copenhagen Is Not Enaugh (George Eldarov), pp. 1-3; A Journey. Chapter Sixteenth: More on American Theme (Same), pp. 4-7; Church News, pp. 7, 8; Book-Review, p. 8. Our Diary for December 2009 Running through All Pages.

СЪДЪРЖАНИЕ : Modus Vivendi: Предверието на храма (Абагар), стр. 1; Папско
послание за мир 2010: Копенхаген не стига (Архим. Проф. Георги Елдъров),
стр. 1-3; Пътепис. Глава шестнадесета: Още на американска тема (Георги
Елдъров), стр. 4-7; Вести, стр. 7, 8; Книги с посвещение, стр. 8. Дневник
за декември 2009, на всички страници.

АБАГАР/ABAGAR 10, 2009

2009-11-15T11:26:00.000-08:00

TABLE OF CONTENTS: Modus Vivendi: An Eulogy of Metro[olitan Bishop Hilarion of Silistra (Abagar); Anglicanorum Coetibus: A New Home for Anglicans (Archim. Prof. George Eldarov); A Journey . Chapter Fourteen: Inwards and Outwards (Same); National Identity and Group Differences of Bulgarian Banat Catholics (Svilen Protic`); Church News, Kudos, Errata. Our Diary for October 2009 Running through All Pages.

СЪДЪРЖАНИЕ: Modus Vivendi: Възхвала на Дядо Ирарион (Абагар); Anglicanorum coetibus: И за Англиканите, нов дом (Архим. Проф. Георги Елдъров); Пътепис. Глава четиринадесета: Между центъра и периферията (Същият); Една разлика в единството на етноса: Банатски родословия (Свилен Протич; Вести, Нескромно, Errata-Corrige. Дневник за Октомври 2009 на всички страници.

Дядо Иларион в Букурещ

2009-08-08T02:11:00.000-07:00

SUMMARY: AssisiPax laureate metropolitan bishop Ilarion of Silistra (Bulgaria), on August 6-7 was a guest of rhe Romanian Orthodox Church.

Носителят на международната награда „Златната палма” на AssisiPax, Доростолски митрополит Иларион, на 6-7 август е гостувал на Румънската православна църква и лично на патриарх Данаил. Поводът е бил неговата книга за Благочестието в Румънската църква, която предстои да бъде издадена на румънски език.

АБАГАР\ABAGAR 7, 2009

2009-08-07T03:45:00.000-07:00

TABLE OF CONTENTS: Modus Vivendi: A Curtain of Incense (Abagar); Caritas In Veritate, the New Social Encyclical of Benedict XVI (George Eldarov); A Journey: At Crossroads (Idem); C hurch News; A Book Review. Our Diary for July 2009.

СЪДЪРЖАНИЕ: Modus Vivendi: Тамянена завеса (Абагар); Новата папска енциклика „Caritas in Veritate” (Архим. Проф. Георги Елдъров); Пътепис. Глава единадесета: На Кръстопът (Idem); Вести; Книги с посвещени. Дневник за юли 2009 на всички страници.

AssisiPax в България (обновено)

2009-07-12T08:50:00.000-07:00

SUMMARY: The investiture df half-a-dozen AssisiPax knights on June 28th, has stirred the interest and some misunderstandings among Bulgarians, thus the need to edit for a third time our text on the topic.

На 26-28 юни в България се разиграха събития от голям интерес за интеграцията ни в световната християнска цивилизация, поне като признак за интереса на християнска Европа към нас, и на нашата воля да откликнем положително на най-добрите послания идващи от там, така както те са изразени от идеологията на AssisiPax, за която сме загатвали не един път през последните месеци.
На 26 юни пристигна в София една делегация на световната федерация на рицарите на мира със седалище в свещения град Асизи (Виж тук в Дневник за 14, 17 и 20 юни), съставена от Великия й канцлер, Проф. Джорджо Ченя, о.з. генералите Романо Амброзини (противоракетна отбрана) и Винченцо Ферраро (полиция) и рицаря от тевтонския орден Роберто Ди Дио. Към тях се включиха следващият ден посланиците Мирко Маскио и Филиппо Дзанотто.
Рано сутринта на 28-ми колона от четири коли потегли за Силистра, където трябваше да се сложи началото на новото миротворческо движение в България. След като дадоха обет да се сражават за мир в света само със светлината на убежденията си и без употребата на меч, бяха посветени със съответните им доспехи в благородното рицарство първите шестима кръстоносци от нов тип: Иван, Георги, Владимир, Димо, Раффаеле, Йордан. Понеже ни поискаха благословия, въпреки че не присъствахме в никакво литургично качество, дигнахме кръст и изрекохме свещените думи: Benedictio Dеi omnipotentis Patris et Filii (Внимание: не казахме Filioque) et Spiritus Sancti descendat super vos et maneat simper…Формулата е известна като benedictio ad omnia. Следва кортеж с коли до катедралния храм на древния Доростол, църквата Св.св. Петър и Павел, където течеше вечерня в навечерието на патронния му празник (29 юни). Предишният ден там бяха пристигнали мощите на Преподобната Майка Димитрия, родом от Силистра, канонизирана от Руската правослана църква в Украйна миналата година. В пауза на службата гостите от София и Асизи се представиха пред Негово Висикопреосвещенство достолепния Доростолски митрополит Иларион за да му връчат най-високото отличие на AssisiPaх, „Златната палма на мира”, позлатена клонка от маслиновото дърво посъдено от Папа Йоан Павел ІІ при паметното му песещение в Асизи през 1986 г., по време на Първата среща на религиите за мир свикана от него. Дядо Иларион е бил сред участниците на епохалното събитие. По този повод домакинстващият Орден на Архонтите от своя страна поднесе на Негово високопреосвещенство копие на известната Асизска светиня, Разпятието от Сан Дамяно (ХІ век), проговорило на Асизкия светец Франциск с думите : „Иди изправи моята църква, която, както виждаш, цялата се руши!”.
AssisiPax е създаден през 1988 г. от францисканеца отец проф. Джан Мария Полидоро, днес 76 годишен, като федерация на рицари, принадлежащи или произхождащи от различни рицарски ордени, готови да се откажат от меча и да тръгнат по стъпките на Асизкия светец за да се сражават само със светлина – разговор, приятелство, благотворителна дейност и добри чувства. AssisiPax не посвещава в рицарство, още по-малко „ръкополага” рицари: рицарите й са или посветени предварително или контекстуално с заричането им да се откажат от меча, от други ордени. В случая с българските рицари, приемният орден беше този на Рицарите хоспиталиери на Св. Йоан от Йерусалим, сроден, но различен от Малтийския, който се определя като военен и суверенен. Има си посолство и последователи в България, но не му е работа да се занимава с AssisiPax. Нека си оправи първо флага над старата книжарница „Ронкали”, днес туристическа агенция при Паметника на Левски. Говори много лошо за имиджа им. Madam, your slip is showing!
За рицари на AssisiPax се приемат както християни, така и привърженици на други религии. Допускат се и жени. Известни са случаи с мюсюлмани и евреи.
През следващите дни ще получи доспехите си рицаря Яков, вече приет от Световната федерация AssisiPax, обаче не успял да присъства на церемонията в Силистра. Другите кандидати вероятно ще бъдат приети в параклиса към щабкватирата на AssisiPax през септември.

AssisiPax в Темишоара (2)

2009-07-06T06:48:00.000-07:00

Summary:More details about the AssisiPax meeting in Temisoara (Romania)

Посвещаването на новия отряд румънски рицари на мира ще се състои в събота 11 юли в Католическия храм на централния площад Балческу от 17.00 часа.. Всички рицари са облечени с доспехите на съответните си ордени и степени..

АБАГАР/ABAGAR 6, 2009

2009-07-05T23:24:00.000-07:00

SUMMARY: Modus Vivendi (Abagar), p. 1; More on Vatican Ostpolitik (G.Eldarov), pp. 1-2; Events: Knights` Investiture in Silistra, p. 3; A Journey: the Vatican II Years (G. Eldarov), pp. 4-6; Church News, p. 7; Book Reviews, Obituary, Errata-Corrige, p. 8. Our Diary for June 2009, Running through All Pages, with Res Gestae in Rоme, Assisi, Bologna, Silistra – and Much More…

СЪДЪРЖАНИЕ: Modus Vivendi (Абагар), стр. 1; Историческа справка: Ватиканскага Ostpolitika ( Архим. Проф. Георги Елдъров), стр. 1-2; Пътепис. Глава десета: Годините на Втория ватикански събор (Георги Елдъров), стр. 4-6; Вести, стр. 7; Книги, In Memoriam, Errata-Corrige, стр. 8. Дневник за юни 2009, със събития от Рим, Асизи, Болоня, София, Силистра, и още..., на всички страници.

AssisiPax в Темишоара

2009-07-05T09:18:00.000-07:00

SUMMARY: A gathering of AssisiPax knights is called on July 11th in the City of Temisoara (Romania)

На 11 юли в Темишоара (Ромъния) е свикан събор за посвещаване на нови рицари AssisiPax от северната ни съседка, където те са вече над 1000 души, разпределени в съответните командоси и боилства на ромънския приорат. Посланик на Ордена в Ромъния е командер Роберто Ди Дио, участвал в церемонията по посвещаването на български кръстоносци на мира в Силистра на 28 юни. Надяваме се гостите от България да се запознаят на място с някои от рицарите банатчани, потомци на Чипровките възстаници от края на ХVІІ век, създали си собствена българска територия в района на Темишоара и запазили до днес българското си самосъзнание.

IN MEMORIAM: ПАСКУАЛЕ БОРГОМЕО, S.J. (1933-2009)

2009-07-04T04:49:00.000-07:00

SUMMARY: An Obituary of Pasquale Borgomeo, S.J. (1933-2009), a talented General Director of the Vatican Radio for 35 years, who deserved well also for the Bulgarian Desk of the media.

Напорист и амбициозен, дъллтодишният генерален директор на Радио Ватикан, отец Паскуале Боргомео, от обществото на отците йезуити, почина след дълго боледуване в Рим на 76 г. възраст. Внедрен в системата на ватиканската радиостанция от 1970 г., в продължение на 35 години той остана в съществен допир с работата на българската секция на централната църковна медия, като я стимулираше да се развие до висотата на настоящия й комуникационен авторитет. Нерядко навлизаше за да тушира напрежения и противоречия в нашите редици, като си взимаше отговорността за решенията, оставайки винаги с добри чувства към бившите и настоящи членове на състава й. За последно се видяхме покрай подготовката на посещението на папа Йоан Павел ІІ в България през май 2002. Като че ли не успя да се включи в делегацията, която придружи папата по нашите земи. Сигурно от по-горната гледна точка сега ще си направи по-точна представа за нашите неволи.

SCANDALUM PHARISAICUM

2009-07-03T23:39:00.000-07:00

SUMMARY: A pseudonymous reader has made a case of some changes in our previous posting, ignoring the scope of the present blog, which offers a preview of texts being edited in view of their final form, which will appear in Abagar. The purpose of the blog is clearly stated in the front page of our web-site.

Недоброжелателен читател, склонен да се прикрива зад женски псевдоними, се опитва да извлече скандал от промените внесени в редакцията на последния ни постинг. Нека прочете предназначението на блога на първата страница на на уеб-сайта ни: Какво кипи в Абагар. Щом кипи, значи, че не е получило крайното си оформление.

AssisiPax в България

2009-07-01T23:44:00.000-07:00

SUMMARY: AssisiPax, a world association of Assisi based knights striving for peace, has established a branch in Bulgaria on June 28th through a moving ceremony in an Orthodox church in the city of Silistra on the banks of the Danube.

На 26-28 юни в България се разиграха събития от голям интерес за интеграцията ни в световната християнска цивилизация, поне като признак за интереса на християнска Европа към нас, и на нашата воля да откликнем положително на най-добрите послания идващи от там, така както те са изразени от идеологията на AssisiPax, за която сме загатвали не един път през последните месеци.
На 26 юни пристигна в София една делегация на световната федерация на рицарите на мира със седалище в свещения град Асизи, съставена от Великия й канцлер, Проф. Джорджо Ченя, о.з. генералите Романо Амброзини и Винченцо Ферраро и рицаря от тевтонския орден Роберто Ди Дио. Към тях се включиха следващият ден посланиците Мирко Маскио и Филиппо Цзанотто.
Рано сутринта на 28-ми колона от четири коли потегли към Силистра, където трябваше да се сложи началото на новото миротворческо движение в България, след като кандидатите дадоха обет да се сражават за мир в света само със светлината на убежденията си и без употребата на меч, бяха удостоени със съответните им доспехи в благородното рицарство : Иван, Георги, Владимир, Димо, Раффаеле, Йордан.
По-късно в пауза на ангажиментите му гостите от София и Асизи се представиха пред Негово Висикопеосвещенство достолепния Доростолски митрополит Иларион за да му връчат най-високото отличие на AssisiPaх, Златната палма на мира, позлатена клонка от маслиновото дърво посъдено в Асизи от папа Йоан Павел ІІпри посещението му в свещения град преди близо четвърт век, с мотивировката, че през 1986 г. дядо Иларион бил сред щастливите участници на епохалната първа Световна среща на религиите, свикани от папата, когато всички се зарекоха да се молят и да действат за мирното разрешаване на всички свои конфликти, със светлина, а не с меч, от което се породи и понятието „Духът на Асизи”, който вдъхновява Ордена на рицарите от AssisiPax. По този повод същите поднесе на Негово високопреосвещенство копие на известната Асизска светия, Разпятието от Сан Дамяно (ХІ век), проговорило на Асизкия светец Франциск с думите : „Иди изправи моята църква, която, както виждаш, цялата се руши!”.

ABAGAR \ АБАГАР 5, 2009

2009-06-02T00:57:00.000-07:00

TABLE OF CONTENTS: Modus Vivendi – A Man of Comscience (Abagar); Pope Benedict XVI in Holy Land (George Eldarov); Events: XLV Colloqium Abagar on Vatican Arch ives; A Journey. Chapter 9: Teacheing Full-Time (George Eldarov): The “Conscience” by Dr Gabriel Alexiev (Hristo Berov); Church News; Obituaries of Antoine Wenger, A.A., Nikola Kaftandzhiev, Rev. Nikola Gramov; Book-Reviews of a Novel by Petar Konstantinov and a Memoir by Maria Dimitrova-Georgieva

СЪДЪРЖАНИЕ
Modus Vivendi: Един човек със съвест (Абагар), стр. 1; Папа Бенедикт XVI
на Божи гроб (Архим. Проф. Георги Елдъров); Събития с абагарско
участие: XLV Международен колоквиум Абагар на тема “България в
разсекретения през 2006 дял на Ватиканския таен архив”; Вести,; Пътепис: Глава девета: Пълноводие, с потоци, отоци и бързеи
(Георги Елдъров); За “Съвестта” от Габриел Алексиев (Христо
Беров); In Memoriam: Николай Кафтанджиев, Antoine Wenger, Отец
Никола Гръмов; Книги с посвещение от Петър Константинов и Мария
Димитрова-Георгиева; Errata-Corrige; Дневник за месец май
2009, на всички страници.

ABAGAR 4 (208) April 2009

2009-05-04T03:15:00.000-07:00

TABLE OF CONTENTS: Modus Vivendi: Easter, East and West, p.1; “An Epochal Transition” by Giuseppe Alberigo (George Eldarov), pp. 1-2; Events: A Commemoration of Anton Bezensek, A Сolloquium on “Global Tour for Universal Peace”. Prtemiere of “Heraclea Lyncensis” by Agnitsa Gorgievska, pp. 2-3; A Journey. Chapter 8: Ex Oriente Lux (George Eldarov); pp. 4-6; Books by Nikolay Kaftandziev and Mariana Eklesia, Varia, p. 8; Ourt Diary for April 2009. running through evry page.

СЪДЪРЖАНИЕ : Modus Vivendi: Честита Пасха (и на 12-ти, и на 19), стр. 1;
Епохалният преход - Втори ватикански събор (Архим. Проф. Георги Елдъров),
стр. 1-2; Събития с абагарско участие: Честване на Антон Безеншек,
Колоквиум “Европейска обиколка за глобален мир”, Премиера в Македонския
културен център, стр. 2-3; Пътепис: Глава 8: Ex Oriente Lux (Георги
Елдъров), стр. 4-6; Вести, стр. 7-8; Книги с посвещение: Николай
Кафтанджиев, Мариана Еклесия, стр. 8; Разни, стр. 8; Дневник за месец
април 2009 на всички страници.

MODUS VIVENDI: Easter 2009\Пасха 2009

2009-05-03T00:06:00.000-07:00

SUMMARY: A commentary about the two celebrations of Easter in the East and in the West – the reasons, the facts and the perspectives of unifying them in the future

ЧЕСТИТА ПАСХА
(и на 12-ти, и на 19-ти !)
В края на неделната служба в Свети Петър, на 19-ти април Негово светейшество поздрави специално източните църкви, които този ден честваха Възкресение Христово, една седмица след западно-обрядните католици и протестантите.
Разликата в честването о т една до пет седмици се наложила в резултат на приемането на Григорианския календар на Запад в края на ХVІІ век. Така древната норма да се чества Пасхата на първото пълнолуние след пролетното равнденствие, т.е. след 21 март, разделя източните и западните християни, поради това, че 21 март за източните, които не са приели календарната рефорча, се пада днес 14 дни след датата отбелязана на Запад (и отговаряща реално на равноденствието). Следователно най-често ще трябва да чакат следващото пълнолуние. Става обаче и така, че въпреки разликите в датата на равноденствието, пълнолунието им понякога съвпада (нали луната е малко лунатична) и тогава всички честваме Христовото възкресение в един и същи ден. Такъв ще бъде случаят през 2010.
Както е (недотам) известно, от десетилетия, поне от времето на Втория ватикански събор (Виж Приложение към съборната литургична конституция Sacrosanctum Concilium), от Рим се приемат всякакви предложение за едновременно честване на Великден. На Междуцърковен колоквиум Изток-Запад в Алеп (Сирия) през 1997 г. наистина се стигна до конкретни предложения за уеднаквяване на датите, но досега нищо не се е предприело. Май ще оставим на луната да си (с)върши работата...

АБАГАР/ABAGAR 3, 2009

2009-04-10T12:37:00.000-07:00

TABLE OF CONTENTS: How to Deal witj Schism (Abagar), p. 1; Bemedict XVI in Afric a (George Eldarov), pp. 1-2; Church News, pp. 2, 6, 7; Events with the Participation of Abagar, p. 3; A Journey. Chapter 7: The Short- Cuts (George Eldarov), pp. 4-6; A Jubilee: Chrysostomus Grill, 40 Years a Priest, p. 7; Obituaries, Roncalliana, Book-Revies, p. 8. Our Diary for March 2009, running through all pages.

СЪДЪРЖАНИЕ : Да посрещнеш разкол (Абагар), стр. 1; Един папа в Африка
(Архим. Проф. Георги Елдъров), стр. 1-2; Вести, стр. 2, 6 , 7; Събития с
абагарско участие, стр. 3; Пътепис. Глава седма: Ракурси (Георги Елдъров),
стр. 4-6; Юбилей, стр. 7; In Memoriam, Roncalliana, Книги с посвещение,
стр. 8. Дневник за март 2009 на всички страници.

КНИГИ С ПОСВЕЩЕНИЕ

2009-04-07T13:24:00.000-07:00

SUMMARY: A Book-Review of GIOVANNI CODEVILLA, Lo Zar e il Patriarca. Il rapporto tra trono e altare in Russia dall origini ai giorni nostril (La Casa di Matriona, Milano 2008), 517 pages.

GIOVANNI CODEVILLA, Lo Zar e il Patriarca. Il rapporto tra trono e altare in Russia dall origini ai giorni nostril (La Casa di Matriona, Milano 2008), 517 страници.
Дългогодишен професор в университета в Триест и внимателен наблюдател на положението и процесите в Източна Европа през по-голямата част от студената война, в четири части (От началото до края на ХVІІ век, Епохата на синодалната структура до началото на ХХ цек, При комунизма, След края на тоталитаризма), с размерите на обстойни монографии, авторът се старае да докаже и документира предполагаемата приемственост на схемата цар-патриарх или, съответно, трон-олтар, както през периода, когато тя се заражда в средните векове и ренесанса, така и когато привидно навлиза в криза при Петър Велики и комунизма. Рлоф. Кодевилла вижда наличието й и при сегашната еволюция на руското общество от ерата на Владимир Путин. По негово мнение теорията на тяхното идеално съжителство, известно като „симфония” на двете власти намира по-убедително приложение в историята на Русия, отколкото в тази на Византия. Поради по-специализираното му боравене с данните от времето на тоталитаризма и прехода, същият се налага като авторитетен тълкувател на промените и положенията н съвременната руска действителност, чието мнение няма как да не тежи при разчита на немалко днешни процеси в руската църква – а също и в отраженията им върху нашата действителност.
Подробното подразделение на темите в отделните части и тяхната последователност, както и богатият справочник от 20 страници на ползваните имена ще позволят на читателя бързи справки по въпросите, личностите и ситуациите, които специално го вълнуват. Българският читател ще разпознае, може би в различна светлина, в различна светлина, немалко фамилиарни понятия.

КНИГИ С ПОСВЕЩЕНИЕ

2009-04-05T12:32:00.000-07:00

SUMMARY: A book-review of PAOLO MOSCA, Il ciabattino del papa e altre storie (Societa` San Paolo, Alba 2009) 318+5 pp.

PAOLO MOSCA, Il ciabattino del papa e altre storie (Societa` San Paolo, Alba 2009) 318+5 страници.
Коресподентът на в. Il Messaggero, Паоло Моска, специалист по въпросите на Ватикана, в течение на няколко години избрал като обект на своите наблюдения, малките хора, които гравитират в сянката на il Cupolone, купола на Свети Петър. Подзаглавието на книгата определя съдържанието й като „Малките чудеса около площад Свети Петър”. От допира си със стотината персонажи разбрал, че те не са никак незначителни за голямата история на папството, а са част от величината, представена от Ватикана, седалището на мощната духовна империя, наречена Свети Престол на католическата църква. Смее да ги нарича „ангелите”, които пазят и обслужват това пространство. Това са продавачите на сувенири, таксиметровите шофьори, файтонджиите и десетките занаятчии и собственици на малки магазини и заведения. Обслужват местни жители и туристи –но също ватикански служители, често кардинали, даже папи. А най-вече, през последния четвърт век, настоящия папа, когато бил още кардинал и живеел сред тях на площад Рустикуччи, на гърба на пешеходната улица Дел Борго, където играят повече от тези актьори...
Подробности за срещи и конакти с него преди да стане папа през април 2005 г. се разнесоха непосредствено след избирането му на папския трон –от любопитни, по-любопитни. Оказа се, че сдържания на вид висш сановник, се намирал в собствената си стихия сред обикновените хора. С гордост ще споменем, че сред тях са и някои от лицата и адресите, при каито ние самите сме се спирали в течение на още по-дългия ни от папския стаж във Вечния град. Такъв е на първо пясто, „папукцията” дал повод за заглавието на книгата. Il ciabattino означава най-бедния обущар, кондурджията, който закърпя разнебитените обувки и шие чехли. Не веднаж перуанецът Антонио ни е бил от помощ за скромните нужди на един обикновен ватикански служител, винаги внимателен, точен и изряден в изпълненията, с най-достъпни цени за услугите си.. С годините се издигнал професионално до степен, че нему било поверено за изработи папските обувки от най-фин гьон, които италианците наричат bulgaro – нарицателно, а не прилагателно.
Повече от 30 години сме посещавали шивача на папата, Раниеро Манчинелли, който днес шие белите му раса, а преди му е продавал черните кепета, с които тогавашния кардинал беше известен. В неговия магазин сме водили повечето български духовници, католици и някои правослани до митрополитски ранг, при посещенията им в Рим, за да се набавят с горно и долно бельо (Сигурно си спомнят). Особено признание заделя авторът на нашия студент дон Серджо Мерканцин, затова, че го е насочил правилно към хората от района с реални заслуги към папата. Главата посветена на неговата книжарница-магазин с най-богати колекции икони и книги касаещи нашия регион е сред най-богатите от 80-те профила, намерили място в изданието. Специална глава е посветена също на художничката на папата, рускинята Наталия Царкова, източно-православа по вероизповедания, предпочела папски Рим за площадка на художествената си изява, като мисия в духовния си живот.

