ABAGAR1-personal

ДНЕВНИК 1-10 Май 2008

2008-05-09T03:25:00.000-07:00

SUMMARY: Our Diary for the first decade of M:ay 2008, on how we met May 1st , the Labor Day for most countries, the difficult start of this month’s issue of Abagar, celebrating two name days on the 5th and on the 6th , plus getting ready for a short journey west.

Денят на труда не ни изненада освен с труд – труд по броя, който трябваше да отиде под печат преди нескончаемите почивни дни до средата на следващата седмица. Само шумът на ликуващите в Парка на свободата отвън ни събуждаше от време на време за празничното настроение на хората. Слава Богу до 3-ти всичко беше в изправност и в неделя си взехме среща с Драго от Прага (булеварда) за тричасовия сеанс.
Четвърти беше излет да Долно Раково, Радомирско, в домейна на Кондофрей, известното рицарско графство от времето на кръстоносните походи, оставили следа в паметта на местното население до днес. Поводът беше именният ден на абагарската ни почитателка, изкуствоведката Ирина Аврамова, избрала си алтернативен пристан в този рицарски край, заедно със съпруга си инженер Николай Рафаилов и сина им Рафаил. Пристигнахме около обяд и, докато жените подготвяха празничната трапеза, направихме оглед на околностите до древния параклис, селската църква, паметника на загиналите през петте български войни от Освобождението до днес, доминиран от бюста на местната партизанка „Райна”. Около масата се събрахме осем души домакини,гости и комшии, при високо културна атмосфера, като систематично преминавахме от художествена на историческа, от общо културна на абагарско религиозна тема.
Особено сладкодумна се оказа братовчедката на домакините Анета Кожухарова от институт на БАН, с грамаден европейски и фолклорен опит. Преди да поемем обратния път посетихме района на заблатените минерални води и землището на Кордофей, една изключително омайна долина, наистина достойна да бъде обитавано само от рицари и обозите им.
На именния ден на половината български мъже, 6 май, беше наш ред да приемаме поздравления, повечето по електронните пътеки, по които най-често се движим. С някои от почитателите ни се събрахме на моабет в по-тесен кръг от десетина души, сред които и вчерашните ни домакини. Много коментирахме Кондофрей, Йордан Йовков (предишният ден БТ беше пуснала филма за него по сценарий на един от гостите ни, Влади Киров), Ронкалли, предимствата на абагарската писмена комуникация в ерата на ширеща се многопластова неграмотност.
Между 7-ми и 8-ми вестникът ни видя бял свят и в електронната си и в печатната форма, с прикачените към първата английско езично обобщение и жилавия бюлетин на италиански език със съществена информация за политическата обстановка в България, ситуацията в БПЦ живота на БКЦ и подвижничеството около Абагар.
През следващите дни бяхме по маршрутите на Европа със събития, които ще бъдат донесени до вниманието на почитателите ни само на един по-късен етап.

АБАГАР брой 5, 2008 (Предпечат)

2008-05-03T12:53:00.000-07:00

SUMMARY: A preview of the upcoming May issue of Abagar, offering an account of the Pope’s visit to the States in mid April, an analysis of Catholic diaspora in Bulgaria,
two reportages on the 45th Colloquium Abagar in Sofia and on the 270th anniversary of a Bulgarian Catholic church in Romania, as well as our regular rubrics Church-News, an Obituary (Ivo Hadjievq a Bulgarian émigré in Beverly Hills (California). And our Diary for April 2008.

Новият брой на в. Абагар ще бъде качен в интернет и ще се появи на разпространителните уу пунтове в началото на новата седмица. Ще може да прочетете коментар за посещените на папата в САШ и обобщение на двете му (от общо 19) посветени съответно на ситуациятя в Североамериканската църква и на проблемите на междуцърковните отношения в света (Елдъров), янализ на католическата диаспора м Бяла Слатина (Караджова), Духовното обръщане на св. Франциск Адизки преди 800 години (Елдъров), както и обицайните рубрики: Събития (45-ти колоквиум Абагар; Юбилеен събор в Банат), Вести, Некролог (Ива Хаджиев, 1927-2008), Дневник за месец април 2008.