IN MEMORIAM ERNESTO CAROLI (1917-2009)

2009-04-03T11:56:00.000-07:00

SUMMARY: A profile of Franciscan Father Ernesto Caroli, deceased on March 24th, widely known in Italy and abroad for his Children Chorus “Lo Zecchino d`Oro”, who acted as a special postulator for the canonization of Pope John XXIII for the years he had spent in Bulgaria as an Apostolic Visitator and Delegate (1925-1934)

Монахът францисканец от Болоня, мощен двигател на многобройни инициативи от културен (световно известен детски хор „Zecchino d`Oro”), научни (Францискански източници, Справочници за францисканска духовност, за живота и доктрината на църковните учителисв. Бонавентура Балнеорейски, св. Антоний Падуански), организаторски (Национално и световно сдружение на главните настоятели на монашеските ордини) характер, беше пряко свързан с България, като специален постулатор (адвокат) по каузата за канонизирането на папа Йоан ХХІІІ, бившия архиепископ Анджело Джузеппе Ронкалли, прекарал десет години от живота си в България (1925-1934). С тази цел пътувал в България, за да разследва на място следите оставени у нас от Божия раб, събирайки необходимата документация, както писмена, така и устна, разпитвайки, с пълното знание на тогавашните власти, редица важни свидетели на подвига му по време на българския му мандат Сред разпитаните били дядо Методий Стратиев, архимандрит Гаврил Беловеждов, проф. Иван Петканов и, по всяка вероятност, отец Купен Михайлов, който действал също като преводач и личен секретар на ватиканския пратеник. Последният си направи капитал от този опит и години наред го рециклира като собствен принос за този етап от историята на бъдещия папа, както е видно от биографията му на епископ Кирил Куртев ;ръкопис), широко ползвана и от други автори. Отец Кароли, както изрично ни уверяваше при няколкото кратки контакти с нашата служба, запазил отлични впечатления от страната ни. Нека да ги пази и днес в отвъдното, заедно със своя необичаен клиент, Блажени папа Йоан ХХІІІ, също изряден българофил.

IN MEMORIAM: ПЕНКА СТАЙНОВА-ШИШМАНОВА (1911-2009)

2009-04-02T00:44:00.000-07:00

SUMMARY: An obituary for Penka Shishmanova, 98, who dief in Paris on February 4th. The wife of a noted Bulgarian diplomat, although an Orthodox, during the years she gave support to many of our initiatives in favor of Bulgarian immigrants in France.
Сестра на големия композитор Петко Стайнов и съпруга на дългогодишния царски дипломат Христо Шишманов, Пенка беше една от лъчезарните личности, красили българската емиграция на Запад през дъллгата тоталитарна зима. Домът й на Rue du General се превръщаше често в база на нашите посещения в Париж. А със съпруга си представляваха винаги едно вярно присъствие на обредите и срещите, които в продължение на четвърт век (1966-1992) редовно организирахме в Града-Светлина на големите празници. Семейството й имаше определена връзка с католическата църква поради брака на сина им, воювал дълги години в редиците на Малтийския орден, а и тя самата носеше добри спомени от общуването си като дете с доайена на българските католически епископи, Епифаний Шанов, заточен в родния й град Казанлък след Балканските войни. При секретаря му отец Раев получавала уроци по френски език.... На няколко пъти със съпруга си са посещавали град Асизи, гости на общия ни приятел отец Венко (бай Венко) Плачков, нойто и пръв ни даде контакта с тях във френската столица. В архива ни се съхраняват няколко оригинални картини на г-н Шишманов, който на 75-годишна възраст се откри худажник и се яви на изложби в престижни паржки галерии. Голям празник я очаква след две години, когато ще чества 100-годишния си юбилей, там горе, с ангели и светии – и с най-добрите си приятели, които толкова я обичаха, прередили през годините я в Небесното царство.

Орден за Дядо Иларион

2009-03-04T12:08:00.000-08:00

SUMMARY:On March 3, Dorostol metropolitan bishop Hilarion, 97, has been named by the Bulgarian government for the highest Bulgarian order "Saints Cyril and Methodius" for his merits for Bulgarian religious culture, having published over 40 books and several hundreds articles, mostly after the fall of Communism in 1989.

Правителството предлага на президента на Република България да награди с орден "Св.св.Кирил и Методий" четирима дейци в областта на образованието, науката и изкуството. Това са митрополит Иларион Доростолски, акад. Матей Матеев, Хайгашод Агасян и Динко Христов.Това съобщи правителствената митрополит Иларион Доростолски ще бъде удостоен с най-високата степен на ордена - огърлие, за особено значимите му заслуги за развитието и издигането на ролята на богословското образование и наука. Той е роден на 12 януари 1913 г. в гр. Елена. Светското му име е Димитър Цонев. По майчина линия е потомък на Иларион Макариополски и Стоян Михайловски. Завършил е Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 1981 г. до 1990 г. заема длъжностите председател на църковното настоятелство на храм "Св. Александър Невски", директор на Църковно-историческия и археологически музей на Българската православна църква, игумен на Троянския манастир, викарий на Патриарх Максим и завеждащ Богослужебния и Духовен надзор при Светия синод. От началото на 1994 г. епископ Иларион е патриаршески викарий до избирането му за Доростолски митрополит. Автор е на над 40 книги и повече от 300 статии, спомени, пътеписи, беседи. През 2004 г. е избран за член на писателския съюз.
(Двери БГ)

АРГУМЕНТИТЕ НА РАЗКОЛНИЦИТЕ

2009-02-23T09:46:00.000-08:00

SUMMARY: A forthcoming book by Bishop Bernard Fellay “Tradition. The True Immage”, sums-up the reasons leading to the decision of a group of traditionalists to defy the order of Pope John Paul II and set a separate community. Apparently they strived to shock the whole Church to come back to her senses and remain faithful to all that she had received and done through the centuries, including the true meaning of papacy.

В края на януари в католическата църква бе направена важна стъпка в процеса за възстановяването на църковното единство с последователите на едно разколническо движение, известно като привърженици на „льофевриьтизма”, по името на френския мисионерски архиепескоп Марсел Льофевр, стигнал в контестацията си на Втория ватикански събор до създаването на нова църковна структура със собствени епископи, хиротонисани от него без да се съобразява със същестуващите канони (Виж рубрика Modus Vivendi в предишния брой). По силата на споменатото ватиканско решение, те не се считат повече извът лоното на църквата, обаче възстановяването им в съществуващите структури и на съответните постове в църковната йерархия тепърва предстои да бъдат разрешени. С други думи, все още сме далеч от пълното им интегриране в църквата, такава каквато тя се оформи и се представя след абновлението настъпило в следствие на Втория ватикански събор от 1962-1965 г.
Тъй като възстановените връзки между двете страни представляват нова платформа на равен старт на диалога между двете страни, редно е да дадем думата именно на завърналите се „в дома на отца” братя, за да разберем правилно мотивите на тяхното отдалечаване през годините на трудното прилагане на съборните решения.
За целта избрахаме репортажа, появил се в агенция ЗЕНИТ от 21 февруара за предстояща публикация на книга-интервю на епископ Бернар Фале (Bernard Falay), оглавяващи днес организацията-рамка на бившите разколници „Братство Свети Папа Пий Х”, със седалище Екон в Швейцярия. Тя е озаглаявена „Традицията - същинският й образ” (Издателска къща Cantagalli, 2009, страници 246). Като оставим на страна статистичните данни изнесени в началото на репортажа за състоянието на доскорошната разколническа общност ( четирма епископи, 500 свещеници, 250 семинаристи и 600 000 верни), които няма да коментираме, преминаваме към някои от болните теми засегнати в публикацията, в очакване да се върнем на книгата, щом се сдобием с нея при предстоящото ни пътуеване в Рим.

Да, ама не
Първо се посреща въпросът за безрезевното приемане на Втория ватикански събор, заедно с папата, като висш орган на доктринната и ръководна роля на епископите на каотлическата църква. В отговора на Феле се изтъква, че този събор по изрично желание на съборните отци и на Светия отец не претендира да издава догматични решения, а само доктринни насоки и предложения, както четем в Предварителната бележка (Nota Praevia), mубвшкувана в края на всички издания и преводи на съборните документи. Следователно става въпрос за теми все още и все пак подлежащи на тълкувания и дебат.
Яростната защита на традицията от страна на доскорошните разколници не трябвало да се разбира като противопоставяне на Светия престол, който по тяхно мнение, си вършел работата, а срещу по-нисши среди в църквата, настърпвени за прогрес на всяка цена.
По-католици от папата
Лоялността им към папата, в това число и към често критикуваните от тях Йоан ХХІІІ, Павел VІ, Йоан Павел ІІ и нине светителсвуващия Бенедикт ХVІ, е изрично заявена от бившите разколници и не е била никога поставяна под въпрос, които даже претендират да са най-твнърдите защитници на папската институция, застрашено –по тяхно мнение- именно от необуздани фенове на Втория ватикански събор, които постепенно извземат сектори от папсия авторитет в полза на други институции и сектори на църковното пространство (събор, епископски конференции, гилдията на богословите).

На обвинението, че в същност разколът се оформя де факто като акт на неподчинение спряма папата, чрез неканоничното хиротонисване на неодобрени от Светия престол кандидат-епископи (1988), се отговаря, че онова действие целяло да подчертае не освобождение от ролята на папат, а противозействие на нездравия тренд в следсъборна църква да изостави на заден план, ако не и да отхвърли една двехилядна традиция: „Църквата е традиция и папат, при упражнението на своята власт, е длъжен да спазва онова, което Спасителят е проповядвал и не му е позволено да учи нищо друго. Който в църквата, включително и Светият отец, твърди нещо противно на достигналото до нас учение греши и никой не може да бъде задължен да го следва в заблудата. По-скоро, когато заблудата е явна, сме длъжни да се опълчим среща нея. Ако на различни нива в църквата се разпространяват учения противни на онова, което тя винаги е проповядвала, или разпространяват идеи вече порицани от църквата, се намираме пред една наистина сериозна ситуация”.

Традиция и съвремие
Що се отнася до съотношението традиция-съвременност, Феле твърди, че традицията се пренася в съвремието при спазване на основните й устои и духа, който я одухотворява: всичко онова, което църсквата е направила в миналото, което ние не трябва да превеждаме в новото време буквално всеки отделен жест, а като съхраняваме и предаваме на следващиге поколения духа и принципите, които я оформят. Когато говори на своите съвременници, църквата трябва да се старае да повталя „онова, което винаги е казвала”, и когато напусне този коловоз, тя рискува да се окаже без слушатели. Тя губи значение, когато прави компромиси със светското или търси спокойни отношения с този свят, тъя като не може да се очаква примирие между светлина и мрак.
Феле апелира също да бъде направено ясно разграничение между църква и гражданко общество, между църква и държава, тъй като разликата им не оздначава нито независимост на едната от другата, нито равенство, тъй като духовното общество, каквато е църквата, стои по-високо от гражданското.
Размиване на свещенството
Същият твърди, че в следствие на разпорежданията на Втория ватикански събор свещеникът е загубил своята идентичност, станал повече проповедник, духовен лидер, отколкото свещенослужиител, падайки главоломнж пред очите на верните. Самото богослужение набляга повече на срещата около олтара, отколкото на онава,което се извършна на олтара, т.е. на жертвоприношението на Божия агнец, Спасителя, дал живота си за човечеството. Всичко това, по негово мнение, е причинено от въвеждането на понятието „Божи народ” в еклезиологията на събора за понятието „църква”, довело в крайна сметка до понижение на съмата роля на папата

Икуменизъм
Що се оттнася до междуцърковния диалог, Феле твърди, че ако това означава връщане на отстъпилите в лоното на църквата инославни, няма спор по въпроса, обаче Декрета за Икуменизма на Втория ватикански събор внася в църковния речникх едно понятие, именно това на „икуменизъм”, което носи в себе си белезите на протестантизма, където е родено. Когато католическаото учение по този въпрос е линеарно просто: съществува само една църква основана от Христа и тя е католичедската, единствената получила от Спасителя всичко онова, което е нужно за спасението на човека. Това е напълно в унисон с простата логика: ако истината е една, съществува ссамо една религия, която може да бъде истинна, а другите са лъжовни. В заключение, за бившите разколници основата на икуменизма е отричането на доктрината, че Мистичното тяло Христово е католическата църква, каквато е докрината предадена ни през вековете. Да поддържаш, с думи или жестове, че католическата църква е не единствената истинска църква, означава да действаш за унищожаването й...

АБАГАР /ABAGAR 2, 2009

2009-02-22T00:46:00.000-08:00

TABLE OF CONTENTS: In Rome, as Romans (Abagar), p. 1; Lenten Message of Benedict XVI (George Eldarov), pp. 1-2; Pope Benedict XIII (Angel Kossatev), p. 3; A Journey: Summer Reaping ( George Eldarov), pp. 4-5; On the Schism’s Side ( Book Review), p. 6; Church News, p. 7; Roncalliana, Errata, About Ourselves, Varia, p. 8. Our Diary for February Running on All Pages.

СЪДЪРЖАНИЕ: В Рим, като римляните (Димитър Ганчев), ст. 1; Великопостно послание на Бенедикт ХVІ ( Архим. Проф. Георги Елдъров), стр. 1-2; Папа Бенедикт ХІІІ (Ангел Косатев), стр. 3; Пътепис. Глава шеста: Жътва (Георги Елдъров), стр. 4-5; Аргумнтите на разколниците (рецензия), стр. 6; Вести, стр. 7; Roncalliana, Errata-Corrige, Нескромно, Ситни-Дребни, стр. 8. Дневникът за Февруари 2009 на всички страници.

MODUS VIVENDI : В Рим, като Римляните

2009-02-15T23:37:00.000-08:00

SUMMARY: An extraordinary event in Rome: A Bulgarian Orthodox priest celebrates a service at a Roman Catholic altar in Rome, at the presence of a sizable group of Bulgarian Orthodox faithful, while parts of the rituals were performed by the Bulgarian Ambassadors to the Holy See and to Italy.

„Много българи, италиански приятели и гости, между които и католици, присъстваха на литургията която отслужи йеромонах Климент Бобчев, архиерейски наместник към Италия, Сан Марино и Малта в православната диаспора за Западна и Средна Европа. Тя бе първата отслужена по православен обред в параклиса на Св.Св.Кирил и Методий и на олтара, където се намират мощите на светеца. Над него изображението на Лъв ХІІІ - папата изградил параклиса и чието сърце се намира църквата Св.Викентий и Анастазий, дарение от Йоан Павел ІІ на православната общност в Рим „Св.Св.Кирил и Методий” – който сякаш символично във времето прокарва нишката на християнското единение. Още повече, че днес католиците честват празника Свети Кирил и Методий. По време на литургията посланик Младенов прочете Символа на вярата, а посланик Божилов молитвата Отче наш, според традицията най-високите гости да прочетат двете молитви и като знак за доброто сътрудничество между Църква и Държава. След литургията бе извършено поклонение и бяха положени венци на гроба на Св.Кирил, намиращ се в долната част на базиликата. Ние не почитаме Св.Кирил като част от миналото, каза отец Климент в словото си, напротив, той живее и днес ни помага, за да научим най-важното, че Бог е любов:
От името на българската общност, той благодари на приора отец Майкъл и му поднесе икона, изобразяваща светите братя Кирил и Методий и Св.Бенедикт – съпокровители на Европа - а на фона е изобразена римската църква „Св.Викентий и Анастазий”. В благодарственото си слово о.Майкъл Дънливи подчерта дълбокото и акутално послание на днешния празник:

„Днешният ден е важен за тази базиликата и за Европа. Може би, днес Европа има нужда от повече вяра. От онази вяра, която са имали Св.Св.Кирил и Методий. Достатъчно е да се погледнат вестниците и телевизията, за да се види колко е променена Европа. Затова трябва винаги да се молим на този важен светец, за да ни даде вяра и смелост, а чрез тяхното небесно застъпничество Бог да ни води в нашия земен път”.
От своя страна посланик Атанас Младенов изтъкна заслугата на делото на славянските учители за съхраняване на българската идентичност и културния принос на България в европейската цивилизация. Той добави още, че това свято за българите място е израз на още един символ.

Димитър Ганчев,
(Радио Ватикан 14 фенруари 2009)

Abagar 1, 2009 Предпечат

2009-01-31T02:56:00.000-08:00

Abagar 1, 2009 - Table of Contents: A Schism Goes Into History (Abagar): Galileo Galilei as Patron of Faith and Reason (George Eldarov); Pope Paul IV Had Bulgarian Ancestors (Angel Kossatev); An Itinerary – Rome (George Eldarov); Church News, Obituaries, Book-Reviews, Roncalliana; Our Diary for January 2009.

СЪДЪРЖАНИЕ: Разкол преминава в историята (Абагар); Чий е Галилей (Проф. Архим. Георти Елдъров); Папа Павел ІV (Ангел Косатев); Пътепис: Рим (Георги Елдъров); Вести, In Memoriam, Книги с посвещение, Roncalliana; Дневник за месец януари 2009.

Разкол преминава в историята

2009-01-24T14:23:00.000-08:00

SUMMARY: A first commentary of the Vatican document of January 21st concerning the followers of former schismatic archbishop Marcel Lefebvre.

Противно на Великата схизма между източната и западната църква, която цяло хилядолетие трови отношенията между католическата и православните църкви, един разкол появил се сред католиците в браздата на напреженията причинени от редица решения на Втория ватикански събор (1962-1965) е пред прага на едно щастливо разрешение. По случая на 24 януари от Ватикана бе разпространен текста на един документ разработен от отдела по въпросите на епископите от 21 същия месец. Става въпрос за последователите на френския мисионерски архиепископ Марсел Льофефр (Marcel Lefevbre), заел крайно консервативни позиции при съборните дебати, а след това отказал да се съобразява с решенията на събора, затова че не съвпадали с предишни становища на църквата, считани от него за съществени за католическата идентичност (подобно на нашенските старостипци покрай въвеждането на григорианския календар в БПЦ през 1968 ). Тъй като подобни настроения през същото време се ширеха в редица неосведомени достатъчно църковни среди, включително в Рим, той се почувства насърчен да не се съобразява със съборните решения, най-вече в сектора на литургичната реформа. Въпреки редица контакти със Светия престол през годините и опити на диалог, през 1988 г. той взе решението да си създаде собствена йерархична структура, като хиротониса своеволно четирма епископи, което му навлече автоматично афорясфане предвидено от църковните канони. На много места в Европа и в някои Латиноамерикански страни около негови представители се окрупниха солидни групи верни. Още по време на папа Йоан Павел ІІ,след смъртта на Льофевро през 1991 г., във Ватикана бе създадено специално звено с цел вразумяването им и изглаждането на недоразуменията, начело с кардинал Хоиос, и наистина в няколко случая, като този с бразилските разколници, бяха постигнати добри резултати. Така те бяха допуснати да честват Юбилейната 2000 г. в базиликата и на площад Свети Петър, появиха се също на погребението на папа Йоан Павел ІІ през април 2005, а през август същата година, техен представител бе приет от новия папа Бенедикт ХVІ във Ватикана. Допуска се, че жестът на папата да позволи миналата година ползването не само на латинския език, но и на предсъборния литургичен служебник, на който особено държаха, беше продиктуван именно за да улесни сред тях преодоляването на разкола.
Събитието от 21-24 януари представлява последната стъпка в интегрирането им в католическата църква при спазването на посланието, което държаха да споделят със съверците си католици останали верни на съборните решения.

КНИГИ С ПОСВЕЩЕНИЕ

2009-01-19T06:29:00.000-08:00

SUMMARY: A review of Vatican documents showing the work of Bulgarian missionaries, mostly Franciscans, in neighboring countries.

„Българско участие в католически мисии из Унгария и Трансилвания през XVII-XVIII век” Документи от Архива на Светата конгрегация за разпространение на вярата – Веатикана 1637 - 1716 (Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, София 2008), 450 страници.
Документи за историята на България през ХVІ-ХVІІІ век се черпят от ватиканските хранилища вече повече от 150 години. Най-известни и широко ползвани (често reticito nominee auctoris), са Acta Bulgariae Ecclesiastica събрани от францисканеца Евзевий Ферменджин. Донякъде те се препокриват с другите локализирани от Божия раб Фортунат Бакалски за докторската му дисертация в Папския източен институт (1942), появили се в гузно университетско издание през 1994 г., както и с онези съдържани в магистърската дисертация (ръкопис) на днешния Софийско-Пловдивски епископ Георгий Йовчев за периода до средата на ХVІІІ век. Новото в сбирката на Тот (1956-2005, днес покойник), освен голямата част на пълно неизвестни до сега документи, се състои в това, че към всеки един е прибавено едно стегнато и високо професионално обобщение, а един задълбочен анализ от 25 страници от съставителя Тот в началото на изданието, което на свой ред позволява да бъдат извлечени най-важните заключения на сборника. За високия стандарт на изданието са виновни също н.с. д-р Пенка Пейковска и ст. н. с. д-р Марта Бур, автор на превода от унгарския оригинал на книгата. Рядкост за повечето български издания от този род, един богат справочник от имена на хора и места, приложен в края на книгата, позволява лесно консултиране на публикацията.

Главна заслуга на изданието е констатацията за европейското излъчване на българското мисионерство. Всички издирвания по въпроса установяваха досега изключително дълга на България към външни мисионерски сили, откликнали на наши духовни нужди. Цялата история на българското католичество е плод на този поглед, как въэншните проповедници дощли сред нас в края на ХVІ век и тук положили успешно основите на поместната ни католическа църква, родила едни от великаните на на националното ни възраждане. Тезата на Тот е, че съществува и един обратен процес: самата България се оказва източник на евангелизаторски сили насочени извън границите ни, в случая в близките западно-европейски региони. Повтаря се картината на българските просветители, които сред края на първото и след това на второто българско царство облъчват духовно северо-източните региони на християнския свят –отвъд Дунава по румънските земи, Киевска Рус и Московска Русия до крайните предели на Изтока ( Виж Папа Йоан Павел ІІ, Ен;иклика „Апостоли на славяните”, § 24).

Някои от по-специфичните теми на отразената в тези документи ситуация са застъпени в споменаата уводна монография на Тот. Сред тях ще изтъкнем: неприятното напрежение между действащите в региона францискани и мирското духовенсто, нещо, което парализира дейността на едните и на другите; ежедневното съжителство с исляма във и извът българските земи, в региони останали известно време косвено под османска власт, като Тансилвания, подвластна на съюзниците им, унгарските калвинисти (в същност те разрушават Чипровци); случаи с потурчени мисионери. Интересни сведения откриваме за двама изключетелни българи, които си заслужават отделни монографии, като богослова Христо Пейкич (за него съществува монография на хъпватски) и най-вече просветителя Иван Лилов, директор на най-известното български училище в продължение на близо половин век (с прекъсвания) в Чипровци, принуден да си търсди хляба в Маджарско.

IN MEMORIAM Gerhard Ruf (1927-2008)

2009-01-17T03:47:00.000-08:00

SUMMARY: An obituary of a second well known Friar Minor Conventual passing over in a fortnight (see previous posting), who acted as pilgrims` assistant in Assisi for over half-a-century, who always showed special attention towards our own fellow-countrymen from Bulgaria.

На 29 декември, едва чествал коледните празници в уникалната базилика Свети Франциск в Асизи, неочаквано ни напусна един от най-възхитените й и възхитяващи масите посетители на светилището през последните 50 години. Патер Герхард Руф пристига в свещения град на францисканите през 1959 г. от ГФР, където беше роден през 1927 г., едва шест години след свещеническото си ръкополагане. Мисията му беше да се грижи за мощния поклоннически и туристически поток на немско говорещите, задвижили се през годините на „германското икономическо чудо” по оста Флоренция, Асизи, Рим, с по-специално поръчение за втория град, където главно отсеждаше - монах сред монаси, екскурзовод сред екскурзоводи, но с оригинални религиозни и художествени послания. Когато се оказа, че думите не стигат Руф навлезе в пособията на печата и сничковия материал, където той се прояви на глобално ниво с публикации на тематични сбирки, посветени на стъклописите на базиликата, на теми Рождество, Възкресение, Франциск и неговия подвиг. Създаде и собствен сайт с близо 20 000 изображения и детайли от Асизките светилища. Заради изключителната роля, която изпълняваше, получаваше материална подкрепа също от германското правителство. Вложи всичко в мисията си. В течение на няколко десетилетия ръководеше собствен център настанен в родната къша на св. Франциск, една внушителна сграда от ХІІІ век в центъра на града, където често предлагаше гостоприемство на близки сътрудници. Беше специално привързан към българския контингент в Асизи, отците абагарци Винкентий (Бай Венко) Плачков и Владимир (Лудвиг) Пенев, а покрай тях, и към нас. Много държеше да е на разположение при обредите в чест на покойната царица-майка Йоанна Савойска, както е известно, погребана в Асизи. За последно се срещнахме в средата на май в гостилницата в нозете на масивната манастирска постройка Sacro Comvento в Асизи. Беше с други събеседници, но ги изостави за да проведе, както беше в неговия стил, оживен и делови разговор с нас, за какво можело да се направи и в посока на България и българите.
Онези му обещания сигурно го задължават, даже още повече, сега при новата гледна точка, която му се разкрива там отгоре.

IN MEMORIAM: BASIL HEISER, OFMConv. (1909-2009)

2009-01-13T01:38:00.000-08:00

SUMMARY: An Obituary of Most Reverend Father Basil Heiser, former Minister General of Friars Minor Conventual (1960-1972), who passed away in Rome one week after his 100th birthday on January 4th .

Седмица след като беше чествал рождения се ден на 4 януари (Виж предишния брой) столетникът Бейзъл Хайзер от Вечния град, където живееше от 1960 г., пристъпи в Небесния. Понеже животът ни дълги години се движеше успоредно с неговия, сме в състояние и е наш дълг да изкажем почитание към паметта му на духовник изключително дисциплиниран в ежедневието си, готов на диалог с равни и подчинени. Двумандатен генерален настоятел на францисканите-конвентуалци (1960-1972), нему се падна да изведе ордена през тресавището на промените последвали Втория ватикански събор (1962-1965), в който участва пълноправно като глава на един от водещите ордени на католическата църква. Предпочете да прекара дългото си „пенсиониране” в Рим (1972-2009), а не в родината си САШ, придържайки се към особено строгите правила на града на папите и насърчавайки по-младите да вървят по същия път. До края на живота си остана бодър духовен съветник и ориентир на няколко поколения францискани.

НЕДОРАЗУМЕНИЯ

2009-01-05T12:10:00.000-08:00

SUMMARY: In a recent interview the president of the Commission on Religious Cults of the Bulgarian Parlament states that Protestants are Catholics, and vice versa.

В интервю на Председателя на комисията по вероизповеданията за в. Седем, брой 40, се получава следващата обмяна

- Защо регистрирани вероизповедания остават без държавна субсидия?
- Констатирахме, че у нас има регистрирани 71 вероизповедания. Това не звучи нормално, още повече, че разлика между много от тях няма и оттук се получава нещо, което не трябва да го поощряваме. Създават се измислени вероизповедания – вероятно разчитайки на това, че могат да разполагат с бюджетни средства и затова от наша страна могат да бъдат включени в бюджета само такива, които са традиционните, известни в България вероизповедания. Всякакви други такива креации и разни течения вътре в исляма или в християнската религия не трябва да бъдат поощрявани чрез включването им в бюджета.
- Протестантите такова течение ли са в християнството?
- Протестантите са няколко вида. Католицизмът като по-широко понятие включва и протестантите.
- Католицизмът?!
- Да.

Abagar 12, 2008

2009-01-03T12:23:00.000-08:00

TABLE OF CONTENTS: Modus Vivendi: Times and Seasons in St Peter’s Square (Abagar), p. 1; The World Day of Peace, the Pope’s Message (George Eldarov), pp. 1-3; A Journey: The Clericate (George Eldarov), pp. 4-5; Popes with Bulgarian Ancestors (Angel Kossatev), p. 6; Church News, p. 7; An Obituary: Avery Cardinal Dulles, S.J. (1918-2008); A Jubilee: Fr Basil Heiser, OFMCONV, at 100; Errata

СЪДЪРЖАНИЕ: Modus Vivendi: Плщaд Свити Петър –часовник и календар (Абагар), стр. 1; Бенедикт ХVІ: Новогодишно послание за мир (Георги Елдъров), стр. 1-3; Пътепис: Сред все по-големи ( Г. Елдъров), стр. 4-5; От комити до папи (Ангел Косатев), стр. 6; Вести, стр. 7; Столетници: Basil Heiser, In Memoriam: Avery Dulles, Нескромно, Errata,Нескромно, стр. 8.

Бенедикт ХVІ: Новогодишно послание за мир

2008-12-31T11:25:00.000-08:00

SUMMARY: A substantial digest of Holy Father`s Message for the World Day of Peace on January 1st

От 42 години, от когато през 1968 г. папа Павел VІ обяви 1 Януари за Световен ден на мира, към световните лидери и към цялото човешко общество от Рим излитат силни послания за мир. Във връзка с 40- годишнината на установената традиция, разпратените дотогава послания бяха издадени в два дебели тома от близо 3000 страници, които представляват един колкото полезен , толкова и авторитетен наръчник за принципите и предизвикателствата в този сектор на междучовешкото съжителство, където гласът на римския папа не трябва да остане „глас в пустинята”.
Таз` годишното послание е озаглавено: „Да се борим срещу бедността за да градим мира”, повтаряйки отчасти темата на едно предишно послание на своя предшественик Йоан Павел ІІ от 1993 г. С неповторимия си стил и мисловни ресурси приемникът му от преди три години се аргументира убедително в новата световна мрежа от напрежения и изкушения на силните от деня да поверят разрешаването на конфликтите си на оръжието. Различно от другите папски документи, като енцикликите и апостолическите послания, новогодишните призиви на папите се простират върху неголям брой точки, като настоящият се изчерпва в само 15 недълги параграфа, в случая събрани по няколко в три близки раздела със собствени подзаглавия за по-лесно усвояване от лица несвикнали да боравят с църковната терминология.
В уводната част, след кратко представяне на темата и връзката й с думите на предшественика му, папата предлага изходната си позиция, че условията, при които живеят повечето човешки същества днес представляват явна обида за основното достойнство на човека и, следователно, застрашават истинския и хармоничен прогрес на международната общност (§ 1).
При анализирането на днешната ситуация, заедно с бедността, по мнение на папата, е необходимо да имаме предвид също сложното съвременно явление, известно като глобализация, което, както изтъкват икономисти и социолози, силно влияе на редица аспекти на бедността. Този поглед обаче трябва да вземе под внимание също духовните и морални измерения на въпроса, насочвайки погледа ни кйм бедните като съпричастни в един всеобщ Божи план да образуваме всички едно общо семейство, където отделните лица, народте и нациите да настройват поведението си според принципите на братолюбието и отговорността.
Ако бедността беше само състояние на липса на материални блата, тогава социалните науки щяха да ни помогнат сами да измерим това явление с количествените му показатели. Съществува обаче също една нематериална мизерия, която не се определя от недостига на материални блага, както това се наблюдава и в богатите и напреднали общества, , където, въпреки икономическото им благосъстояние, са на лице маргинализация, морална и духовна нищета, хора вътрешна объркани, изпитващи различни форми на нещастие: от една страна - морален упадък, а от другата - хипер материален напредък.
„Не ни убягва и обстоятелството – продължава папата – че икономическият растеж в тъй наречените бедни общности се възпира и от културни пречки, които не позволяват на хората да ползват адекватно съществуващите ресурси. Факт е, че причинената от вън нищета се корени в липсата на уважение спрямо върховното достойнство на всяко отделно човешко същество: когато човекът не е възприет с цялостното си предназначение и не се зачитат каноните на една автентична човешка екология, се освобождават също злите процеси на бедността (§ 2). На тези коварни сектори се спира Светият отец в следващите няколко параграфа, с общо заглавие
Морални аспекти на бедността (§§ 3-7)
Изброяват се последователно пет области, където оздравяването на бедността не може да бъде осъществено без да се съобразяваме с засегнатите морални ценности.
1) Когато демографското развитие се сочи като фактор за бедността в някои среди, последвалите акции за ограничаване на раждаемостта, включват средства незачитащи нито достойнството на жената, нито правото на родителите да решават отговорно за броя на децата, а понякога нито даже правото на живот на оформения вече плод: изтребването на милиони неродени деца в името на борбата срещу бедността, представлява в същност ликвидарането на най-бедните сред човешките същества. Както обяснява папата, тезата на онези, които предлагат намаляване на световното население като начин да се овладее бедността, се оказва все повече погрешна, тъй като именно страните с по-бърз демографски растеж се оказват днес сред двигателите на световната икономика (§ 3).
2) Състоянието на икономическата среда се влошава драматично от разпространението на епидемии и пандемии като малария, туберкулоза и СПИН, които, като удрят продуктивните сектори в обществото водят до общото му обедняване. В този сектор се забелязват намеси, насочени към борбата срещу тези болести, които се превръщат понякога в същински шантаж спрямо бедните нации, когато разпоредителите на медицинските помощи налагат на получателите програми противни на човешкия живот, както става в частност с борбата срещу СПИН, където би трябвало да бъдат приложени на първо място мерки от морален и възпитателен характер, като въздържане и съпружеска вярност, както прави католическата църква в мащабната си намеса в тази борба, а не да се насърчава още по-голям разврат чрез предоставянето на противозачевателни пособия (§ 4).
3) Моралното измерение на борбата срещу бедността проличава особено силно при посрещането на недостига, който засяга най-беззащитните сред хората – децата. Доказано е, че сред засегнатите от бедност в света почти половината са невръстните. Налага се да бъдат предприети мерки и инициативи в защита на непосредствената рамка на съществуване и възпитание на детето - семейството, което го приема и се грижи за него. Което пък на свой ред означава грижа за майката, стабилност на семейната среда и на взаимоотношенията в нея (§ 5).
4) Тясна е връзката между разоръжаване и напредък. Все още се заделят невероятно големи суми за оръжие, особено високи за бедните страни, като същевременно обществото е лишено от ресурси за социално и здравословно оцеляване. Средствата прахосани за оръжие са в същност отклонени от хуманни и обществени проекти, и то в разрез с принципите на Хартата на ООН, параграф 26, където изрично се препоръчва само една минимална част от от националните ресурси да бъде заделена за оръжаие и военна защита.
5) Борбата срещу бедността е компрометирана днес също от хранителната криза, която засяга най-вече бедните страни, принудени да продават евтино, а да купуват скъпо за най-елементарните си нужди. Известно е, че не става въпрос толкова за липса на хранителни продукти, а главно за предоставянето им там, където трябва, и за спекулации, които се правят с търговията им (§ 7).

Глобална солидарност (§§ 8-13).
В отговор на тези предизвикателства, идващи от световните бичове, които удрят най-вече по бедните, Светият отец навлиза към ключа за ефикасното им преодоляване. Това е солидарността в световен размер между богати и бедни, можещи и изнемогващи, както между нациите, така и между отделните злословия във всяка една нация, основана обаче на твърдите норми на общото благо и на природата на човека в пълното му измерение като чедо Божие и член на едно и също световно семейство, онова, което Светият отец парича „единен етичен кодекс”. „Глобализацията, сама по себе си – продължава папата- отстранява известен брой препятствия между хората, това обаче не изключва възможността да не издигне нови такива; сближава народите, обаче самата близост в пространството и във времето не създава от само себе си условията за едно истинско общуване и истински мир”. Необходимо е всеки отделен човек да се почувства лично засегнат от неправдата съществуваща в свега и от нарушението на човешките права ((§ 8).
В следващите два параграфа Негово светейшество се спира по-обстойно на солидарността в международната търговия и глобалното движение на финансовите ресурси, като порицава зараждащите се процеси на разпределяне на пазарите, които създават нови напрежения и нови конфликти както между старите индустриализирани страни, така и с новоразвиващите се икономики (§9).
Папата навлиза и в дебрите на финансовата криза, отприщена през последните месеци –по негово мнение- от стремежа за бърза печалба само чрез играта на финансовите рискове, улеснени от електронни анализи и трансфери, овладени от силните на деня, без достатъчно закотвяне в дългосрочните темпове на икономиката, особено нужни за новоразвиващите се страни (§ 10).
Срещу тези неблагоприятни за бедните слоеве процеси Светият отец призовава към едно сътрудничество и съгласуване на усилията както на икономическо, така и на юридическо равнище, което да позволи на международната общност и на самите икономически изостанали страни да посочат и да осъществят необходимите мерки за оздравяване на икономиките си. За целта Светият отец насърчава адресатите си на високите държавни постове да инвестират ресурси насочени към постигането, в среден и далечен срок, на една здрава култура на предприемачеството, необходимо за увеличаването, а не просто за разпределянето на доходите (§ 11).
В края на този раздел, Негово светейшество издига лозунга на социалната доктрина на църквата: бедните да заемат първите места в нашите грижи. Те трябва да бъдат освободени от нищетата и включени в подобаващи икономически, политически, обществени рамки, където да получат избавление от нищетата и интегриране в процесите на икономическия, обществен и културен напредък, за да допринесат те самите за по-нататъшното развитие на обществото, както е широко доказано от еволюцията на човечеството през изминалия век, когато дотогавашните бедни започнаха да се превръщат във фактори на световната сцена (§ 12).
Цитирайки своя пряк предшественик, папа Йоан Павел ІІ, Светият отец пледира за един задълбочен анализ на феномена „глобализация”, която не се изчерпва само в икономическите си и информационни рамки, а се простира в сферата на нравите и на духа, където е също необходимо да се положат усилия за правилното й въздействие на поведението на хората (§ 13).
В заключителната част на посланието (§§ 14-15) Светият отец се позовава на учението на своите предшественици от папа Лъв ХІІІ (1878-1903) до папа Йоан Павел ІІ (1978-2005), като на едно духовно наследство одухотворено до днес от Евангелското благовестие.

Ватикан: Стоп за италианското законодателство

2008-12-30T21:25:00.000-08:00

SUMMARY: From January 1st , a Stop to Italian laws on Vatican territory

От 1929 г. Ватиканската държава приемаше почти автоматично и безрезервно законите изковани от италианските законодатели, с изключение на онези, които явно противоречаха на основни църковни канони и нравствени норми, като законите за развода аборта и расистките зякани от 1938 г. Главната причина беше присъствието на голям брой италиански граждани временно или трайно пребиваващи на Ватиканска територия и по-широкото обсъждане на законите от особено компетентни органи От януари няма да е повече така: поради промени в отдел Източници на законодателството на Ватиканската държава одобрен от папа Бенедикт ХVІ на 1 октомври, влизащи в сила именно на 1 януари Светият престол си запазва правото да анализира и преценява всеки нов италиански закон в светлината на собствения си каноничен ред преди да го въведе на територията си.
В статия появила се във Ватиканския официоз :`Osservatore Romano от 31 декември се обяснява също, че мярката се налага и от прекалено големия брой закони и законови обяснения, които непрестанно текат от итолианските законодателни камери (Парламент и Сенат), някои с определено кратък срок на валидност, а други противоречиви помежду си.

Тайните бележници на Ронкалли

2008-12-30T11:14:00.000-08:00

SUMMARY: On December 16th in Rome was presented the 10 volume edition of the Agendae or Daily private notes of Pope John XXI, including a volume from his years in Bulgaria (1925-1034)

Петдесетгодишнината на избора му на папския престол бе достоен повод да бъде представен комплектът от 10 тома бележници, които папа Йоан ХХІІІ води в продължение на близо 60 години, от младини до смъртта си (1905-1963). Те бяха представени в Рим на 16 декември от директора на Института за религиозни проучвания в Болоня, проф. Арберто Меллони, издател на поредицата. На проявата присъстваха църковни представители от най-висок ранг, като кардиналите Франческо Маркизано, отговарящ във Ватикана за базиликата Свети Петър, и Роберто Туччи, дългогодишен генерален директор на Радио Ватикан и организатор на по-голямата част на папските международни пътувания. Сред публиката бе забелязан бивиияг председател на Европейската комисия, Романо Проди. Президентът на Италия, Джорджо Наполитано, изпрати поздравителна телеграма. По-голямата част от тези бележници, включително и томът касяещ престоя на Ронкалли в България, бяха представени на тези страници през изминалите месеци.

СТОЛЕТНИЦИ: BASIL HEISER (1909-2009)

2008-12-29T08:19:00.000-08:00

SUMMARY: On the 4th of January former Minister General of the Order of the Friars Minor Conventual, Fr Basil Heiser, will celebrate his 100th anniversary. A profile is provided, recalling also his contribution to the start of our engagement among Bulgarian Catholics abroad.

Бившият генерале настоятел на францисканите- крило канвентуалци Бейзъл Хайзер (1960-1972) на 4 януари чества стогодишния си юбилей, и обещава да навлезе още по-дълбоко във второто си столетие. Майка му, червенокожа индианка от щата Индиана на времето се прославила като най-дълголетната жителка на Новия свят.
Избран на високия орденски пост през един груден момент от живота на францисканите точно в навечелието на Втория ватикански събор, той успя да изведе събратята си в новата ера на динамичния следсъборен живот на църквата, с мъдри промени и силни мотивации за подрастващото поколение събратя. Няколко съприкосновения с неговото служене повлияха силно на по-далечната ни абагарска кауза-съдба. Бяхме в екипа, който подготви за него единственото му писмено становике по въпросите на междуцърковните през тлетия период на съборните заседания (есента на 1964). На 22 ноември следвашата година ни предложи е остави своодно да решим дали да оглавим Икуменическия институт на ордена в САЩ, който точно тогава се оформяше в град Луивил, щятя Мисури. Предпочетохме другото предложение, идващо от Светия престол, за което вече знаехме, да се ангажираме с дейността сред българите в чужбина. Началото на новато ни служба съвпадна с преизбирането му да втори мандат на върха на ордена (юни 1966), Наложи не се взаимно да се поздравим за въцложеното ни доверие. След края на втория си мвандат отец Бейзъл служе известно време във Ватиканската комисия (после Съвет) за междуцърковните икуменически отношение, а след това като първи зам.секретар на Ватиканския отдел за монашеските редици, със специална отговорност за сектор монахини.
Пенсионер от средата на 80-те години, продължи да живее в генералната квартира на ордена, ценен съветник при разрешаването на сложни ситуации.
Негова е също заслугата за доизграждането на най-съвременната тогава база за богосбовско обучение във Вечния град, папския богословски факултет Серафикум, останал наша абагарска площадка на действие в течение на 40 години (1964-2004). Ad multos annos! Или е по-правилно в случая да му пожелаем: Ad multa saecula!

Алексей ІІ, папата развълнуван

2008-12-06T06:30:00.000-08:00

SUMMARY: Pope Benedict XVI, moved by the death of Moscow Patriarch Alexey II, sends a message to the Holy Synod of the Russian Church full of sympathy for the deceased Church leader.

Сред първите, изказали съболезнование при вестта за неочакваната кончина на Московския патриарх Алексей на 5 декември, беше папа Бенедикт ХVІ. В послание до Светия синод на Руската православна църква той специално изтъква заслугите на покойния патриарх за възраждането на Руската църква след годините на изпитание през дългата болшевишка зима.
Папата признава също усилията му в посока на взаимното разбирателство и сътрудничеството между православни и католици.
С благодарност припомня за битката на патриарха да бъдат съхранени в обществото хуманните и християнски ценности заложени две хилядолетия в основата на европейската цивилизация

Галилей –патрон за вяра и наука

2008-12-06T06:01:00.000-08:00

SUMMARY: A proposal made by the President of the Vatican Council for Culture, Archbishop Ravasi, that Galileo Galilei (1564-1642) be acclaimed as a Patron for dialogue between science and faith.

Току що приключи в Рим конгресът „Науката, 400 години след Галилео Галилей”, организиран в Рим от аерокосмическото предприятие „Finmeccamica” в подготовка на Международната година на астрономията, насрочена от ООН през 2009 във връзка с 400 та годишнина от използването на първия елементарен телескоп („монокъл”) за наблюдение на небесните тела от страна на големия италиански учен през 1609 г
На заключителната сесия Ватиканският държавен секретар, кардинал Тарчизио Бертоне, говори за поуките от случая Галилей във взаимоотношенията между наука и вяра, последвали от противопоставянето им преди четири века.
След като спомена за официалното извинение на католическата църква през 1992 г. за присъдата произнесена срещу Галилей през 1633 г., с забраната да разпространява своите идеи за движението на земята около слънцето, Бертоне наблегна на дълбоката вяра на ренесансовия гений, като цитира първо думите на папа Бенедикт ХVІ от времето, когато беше още кардинал, а след това предложи два цитата от едно писмо на Галилей до княгиня Христина от Лотарингия.
Първият гласи: „Струва ми се, че при разглеждането на природните явления не трябва да започваме с авторитетни цитати от Свещените писания, а със сериозни изпитания и необходимите доказателства, тъй като и Свещеното писание, и природата еднакво произхождат от Божието слово, първото като продиктувано от Светия дух, а втората като най-послушна изпълнителка на Божиите закони”. По-нататък добавя: „Тук ще повторя онова, което чух от един високопоставен духовник, че Светият дух ни учи как да се предвижваме към небето, а не как се движи небето”.
По този повод, председателят на Ватиканския отдел по въпросите на културата, архиепископ Джанфранко Равази, също присъствал на конгреса, направил предложението Галилей да бъде обявен за „патрон на диалога между вяра и наука”,

Светият граал

2008-11-29T00:13:00.000-08:00

SUNNARY: At a symposium held in Valencia (Spain) on November 7-8, a proposal was made that the Holy Grail kept for centuries in their cathedral be declared as a relic of interest for the whole world.

На международния конгрес във Валенсия (Испания), на тема „ Валенсия, градът на Светия грал”, състоял се на 7-9 ноември, е било предложено ценната реликва, съхранена в катералата на града от векове да бъде обявена за обект от историческо значение за човечеството. Става въпрос за потир, който –както се твърди- е бил ползван от Спасителя на Тайната вечеря. Той беше ползван при богослужение в същата катедрала от Негово светейшество папа Бенедикт ХVІ на Световния конгрес на семейството през 2006 г. – а преди него също от покойния папа Йоан Павел ІІ през 1982 г. (Виж в.Абагар, брой 8, 2006). Мотивите за предложението се позовават на исторически източници, че свещеният уред е в центъра на процеси довели до обединението на Стария континент, като символ и обект на водещи събития в продължение на 1700 години, от когато присъствието на Светия граал е забелязано на територията на Испания, и 500 години от когато е съхранен в катедралата на Валенсия.
Историята на потира от Валенсия е може би по-малко увлекателно от тази на филмовите и рицарски преразкази, но е единствената, която се основава на редица обективни изворни, археологически и художествени изследвания.
Според традицията реликвата е донесена в Испания по нареждане на римския мъченик дякон Лаврентий в навечерието на мъченичеството му през 258 г, Верноподобността потирът от Тайната вечеря дотогава да е бил съхранен и ползван от римските епископи се основава между другото на един текст от Римския богослужебен канон (анафора), днес известен като Първи канон на западно-обрядното богослужение, където при освещаването на виното се описва, как на Тайната вечеря Спасителят държи в ръцете си “hunc calicem” (същия този потир). Археологически проучвания, извършени от края на 50-те години до 1984 г. на миналия век от проф. Антонио Белтран от университета в Сарагоса показват, че обектът се състои от три части, от които основната е една купа от ахаг, вариант „cornerina orientalis”, изработена по начин обичаен за Близкия изток през периодо от ІV век преди н.е. до І век от н.е. Другите части са добавени като орнамент през късното средновековие (ХІІІ.ХІV век).

Антонио Грамши, католик

2008-11-26T23:33:00.000-08:00

SUMMARY: The recurring scoop that founder of Italian communist party, Antonio Gramsci (1891-1937), died with the sacraments of the Catholic Church, was just confirmed by a high Vatican official, archbishop Luigi De Magistris.

Слуховете, че основателят на Италианската комунистическа партия през 1921 г. и неин основен идеолог, Антонио Грамши (1891-1937), в края на живота си се върнал в лоното на католическата църква, получиха твърдо потвърждение от ватиканския служител най-близък до фактите около този случай. Доскорошният Велик пенитенциарий на Светия престол, архиепископ Луиджи Де Маджистрис (впрочем земляк на покойния лидер), отговаряш за делата касаещи проблемите на съвестта доведени до вниманието на Ватикана, е подкрепил тезата за предсмъртното покаяние на Грамши и приемането на светите тайнства изповед, елееосвещение и причастие. Това станало в болницата, където бил приютен под грижите на милосърдни сестри.монахини. Известно е, че сред книгите, които често прелиствал била автобиографията на кармелитката Тереза Лизиьо (1873.1897), канонизирана през 1925.