IN MEMORIAM ИВО ХАДЖИЕВ (1927 -2008)

2008-04-30T06:46:00.000-07:00

SUMMARY: An Obituary of Ivo Hadjiev, deceased on April 14th in Beverly Hills, Cal,, a Bulgarian politica emigrant in the United States since 1967, active in the Catholic Church both in Bulgaria and in the States.

Роден в Стара Загора в семейството на д-р Кръстю Хаджиев, виден земеделски деятел, Иво попадна в наши среди в Рим през 1965 г., след като успял да се измъкне от някаква оранжева делегация, с която пътувал. През ученическите си години приел католичество под влиянието на епископ Иван Гаруфалов (1887-1951), при когото даже известно време служил като личен секретар. В Рим първоначално намери убежище в манастира на отците пасионисти, където по онова време живееше отец д-р Иван Софранов, а през същите дни им гостуваше приемникът на епископ Гаруфалов, дядо Кирил Куртев. През началните месеци на новосъздадената Ватиканска служба за българите в чужбина (1966-1992) той посвещаваше своите таланти и знания за първите й стъпки сред българите като PR и редактор на официоза му „Църква и култура (по-късно „Вяра и просвета”). Продължихме да поддържаме контакти и след емигрирането му в САЩ през 1967 г., даже му гостувахме през 1969в Лос Анджелос и през 1992 в Бевърли хилз, където се беше установил трайно от средата на 80-те години до края на живота си. В течение на няколко десетилетия служеше като уредник на дом-музея Robimson House, по силата на завещанието на последнатасобственица на търговската верига Robinson. Там той редовно посрещаше върховете на калифорнийската интелигенция и политика. Гостувал му е президентът Роналд Рейган (пресата от времето намираше невероятна външна прпилика между двамата). В един от първите броеве на в. Абагар публикувахме негов профил „Отвъд седем морета” (Абагар 11, 1992 г.). Няколко пъти той също ни гостува в Дом Абагар на морския бряг недалеч от Вечния град. При последното си посещение успяхме да го свържем с воеводата Иван Михайлов: оказа се че Ванчо е бил близък приятел на семейството му, тогава интелнирано в село Карабунар (днес град Средец). Не пожела да посети родната земя и след ппомените у нас. От новото си отечество във Дълбокия Запад на Новия свят се пресели направо в царството небесно.

45-ти Колоквиум Абагар

2008-04-29T11:00:00.000-07:00

SUMMARY: A reportage on the 45th Colloqium Abagar, held on April 18th in the Capital’s City Gallery of Art. The main paper was read by archimandrite George Eldarov, entitled The Conversion of St Francis of Assisi. Passages of the saints early biographies were also read by prof. Peter Petrov, a master recitalist in Bulgarian plays.

Като че ли поредицата колоквиуми Абагар вече се разгъва с редовни месечни издания: след 44-тия Международен колоквиум на 27 март в зала „Вяра” на Столична библиотека”, на 18 април свикахме 45-тия в изложбената зала на Софийската градска художествена галерия в парка пред Националния театър.
Лично директорката на институцията Аделина Филева откри срещата ни с поздравление към присъстващите и обяснение защо такива инициативи са съвместими с ролята на тази знаменита галерия, диименно поради връзката на изкуството с другите отрасли на националната и световна култура. Асизкият светец е наистина един от големите вдъхновители и субект на ранно-ренесансовото и по-късното изкуство до днес. Тъй като нашата проява съвпадаше с рождения ден на домакинстващата ни Ади, огромен букет цветя, „от Абагар дар”, освежи бюрото й, а освен това получи и рядък албум посветен на асизките художествени богатства, поникнали през ХІІІ-ХІV век.
Следва по установена от 1994 г. традиция, откриването на работата ни от Петър Константинов, председател на Всебългарското движение „Мати Болгария”. В краткото си слово той успя да вметне достатъчно богат матерал за цял бъдещ колоквиум на сходна тема с акцент св. Франциск и България, антиципирайки някои неизвестни досега данни, като например информацията за някакъв хотел построен в Банки кръстен на родното място на светеца, „Хотел Асизи”, непосредствено слез царската сватба в този граз през 1930 г.
На свой ред архим. проф. Георги Елдъров прочете главния доклад на събранието, озаглавен „800-годишен юбилей от обръщането на св.Франциск Асизки” (Виж текста в следващия бр. Абагар, Май 2008). Изложението бе прекъснато около средата му, за да бъде дадена думата на оригиналните текстове от житието на светеца, касаещи духовната промяна настъпила в живота на светеца, когато бил на около 25-годишна възраст, прочетени с неповторимия жар на актьора-рециталист проф. Петър Петров.