НЕДОРАЗУМЕНИЯ Реликва на св. Йосиф, за откуп

2008-11-13T12:13:00.000-08:00

SUMMARY: A gross misunderstanding in Bulgaria about e reliquiary with presumed relics of St Joseph, on sale at the National Historical Museum in the hope that the Holy See might rush to buy it…

Сензацията разпростанена на 11 ноември, че в НИМ се предлагат за откуп „мощи” на св. Йосиф „юридеческия” баща на Спасителя и че даже се предвиждало да бъдат предложени на католически епископ, заобиколи света. На 13-ти вече ни питаше от САЩ църковният активист Джеймс Ликудис, основател на динамичното църковно движение „Католици обединени за вярата „ (CUF), дали и как такава наглост може да се получи в БГ. Очевидно е налице голяма нужда от разяснение на нердоразумението.
Най-правилно реагира в случая Апостолическата нунциатура с декларация от 12 ноември, че католическата църква нито продава (както е обвинявана), нито купува реликви. Противното би било равно на „симония”, греха да даваш или да вземаш пари за духовна/блатодатна ценност, както в началото на църквата предлагал на апостолите Симон Магьосник (Виж Деяния на апостолите, глава 8, 9-24).
Терминът “reliquia” , спомената в грамотата (по всяка лероятност автентична), в католическата църква е широко обхватен: означава „мощи”, като е било прието в НИМ, но също „останки” (relinquo като първо означава „оставям”), т.е. също остатък, частица от дреха, от принадлежала на светеца вещ или частица от нея). Така при венчавката си в Асизи през октомври 1930 г. царица Йоанна получила реликва, т.е. част от расото на св. Франциск”, което до днес се пази в известната базилика.
В грамотата, която придружава въпросната реликва в НИМ трябва да е отбелязано дали става въпрос за „мощи” (ex ossibus), за което силно се съмняваме, или за честица от дрехата (ex vestibusq ex pallio ), от тояжката (ex bacyllo), ако щете от юздите на магаренцето му, както наивно гласят древни грамоти. Такава реликва, цяла кръпка от пелерината му се съхраняваше и всеки 24 май се показваше на годишното възпоменаване на освещаването на асизката базилика през 1228 г.
Годината на грамотата 1770, препотвърдена също през 1772 г. я вписва в понтификата на францисканеца папа Климент ХІV (1769-1774). Около онова време в североизточна България се забелязва едно движение на францискани преминамаши от Цариград в Молдова, като един от тях е номиниран за Никополски епископ. Молдова представлява тяхна много успешна мисионерска територия до днес, специално посветена на св. Йосиф, като най-старата им църква запазена до днес в гр. Бакъу е посветена именно на този светец.
Възможно е обаче тя да е пристигнала в България с първите мисионери пасионисти, силно покровителствани от спомянатия папа, личен приятел на основателя им св. Йоан Кръстни. Възможно е тя да е била свързана също с най-успения девически орден действал в Българшя още преди освобогдението, този на сестрите жозефинки (йосефинки), с пълно наименования „Сестри от конгрегацията на Свети Йосиф от Появяването”, т.е. от видението му на сън на Ангел Господен, който му нарежда да спасява Младенеца с бягство в Египет.
Не е нужно да се мисли, че реликвата е била открадната от някоя от българските католически църви. Същестува практиката по време на гонение, какъвто беше за католиците периода 1944-1989, когато мното църкви се одържавяваха (три във Варна, откъдето изглежда произхожда реликвата), свещеници да поверяват някои ценности на особено благочестиви верни за съхранение докато настъпят по-добри дни. Предполагаме, че някои не толкова благочестив наследник реиил да си изкара някое левче в повече за през тези трудни времена. Сбъркал обаче адреса.

ТРАУР

2008-11-12T11:01:00.000-08:00

SUMMARY: An Obituary of Vassil Yankov, 84, father of our technical editor Drago.

Получава се закъснение с излизането на брой 10, 2008 поради траур в семейството на техническия ни редактор Драгомир (Драго) Янков. Любимият му родител дядо Васил Янков, почина на 11 ноември на 84-годишна възраст. Беше родом от абагарския ни странджански край. Познавахме се преди да се запознаем със днешния ни сътрудник Драго. Лека му пръст.

ПЪТЕПИС :Войната

2008-11-12T08:43:00.000-08:00

SUMMARY: A Journey through the War Years, a memoir of the War Years in Assisi, as experienced by a teenager from Bulgaria in a foreign country, in the pursuit of a high spiritual ideal.

Най-голямата трагедия от ХХ век, чисто хронологически, ни настигна докато излежавахме една треска в Малката спалня, т.е. предназначената за 12-13 годишните деца. Някой ни донесе заедно с пургатива, който беше наложителен при всяко неразположение, също вестта, като че ли получена от махалата, че Полша и Германия се биели. Кой щеше да помисли, че нелепата схватка щеше да ни осъди на една полувековна раздяла с родината, каквато последва за нас от тази дата 1 септември 1939 до 1991? А иначе, системата на обучение, която ние и нашите бяхме приели предвиждаше само 12 години раздяла, вече пробвана от няколко поколения български духовници..

Дучето говори...
Истинската война за нас настъпи на 10 юни следващата година, когато Дучето я обяви на Англия и Франция, заставайки на страната на нацистка Германия. Щом по радиовълните пристигна вестта (лудувахме по тесния висящ коридор обгръщащ комплекса), невеорятен вой от щастие се дигна от другарчетата ни, вече душевно въвлечени в светкавичните победи на Хитлер, нашумели през онези дни срещу колониалните съперници на Италия на Черния континент. Декларацията се повтаряше всеки час. Тогава и чувахме за пръв път гласа на Дучето, един писклив тенорилен глас, никак не пасваш с намусения му образ с вирната глава и шлем отгоре, изпъкнали очи, повече булдог отколкото древен римлянин, какъвто си го представяхме по учебници, тетрадки, училищни дневници, от където ежедневно ни гледаше. Необуздано бушуваше настроението на обкръжението ни от долните възрастови групи, закърмени с фашистката демагогия по време на основното им образувание като Lupetti („вълчета”, при пред школниците) и Balilla (нещо като Павлик Морозов от нашенския вариант на фашизъма, при юношите). Някои дигаха юмручета пред нещастните българчета, че България все още не се била определила в съдбоносната битка между добро и зло: „Ще ви смажем!” – пищеше малкият Енрико Барони и стържеше пода с разпадаща му се обувка... По-късно напусна семинарията и стана учител, с хоби диригентството. Дълги години хранеше дабри чувства към другарчетата си българи от време оно.
Все пак, и това не беше още войната, която да почувстваш физически на гърба си. Просто се разнообразяваше семинарската скука с долетяващи новини за победи и стратегицески отстъплениия в далечни страни. Забеляза се една бърза промяна в структура на обучението: етап послушницество започна прибързано, само след няколко седмици, за трите горни класа, без да чакат редовното изтичане на сроковете до края на седми клас. Целта била да се предотврати мабилизизацията им зя нуждите на военната машина! С послушничеството (новициат), по дейсвашите закони, се причислявали към клира и не подлежали на военна повинност. До тук стигал и патриотизмът им. Истинската война я почувствахме около година и половина по-късно, когато ни наложиха купонна система. Но преди това станаха неща в колежа, които предизвикаха големи промени в реда на образованието ни и, без съмнение, в по-нататъшното ни развитие.

Изравняване
Първата учебна година в крайна сметка беше успешна за новодошлите българчета. Не се чувствахме повече като второстепенни граждани. Учението ни довеждаше до пълно изравнение с останалите и до равен старт пред следващите етапи. Лично се чувствахме в стихията си.
Разширяваше се и погледът ни към околния свят. Към мястото, където живеехме, и града, на който гостувахме. Захочнахме да разбираме защо беше важно да си в Асизи, град описан във всичките цу географски и световно исторически измерения от великия Данте Алигиери със стотина стихове в Песен 11 от Рай, третата част от Божествената комедия. Четири тристишия от тях стояха издълбани на мраморна плоча на стена на външния каридор (porticato, портик), където ежедневно играехме, като последното гласеше (в свободен превод) „ Щом някой за това място иска да говоли, да не го нарича просто Асизи, а по-скоро Изток, за да бъде правилен”. Брей! си викахме.
До края на учебната година бе направена една първа селекция: две от пристигналите заедно с нас в Асизи момчета трябваше да напуснат семинарията поради слаб успех. Някой ги посъветвал да кандидатстват като братчета монаси, без амбиция да се състезават в класната стая. Не удържаха и тук. Първо Давид, после Бонавентура (Тунката) се завърнаха в България. Едно трето момче, Пенчо Бадов, грябваше да повтори годината и близо цяло десетилетие ни следеше по петите, вече в нова група съученици, докато сам не рещи да напусне състезанието през 1948 г.. Но тъй като светът се беше вече разделил на Изток и Запад, предпочете да се изсели в най-новия свят, Австралия, от където дълги години продължаваше да поддържа контакт със старите си приятели. Много обичаше да се разпростира в писмата си на литературна тема, главно меланколичната поезия на Джакомо Леопарди.

Нова вълна българчета
Дойде обаче за новата 1939-1940 ново, и последно попълнение в редиците ни: четири момчета от днешния град Раковски, и по-точно от кварталите му Генерал Николаево (старо Калъчлий) и Секирово (старо Балтаджий): Йозо Зайков, Венко Рончев, Йоско Делянин и Серафим (Винето) Генов-Батемберчето. Пред тях и ние се почувствахме старши, с амбицията да ги въвеждаме в новата среда: език, традиции, малко маймунлъци за оцеляване. С тях постигахме най-високото число българи наведнъж в Асизкото школо: 14 момчета от общо 72ма ученици, или една пета от всички.
Имаше и още двама млади българи в богословския курс, който се провеждаще в друго помещение в центъра на града, където и ние след няколко години щяхме да се преместим, но контактите ни с тях бяха, ако не забранени, то крайно ограничени, главно поради строгата дисциплина, която делеше отделните етапи на формирането ни. Георги Митов и Серафим Гендов бяха от едно доста по-старо поколение, постъпило първо в една нисша семинария за българчета в покрайнините на Цариград, в предградието Бююкдере на Босфора, резиденциален квартал на много посолства в старата столица на Османската империя. След закриването на семинарията им през 1929 г. те са преместени в Италия, където продължават обучението си в нисшата сеиинариая на францисканите в град Сполето и, след новициата, нън висшата семинария в Асизи, където ги засекохме през 1938-1939 г.. На 19 март 1939 г. двамата бяха ръкоположети свещеници и малко след това тръгнаха за Истанбул за непосредствената им подготовка за работа в България. Митов беше в първото ядро францискани, които стъпиха в България в подкрепа на българската източно обрядна (униатска) църква през 1941 г. Гендов остана в Цариград, после напусна свещенството, като известно време се занимаваше с българските емигранти-бежанци в Турция. Десетилетия по-късно, около 1970 г., се явихме като посредник за помиряването му с църквата чрез изповед и леко духовно наказание.

Гости
Трябва да отбележим, и в светлината на тези факти, че не бяхме съвсем изолирани от България и българското. Освен споменатите дотук, начело с Венко (Бай Венко) Плачков, който в продължение на близо три години беше специално натоварен с грижата за нас, често се появяваха в Асизи следващите тогава в Рим отец Петър Сарийски, който ни беше придружил от България в началото на октомври 1938 г., и отец Йосиф Гагов, който пък беше довел предишния отряд от 1937 г. и последния от 1939. Освен това Сарийски около това време бе назначен да преподава история в семинарията (1940-1942). Бай Венко междувременно се беше записъл в Папския източен институт (1941-1944), където по-късно се диплочира с дисертация за францисканското присъствие в Цариград. Сарийски беше по-рафиниран и тарикат от Бай Венко и затова беше по-приятно да се общува с него. А и беше доста щедър със средствата, с които разполагаше, като по чудо. Ще е било през първите месеци на престоя ни в Асизи, около началото на новата година, когато попадна сред нас основоположвикът на последното възраждане на францисканите, крило (непроизносяемото) конвентуалци, отец Йосиф Кривчев, основател и директор на нисшата семинария за българчета в Цариград, където всеоще живееше. Около 1948 поради Студената война бе принуден да се премести в България. Живя до дълбока старост в Царев брод, край Шумен. Невероятно приятен човек, леко митоман – болест, от която не малко сред духовниците от оня край безобидно боледуват. Имаме си обяснение и в края на това изложение, в глава Старт, вероятно ще се върнем на темата. През лятото на 1940 и 1941 прекара няколко месеца сред нас семинаристът от висшата духовна семинария „Русикум” в Рим, Купен Михайлов, който ни проведе също курс по български - и беше виновникът да намери място в „Братски връзки”, органа на българските семинаристи следващи в Италия една наша дописка от Асизи за приключение при седмичното ни изкачване на планина Субазио около коледа 1940 г., как сме се загубили в мъглата и как по-чудо слънчев лъч ни показал правилната посока. Били сме на 14-годишна възраст. Май не била тази първата ни публикация. При по-късно разлистване на католическия седмичник „Истина” от 1936 г. откриваме, как нашето име стои под една статия за ОУ „Петър Парчевич” в село Секирово (тогава всеоще Балтаждий), въпреки че нямаме спомен за такова съчинение. При Купен Михайлов с ужас установихме, че нашите упражнения по български ни слагаха на последно място сред другарите ни. Вероятно причинено от пълното ни потапяне в чуждоезичната книжнина.

В края на същата учебна година 1939-1940 се появиха сред нас също двама отци капуцини българи, единият от които беше по-късният Божи раб Фортунат Бакалски, умрял при разпит в Софийския затвор през месец август 1939 г., за когото от 1985 тече процес за канонизирането му като свещеномъченик. Премина през Асизи, ще е било през есента на 1940 г., енорийският ни свещеник от времето когато учехме в село Секирово през 1937-1938 г. (Виж пак Старт, в последната глава на Пътеписа), отец Самуил Рончев. А около коледа 1941 г. ни удостои с визитата си епископ Кирил Куртев на път за Рим, във връзка –както разбрахме малко след това - със сдаването на поста си апостолически екзарх на българите католици от източен обряд (униати), поради неизяснени до днес причини.

Особи
Връх на посещенията от България бяха двете визити на царица Йоанна през 1940 и 1941 г. Явно, отлично знаехме, че на това място през 1930 г. беше сключила брак с цар Борис ІІІ. Нямаше Асизси гражданин, който да не се спомняше за онова събитиер а Бай Венко пазеше в стаята си сватбения подарък на царя, оставен на храма в Асизи: корие на иконата на Свети цар Борис І в Александър Невски. Дойде с малка свита, сред която придворната дама Елена Петрова. Много ни развесели „чалмата” й, т.е. тюрбана, който носеше, а ние такова нещо не бяхме виждали дотогава, освен по картините на башибозука в читанките. Царицата разговаря с нас непринудено, както и ние още по-непринудено я питахме, ще доведе ли Симеончо следващия път. Отговори, че не било за препоръчване поради войната...Значи не само имало война, а вече ставало опасно, разбрахме! Преди да се сбогува с нас, царицата се уедини, седнала на стол в края на външния коридор (портик), обгръщащ манастирския комплекс откъм долината. Дали се молеше или просто се любуваше на уникалната гледка? Посещението на царицата повиши с няколко степени рейтинга ни пред съучениците, както и самочувствието, че сме в полезрението на великите избраници.
Ще се отклоним малко за да добавим, че силно ни мотивираха в оценката на привилегированата ни съдба, че сме в Асизи, също посещенията на широко известни личности, каквито нашите връстници по света не можеха даже да сънуват, а ние, можехме да се похвалим, че, буквално, ядяхме и пиехме с тях. Сред първите, които ни впечатлиха (а и държахме да впечатлим в писмата си нашите в къщи), бяха кардиналите, чието имена започнаха да навлизат свободно в нашата реч, особено след като през 1939 г. светецът от Асизи бе провъзгласен за небесен покровител на Италия: Алессио Аскалези, Карло Салотти (най-колоритният), Пиетро Фумазони-Бионди (шефа на мисиите, „червеният папа” - червен заради цвета на кардиналската му одежда, папа, защото имаше власт над по-голямата част от земното кълбо), Пиетро Пиацца, патриарх на Венеция, който различно от другите пък беше облечен, както папата, в бяло, бидейки монах-кармелитанец, чийто офицална „хорова” одежда била бяла), Качча-Доминиони и, най-често, Никола Канали, който идваше с голяма свита роднини, охрана, рицари, цял духов оркестър, до степен да започва да ни досажда. През 1940 се появи в манастира по-големият брат на царица Йоанна, престолонаследникът на Италия, принц Умберто, па-късният крал Умберто ІІ. А през най-страшните години на войната, накъде през 1944 г., и главнокомандващият войските на Мусолини, генерал Родолфо Грациани. Седна на маса с монасите и поръча за всички...качамак. От по-късна информация разбираме, че около първата ни коледа в Асизи гостувал на манастира световно известният вече сред францисканите отец Максимилиан Колбе, игумен на най-голямата манастирска общтост в света, Непокаланов в Полша, с над 700 братя, по-късен герой-мъченик от Аушвиц през 1941 г., а от 1982 канонизиран светец, обаче в паметта ни не е останал никакъв спомен за това посещение. Повече си спомняме за голямото мъчение, на което бяхме подложени, да се справим с поредното блюдо „гадни” макарони, сервирано ни на Бъдни вечер. Станахме за резил пред всички.

Ваканция с занимания
Лятната ваканция в края на първата ни учебна година на чужда земя ни позволи да пробваме един дълго очакван сезон, описван ни от съучениците от по-горните класове с най-светли краски като време на игри, разходки до река Киашо на около десетина километра долу в равнината и свободни четене на извънучилищна книжнина. Последното не се случи. Ректорът Бечерика разпоредил тази ваканция да бъде използвана за извънучилищно задълбочаване на предмет Религия. Два часа ежедневно се посвещаваха на един мащабен катехистичен труд от около 500 страници, специално предназначен за „зрели „ (per adulti) християни. Свободно четене на друга литература се отлагаше с още една година. Ще признаем обаче, че оня ранен богословски курс ни позволи едно наистина респектиращо навлизане в дисциплината, която щеше да стане наше професионално поле на знания и действие десетилетия наред по-късно. Допълнителното ни навлизане в материята в богословския факултет през 1947-1952 ни се стори просто едно естествено разширяване на периметъра опознат през онази първа ваканция в Асизи.
Разходките до реката в най-дълбокия й участък покрай селцето Бастиола представляваше не само едно различно развлечение от това да мериш сили с планината, но също часове на свобода. Малките раса, с които се обличахме ежедневно през последните седем месеца, от 05.00 да 21.00, оставаха на купчинки сред храстите, а ние се виждахме такива, каквито сме, възмъжаващи момчета в извънманастирска среда, със свободни движения и първи опити на плуване. Постигнахме добри резултати за цял живот, както доказано с по-късното ни общуване с морето, при което ни се отдаде да живеем през един дълъг период от живота ни (Виж глава Дом Абагар в следващ брой).

Промени
Две бяха събитията, които на свой ред и по същество щяха да повлияят тежко – и в положителния, и в отрицателния смисъл на думата - на по-нататъшния ни живот.

Едното беше, че с 5 октомври 1941 г., непредизвестено, ни се наложи купонна система за хранене. Падаха ни се по 100 грама хляб на човек на ден, и то не от най-качественият. Войната ни настигаше с удар „под кръста”, където най-много болеше. Недояждането се превърна за нас 15-17-годишните в начин на живот през най-крехките години на растежа и ни придружи до средата на 1948 г., когато започнахме да се храним отново като бели хора. Положението ни тежеше още повече, като наблюдавахме, че в самата манастирска общност нямаше пълно равенство между съставните й групи: отци, послушници и „пробанди” (за опитомяване), сред които последни попадахме и ние. А с това настъпваше също недоимък и в други сектори на ежедневието – студът ставаше по-студен, дрешките все по-износени, обувките все по-тесни за растящите крака. Различно от италианчетата, които се посещаваха често от свои близки и получаваха по някое колетче, ние оставахме, немили-недраги, напълно на произвола на военната обстановка.

Известно облекчение се получи в около същото време, чрез смяната на ръководството ни: строгият Бечерика бе заместен от крайно „мекия” Тарчизио Делла Ровере, 27-годишен левент, с приятно излъчване, а при това и добър литератор. Престана моралният аскетичен тормоз на предшественика му, въпреки нестихващият поток от молитви и молитвички, които прибавяше по собствено настроение в ежедневните религиозни практики. Беше явно, че Бечерика не го ценеше като свой достоен приемник. Посмя даже да ни предупреди, преди да се сбогува с нас, да спазваме, въпреки всичко, неговите собствени препоръки. Оказа се наистина либерален, даже прекалено такъв, загуби авторитет и някъде през 1943 г- събрахме подписка за отстраняването му. Помогна ни обаче лично с книгите от библиотеката си. Имаше добри издания от флорентинския литературен кръг около сп. Frontespizio (Проспект), с едни от най-добрите италиански писатели и поети през онези години. Особено ни впечатляваше Джованни Папини, останал наш кумир и еталон в течение на много години. Ще сме консумирали няколко десетки „извънучебни” книги. Ежедневно ги коментирахме с някои от по-будните другарчета и пробвахме да имитираме стила им в училищните съчинения. Един беше момчето от следващия клас Ремо Сегати. С него споделяхме също влечението към Великата френска революция – събития, персонажи, речи, черпени от все по-дебели книги. По тези теми почти не общувахме със сънародниците ни българи в семинарията. Някак се отчуждавахме взаимно. Измислиха ни и прякор, „българинът”, т.е. не от техния павликянски край.

Архим. Проф. Георги Елдъров

ЗАКЛЮЧЕНИЯ И ПОСЛАНИЕХІІ Генерален синод на католическите епископи

2008-11-11T13:13:00.000-08:00

SUMMARY: An account about things done and proposals made at the meeting of representatives of world Catholic bishops in Rome on October 5-26, 2008, concerning the Word in the life and mission of the Church, with a resume both of the 55 points agrreed by the bishops and of the Message they sent to the People of God throughout the world.

След четириседмични заседания, на 26 октомври събраните от 5 на същия месец на своя ХІІ Генерален синод в Рим 253-ма католически епископи (Виж акцент в предишния брой) приключиха работата си с архиерейско богослужуние във Ватиканската базилика „Свети Петър” с участието на папа Бенедикт ХVІ, който ги беше вдъхновявал и насърчавал през цялото време, а сега им благодареше за добре свършеното дело.
По статут генералният синод не изработва декрети, нито цели постигането на вероучителни декларации, както би сторил един вселенски събор, като първият в Никея през 325 г. или, за католическата църква, последният във Ватикана през 1962-1965 г. Обикновено тази институция, създадена едва след приключването на Втория ватикански събор, завършва с предложение на редица точки, които предоставя на Светия отец папата като база за някакъв бъдеш документ, който той сам ще се погрижи да създаде и разпространи от свое име. Най-често това става чрез съответна папска енциклика или апостолическа конституция свободно изградена около подложения му текст.

В края на този синод бяха съгласувани 55 точки по въпроса за Словото в живота и мисията на църквата, останали засега официално засекретени, въпреки че бе разпространен един техен официозен списък. Целта е, от една страна да се остави пълна свобода на Светия отец да си направи избор на темите, които ще третира в евентуалния си църковен текст, а от друга притесненията на синодалните отци по разгледаните теми да станат достояние на универсалната църква. От своя страна, както при предишните издания на Генералния синод на католическите епископи, същите разпратиха до верните свое послание относно свършената от тях работа от около осем страници, одобрено на заседанието им на 24 октомври. Същевременно те упълномощиха специалния секретар по редактирането на посланието, архиепископ Джанфранко Раваз, председател на Папския съвет за културата, да изготви едно по-кратко обобщение на същото за да бъде по-лесно ползвано от онези, които ще бъдат натоварени да го доведат до вниманието на отделните групи верни по света.

В следващите редове желаем да представим както заключенията постигнати на току що приключилия ХІІ Генерален синод на католическите епископи, така и посланието разпространено от тях към верните от цял свят.

Резолюции
Съгласуваните 55 точки на Генералния синод са преминали през всички етапи на съборната процедура, вече известна от все по-честото й ползване, най-вече след Втория ватикански събор. Първоначалният текст състовен въз основа на предложенията по темата на Словото в живота и мисията на църквата, придошли през последните месеци от цялата църква бяха падложени на дебат, съгласуване и и електронно гласуване в аулата на синода от страна на 244 синодални отци и то, както стана ясно, с много високо болшинство от средно 95%, противно на случващото се при предищни подобни асамблеи, където процентите бяха забележително по-ниски.
Списъкът се състои от три части, с две точки предназначени да представляват някакъв увод и една с футкция на заклучение.
Уводът съдържа молба към Светия отец да се заеме с оформянето на предложения материал като църковен документ според формата на другите му вероучетелни инициативи, какмито са енцикликата или апостолическата конституция, и други
Част първа „Божието слово във вярата на църквата” (точки 3-14) съдържа насърчение към отделните обкности в лоното на католическата църква да осъзнаят още по-дълбоко и да живеят според Словото, което е Исус Христос, и най-вече в реалната му присъствие в Светата Евхаристия. Съответни точки представят Словото от Вехтия и от Новия завет, като помирение с Бога, солидарност с бедните в света и основа на човешката етика.
Част втора „Божието слово в живота на църквата” (Точки 14-37) предлага конкретни мерки за подобряването на проповедите в църквата, едно ново редактиряне на Книга „Четива” ползвана в богослужунието, насърчава ползването на псалмите и други подходйщи библейски откъси с молитвена цел и, най-фрапиращото за общественото мнение, офичиалното въвеждане на жени в древния нисш църковен чин „чтец”.
Накрая се пледира за едно по-засилено сътрузничество между библейските специалисти, от една страна, и богословите и пастирите, от друга.
От уникален богословски и междуцърковен интерес е предложеното в точка 37 да се приеме изявлението на Цариградския вселенски патриарх Вартоловей І пред синодалните отци като вероучителна част от синодалните решения на католическата църква.
Част трета „Словото в мисията на църквата” (точки 38-54) разглежда отношенията между Словото и изкуството и културата, както е било винаги прието в историята на църквата и на разпространението на Библията през вековеге.
Тук е също мястото разпространението на Словото чрез масмедиите, опасенията от фундаментализма и сектите, които също ползват по своему Библията. Става също въпрос за диалога с другите религии к отношение към Словото, като юдаизма и исляма, за поклоническите походи и изследвания в Светите места, за „Петото евангелие”(вселената, която говори за Твореца си), за екологията...

Последният параграф от предложенията на ХІІ синод предлага Пресветата дева като образец за отношението ни към Божието слово и насърчава набожността към нея чрез ползването на известните молитвени практики Богородичната броеница и молитвата „Ангел Господен”

Послание
Посланието, съставено от 15 точки с увод и заключение, няма заглавие, а започва направо с обръщението „Възлюбени братя и сестри”! Явен признак на желание то да достигне направо до базата на църквата, верните и обикновените богомолци. И наистина такова беше пожеланието на многобройни епископи, изразили намерението да пристъпят незабавно към популяризиране на темите чрез проповеди, беседи и дебати в съответните им поместни църкви, което пък породило нуждата от специалното обобщение на документа от страна на Равази, както споменахме по-горе.
Посланието представлява една покана към Божия народ, масата на вярващите, да навлезе в една духовна пътека, от горе надолу, от вечното до ежедневното, от небето до домовете и работните им места, която ще им позволи поетапно да покорят целите начертани от синоддалните отци.

Посочват се четири етапа в разглеждането на въпроса за Словото в живота и мисията на църквата, с понятия заимствани от Свещеното писание и лесно достъпни за широката публика.

Гласът на Словото: Божието откровение
За вярващите Словото е на първо място гласът на Твореца, който, при първоначалния мрак и небитие, с една дума сътворява света, светлината, земята и небето с всичките им твари. „Да бъде светлина”, и стана светло! Същият глас навлиза в историята на човека и го придружава след падението, въвело смърт и скръб в човечеството, до завета с изрядни праведници, до десетозаконието от Синай и спасението през пустинята, приемайки пътьом писмената форма на Свещеното писание, библията, която ние днес прелистваме и слушаме.

Лицето на Словото: Исус Христос
По думите на евангелиста Йоан, в най-ново време, „Словото станало плът”, взело човешки образ, този на Богочовека Исуса Христа, Син Божи и същевременно смъртен човек, свързан с една определена епоха, народ, земя. Живее сред изпитания и ограничения характерни за хората от всички времена до края на живота си. Обаче и славно възкръсва за вечен живот. Той е оня, който довежда до съвършенство срещата ни със Словото Божие, като ни разкрива пълния му смисъл и единния му замисъл през вековете. Следователно християнската религия е буквално религията, в чийто център стои едно лице, Исус Христос. Той ни позволява да разберем, че също Писанието е „плът”, т;е., човешки думи, които трябва да бъдат разбрани и задълбочени по начина, по който се изразяват, но които дълбоко вътре в себе си крият светлината на Божията истина.

Домът на Словото: Църквата
За да опишат мястото, където най-естествено се вмества Словото, синодалните отци използват един стих от Деяния на апостолите, където става въпрос за четири насоки в живота на първоначалната християнска общност (Виж Деяния 2, 42). Първо учението: да четем и да задълбочаваме библейските четива като ги възвестяваме на всички вътре в църквата , така че в процеса да бъдат въвлечени както умовете, така и сърцата на хората. Следва „хлеболомението”, т.е. участието в Светата Евхаристия, източник и връх на живота и мисията на църквата. Третият момент е молитвата, онова, което днес все по-често се нарича „ литургия на часослова”(liturgia horarum), молитвата, която предава ритъм на дните и сезоните на християнския годишен календар, типичен за монашеския живот, но достъпен също за всички благочестиви християни. Същото се свързва с практиката, все повече разпространена сред верните, да се четат редовно откъси от свещеното писание (lectio divina), да се задълбочават молитвено в тях и да се стараят да ги прилагат в ежедневието си.
Последният, четвърти стълб на това място е общението с братята, които също обитават общия ни дом – църквата. Ние не се определяме като онези, които просто слушат словото, а също като такива, които го прилагат конкретно в живота, както казва Господ: „ Мои братя са ония, които слушат словото Божие и го изпълняват” (Лука 8, 21).
В този раздел се срещаме също с братята християни от другите вероизповедаиия, с евреите и други, обединени с нас, доколкото всеоще непълно, чрез привързаността си към Свещените писания.

Пътеките на Словото: Мисията днес
От естественото си църковно местонахождение, църквата, Словото напира навън, там където го е насочил Спасителят при раздялата си с учениците, да тръгнат по следите на всички народи за направят от тях слушатели на словото (Матей 28, 19-20). Това означава за църквата както да проповядва по традиционния начин от амвона, така и чрез все по-новите средства на комуникация и общение между хората, включително и чрез информатиката. Наложително е Библията да навлезе в семействата, в училището, в културните среди, имайки предвид, че през вековете последните са черпили изобилно от нея за напредъка на изкуството, на литературата, на музиката, на философията и на общата етика на човешкото поведение.
Накрая, Словото отразява също страданието, което се повдига от човечеството: на върха му се издига кръстът Господен - една светлина, която обещава надежда за изкупление на всяка твар – надежда за близки и далечни, за света и вселената.
Заключение
Накрая синодалните отци от този свой ХІІ генерален събор пледират към пасомите си от цял свят да скътват Библията в домовете си, да я прелистват и да се задърбочават в откриването на цйлостния й смисъл, превръщайки общуването си с нея в молитва и дела.

НЕСКРОМНО

2008-11-07T11:22:00.000-08:00

SUMMARY: Two members of our staff were honored on October 29th by two different institutions for their contributions to Bulgarian culture: Angelina Pavlova for her role in the First Biennale of Bulgarian Design; Sylvia Nikolova for her reportages on Health and Medicine in the magjor Bulgarian daily, “Monitor”.

На закриването на първото Биенале на българския дизайн на 29 октомври нашата сътрудничка и член на нашия екип, Ангелина Павлова, бе отличена с грамота на медийния партньор на изложбата, АТЛАС СТИЛ, и с поръчка да изработи наградата на Софийския архитектурен салон „Къщата”, организиран от Сдружение „Софийски архитекти” САБ и Издателство АТЛАС СТИЛ.

Същият ден, на бизнес форума „Алея на здравето” в НДК Силвия Николова от кръга Абагар, репортер на в. Монитор, бе наградена с грамота и плакет от Националната браншова стопанска камара заради приноса й в лекарствената политика и отразяването на проблемите в реформата на здравеопазването.
На 26 септември в „Нощта на учените” в НДК тя беше получила също Първа награда за статияга й „Наши учени лекуват рак с диаманти”, отредена й от Проекн RE CAME по Седма рамкова програма на Европейския съюз за научни изследвания и технологично развитие.

АБАГАР, Съдържание брой 10, 2008

2008-10-28T09:47:00.000-07:00

ABAGAR 10, 2008, Table of Contents: High Clergy, Uniats, Shriners (www.dveri.bg); XII General Synod of Catholic Bishops; Conclusions (Archimandrite Prof. George Eldarov); Events: Presenting a Book on Goths by Prof. Hertwig Wolfram, and another by Metropolitan Bishop Hilarion of Dorostol; A Journey through the War Years (George Eldarov); An Obituary of Denis Guillaune, OSB (1933-2008); Church News and Book Reviews; Our Diary for October 2008 Running through All Pages.

СЪДЪРЖАНИЕ: Архиереи, униати, масони...(Двери,БГ); ХІІ Генерален синод на католическите епископи (Архим. Проф. Георги Елдъров); Събития с абагарско участие (Абагар); Пътепис: Войната (Георги Елзъров); In Memoriam: Denis Guillaume, OSB (1933-2008); Вести и Книги с посвещение; Вести. Дневник за месец октомври, на всички страници.

IN MEMORIAM: DENIS GUILLAUME, OSB (1933-2008)

2008-10-27T08:38:00.000-07:00

SUMMARY: An obituary in memory of Fr Denis Guillaume, OSB (1933-2008), a Benedictine monk and a respected liturgical scholar, who often served as a deacon at Masses with the Pope, but finally ended up as a Greek Orthodox priest.

С голямо закъснение ни настигна вестта за смъртта на Негово високопреподобие Архимандрит Дионисий (Гийом), починал на 75 годишна възраст на 18 юни в манастира Saint-Geny de Lectoure в югозападна Франция, намиращ се под юрисдикцията на Сръбската православна църква. Пътят му дотам беше дълъг, преминал също през абагарска територия. Отец Дионисий беше роден през 1933 г. в Ница в сравнително заможно семейство. През лятото на 1955 г. попаднахме заедно като гости в Манастира на Обединението в местността Шевтон (Chevetogne), недалеч от град Динан в Белгия, един оживен център на междуцърковен диалог, с две паралелни обрeдни крила – монаси практикуващи западния латински обряд и такива придържащи се към източно обредната традиция на Цариградската църква. Открихме го пак там през лятото на 1958 г., облякъл расото на послушниците към същата общност. Немалко ни изненада, някъде в началото на 60-те години, когато го виждаме пред нас, буйна брада, бос със сандали, готов да бъде разпитан преди ръкополагането му като йеродякон, както тогава в Рим се изискваше пред всяко стъпало на църковната летва – от хостиарий до епископ. Преустановиха практиката в средата на 90-те години и виждате какви клирици шестват днес по света. Десетилетия наред той се подвизаваше в ролята на йеродякон на всички по-тържествени архиерейски служби с участието на папата. Нему се падаше да възвестява Светото евангелие на гръцки език - каквато е все още традицията във Ватикана, една отправка към неразделената църква от първото хилядолетие. През онези години живя между Гръцкия и Руския папски колеж с различни задължения в единия и в другия. След като бе създаден през 1981 г., прекарваше също дни в Дом Абагар на морския бряг край Рим. Обичаше да се разхожда по плажа или да обикаля с велосипед из района. Реваншираше се за гостоприемството с нови и стари книги от интерес за нашия ресор. Същевременно работеше по собствен избор върху един мащабен план да бъдат преведени всички богослужебни книги на Православната църква (Зланоустова, Василева, Яковова литургия, Триода, Месецослова, Часослова, Треби) от гръцки на добър, точен и поетичен френски език. През годините се набраха няколко десетки тома изрядна литургична литература, създадена и издадена изключително със собствени усилия и средства от архидякон Дионисий, ценени и ползвани отсам и отвъд църковната разделителна линия. В паузите се заемаше също със собствена оригинална продукция, като чиновете на западните светци Франциск Асизки, Бенедикт Нурсийски и Кармелитските светители, редактирани според каноите на източните църкви. В един негов труд бяхме лично замесени, а и успяхме да замесим също царя в изгнание. Става въпрос за книгата му Quand les chefs d`Etat etaient des saints („Когато управниците бяха светии”), 253 страници, издадена в Парма (Италия) в паралелно френско и италианско издание Съдържаше 260 профила на царе, царици и други благородници и държавници от Изток и Запад, повечето руски и сръбски. Понеже към сонма им идеално попадаше също о Бозе почившия цар Борис ІІІ, се питаше дали сина на покойния цар не би се съгласил да предостави предговор към книгата. Заехме се с задачата да го свържем с царя, който най-любезно се отзова на поканата. Наша беше честта да представим книгата пред избрана публика в една от най-тържествените зали на град Парма, където авторът живееше тогава. Както всичко е описано в Дневника ни от онези дни.

Знаехме, че йеродякон Дионисий тогава навлизаше в тежка душевна криза. Поради дългогодишния си живот извън първоначалната манастирска обител в Шевтон, общуването му със събратята беше станало извънредно мудно, даже обтегнато. Ревнували заради прекалената му свобода на изява. Търсеше начин да си промени положението чрез ръкополагане като свещеник в някоя друга църковна структура, където да бъде полезен. Пробва и българската, но не бяхме в състояние да му помогнем. Тъй като богословските му устои бяха междувременно силно отслабнали в сравнение с мистичния му усет в областта на литургията, през 1996 г. приел да бъде ръкоположен от епископ Стефан от Цариградската църковна юрисдикция на Запад, по-късен глава на Естонската православна църква, оспорвана от Московската патриаршия. Вече като православен духовник в течение на 12 години, освен си любимите си литургични задачи, той се занимаваше също като ефимерий на женския манастира в Сен-Жени, където починал на 18 юни, като същевременно се грижеше и за енорията в Санремо (Италия), недалеч от родния му град Ница.

Като преглежда сега шарения си албум от много места и с различни спътници, покойният ни приятел сигурно ще гледа с добро чувство и на абагарските си пози.

Признание за отец Пихлер

2008-10-24T22:04:00.000-07:00

SUMMARY: Jesuit Father Louis Pichler, 93,a longtime choirmaster at the Russicum Pontifical College in Rome, on October 4th was honored with a high church order by the Macedonian Orthodox Church.

На 4 октомври в Охредската патриаршеска катедрала Света София от името на Светия синод на Македонската православна църква е бил връчен орден Свети Кличент Охридски, втора степен, на отец Лудвиг Пихлер, дългогодишен диригент на известния църковен хор „Русикум” в Рим. Церемонията по връчването на отличието е била предадена на живо от Македонскага национална телевиция. Поводът бил 50-та годишнина от възстановяването на Охпидската архиепископия и 40-та от началото на традицията да се провежда ежегодно поклонение на македонската църква пред гроба на св- Кирил –Константин Философ в Рим. През всички тези години отец Пихлер е съпровождал с изрядната си палка достойното провеждане на службите при гроба на просветителя.
Тъй като отецът има също толкоз големи заслуги и за доброто представяне на българските позиции във Вечния град, редно е да запознаем четателите с някои моменти и аспекти от биографията най-новия носител на високото македонско църковно отличие.
Лудвиг Пихлер е роден през 1915 г. и израства в Босна, където брат му епископ Алфред Пихлер ще оглавява дълги години епархията в Баня Лука. Приет в ордена на отците йезуити през 1934 г., от 1942 следва в Рим, където е ръкоположен през 1945, а през 1948 е настанен перманентно в Папския колеж Русикум, където през годините винаги е било силно присъствието на българи. От тогава, вече 60 години, се занимава непрекъснато с хоровото изпълнение на знаменитата капела, първо като помощник на маестро Будкиевич, създателя на хора, а после самостоятелно. В репертоара си Пихлер ползва нерядко парчета българска църковна музика, като сам пее с мощния си тенор някои от тях. Добри Христов е неговият любим църковен композитор.

Събития с абагарско участие

2008-10-17T23:04:00.000-07:00

SUMMARY: A report about two cultural events in Sofia with the active participation of Abagar: presenting A Short of Goths by Herwig Wolfram on October 10th and A Primer on Faith by metropolitan bishop Hilarion of Dorostol, on October 15th.

Представяне на „Кратка история на Готите” от Хервиг Волфрам
( 10 октомври 2008)
На представянето на книгата на проф. Хертвиг Волфрам в Ректората на Софийския универсигег на 10 октомври, пред пълна аула ни бедадена думата да се изкажем по някои въпроси от дебата.

Вкратце, първо споменахме за участието ни в първоначалния етап на Готския изследователски проект 2002-2011, отразен също в около десетина крупни приноса в броеве на в. Абагар, които сглобени заедно биха представлявали цяла монография, после преминахме към корените на нашия личен интерес към фигурата на епископ Вулфила.
Освен чисто историческото ни любопитство спрямо една толкова влиятелна личност от ранната история на Европа, наблегнахме върху темата за мисионерстването, което ни вълнува от десетилетия, първо като питомец на специализирания мисионерски колеж в Асизи и на мисионерския отряд на францисканите Cruciata Missionaria Franciscana (Виж нашия Пътепис в предишния брай на в. Абагар) и главен редактор на органа на мисионерския отдел на францисканите Il Missionario Francescano (1955-1956,а по-късно и като консултант (consultor) и вещо лице (peritus) при изготвянето и редактирането на важния за католическата църква декрет „Към народите” (Ad Gentes) на Втория ватикански събор (1962-1965). Следователно, евангелизаторската дейност на гота Вулфила е била често в полезрението на нашите занимания. Проблемите, който тя поставя на правоверието, по-специално на католическата и на православните църкви, бидейки дело на човек свързван с разновидности на първата голяма ерес в хршстшанската църква, арианството, представлява предизвикателство за нас да задълбочим изследването на фигурата на Вулфила до установяване на връзката му с първоначалната повеля на Спасителя да проповядваме на всички народи е да ги въвеждаме в обществото на неговите последователи. Нека това задълбочаване на проблема един ден да доведе до пълното възстановяване на този исполин на европейската история на мястото, което си заслужава в църквата, обикновено белязано с най-високия знак на отличие, канонизацията му като „Свети” Вулфила, апостол Готски!

В чест на Доростолски метрополит Иларион
Представяне на книгата му „Буквар на вярата”
(Национален археологически музей, 15 октомври 2008

Уникална среща по повод най-новата книга на Доростолски митрополит Иларион се състоя в аулата на НАМ на 15 окгомври, организирана от Културния отдел към Светия синод и по-специално от динамичния му директор Архимандрит Дионисий. Въпреки че се явихме доста рано на мястото на събитието, залата беше вече почти пълна, с много също подранили абагарци. Веднага разбрахме, че ни било отредено място направо на подиума до героя на събитието, дядо Иларион. Той обаче се беше уединил на по-горния етаж, в очакване да наближи момента на реалното откриване на определения час. Можахме да се доближим до него след като бяхме помолени да придружим там новия посланик на Италия, Стефано Бенаццо, пожелал да го поздрави незабавно поради ангажименти, които щяха да го изведат от аулата преждевременно. Получи се малъг гаф: помислил, че ние сме авторът на книгата, започна да ни сипе с комплименти. Щом се разбрахме разговорът протече с лекота. Пред дядото той обясни специалното си отношение към православието и поради десетгодишната му дипломатическа служба в Москва, както и тройното си посещение в Света гора.
Още докато чакахме началото на проявата ни се отдаде да поздравим Негово величество царя, както и пристигналите мждувременно абагарци, в частност групата гравитираща около Параскева Диноева-Безеншек-Фарис, с доктор Георги Хаджинеделчев, който ни беше посрещнал предишния ден в тъмното (Виж Дневник от 14 октомври) и тази от Бенковски 25, с доктор Рафаелла Спаня, Михаела Сергиева и Лазар (Бедния Лазар) Корбанколев. Отделно поздравихме спонсора на изданието Великия архонт Ованес Малик-Пашаев с колеги от Великия архонтски събор. Сред приближените на дядо Иларион се засекохме с протосингела на Доростолската епархия, иконом поп Добри, гостувал ни в Серафикум преди четири години, както и с редакторката на предишната му книга, по случай 60-годишнината на писателската му дейност, Мария Андонова. Възстановихме спомени от предишни срещи с Христо Латинов от Евролат и редица духовници от „Свети Йоан Кукузел”, хорът, който щеше да оцвети художествено моменти от събитието, с изпълнение на църковни запеви от Еленския край, родното място на дядо Иларион. По-късно, след проявата, останахме известно време в компанията на проф. Емилия Стайчева, Елизария Рускова и Ангелина Павлова –която през цялото време снемаше събитието. Сред отзовалите се на поканата, освен споменатите, бяха забелязани трима митрополити на БПЦ, Русенски Неофит, Врачански Калиник, Америкавски, Канадски и Австралийски Йосиф, както и викарните Софийски епископи Павел, Йоан и Наум, бившите министри Ренета Инджова, Румен Петков, Любен Гочев Димитър Гоцев, топ-журналистката Велеслава Дърева, кореспонденти на главните вестници и камери на повечето медии. Не се забеляза някакво официално/официозно присъствие на католическата църква. Президентът на България изпратил собствен представител, началника на канцеларията му с писмено приветствие, което обаче не бе прочетено. Както напротив беше случаят с посланията на патриарх Максим и на столичния кмет.

След изявление на Архим. Дионисий за смисъла и реда на проявата, ни бе дадена думата за „литературното” представяне на книгата. Надяваме се да не сме разочаровали домакините, но музата ни се отклони с 80 градуса в посока на годините от запознанството ни с автора през 1968, с безброй срещи до днес. Първата ни среща беше по повод кирило-методиевските чествания в Рим, които оттогава се превърнаха в традиция всяка година българска правителствена и църковна делегация да пътува до Вечния град с задължителна аудиенция при Светия отец папата. В течение на тези 40 години не се получи аудиенция само през 1981 г., поради атентата срещу Негово светейшество на площад Свети Петър на 13 май, десетина дни преди празника на Светите братя на 24 Май, и то само заради физическата невъзможност папата да ни приеме в болничната си стая, в която все още лежеше. За съжаление никой не се сети да отбележи важната дата, освен нашият в. Абагар! (Виж Дневник на онази дата, 2008 г.).
С истинско душевно удоволствие приехме поканата да поздравим дядо Илариан с появата на 50-та му книга, връх на едно 60-годишно авторско творчество, непознато в книжовния живот на страната и в частност в духовните среди на всички църкви, действащи в България. Радостта ни е толкова по-голяма и поради факта, че когато ние говорим в тази аула, в друга аула в Рим се провежда Генерален синод на католическите епископи от цял свят, заети с разглеждането на близка на нашата тема: Словото в живота и мисията на църквата. Както при дядо Иларион там също става въпрос за Божието слово, изразено в книгите от Стария и Новия завет. В навечерието на откриването на римската асамблея генералният секретар на този църковен орган, архиепископ Етерович, изрично препоръча на съборните отци те самите да се вслушат в Словото преди да дебатират по него и да го разнасят по света. Дядо Иларион със сигурност се е вслушвал цял живот в това Слово и го е усвоил до степен да може да го предава в тази книга в силно синтетизирана форма чрез обобщението на всички отделни книги на Свещеното писание, допълнително разкрасени с гравюри от високо качество и отделни стихове на своета внушителна поетична продукция. Изрична цел на това издание е да позволи на голям брой вярващи да се запознаят основно с богатствата на Словото, ако е възможно и в рамките на учебната система на България, чрез въвеждането на задължителен предмет Религия, както в момента се дебатира.

На този етап, няма място за спор нито по темите, вече закодени във всяка библейска книга, нито по начина на изложение, вече затвърден в боравенето с печатното слово. Той може само да ни стимулира като учител и педагог. Въпреки, че настоятелно е настоявал да бъдем жестоки в оценките, няма да то направим: би било като да дигнеш ръка срещу учителя си.

Поводът е особено удачен да поздравим автора с успеха на новата книга и да му пожелаем дълги години творчество, а на нас, неговите почитатели нови срещи по поводи като днешния.

НОВА КНИГА НА ДЯДО ИЛАРИОН

2008-10-15T05:45:00.000-07:00

Най-новата книга на Негово Внисокопреосвищинство Доростолски митрополит Иларион „Буквар на вярата” бележи един път, който трябва да бъден извървян от вярващия, който първо е бил извървян от автора, до житейската и духовна висота, до която сам е достигнал.
Чувствам особено удоволствие, че тази книга се представя пред избраната публика, именно днес, когато в Рим Генерален събор на епископите също разглежда въпроси на Словото, т.е. Библията, в живота и мисията на църквата. Точка първа от програмата на събраните там отци е именно, как те самите да се вслушат в Словото Божие. Дядо Иларион се е вслушал и ни предлага плода на своето послушание на Словото.
В по-голямата си част книгата се състои от кратки обобщения на отделните библейски книги на Стария и на Новия завет на Свещеното писание , с акцент основното съдържание на отделните книги.

На този етап, няма място за спор нито по темите, вече закодени във всяка книга, нито по начина на изложение от автора, вече затвърден чрез над шейсет-годищното му боравене с печатното слово. Той може само да ни стимулира като учител и педагог. Въпреки, че настоятелно е настоявал да бъдем жестоки в оценките, няма да то направим: би било като да дигнеш ръка срещу учителя си.
По-персонален е подходът на автора при внедряването на стихове от собствените си стихосбирки на различни места в текста, като преразказ на либими теми на по-високо творческо ниво, както и при избора на илюстрациите, предимно известни гравюри на Гюстав Доре, но съща немалко картини от познатия художествен резерв на националното благочестие.
Поводът е особено удачен да поздравим автора с успеха на новата книга и да му пожелаем дълги години на творчество,а на себе си нови срещи по поводи като днешния.

ПОКАНА

2008-10-11T23:49:00.000-07:00

SUMMARY: An invitation to honor metropolitan bishop Hilarion of Dorostol, 94, on the occasion of his last book "A Primer of Faith", 342 pp.q with illustrations. The event will take place in the Aula of the National Archeological Museum on October 15th,from 6,30 pm.

Почетатели на Негово Високопреосвещенство Доростолски митрополит ИЛАРИОН Ви канят на представянето на най-новата му книга "Буквар на вярата" в аулата на Националния археологически музей на площад Незяависимост в София на 15 октомври, сряда, от 18.30 часа. Ше прозвучи и абагарско слово.

АБАГАР, брой 9, септември 2008, съдържание

2008-10-07T01:54:00.000-07:00

SUMMARY: Nothing Happens by Chance (Svetlana Karadzova); Communion in Action: the XII General. Assembly of Catholic Bishops (George Eldarov);Church-News; A Journey to Assisi ( George Eldarov); Four Meetings with Bulgarian Sculptor Assen Peykov, q908-1973 (same); Georges Naudenoff,S,J,(1910-1998):Belated Obituary (same); Abagar at Number 200 ( Nikola Predov); Our Diary for September 2008, Running through All Pages.

СЪДЪРЖАНИЕ: Няма случайни неща (Светлана Караджова; Съборност в действие: ХІІ Генерална асамблея на католическите епископи (Архим. Проф. Георги Елдъров); Вести; Пътепис: Асизи 1938 (Георги Елдъров); Четири срещи с Асен Пейков (Георги Елдъров); Жорж Найденов. Задочен некролог ( Г.Е.); Ронкалли летува (цитат); Абагар на кота 200: Поздравление ( о.з. капитан Никола Предов). Дневник, на всички страници.

ПЪТЕПИС: Асизи

2008-10-03T04:11:00.000-07:00

SUMMARY: The author ruminates about the impact the birthplace of St Francis of Assisi made on him when he landed there exactly 70 years ago on this very date, October 3rd

Седем момчета се изкачвахме с такси по витиеватия път нагоре към целта на нашето тридневно пътуване от София, манастира Свети Франциск в Асизи, където щяхме да проживеем детство и юношество в преследване на идеали, които тогава и не долавяхме докрай. В тъмнината мъждукаха светлини, очертаващи контурите на главните сгради на малкото градче, с доминиращата средновековна крепост горе и внушителната осанка на манастира долу. Лично си мислехме, че тази феерия сигурно ще да е била задвижена в наша чест – седмината българчета тръгнали на гурбет в далечната страна, освен наше смирение, степенувани по възраст: Давид Драганов, Иозо Пеев, Любен Луков, Лудвиг Пенев, Бонавентура Шишков-Тунката, Петър Бадов-Пенчо, всички, освен ние, от павликянските села около Пловдив. После разбрахме, че всичко било в чест на светеца, в навечерието на празника му следващия ден.
Още от вратата започнаха запознанствата с онези, които в продължение на десетилетията щяха да заемат мястото на останалите назад по родните ни места родители, братя и сестри, роднини, приятели и другарчета. Посредник ни беше придружителят на групата отец Петър Сарийски, тогава следващ каноническо право в Рим, събрал ни по време на лятната си ваканция по родните места след като сам беше проходил калдъръма от Павликянска България през Асизи до Вечния град и обратно, траял каноничните 12 години, практикуван тогава в българската католическа църква –не различно от онова което се случвало с великаните Петър Парчевич, Петър Богдан Бакшич и Филоп Станиславов през ХVІІ век.
Пръв ни посрещна - и продължи да го споменава като голямо събитие години по-късно - падре Пиетро Галло, висок, младолик, рус, късоглед монах, по-късно „мисионер” в Испания щом затихна гражданската война там след около три месеца от нашето позвънване на манастирсите врата. Сигурно той ще е повикал „ректора”, на когото щяхме да бъдем поверени за по-нататъщното ни форимиране. Иджино Бечерика, около 30 годишен мъж, беше също очилат (както почти всички в това общество), сух и кокалест, лице тъмно червендалесто като че ли от гьон, не обаче в смисъла „гьон сурат”, с една неопределена лека усмивка, почти гримаса, с едната ръка притискаше към гърдите молитвослова, с който никога не се разделяше. Дойде и неговият заместник отец Винкентий (Венко) Плачков, българин от предишно попълнение български випускници, който щеше да ни ръководи при първоначалните ни стъпки в чуждата среда. Какво си размениха с придружителя ни, тъй и не разбрахме. Италианският ни беше елементарен, за да не кажем никакъв. Лично припознавахме само една дума „porco”, препоръчана ни от някого като защитна мантра срещу все още непознатите чужденци. Щом я чуели, дигали ръце. Не си давахме сметка, че репликата “Mussolini porco”, в отговор на “Boris asino”, можеше да ни доведе голяма беда при тогавашния тоталитарен строй на новата ни родина. Още не знаехме, че понятието Мусолини е производно на musso, т.е. магаре (asino)...
Следва представянето ни на съучениците, с които щяхме да споделяме игри, учение, молитви и, както скоро разбрахме, един духовен подвиг, който съвсем смътно долавяхме. Посрещнаха ни с радостни викове на терасата, която обгръща целия комплекс Sacro Convento откъм долината, един коридор от няколкостотин метра, окичен със сводове и аркади от розов асизки камък. Бяха около четиридесетина момчета италианчета и четири българчета, приети предишната година: Георги Арлашки (моралният лидер), Козма Бойкин (бабаитът сред тях), Йозо Замярски (всеобщ обект на закачките и с няколко пищни прякора) и Йозо Балабански (като че ли роден за това място). В различна степен ги познавахме отпреди да поемат пътя към Асизи предишната година. Естествено те бяха и посредници при първоначалното общуване с другоезичните другари. Всички бяха облечени с раса както монасите, само че в миниатюрни форми. Питаха ту нас, ту старшите ни другаричета българи какво знаем, какво ни харесва. Едни предлагаха да ни научат италиански, други изказваха готовност да научат български. Някои пробваха отделни думи и закачки на български език, научени от предищните ни представители на място. Направихме и първия гаф на италианска земя: забелязали едно доста мургаво момче, попитахме преводачите дали не е абисинец...Още преди да чуят превода, всички се заляха от смях- abissino, abissino! Такъв му бил прякора. Не се обиди момчето. По-късно в началото на 50-те години отиде наистина в Африка като мисионер и след десетина години се завърна с разклатена психика.
Следващият ден беше патронният празник на манастира, Свети Фрациск Асизки. Вероятно защото ще сме били много изморени от дългото пътуване, ни позволиха да се явим в църквата поотделно и свободно. Ставаше въпрос само за една от трите катедрали построени една върху друга – долната, т.е. средната, Chiesa Inferiore, първостепенен паметник на световното изкуство със стенописи и стъклописи от ХІІІ до ХVІ век. Виждахме я за пръв път. Намерихме си място по стъпалата на някаква каменна стълба, откъдето извивахме врат за да зърнем нещо от ставащото около олтара. Искрено, обстановката не ни направи особено впечатление. Световно известните стенописи ни се сториха някак прашни, фигурите сковани, прекалено шарени. Недостатъчно графични, както бяхме свикнали да гледаме по книжките, каквито бяхме жадно прелиствали от когато четенето се беше превърнало в наше най-приятно занимание. Пеенето ни се стори скучно, далеч не ритмично, както онова, което познавахме от събори и сватби в родния край. Обредите ни убягваха, проповедта – неразбираема, вероятно разточителна, съдейки по израженията на богомолците наоколо. Очевидно все още предстоеше навлизането ни в новата културна атмосфера.
По обяд ни строиха пред масите в трапезарията, която твърдяха била най-голямата зала в Европа, 50х24х30 метра - колкото Александър Невски, подчертаваха старшите ни другарчета българи. Пред очите ни се изнизваха гости и домакини, всичко около 200 души, всеки с повишено празнично настроение, готов да пристъпи към нарушаването на поста. Тогава бяхме представени и на главния орденски настоятел, дошъл специално за празника от резиденцията си (курия) в Рим, американеца Беда Хес, генерален министър, хем генерал, хем министър, както докладвахме на нашите в България в първото си писмо от новия ни дом за да ги впечатлим. Не сме знаели тогава, че обръщението в орденската лексика на францисканите означавало „генерален, т.е. всеобщ служител”. Маститият двуметров и поне 150-килов американец ни заприлича нещо като тюлен (като че ли ги бяхме виждали преди дни в зоологическата градина в София), който смешно се залиташе из залата. Не сме предполагали, че нашата съдба през следващите 15 години, в някои ключови моменти, до голяма степен щеше за зависи от него. Той имаше последната дума при всяко преминаване в по-горните степени на формирането ни: новициат, обети, ръкополагане. Той взе решението да следваме в Рим през 1947 г., да продължим допълнително образованието си с втори докторат през 1952, да му гостуваме близо две години в генералната квартира в центъра на Рим и в лятната резиденция в покрайнините на Гроттаферрата в хълмистия регион югоизточно от града през 1952-1953, без обаче да сме навлизали сред приближените му, вероятно поради първоначалното комично впечатление, което сигурно сме издавали, с допълнителните критични наблюдения на характера и непоносимите му американски навици, които ни се струваха направо дебеляшки. Почина скоропостижно в следствие на инсулт на 11 август 1953 г. пред очите на всички в същата гази необятна зала, където го зърнахме за пръв път.
Важен праг прекрачихме два месеца след стъпването ни в светата обител. На 7 декември, навечерие на празника Безкверно зачатие на Пресветата дева, което тук се честваше особено тържествено, нещо като Коледа или Великден, бяхме въведени с още една стъпка в едва избрания и все още смътно разбрания път. Изравниха ни с другарчетата от предишните класове: облякоха ни с миниятюрна монашеска униформа! Черно расо, къса пелерина до кръста с качулка, бяло въже с трите възела означаващи бъдещите ни обети послушание, целомъдрие, нестижание или доброволна бедност, лежаха върху протегнатите ръце на коленичили пред олтара двадесетина юноши, а застанал пред тях ректорът Бечерика, с наведени оч., Траурен и суров говореше с тежки думи, като че ли пред разпъване на кръст. Елементарния ни още италиански ни позволяваше да доловим най-често думата “morte” (смъпт). Вероятно искаше да каже, че новото облекло означава смърт на похотите, смърт на греховното минало или, че символично изоставяхме долината на мъртвите какъвто е светът. Като не разбирахме логиката и връзката с продължилата цял час реч, просто започнаха да ни витаят из главата смешни представи за случващото се около нас: ами ако просто ни зомбират, разфасоват и превърнат в друго, как ще ни разпознаят нашите, когато се върнем по родните места...?
Радостта, че не бяхме вече различни от другарчетата, и овациите, с които ни посрещнаха те и цялата общност, когато се явихме така дегизирани в трапезарията изтласкаха из главата ни трагикомичната фантазия.
А и новите дрешки (рециклирпани от предишни другарчета я пораснали, я завърнали се в светския свят) ни разрешаваха практическите въпроси за овехтяващите „долни” дрехи, каквито сега ставаха и панталоните, и саката, все по-скъсани и къси за буйно растящите юноши. От този момент, да си съблечеш расото, освен когато си лягаш, беше престъпление, което можеше да те доведе со експулсиране от „рая”, какъвто все повече се убеждавахме, че беше именно Асизи.

Междувременно навлизахме в учебните занимания. Новата учебна година май беше започнала непосредствено след пристигането, веднага след празника на патрона Свети Франциск. Ние обаче, новодошлите български момчета, нямаше начин как да се присъединим към останалите 14 деца от първи клас: просто не владеехме езика, на който се преподаваше. Организираха ни отделни курсове по латински и италиански при отец Венко Плачков, зам-директора на семинарията. В течение на един семестър до средата на февруари настигнахме италианците. Не само се изравнихме, а до към средата на следващата учебна година нерядко ги надминавахме с бележките си. Едно наше съчинение на италиански език още тогава се появи във витрината на отличниците. Куцахме само по математика, но до края на учебната година и по този предмет настигнахме останалите с помощта на допълнителни уроци при едно момче от горните класове, което особено симпатизираше на българите, Антонио Баталя, по-късно мисионерствал в Северна Родезия (Замбия), за да завършш в родината преди година две, останал младолик и душевно чист до края.
Курсовете се преподаваха в стаите на нисшата духовна семинария на францисканите, настанена в манастирския комплекс, в същите помещения, където живеехме и играехме. Бяха пространни, с високи сводове, като катедрали. Една беше украсена със стенопис на Доно Дони от ХV век. Още от входа на комплекса се разбираше, че навлизаме в престино училище. Пълното му наименование изписано на ламаринена табела беше Collegium Missionarium Primarium, т.е. Първостепенен мисионерски колеж. Основан през 1927 г. по решение на тогавашния генерален настоятел на ордена Алфонсо Орлич (по-късно, по негово желание, Орлини) с цел подготвянето на един орденски елит Cruciata Missionaria Franciscana (Кръстоносен мисионерски отряд фпанцискани), който две десетилития по-късно щеше да предизвика уставно сътресение в ордена (Виж в следващ раздел). На този етап щколото предлагаше едно стриктно класическо образование, със силен акцент класическите езици латински (от първи клас) и гръцки (от четвърти клас). Паралелно силно се застъпваше италиански език, литература, автори. Вторият чужд език, в случая френски, се включваше през трети клас. Наблягаше се извънредно много на съчинения, преводи от и на усвоявания език, запаметяване на дълги текстове, от Мандзони, от Енеадата на Вергилий, Илиада и Одисея на Хомир, Божесвената комедия на Данте Алигиери. Този етап от образованието тогава предвиждаше седем гимназиални класа преди да преминем на следващия за специфичното ни монашеско формиране, новициат (послушничество), за да продължим после философия (две години) и теология (четири години). Преди обаче да го извървим, той бе преустроен: пет гимназиални класа и, след паузата новициат, три лицеални с паралелни класически и философски курсове и четири години теология.
Няма да навлизаме в подробности за курсовете и уччебните програми. Ще изтъкнем само, че успоредно с уроците вървяха часовете за четене и упражнения, практически толкова за едните, колкото и за другите ежедневно, 5 + 5. Четвъртък и неделя нямаше курсове, но не ни се пестяха други твърди занимания –черква, чистене, четене, репетиции и най-вече разновидни духовни упражнения и убийствени разходки: до билото на планина Субазио, надвиснала вад градчето като Витоша над София, до кота 1240 м. и обратно на юруш до долния край на града, където беше семинарията. Затова прасенцата на краката на всички ни от оня випуск станаха чилични.
Не се позволяваха книги освен учебниците и речниците. Други четива се ползваха крадешком. Ние българчетата имахме един екземпляр от Под Игото, една биография на Цар Борис ІІІ и няколко алманаха от известното католическо издание „Календар Свети Кирил и Методи”, които прелиствахме „нелегално”. Щом навлязохме малко по-дълбоко в италианската реч ние лично постоянно консултирахме един енциклопедичен речник Brunacci, нещо като Данчевата Енциклопедия, който се превърна в първостепенна основа на по-късната ни енциклопедичност. Не е нескромно да кажем, че го запаметихме целия до последната статия. Нишката беше да откриваме понятия и отправки към българското, около която се нанизваха останалите моменти и елементи от италианската и европейската култура, на които беше наситен.
Учебниците ни –налага се да признаем- бяха от изключително качество, най-доброто в системата. Христоматиите невероятно богати. Речниците дебели като за университет (до ден днешен си пазим Zingarelli за италиански и Rocci за гръцки, двата най дебели тома в библиотеката ни). И всяка година все нови, неразрязани. Подновяваха се също ежегодно всички помагала –тетрадки, моливи, писалки, линии, пергели, гуми, стенни карти. Раздаването им в началото на учебната година беше празник за очите. И за обонянието: до днес ни мирише на омайното мастило на печата. Етикетите им показваха, че всичко било дар от италианското министерство на външните работи. Включили ни в някаква схема за италианските училища в чужбина. Било предвид мисионерската ни подготовка. При липсата на отделна литература, неуморно прелиствахме и съвсем „легално” попивахме до последно христоматиите, даже когато още не разбирахме всичко. Виждахме как дадена страница от тъмна и мъглява, при всяко препрочитане, ставаше все по-прозрачна, редовете осмислени и даже красиви. Процесът ни позволяваше да пресъздаваме свободно и да осмисляме различно черните петна, като варианти на истинското съдържание. Свиквахме на творчество. Усладата на самостоятелно овладяната страница ни караше ( и до днес) да не търсим думите в речника. толкова повече, че и българоиталианските ни (Нурижан, Кантарджиев, Енрико Дамиани) ни се струваха все по-елементарни!

Животът в колежа протичаше в особено сурови условия и под невероятно строга дисциплина. Наказваше се всяко нарушение, а такива бяха шум, бавене извън класната стая, говорене с другарите през забранено време, ползването на български помежду ни, излизане извън периметъра на семинарията, влизане в класната стая извън заниманията, сдърпване с другарчетата даже при игрите, падане и въргаляне по земята, пристъпване раделителната линея плочки на салона или коридора между малки (първи и втори клас) и големи (от трети нагоре), низка бележка при изпитване в клас или писмено упражнение. Наказваха ни с мълчание за час или цял ден, стоене на колене, лишаване от десерт, до оставяне на вода и хляб или без ядене. А можеше да следва и експулсиране из колежа. Наказания можеха да налагат не само ректорът и неговия заместник, българина отец Венко Плачков (който впрочем се възползваше много рядко от правомощията си, и затова го кръстихме доброжелателно „Бай Венко”, с лек намек за „Бай Ганьо”, т.е. „нашенецът”), но също преподавателите и „префектите” и „зам.префектите - момчетата отговорни общо за нсички ни и за отделните класове. Полицейска държава. Някак животът лично ни спаси от такава изкривяваща длъжност да наказваш другарите си, с които си играеш и лудуваш. Само един семестър се задържахме като зам.класен префект. Единственото наказание, което възложихме на непокорен съученик, беше „пет минути мълчание”.

Хигиената, както домашната, така и личната, за които се грижехме ние самите, за онези времена може би е била задоволителна, но не съпоставима с днешните изисквания. Ползваше се само студена, съответно ледена вода. Душове нямаше. Тоалетните често се задръстваха. Нямаше и отопление: „Нали сме в Италия, топла страна!”. Такива студове не сме понасяли и в България, известна със зимите си още от времето на римляните. Заледени пръсти на ръцете и краката, заледени уши, а на нас, за голям срам, и заледен нос - бяха ежегодно зимно изпитание. Нямаше лек срещу този бич. Казваха ни: „Лекува се с майска вода”, когато се стоплело времето.

Храната, която получавахме, от по-късен поглед, сигурно ще е била здравословна, богата, разнообразна, винаги топла, сервирана на определени часове 07.00, 13.00, 20.00. Но все пак чужда. Лично, трудно свикнахме на макарони, и жестоко ни измъчваха като капризното момче, несклонно да уважи националния символ на страната. Преодоляхме отвращението чак през лятото на следващата година. Дотогава, лакоми другари –българи и италианци - редовно ни ухажваха да им харизаме незабелязано порцията си.

Явно най-ангажиращо за ръководството на семинарията беше духовното формиране на кандидатите, или “probandi” (т.е. под изпитание, под наблюдение), дали и доколко ще бъдат годни за подвига, за който се подготвяха. Без съмнение, бяхме попаднали на един аскетичен зилот, като Иджино Бечерика, какъвто трудно можеще да се срешне на други ширини. Днес той не ще можеше да се задържи на никое възпитателно място в системата на църквата, още по-малко в тази на едно нормално гражданско общество. Беше безспорно умен, краен аскет, издръжлив на лишения, упорит, убеден в правотата на идеите и подходите, силен дебатьор, леко садист, несъзнателен „пелагианец”, т.е. убеден, че положените усилия ще доведат непременно до покоряване на пороци и негативни наклонности и постигане на съвълшенство, оставяйки съвсем малко и де факто незначително пространство за Божията благодат. Акцентът на неговите аскетични послания пред невръстните 12-16 - годишни юноши бяха целомъдрието във всички гами на битието, не само физическите му телесни и обществени плацдарми извън манастирските стени, а най-вече на вътрешното умствено ниво: непристойни мисли , спомени, въжделения, където изискваше непрекъснат контрол, себеанализ, а при най-малко отклонение - изповед. Тогава не долавяхме, но все в този контекст противодействаше дисциплинарно срещу всяка проява на близост (приятелство) сред поверените му питомци. Пораждаха се във всички, а в някои до пределите на психопатията ( скруполозност), защитни настроения до вътрешно терзание, несъответстващо на крехката възраст на поверените му деца. Някои оставаха с такава болнава психика десетилетия след като се бяха освободили от прякото му възпитателно влияние. Другата фиксидея, която натрапваше, беше призванието като вече избран път, който не можеше да се промени безнаказано. Бог няма да ти проправи нов път на спасение, ако напуснеш посочения ти вече – казваше. Така, че отстраняването на някой от другарите ни, се превръщаше в трагедия за потърпевншия и назидание за оставащите. Заканата „Ti mando a casa!” (Ще те върна при твоите!), беше равностойно на “Отиваш в ада”. Процесът на отстраняване течеше забулено в тайнственост. Виждахме само резултатът, че един ден едно легло или един чин оставаше празен. Догатки и предположения как и защо не се позволяваха. Както и контакти с низвергнатия.

Няма съмнение, че селекцията беше жестока: от 21 момчета, които се записахме в първи клас, до втория стигнахме едва 14, а до края на духовния ни маршрут, ръкополагането, само седем, четирма италианци и трима българи. Което се считаше за добър успех. От предишния клас от 24 души само 4 се добраха до целта –двама италианци и двама българи. А от следвалия след нас през учебната година 1939-1940, от 25 момчета, постоянства докрай само едно, като също нито един от четирите българчета постъпили тогава не издържа докрай.

Изненадващо, възпитателят ни, освен очертаващите се дотук, имаше и по-меки черти. Като че ли цял се променяше в извънстенната обстановка. На ежедневната разходка до определени цели в околностите на града ставаше друг човек. При разпуснати редици, повечето се стичахме около него, понеже общуването ставаше наистина интересно. Заливаше ни с общата си култура на всички нива, приемаше възражения и закачки, освободен от вечно назидателния си тон. Промяната го обхващаше до непознаваемост по коледните празници, от Бъдни вечер до Богоявление. Томболите, които организираше, бяха от богати до вълшебни. От къде ли намираше средствата, до днес не ни е известно. Просто се изливаха лакомии, книги и играчки, каквито и не бяхме сънували. В писмата ни до близките в България нямахме думи как да опишем атмосферата и спечелените мизи.
Когато през есента на 1941 г. трябваше да напусне поста в Асизи, всички доброволно станахме от леглата си в 3 часа сутринта, за да го придружим пеш в тъмното до гарата, на пет километра от манастира, със сълзи и ридания като за последно,: „На кого ни оставяш?” Стокхолмския синдром, сигурно.
Жал ни е за съдбата, която го сполетя двадесетина години по-късно. А може би е било възмездие. Операция по гръбначния стълб го осакати до края на живота му, останал инвалид и неподвижен на легло цяло десетилетие. Само един път го посетихме някъде в средата на 60-те години. Не говорихме за годините в Асизи. Щеше да бъде жестоко да споменаваме за стоицизма, с който ни мотивираше да покоряваме върхове –и духовни, и планински. Оставихме го да си говори сам колко бил внимателен към него персонала и как бил щастлив в погълналата го обстановка.

Георги Елдъров

ДНЕВНИК 19-30 Сепгември 2008

2008-10-02T11:29:00.000-07:00

SUMMARY: A second installment of our diary for September 2008, covering the last decade of the month. To notice two conversations with German political analyst Heinz Brahm on September 19th and 29th; the decision to start a series of articles to appear in Abagar about different moments of our curriculum in Italy, beginning with Assisi 1938; attending a performance of Russian Ballet on the occasion of the Year of Russian Culture in Bulgaria, on September 30th.

Водещо събитие от 19-ти септември беше посещението на политолога и редовен абагарски (по)читател, Хайнц Брам (Heinz Brahm) в базата ни в центъра на София. Доста се лутал преди да открие адреса ни, а после звънял също по етажите докато налучкал входа ни. След като сверихме часовницине от последното ни свиждане около това време миналата година и разгледахме заедно новото разположение на библиотечното ни богатство, седнахме за основната обмяна, сега на немски, сега на английски в любимото ни заведение (Виж по-горе). Задължителен беше преглед на политическата ситуация в БГ, която все повече го озадачава, след което преминахме на народопсихологията на новоевропейците, каквито сме от началото на 2007. Обещахме си нова среща преди отпътуването му на 8 октомври.
На 22-ри тесен кръг абагарци чествахме на патерици рождения ден на скандинавистката Елизария Рускова и то на няколко етапа, все в района, с взаимно облъчване по наболелите теми от сезона и главно пътеписните бележки на художничката Ангелина Павлова, току що пристигнала от семинар на остров Болнхолм (Дания).
Следващият ден, след работното ни време в базата, посетихме Клуба на италианците на Янко Сакъзов за предварителен разговор със собственика на заведението за възможно честване на 200-ия брой на в. Абагар, на същото място, където преди седем години чествахме 100-ия в рамките на пореден колоквиум Абагар. С други събеседници продължихме до смръкване.
На 23-ти назря възможност да пътуваме още следващия ден до Рим. Решение не се постигна до късния следобедр което пък оставаше да висят в неяснота редица наши ангажименти до края на месеца.
Такова обаче дойде в четвъртък: пътуване няма да има. Следователно си оставаме в базата до закръгляване на закъснелия брой 9-ти на Абагар 2008.
Особено усърдие положихме до края на месеца за да извадим от тайните чекмеджета на паметта детайлите, които ще четете в предстоящия брой в глава Асизи от Пътеписите ни, които за известно време ще придружават другите рубрики на Абагар до изчерпване.
На 29-ти, Архангелов ден за западните християни, следобед ни навестиха в базата ни Хайнц и Тамара Брам. Срещата с тях представлява винаги моменти на богато обогатяване по много посоки от битието и културата. Специално се спряхме на съдбата на редица наши общи приятели, като покойния Светлозар Раев, втори български посланик към Светия престол. Завършихме разговорите в любимата ни Виенско сладкарница, където пък се засекохме с Момчил и Габриела Карамитеви. Странно, предишния ден се бяхме сериозно замислили за тях, тъй като не се виждахме от около три години, а от близки разбирахме за техни преминавания през София по маршрутите им до Рим и Лос Анжелис. Получихме покана да уважим възпоменанието на големия им баща, актьора Апостол Карамитев по случай 30-годишнината от кончината му.
Месецът не можеше да завърши по-тържествено. По лична покана на организатора, висшия архонт Ованес Малик-Пашаев, на 30-ти присъствахме на изпълнението „Звезди на руския балет” в Зала 1 на НДК, връх на Годината на руската култура в България. Не срещнахме абагарци нито при достъпите, нито при изходите. Ще имаме какво да им разправяме.

ГОДИШНИНИ: GEORGES NAIDENOFF (1910-1998)

2008-09-20T00:57:00.000-07:00

SUMMARY: A profile of a media genius, Georges Naidenoff, a French Jesuit of Bulgarian extraction, who for almost half-a-century was the Editor-in-Chief of a formidable missionary magazine, Missi (1944-1991).

На времето не успяхме да отбележим с подходящ некролог кончината на един голям приятел на България, и наш личен в продължение на две десетилетия между 1966-1986, когато ни се отдаде възможност да общуваме и да разговаряме с една невероятна личност както по проблемите на общата ни родина, така и по тези за теорията и практиката на мисионерското присъствие на църквата в глобални рамки, където той беше световно водещ, а ние - младши любител.
В биографичните му профили до днес най-често се отбелязва, че е роден от баща руснак и майка французойка в Одеса през 1910 г.. Пред нас обаче неведнъж е заявявал , че баща му бил бэлгарин и, ако не се лъжим, варненец, по работа в Одеса. Разправял на любопитните и записвал в CV-то си, че произходът му е руски, защото така било по-лесно, отколкото да обяснява на чужденци тънкостите на източноевропейските родословия. А и да си руснак било по-престижно на Запад между двете световни войни: най-малкото било да те свържат с белогвардейците и елита на царска Русия, стоварил се през онези години най-вече във Франция.
През 1919 г. се преселва с майка си във Франция, в околностите на Париж. В началото на 20-те години, когато бил на 12 годишна възраст следва в нисша духовна семинария, а през 1931, когато е вече на 21 годишна , кандидатства в ордена на отците йезуити, в чиито редици остава до края на живота си – един от малкото българи допуснати до този подвиг през последните 100-150- години, а може би и от началото на ордена на Лойола през ХVІ век. По памет ще цитираме другите: Тобия Ненов (1869-1948), Йордан Карамитов (окобо 1890-1965) и мистериозния Йозеф Землер (1933-1994), известен също като Борислав Иванчев (познаваха се с Жорж Найденов).
.
Името му е свързано с едно църковно списание от високо интелектуално и медиино качество, посветено на мисионерското присъствие на църквата в специфичните мисионерски територии от Третия свят, но също и в съвременното общество на Запад и Изток, където християнството все още или отново се нуждае от трайно внедряване. Заглавието му беше Missi, акроним на подзаглавието Magazine d’Informtion et de Spiritualite’et Solidariete’ Intermdtionаle, ще рече Списание за информация, духовност и международна солидарност. Самият латински термин Missi означава „пратеници”, каквито са мисионерите проводени в цял свят за да проповядват Божието слово, каквито са и апостолите натоварени първоначално от Спасителя да „поучават всички наподи и да ги кръшават” (Матей 28, 19).
С времето списанието, появило се през 1944 г. и продължило до 1991, заема челно място сред църковните издания, с широкия поглед към духовното положение в различните страни, които той взема на прицел, точна инфопмация за проблемите и перспeктивине, mонякогd придобита с лично пътуване до далечни обекти, като Виетнам и България (проправил му пътя агент „Свилен”), със силни исторически и културоложки отправки, богат снимков материал и блестящо за времето графично оформление. Всеки брой представлява събитие и оформя мнение както в църквата, така и в обществото, като предлага акцент и съзвездие от подчинени теми с допълнителни данни в различни посоки –история, география, изкуство, куриози, даже вицове.
Изданието е със среден формат А4 за лесно прелистване, даже в публичния транспорт, от около стотина страници (при специални тематични броеве до около 200). Няколко броя бяха посветени на български теми: специален брой за България и състоянието на вярата през 1968, българските икони по случай изложбата им в Petit Palais в Париж и кирилометодиевски брой във връзка с 1100-годишнината от смъртта на св. Методий, където силно се застъпваха заслугите на България за просъществуването и разпространяването на делото им. Няма да премърчим, как редовното четене на това списание и десетината ни разговори с директора му сигурно са отразени също в концепцията на нашия вестник. Като че ли съдбата беше предoределила, Абагар да тръгне през същата 1991, Missi залязваше с последния си брой, след ползотворна просветителска акция от близо половин век.
Последните години от живота си Найденов прекарва в дом за духовници инвалиди в Лион, но достатъчно жизнен да дебатира със събратята си в същото положение по любимите му темил Починал там на 88-годишна възраст през 1998, същата през коята бе канонизиран блажени епископ Евгени Босилков. Сигурно от него ще е донаучил страниците за страданията на църквата недописани в престижното му списание на тема България.

ДНЕВНИК Септември 2008

2008-09-19T00:36:00.000-07:00

SUMMARY: Our Diary for September 1-18, 2008, with reflexions on dates and events happening those same days years ago, like the start of the Second World War on September 1, 1939 and the apocalypses of September 11, 2001, as well as a two day trip on September 5-6, to the city of Russe, a city on the Danube, famous for its international character (birthplace of Elias Canetti, a Nobel Prize winner in 1981) and the seat of Catholic and a Bulgarian Orthodox diocese; a firy debate in the University of Sofia about private collections of art products.

Първи септември не остави помен в текущата летописна страница – или просто ни препраща на 1 септември 2009, кoгато ще отбележим, къде бяхме в деня, когато започна Втората световна война, 70 години след събитието: лежахме с температура 39 градуса в „малката” спалня към комплекса Свети Франциск в Асизи. Ръководството тогава се придържаше към единствената рецепта: изцеление чрез глад. Крайно ефикасна, особено за онези малчугани, които прибягваха към боледуване за да си отпочинат от скуката на класната стая. Което, честна дума, не беше нашият случай.
На 2-ри приехме поканата на Ади Филева да присъстваме на откриването на изложба в галерия Васка Емануилова, 30-на нейни скулптори съхранени до сега в град Годич. Останахме колкото беше нужно да разгледаме пластиките на голямата скулпторка, която не познавахме. Тъй като посетителите преминаваха без да се задържат, официално откриване в същност нямаше, което не е лош вариант. Заедно със скулптурите зърнахме също силуетите на познати от боледуващите от тази страст, които редовно срещаме при подобни събития, но няма да ги издаваме.
Все по линия на изкуството на 5-6 септември бяхме в Русе, връщахме се по маршрути, често пратикувави в началото на 90-те години, докато тук бодърстваше непрежалимия наш съмишленик хо абагарска линия, Никополски епископ Самуил Джундпин, един от изповедниците на католическата църква покрая процесите от 1952 г. посещавал ни многократно в римската ни база през същото време. Сетил ли си е някой да го възпомене по случай десетата годишнина от трагичната му смърт на 19 март 1998 г.? Отнесе със себе си тайни, които вече никой няма да разкрие. „А какво от това?” – ще каже някой от знаещите. Много поучително беше запознанството с Татяна Златева и Красимира Петкова, дъщеря и майка, прекарали десетилетия в Атина, решени да надскочат емигрантската си съдба с нова художествена инициатива в Русе. На добър път.
На Малка Богородица, 8 септември, в 18 часа бяхме на откриването на „Градини на паметта: 80 години запазева история на София” в СГХГ, ще рече почти от датата на нашето първо посещение тук (2-3 октомври 1938 г.). Затова фотосите на сгради, площади и гледки ни се сториха познати, сенки от миналото. Получихме подарък каталога на изложбата, за по-внимателно прелистване на саме. От там преминахме направо на заседание със съседите от кооперацията, за щастие добросъседски състав от три домакинствол Просто кеф, почти купон.
На 9-ти присъствахме на битката в ректората на Софийския университет между законодатели и колекционери по повод подготвяния закон за националните духовни ценности, който цели просто да лиши собствениците от собственост и да хариза придобитите от тях предмети, цел на живота им и пот на техни родови предци, на безхаберни държавни чиновници. Особено тежки бяха словата на завеждащия Културния отдел на Светия синод, архимандрит Дионисий, изсипали се като огнен дъжд върху вносителите на проектозакона, които се огънаха като първокласници мъмрени от учителката заради неизрязаните си нокти. Жал ни стана за представинелите на законодателното Не им помогна и тежката артилерия повикана набързо от НС. Очевидно БПЦ, съхранила през вековете най-голямо количество духовни богатства , не приема да бъде въведена в ролята на прост (временен) пазач на предмети, към които алчни некадърници безскрупулно ламтят. Понеже не представлявахме никого, освен абагарските ни периметри, дума не обелихме, а само ръкопляскахме в правилна посока.

На 11-ти, седмата годишнина от апокалипсиса на тази дата 2001, Ангелина Павлова от нашия екип отлетя за семинар на о. Борнхолм (Дания), където щеше за защитава бъдещето на Glass Art в световен мащаб. Вечерта ни се отдаде възможност да коментираме надълго случилото се в ректората с героя от срещата, архимандрит Дионисий.
Следващият ден между 16.00-20.00 часа на различни маси в Клуба на италианците проведохме многоетажни и многоппосочни миниколоквиуми Абагар, първо с италианския предприемач Франческо Сассателли от Тренто, с обход на общо познати места и лица, а после с бившата главна редакторка на в. Абагар Мария Иванова-Михаил (напоследък с псевдоним Мария Хигел) за моменти от нейното сътрудничество през 1997-2001. В някои отсечки на обмяната се намесиха също колегата на Сассателли, украинецът Олексий и предприемачът Микеле Ло Скалцо. Мария подготвя собствен сайт в интернет, който ще бъде направляван от сина й от базата му във Флоренция. От нас поиска справки за логото му, латинската сентенция Veritas Est Amor. Тя е авторка на книгата „Тъжните очи на Дора” (разбирай Габе, при която е служила като секретарка през последните й години).

Използвахме неделния ден на 14-ти, Кръстовден, за да разнесем юбилейния брой 200 на вестника до главните му разпределителни пунктове. Първо натоварихме нашия (по)читател от Оборище 7, който обгрижва също абагарци около катедралата Свети Йосиф (контрапункта на Булбанк), после заредихме Клуба на италианците, книжарницата на ВИТИЗ и безистена на площад Славейков. Тук останахме за кратко при книжарницата на Ваня Андонова, която ни се похвали с новия си сайт www.knigata.com . Посещавайте го редовно. Ще има изненади.
На 15-ти продължи разчистването на бюрото ни и околните му рафтове с временно прилежащтите ни спавочници и източници по изграждането на предишния брой и съответното пренасищтане с такива полезни за сглобяване на предстоящия. Разнообразиха ни процедурата неочаквани и затова още по-приятни гости: о.з. капитан Николай Предов с купчина книги патриотична литература за библиотещата на Абагар и писмено поздравление за Брой 200, което четете тук на друго място; скандинавистката Елизария Рускова за честване на рождения й ден на патерици и богата информация по ресорния й регион и околности; архим. Дионисий с пратка лекарства за общ наш близък и продължение и допълнение на темите от 9-ти и 11-ти.

Дъждовитите 16-ти и 17-ти ни склониха да предприемем нова фаза в разчистването на личния ни архив, поне в по-близкостоящите насипни дюни от писма, покани, писмени и печатни текстове. Всеоще не ни е ясна схемата за подреждането им. А защо пък да не почнем да си подреждаме и спомените, които витаят в главата ни, и кацват на земята по случай я кръгли, я остри дати. Ето например на 3 октомври пада 70 годишнината от втория етап на битието ни, стъпване в свещения град Асизи, където щеше да се (до)оформи съществено погледа ни към живота и вечността? Четете тук втората глава (чернова) от спомените ни, за които все по-често ни намекват старши и младши приятели.
На 18-ти прекъсна рутината ни, предложението за среща с писателката Веселина Тонева-Тонова, авторка на книгата „Град под дъгата: Карнобат”, представена на 44-ти международен колоквиум Абагар на 27 март миналата година. На удобен за двамата час се появихме почти едновременно във Виенската сладкарница при старото турско посолство. На дневен ред беше монографията, която изготвя за художника Васил Захариев, когото няколкократно срещала през студентските си години във Велико Търново, като удължение на посмъртната книга на Владимир Свиинтира, „От Маркс до Христа” за пътя на вярващите интелектуалци в ситуацията на войнстващия атеизъм у нас.

Тамплиерите, оневинени още през ХІV век.

2008-09-01T06:54:00.000-07:00

SUMMARY: Entering into the debate about the fate of the Middle Ages Knights of the Temple,which lately have intrigued Bulgarian society and media, we offer some firm points reached by Vatican sources and Western historical research.

Времето нерядко се заема с проправянето на вековни лъжи. Една от тях е двойната лъжа, че орденът на тамплиерите, специално заслужил за християнската кауза при сблъсъка на цивилизациите през ХІІ-ХІІІ век, първо, се бил опорочил с ереси и нравствени извращения, и второ, че именно въз основа на това е бил осъден и разтурен от папата в началото на ХІV век.
Ватиканският официоз L`Osservatore Romano с дата 21 август излезе със статия на проф. Барбара Фрале, изследователка към Ватиканската апостолическа библиотека и автор на редица публикации на тема тамплиерите, където обобщава най-новите заключения постигнати от историческата наука по въпроса. Първоначалното ядро на ордена се състояло от група ветерани, предимно от Франция, настанили се в Йерусалим в близост до Божи гроб, предлагащи закрила на християнските поклонници по маршрутите водещи до Светите места. По препоръка на по-късния светец Бернард Клервалски ( Bernard de Clairvaux, 1090-1153), погрижил се междувременно да им напише устава, те са одобрени като монашески орден с военно-защитни цели от папа Хонорий ІІ (1124-1130) на събора в Троа (Troyes) през 1129 г. След което, само в течение на 50 години, те се превръщат в най-мощна организация на самото място в подкрепа на последвалите кръстоносни походи –с войни, техника, стратегия, укрепления, комуникация, финанси. Създаването на Латинската империя в Константинопол през 1204 г., обезмисля очасти съществуването на тамплиерите като фактор във вековната битка, особено след като маршрутите на кръстоносците не са вече по суша, а все по-често по море, обслужвани най-вече от Венеция, оставяйки им все повече ролята на „банкери” на експедициите. Нуждата от по-ефикасно стягане на редиците довежда до предложението на Втория лионски събор от 1274 г. тамплиерите и хоспиталиерите (по-късните Малтийци) да се обединят в една единствена монашеско-военна структура. Първите недоволстват и отлагат изпълнението на съборното решение, лавират между папата и краля на Франция в конфликтите им –даже при връхната им конфронтация през 1303 г., когато папа Бонифаций е физически нападнат в собствената му резиденция от висшия юрисконсулт на краля (министър на правосъдието) Гиойм дьо Ногааре (Guillaume de Nogaret) –същият, който четири години по-късно през 1307 г. ще им сервира обвинителния акт за ерес, содомия, магия и какво ли не още.
При създалата се обстановка, папа Климент V (1304-1314) не само че не използва случая за да си отмъсти заради получените обиди, а изисква казусът да не да бъде оставен на местното френско правораздаване, а по силата на канон 3 от Сардикийския, сиреч Софийски, събор от 343 г., да бъде разгледан в Рим. Документите от римския процес от 1307 г., разсекретени през 2006 , показват, как всички обвинения повдигнати срещу тамплиерите са отхвърени. Папата настоял това заключение да бъде заверено в протокола на събора във Виен (Vienne) през 1312 г.
Под заплаха от страна на френския крал Филип Хубави (1285-1314) да обяви разкол в църквата, същата година папата приема да разтури ордена на тамплиерите, лишавайки ги от статута им на църковна организация. Слабост или прозорливост? Не са редки случаите Рим да жертва някоя от своите институции за да се получи мир в църквата. Най-фрапантен е случаят с ордена на йезуитите разтурен от именника на папа Климент V, францисканеца Климент ХІV през 1773 г. под натиск на Бурбонската династия, тогава врастваща над голяма част от западно-европейските и отвъдокеанските католически страни. Спасили се в лютеранска Прусия и източно-православна Русия, неразрешили папският декрет да влезе в сила на териториите им. Спорно е тампрлиери да са просъшествували по този нестандартен начин в някои страни, още по-малко в България...

На Абагар 200, като на Еверест 8888

2008-08-26T00:19:00.000-07:00

SUMMARY: The upcoming issue 200 of our Catholic monthly “Abagar” is announced by the present review of its history from 1991, with the stormy start and the several stages of its evolution. Places, people, authors, topics, style and principles involved are duly mentioned and appreciated.

Августовският брой на в. Абагар носи номер 200 от поредицата, след първият появил се на бял свят на 12 октомври 1991 г., точно 200 месеца по-рано. По приетите канони събитието не е същински юбилей, подобаваш на 25-та, 50-та или 75-та годишнина, съответно сребърен, златен и диамантен юбилей, нито измерението му е с хималайска величина. Съпоставено обаче с положените усилия и постигнатите резултати в конкретната духовна обстановка в България, то представлява наистина връх с внушителни размери, истински паметник на едно духовно подвижничество, което си заслужава да бъде поменато.

Идеята за вестник с това име се породи в Рим в началото на 80-те години, когато създадохме бюлетин Абагар, официоз на ватиканската служба Визитатор делегат за българите католици в чужбина, която имахме честта да оглавяваме от 1966 до 1992. Издаваше се циклостилно в стотина екземпляра с неопределена периодичност, (някои стигаха и в България, например, до адреса на Архим. Павел Стефанов), продължило до лятото на 1991 г., когато бяхме вече на българска земя, като папски дипломатически представител с ранг „шарже д`афер”. Последният брой на циклостилното издание се преплети с първия от печатното издание със същото заглавие, за което става тук въпрос. Спомняме си, че оня последен брой беше по повод появяването на „Католически лист”, с основател и главен редактор атлантика Тони Радков, претендиращ да служи като орган на Никополската епархия, без знанието и без съгласието на епархийския архиерей, епископ Самуил Джундрин. Разбрахме, че някой или някои бяха усетили „знаменията на времето” и искаха да се позиционират полезно в отговор на онази потребност от религиозната тематика в публичното пространство. Както впрочем вече ставаше и на другите фронтове на политиката, културата, църквите, с партии-менте, култура-менте и църкви-менте. Появиха се вестници с гръмки възрожденски и „царски” заглавия: Ботевата „Дума”, Драган Цанковата „България”, Данаил Крапчевата „Зора”. Появи се и заглавието на закрития през 1948 г. католически седмичник Истина като „Истина-Veritas”, с Врачански адрес.
Конкретното решение да се запретнем с акцията Абагар бе взета на 16 септември 1991 г. на среща във временната резиденция на папския нунций в Банкя, с участието на тримата ресорни епископи на католическата църква в България. С оглед на тази среща се бяхме въоръжили предварително с писменото съгласия на апостолическия екзарх Методий Стратиев (той ни беше дал писмено благословията си да обмислим създаването на католически вестник още през 1990 г.), Никополски епископ Самуил Джундрин, архим. Гаврил Беловеждов, по-късния културен съветник на нунция, свещ. Купен Михаилов и с експертни мнения на проф. Нансен Бехар, журналистката Офелия Хаджиколева и топ-коментатора на Радио Свободна Европа, Христо Огнянов. Поради опита ни с бюлетин Абагар (1981-1991), със сп. „Вяра и Просвета”, вероятно най-качественото дотогава издание на българите в чужбина (1967-1975) и предвид четвъртвековното ни управление на българския деск на Радио Ватикан (1966-1991), черпейки също изобилно и от преподавателската дейност във висши римски школи (от 1955 г.), не ни беше трудно да сглобим един първи, пробен брой, като почти всички материали идваха из под нашето перо. Очертаваха се теми, рубрики, стил и нагласи, които се наложиха окончателно през следващите месеци и години Сред главните приноси, едно интервю на нунция във връзка с шумното му отпътуване за Рим на 20-ти; справка за медииното приемничество от в. Истина от 40-те години на в. Абагар; критика, озаглавена „Обратни понятия”, по повод едно църковно издание от предишната година с лъже-авторско заглавие и лъже-католическо съдържание.
Най-позитивно реагира папският нунций, получил го (разфасован на ленти) по факса в Рим. До днес абагарци на мястото си спомнят как развявал броя като флаг из коридорите на Радио Ваникан с викове „вижте, вижте”, като същевременно поръчал на редакцията на българския отдел към ватиканската медия да го снабди с превод на главните материали за да бъдат още по-основани възклицанията му пред висшестоящите ватикански сановници.
При тръгването ни обратно за римската ни база Серафикум на 25 октомври, след петмесечния ни престой на родна земя, оставихме достатъчно готови материали за следващия брой, а други щяхме да изпратим по факса от Рим, сигурни, че екипът застанал на поста в София ще се справи успешно с задачата по закръгляването му в окончателния вид. Ще споменем с благодарност тези съратници-пиониери: апхимандрит Гаврил Беловеждов, отговорен редактор, техническия редактор Христо Ковачев, режисьора Жоро Георгиев, репортерката Ина Филипова, историка Светлозар Вл. Елдъров.
Брой вторш шзлезе нормално с дата 20 ноември, в същия вестникарски формат и с неповторимия отпечатък на първоначалната ни концепция. Съдържанието предлагаше: ново интервю на папския нунций при завръщането му от Рим; репортаж за аудиенцията дадена на 30 октомври от Негово светейшество папа Йоан Павел ІІ на нарочения вече премиер Филип Димитров и на председателя на народното събрание Стефатн Савов; профил на Йоан Павел ІІ като „странстващ апостол”; възпоменание на процеса от 40 години по-рано срещу католическото духовенство в България, завършил с четири смъртни присъди и близо 500 години лишаване от свобода на цвета на българското католическо духовенство през есента на 1952 г.
При още неизяснени обстоятелства и с неясни подбуди между втория и третия брой на вестника настъпила подмяна: вместо Абагар брой 3-ти, по Коледа 1991 г. се появява в. „Истина-Veritas” - заглавието на Врачанското издънка, за която ставаше дума по-горе. Не ни е известно дали между двата екипа са били водени преговори и на каква цена. Качеството му беше определено по-ниско от това на Абагар, с някои приноси направо за бой: тайната на Христовото раждане се илюстрираше с притчата за извънбрачното зачеване на Леонардо да Винчи! Запитан години по-късно за подбудите на подмяната, папският нунций Марио Рици ни отговори, че бил убеден всичко да е ставало с наше съгласие. Кой го е подвел или кого искаше да подведе, до днес не ни е ясно.

Все пак в следващия брой Абагар пожелахме „на добър час” на младшия ни събрат, с уговорката обаче да се докаже наистина католически като не пренебрегва –както правилно се притеснявахме- паметта на мъчениците ни от времето на тоталитаризма, тъй като се съмнявахме, че началото му можеше да стане без пилотиране свише, където темата за страданията на католическата църква беше политически некоректна.А и движенията на персонала в резиденцията на нунция на ул. 11 Август подклаждаше допълнително притесненията на много хора, отразени също в Дневника (ръкопис) на Архим. Беловеждов от онези месеци, докато сам той беше на служба там (аташе по...продоволствията): трима служители на УБО, четирма с картончета (двама цивилни и двама расоносци), един отявлен клиент на Berliner Konferenz, сборище на ляво ориентирани католически пацифисти, нееднократно мъмрени и наказвани от църковните си настоятели. Когато събралата се около тях кохорта стана публично достояние, при едно появяване на нунция при градинката на Кристал на 18 юни 1992 от тълпата прозвучаха ругатни и викове „червен боклук” по негов адрес, както четем в репортажа на в. Дума.

Сигурни, че въпреки всичко, в България все пак имаше място за един глас като нашия, сондирахме по създалата се ситуация мнението на дядо Методий и епископ Самуил Джундрин, установявайки, че единият и другият бяха в пълно неведение за подбудите на станалата подмяна, като двамата същевременно изказваха готовност писмено да подкрепят просъшествуването на в. Абагар като католически вестник с по-високо качество и по-широка аудитория от стриктно енорийската, към която явно се насочваше алтернативният църковен орган.

Новият брой 3-ти на Абагар, „коледният”, излезе с известно закъснение с дата 31 януари. Първа страница започваше със статия на дядо Методий, заастанал твърдо зад каузата на Абагар до края на живота си 15 години по-късно. До неговия принос поместихме кратко изложение на позициите си, което не е загубило сила до днес: католичество като носител на теми от универсален характер, с готовност да се вслушва във въпросите, поставени от другите, да дава и да си дава отговори.
Вестникът продължи с нередовна периодичност до края на годината, когато завърши с брой 12-ти от цялата поредица, стартирала на 12 октомври 1991 г. Летоброенито по години се утвърди само с брой 1-ви 1993 г. или брой 13 от поредицата –от тук и тройната номерация на последвалите броеве, по година, месец и общо броене от началото. Няма начин да му бъде подменено ЕГН-то.
Брой 10-ти бе написан изцяло в САЩ, където между Вашингтон, Бъфало и Лос Анжелис прекарахме целия месец септември, като се погрижихме да изпратим материалите via DHL, написани саморъчно (нямахме достъп до пишеща машина с кирилица), с известния ни „некраснопис”, което сигурно ще е затруднило екипа ни в София.
През тази първа издателска година от 15 месеца (октомври 1991-декември 1992) се оформи по същество облика на вестника, с водеща тема (акцент) за всеки брой, ограничен брой заглавия, сгъстяването на темата на близки страници, непринуден подход, леко закачлив език, както и основните рубрики: „Дневник”, „Вести”, „Книги с посвещение”, „Разговор с мислещи братя”, Errata, In Memoriam. Въпреки желанието ни, не успяхме да мотивираме кръга на нашите (по)читатели да подклаждат с писмата си рубрика „Редове из нашата кореспонденция”, която бързо изчерпи възможностите си.

Главните етапи от летописите на Абагар до днес са белязани от имена и събития, сред които ще трябва да споменем по-важните.
По местонахождение на базата ни, в течение на 17-те години на нашето съществуване, дейността ни се подразделя на три различни адреса.
Между 1991 и 1995 ползвахме помещения заделени ни от тогавашния апостолически екзарх дядо Методий Стратиев в митрополията си на улица Люлин планина (старата Никола Кофарджиев), първоначално (1991-1993) в пристройката вдясно от фасадата на катедралния храм „Успение Богородично” (в скромното помещение между 27 май и 8 юли 1991 г. се помещаваше папското представителство в София, с хол, три стаи и прилежащи части), после (1993-1995) целия партер на реституираната сграда вляво от църквата, специално ремонтиран за нас със средства набрани от отговорния редактор на вестника, архим. Гаврил Беловеждов. Де факто ползвахме само офис и спалня. На този адрес се роди и заякна вестника ни от 12 октомври 1991 до 25 юли 1995, излязъл общо с 42 броя.
През есента на 1994 г., след консултация и насърчението на Христо Отнянов от Радио Свободна Европа и Петър Увалиев от BBC сложихме начало на серията Международни колоквиуми Абагар за представяне и разискване на теми-мостове свързващи България и Европа, с тезата, че България е Европа. Хроника и приноси представляват голяма част от материалите публикувани във в. Абагар. Поредицата достигна до 45-то си издание през април тази година. Срещите ни редовно се откриват от председателя на Всебългарското сдужение „Мати Болгария”, Петър Константинов.
По съвет и с писменото одобрение и благословията на дядо Методий в края на юли 1995 г. базата на вестника с цялата му тяжест се премести на високата Витошка кота, на улица Бялата чешма, в четириетажна собствена сграда от близа 400 квадрата покрита площ, плюс 1300 квадрата парк, където останахме до 30 септември 2008. В течение на тези 13 години издадохме 146 броя, т.е. от 43-ти до 189-ти от поредицата (юли 1995- септември 2007).
Последните 11 броя до настоящия , 190-ти - 200-ен от общата поредица (октомври 2007- август 2008), излизат от новата ни база в центъра на София, където тепърва се организираме в няколко помещения, с обединен пощенски адрес улица Стефан Караджа 24.

От брой 185-ти от началото, или 5 от май 2007, в. Абагар се предлага също в интернет (www,abagar1.com), придружен с обобщение на английски език (Digest), бюлетин на италиански език (Bollettino Informativo), архив на всички броеве от първи до текушия, съдържание на всички броеве с заглавия и автори на всички приноси (включетелно и не подписаните в печатното издание) и блог с предварителна информация за изграждането на броя.

След по-близките ни сътрудници, с перо, ходене, съвети и насърчение, ще споменем, като първо „редакторите”, които ни позволиха да сглобяваме броевете. При прохождането, ни помогнаха Жоро Георгиев и Христа Ковачев, последният останал с нас до 1998. През 1999-2001 грижата по редактирането на вестника бе поета от Мария Иванова-Михаил, когато също станахме клиенти на компютърния маг Драгомир (Драго) Янков, на улица Прага и на печатница ЕМПАС при моста Чавдар. От месец август 2003 ни крепи, предимно морално, редакторски съвет, съставен от академик Росен Милев, доктор на историческите науки Светлозар Вл. Елдъров, магистър на филологията Светлана Караджова, магистър на богословието Фани Серафимова (псевдоним), магистър на изкуството (иконография) Стефка Славчева-Михел, магистър на изкуството (компютърен дезайн) Анета Шишманова-Риналди, магистър на източно-църковното право Максимилиан Балабански, магисгър на църковната музика Симеон Луков, дипл. художник Владимир Пенев. През годините модулът на редакционния съвет леко се промени, след освобождаването, по негово искане, на академик Росен Милев през 2004 и на Симеон Луков, поради кончината му, през същата година.
От януари 2007 Светлана Караджова е главен редактор на вестника, като наше смирение остава основател во веки и директор докато ни останат сили.
Между 1996-2004 за администрацията на центъра и разпространението на вестника сме разчитали на домакините на Дом Абагар, нашия брат Владимир П. Елдъров и съпругата му Малина. През лятото на 2004 те бяха заместени от Светлана Караджова (до септември 2007) и Надежда (Надето) Маркова (до есента на 2006). През 2004-2006 при нас прекарваше лятната си почивка неуморимата Теодора Миновска от Първомайско, която изправи научен каталог на голяма част от библиотечното ни богатство, а от пролетта до есента на 2006 магистър на богословските науки, брат Адриан (Асен) Краевски, O.S.B. внесе ред в архивното ни хранилище.
От 2003 г. ни дава рамо в контактите и в организирането на международните колоквиуми художничката Ангелина Павлова, която от лятото на 2007 ръководи също администрацията на център Абагар и разпространението на вестника както в печатната, така и в електронната му форма.
Специална благодарност дължим също на сиамеца Ми-Ну, останал до нас от римските ни дни, до последните ни дни на Витошката кота между 2004-2007, където и приключи дните си на 13 години, 3 месеца и 5 дни след като го открихме на улицата край Рим на 29 юли 1993-та, Почина на 4 септемнпи в навечерието на последното ни разместване в центъра на София.

Няма да се спираме на предпочитаните теми и характерните рубрики на вестника, тъй като те са пред очите на (по)читателите ни. Ще кажем само, че съдържанието му с времето се избистри след първоначалното залитане да служим като орган на поместната българска католическа общност. Появяването на официоза „Истина-Veritas” в края на 1991 г. ни освободи от тази потребност и даде криле на собствената ни медийна концепция.
Като първо, материалите ни, доколкото успяваме да преценим, са оригинални, авторски: няма преводни статии, няма повторени заглавия, няма рециклирани текстове. По-голямата част от тях се дължат на перото на основателя-директор на изданието Архим. Проф. Георги Елдъров, но също значителни са числено и качествено приносите на Светлана Караджова (есета), Светлъзар Елдъров (история), Христо Огнянов (поезия), Росен Милев (на тема Готи), Асен Чилингиров (история), дядо Методий Стратиев (катехетика), Архим. Гаврил Беловеждов (апологетика).. Други забележителни имена са епископ Самуил Джундрин (духовно завещатие) Петър Константинов, Йордан Радичков, Силвия Николова, Димитър Коруджиев, Васил Станилов, Лилия Методиева, Ален Фльори, Свилен Протнч, Атанас Дошков (релития, история), Стоян Чиликов (богословие), Георги Григоров, Мария Коева, Таня Мандраджиева.
Основната ни линия, към която строго се придържаме е да търсим и да изтъкваме присъствието на европейското, съответно католическото, в България и на българското в европейското, съответно в католическото. Не водим полемика, нито религиозна, нито политическа, и рядко критикуваме другите, в повечето случаи само когато доловим подла и анонимна атака. Тогава ударите ни оставят рани. За съжаление трудно обръщаме другата буза. Това да ни беше кусура.

Ватиканските събития и наставленията идваши от папата редовно се превеждат на разбираем културен език, за да станат достъпни на грамотните българи, и наши, и ваши.
Утвърдените ни вече рубрики са с постоянен характер и стил: „Вести” информира за значимостта на религиозните събития в съвременното общество и в различните сектори, където е насочено неговото внимание (култура, политика, социални проблеми); „Книги с посвещение” предлага приятелска и само положителна оценка (въпрос на възпитание) на дарената ни книга (критики си позволяваме в спорадичната рубрика „Разговор с мислеши братя” или в рубрика Modus Vivemdi). In Memoriam издава личното ни отношение към покойния - и неговото към Абагар; „Дневник” предлага една картина на ежедневието, където се доказва, че то може и да не е банално; Errata Corrige е нашата изповед –единствени в света на медиите - за грешки и грехове, с упованието, че все Някой ще ни ги прости, макар и след тежка санкция, сега и тук. За съжаление, в повечето случаи ние самите трябва да си търсим и откриваме пропуските. Рядко в това ни услужват задкулисните критикари. Негодувашите, особено сред нашите, като че ли предпочитат да ги изнасят пред собствените си фенове.

Абагар е вероятно единственият църковен вестник, който не се разпространява в предверието на църквите –изключенията са редки.. Разпространяваме го по пощата и чрез наши доброволни култутрегери, като в столицата го излагаме също на определени места, вече известни на (по)читателите ни. При нас остава железният резерв от пет екземпляра и броевете необходими за попълване на подвързаните пълни течения на вестника всеки 80 броя. Очаквайте следващия, трети том от подвързаната серия през август 2013 г.
Почитателите ни се различават от всички други клиенти на културно-религиозни издания, с това, че, освен високо грамотни, те са също търпеливи когато чакат хронично бавещите се броеве, да ни търсят под дърво и камък, да ни четат под лупа от корица до корица. Разпитайте случайно срещнат такъв, за да разберете, че не му е убягнала нито сричка от нашето слово. И от посланията ни. Даже говорът им издава диалекта на Абагар.

АБАГАР 7, 2008 –Предпечат

2008-08-09T23:55:00.000-07:00

SUMMARY: A preview of the upcoming and slightly delayed issue of Abagar for July 2008 with articles on Pope’s visit in Sydney, an analysis of Pope John XXIII’s private notes while a nuncio in Paris (1945-1948), pinpointing references to Bulgaria; an essay on the doctrine of grace in St John Cassian. Plus our regular rubrics: Church News, Obituaries and Our Diary for June-July 2008, with reports on three remarkable visits: two in Rome and one in London.

Абагар на кота 200 (Абагар) предупреждава за предстоящия през август юбилеен брой на вестника, достигнал щастливото число 200 от пораждането си на 12 октомври 1991 г.

Сидни като амвон (Георги Елдъров), описва дните на папа Бенедикт ХVІ в Австралия в средата на юли, с кратко изложение на тезисите му по въпроса за обединението на християните.

Тайните бележници на Ронкалли, Париж 1945-1948 (Георги Елдъров), показват за пореден път вниманието на бъдещия папа към проблемите на България.

Учението за благодатта в тринадесетата Касианова беседа (Стоян Чиликов), доказва основното съгласие на източната и на западната богословска традиция по един от капиталните въпроси на християнството.

Сред рубриките:
Вести съдържат подробности за честването на 1020-та годишнината от покръстването на Киевска Рус и подобни чествания в Минск; Световна конференция за ХИВ-СПИНА в град Мексико, и други.

В In Memoriam се поменават българофилът Miguel Arranz, S.J. (1930-2008) и бившият военен министър Валентин Александров (1964-2008).

Дневникът ни по изключение покрива два пълни месеца, юни и юли 2008, с описание на три паметни пътувания, две в Рим и едно в Лондон.

СИДНИ КАТО АМВОН

2008-08-02T01:43:00.000-07:00

SUMMARY: A synthesis of events and messages from the 23rd World Assembly of Youth held in Sydney, Australia, last month, with an accent on the speech of Pope Benedict XVI before 50 representatives of Christian churches on July 18th, stressing the need for more doctrinal debate about their differences.

Във връзка с ХХІІІ Световен ден на младежта (12-20 юли),папа Бенедикт гостува на на най-новия континент, Австралия, разговорно известна сред англоговорящите като, „down under”- както в приказките за Нарния. До края на 17-ти век южното полукълбо в представите на европейците все още оставаше забулено в митологията: обитавали там чудновати същества „hyperborei”, кои с кучешки глави, кои еднооки, еднокраки, с разместени членове и органи. Дебатирало се даже дали са били истински човешки същества, годни да вярват на евангелието и да бъдат кръстени. Иначе как да се приемел фактът, че евангелието е било проповядвано in toto orbe terrarum? А от друга страна, както уверявали мореплаватели прекосили екватора, над онези земи блястяло съзвездитето „Южен кръст”, гаранция за християнското бъдеще на „долната земя”. И наистина днес Австралия е един от трите континента с преобладаващо християнско население, заедно с Европа и Америка. Както е (малко) известно, християнството (поне що се касае за католическата църква) е било пренесено на континента не от мисионери и евангелизатори, а от каторжници, каквито Ангрия е депортирала там през 18-ти в. Известен брой сред тях били ирландци и шотландци с католическо вероизповедание, някои може би наказани заради непокорното си поведение като такива, тъй като на британските острови тогава (и до началото на 19-ти век) католичеството било считано за нелегално вероизповедание – като Свидетелите на Йехова или Мунистите днес в някои страни...

Асамблеята
Първите дни от посещението на папата бяха посветени на аклиматизирането му във оазис обслужван от организацията „Опус Деи” в пустинната част, която покрива до 2/3 от територията на Австралия. Официалното му посрещане се състоя в пристанището на Сидни само на 17 юли.
Лозунгът на поредната младежка среща беше изваден от Деянията на апостолите „Ще приемете сила кога слезе върху ви Дух Светий и ще ми бъдете свидетели” (Деяния 1, 8).

Въпреки по-скромните размери на проявите, в съответствие с по-ограниченото население на Петия континент, малко над 20 милиона души, т.е. толкова колкото това на северната ни съседка, сред които католиците варират между 5 и 6 милиона пръснати върху една площ от близо осем милиона квадратни километра, почти колкото Европа от Атлантика до Уралите. При това положение да събереш над половин милион души на главното събитие на световната среща, богослужението в неделя 20 юли, е немалка проява на духовна мощ. Поклонниците от другите страни бяха по-малобройни от тези в предишните световни младежки срещи, общо около 70 000 души, представляващи обаче 170 нации, само 35 по-малко от тези представени в ООН!
Изчислено бе, че не по-малко от един милиард души са наблюдавали около 350-те събития от програмата на срещата в Сидни с помоща на радиото, телевизията и другите електронни пособия.

Доколкото ни е известно българи нямало, освен такива заселили се от години на континента. Нали там през последните четиридесетина години от миналия век светителстваха двама изрядни абагарци: францисканите магисгър на социалните науки Георги Арлашки-Питата (1923-2002) и бодърстващия днес в град Раковски магистър на източно-църковното каноническо право Максимилиан Балабански-Балабана , живели в Австралия между 1960-1990, съответно 30 и 25 години? По последна информация във връзка с далечното събитие наши католически младежи си провели алтернативни срещи в шуменския квартал Царев брод и в съседна Македония. Със сигурност тепърва ще четем обстойни коментари в официоза на БКЦ, в. Истина-Веритас през следващите дни.

Посланията
Насърченията на Светия отец отправени към младежите в духа на предложения лозунг се повтаряха при всички негови срещи с младежите през дните на световната среща 17-20 юли. Аудиторията му включваше както католически младежи от Австралия и техните връстници гости от чежбина, така и младежите от други християнски вероизповедания. Особено силни бяха думите му на 17-ти следобеда, докато акостираше в пристанището на Сидни, когато предлагаше на младите си слушатели „една визия за живота, където съответните дарби да бъдат споделяни, където се изгражда единството, където свободата да открива своя смисъл в истината, където собствената идентичност да се разкрива във общение с другите”.

Покрай темите свързани с младежката среща, папата разви също въпроси от интерес за по-широк кръг слушатели. Той не пропусна да осъди случаите на педофилия, забелязани на австралийския континент, ползвайки даже по-строги думи от тези произнесени пред североамериканското общество през април, най-вече заради неадекватните мерки предприети от църковните власти срещу прегрешилите. Като че ли този акцент най-много заинтригува нашите медии –и обществени, и църковни.
Особено внимание обърна Светият отец към проблемите на околната среда, която в Австралия е особено чувствителна, и поради обстоятелството, че относителната й отдалеченост от другите части на света е позволило на Австралия да съхрани изчезнали другаде растителни и животински видове, както в случая с кенгурата, превърнали се в символ на континента.

Акцент
Поради определения интерес на нашите (по)читатели към проблемите на междуцърковните отношения, избрахме като акцент словото на Негово светейщество на икуменическото събитие от 18 юли, когато прие на аудиенция представителите на 50 църковни общности изявили желание да се срещнат с него. В медиите не бе споменато дали физически или морално е присъствал представител на БПЦ.
На тази среща Негово светейшество сложи пръст в най-лютата, по негово мнение, рана на междуцърковните отношения с послания за нейното оздравяване, ако наистина искаме християните да се насочат към реално единение, в послушание на изричнта воля на Спасителя. Той отъждестви кризата най-вече с неясните понятия и последвалите объркани дела на Христовите последователи около смисъла и връзката между доктрина и поведение, вероучение и благотворителност.
При наличието на застой и пречки по пътя на обединението –обясни папата- християните са изкушени да се откажат от конфронтацията по основните доктринни въпроси, без които не може да има напредък –нито в разясняването на противоречията, нито в сътрудничеството в съвместни дела.
За да преодолеем критичната ситуация, за да направим крачка напред – добави Негово светейшество – „е необходимо непрестанно да просим от Бога да обнови умовете ни чрез благодатта на Светия Дух, който ни говори чрез Свещените Писания и ни води към пълната истина. Необходимо е да се пазим от всяко изкушение да считаме доктрината за източник на разделението и следователно като пречка за онова, което изглежда най-неотложната и непосредствена задача за подобряване на света, в който живеем”. В същност, обясни Светият отец, историята на църквата ни учи, че „praxis” (практиката,делата) не само не са делими от „”didache’”(доктрината, вероучението), а напротив следват от нея. Колкото по-старателно се стараем да постигнем едно общо разбиране на Божиите тайни, толкова по красноречиво нашите богоугодни дела ще говорят за безкрайната доброта на Бога и за неговата любов към всички.
Това от своя страна ще стимулира в сърцата ни
още по-голямо желание да си помагаме взаимно, да обменяме Божиите дарове
„Междуцърковния диалог напредва не само по-силата на обмяната на идеи, а и чрез споделянето на даровете... Идеята цели постигането на истината; дарът отразява любовта. Едната и другата са необходими за диалога…

И все пак…
Въпреки кризата, Негово светейшество не пропусна да изтъкне също наличието на позитивни сигнали в междуцърковните отношениия. Що се отнася до самата Австралия той похвали религиозната толерантност на австралийското общество, което позволява на отделните вероизповедания да разгънат най-доброто в себе си, като същевременно ги насърчава да се конфронтират в надпреварата да се докажат като носители на по-доброто послание. Като пример той посочи „Споразумението” подписано през 2004 г. от членовете на Националния съвет на църквите в Австралия, където е потвърдена общата отговорност на църквите в обществото и споменава редица цели, които трябва да бъдат постигнати и точки на споделени заключения, без при това да пропуска да подчертае също различията и несъгласията помежду им. Това означава, че не само е възможно да бъдат постигнати конкретни решения с оглед междуцърковното сътрудничество, а също съзнанието за нуждата ог диалог около богословските позиции на отделните църкви.
.
Папата изказа също пожелание течащата от края на юни 2000 юбилейна година от раждането на св. Апостол Павел да се превърне в площадка за толерантен дебат между християните в съвместното им търсене на истината като път за преодоляване на различията помежду им до постигането на истинското духовно единение пожелано им от Спасителя в навечерието на своята кръстна смърт.

IN MEMORIAM MIGUEL ARRANZ, S.I.(1930-2008)

2008-07-18T01:01:00.000-07:00

SUMMARY: An obituary in memory of Jesuit professor Miguel Arranz, who used to maintain solid contacts with the countries of East Europe, including Bulgaria, during the coldest years of the Cold War.

Пътищата ни се пресякоха през учебната година 1951-1952, когато заедно посещавахме курса по руски език воден в Източния папски институт през следобедните часове от проф. Йозеф Олшър. Възможно е дотогава младият кандидат йезуит от Страната на баските да не беше срещал българин, но с годините се превърна в опора и ориентир за българите следващи, изследващи, разследващи или просто гостуващи във Вечния град. Пътува в България, гост на държавни и църковни институции през най-трудните години на противопоставянето и след промените. Впрочем Аррапц си беше изградил даже по-силни връзки в Съветския съюз, където пръв бе допуснат до катедра на висша православна школа. Считаше се за водещ в познаването на източниците на източно-християнското богослужение. Цяла колона му бе посветена в първия том на многотомната Енциклопедия на руската православна църква –раздаваше с гордост ксерокси на текста. В Рим бе респектиран, въпреки че и определено заядлив, кансултант към различни ватикански институции. Единствен свидетел на скоропостижната смърт на Ленинградски митрополит Никодим на аудиенция при папа Йоан Павел І през септември 1978 г. (също починал неочаквано на 29 същия месец), отказваше да коментира случая. Сигурно сега отговаря по темата пред св. Петър. R. I. P.