Последната фаза от срещата беше посветена на въпроси и изказвания от страна на аудиторията. Параскева Диноева-Безеншек-Фарис, посещавала няколкократно родното място на св. Франциск и прекарала като дете лятна ваканция в споменатия хотел „Асизи” в Банки, прочете в свой превод известната молитва на св. Франциск: :Направи , Боже, да се превърна в средство на твоите добрини сред хората” Водещият дебата архим. Елдъров изложи съмнения, че въпросната молитва е с автор Асизкия светец, тъй като не документирана в нито един от първоначалните източници на життието му, а е доказано, как тя първоначално се появила във Франция в края на ХІХ век, без името на автора, като някои даже я приписват на средновековен английски владетел. От своя страна проповедникът Симеон (Fr Simon) Симеонов разправи, как фигурата на св. Франциск е известна и считана за свой от хора от всички етноси и религии по цял свят, даже сред индианкото племе Чироки (Cherokee) в щата Колорадо (САЩ), където доскоро мисионерствал. На повдигнатия от няколко слушатели въпрос за правилния правопис и правоговор на понятието „икуменизъм”, респективно „екуменизъм”, водещият уточни, че първото е за предпочитане, тъй като е възприето преди второто от българския книжовен език, въз основа на наложилата се в книжовния ни език транскрипция на гръцките термини като този залегнал в това понятие, „oikia”, икиа, сиреч дом, прозиращо също в термина икономия. Редно е и побългареното понятие икуменизъм да остане вярно на установената книжовна практика, което прави алтелнативния термин „екуменизъм” произволен „сленг”, какъвто би било да казваме „економия” вместо „икономия”. Въпреки че, точно така са избрали да пишат слабо грамотни „екуменисти” от някои нам съседни медии.

Освен споменатите дотук, сред присъстващите забелязахме: архитект Мария Иванова, писателката Дани Чакалова, историчката Магдалина Димитрова-Хаджирайкова-Мадолева, Glass Art скулпторката Ангелина Павлова, изкустоведката Ирина Аврамова, посланика за България на Авеловите Обяединени Нации Михаил Сергиев, д-р Gabriella Spagna- Кардашева, текстилната художничка Андриана Маринова, писателя Пламен Цонев, поета Лазар (Бедният Лазар) Димитров Корбанколев, последсният сълагерник на католическите духовници от 1952 г., земеделския деятел Павел Каръков със съпругата му Мария (племенница на „забравения мъченик”, отец Михаил Тончев, екзекутиран в Пловдивския затвор през септември 1952 г.), изкуствоведката Благовеста Иванова, художничката Ива Владимирова, бизнесдамата Бианка Пашева, художник Стефан Стефанов и много други, сред които и персонала на галерията, присъединили се с голямо внимание към слушателите ни в първите редици на аудиторията.

Ще добавим, че по този случай бяха пласирани достатъчен брой екземпляри от „Житието на св. Франциск Асизки по източниците му”, за да покрият по-голямата част от разноските по органзирането на колоквиума, а същевременно бяха раздадени стотина екземпляра от двата последни броя на в. Абагар, като други бяха оставени на разположение на посетителите на галерията през следващите дни.

КОЛОКВИУМ АБАГАР

2008-04-10T09:14:00.000-07:00

SUMMARY: A new colloquium Abagar, the 45th of the series,m will be held on April 18th in the Capital's Picture Gallery on April 18th, on the 800th Jubelee of St Francis of Assisi's conversion.

На 18 ьприл в Столичната жрадска художесгвена галерия свикваме хпоредниь 45-ти Международен колоквиум Абагар във връзка с 800-ия юбилей от духовното обръщане на св. Франциск Асизкил Срещата ни ще бъде в централния салон на галерията от 17.30 маса.

Постигната красота

2008-04-03T02:55:00.000-07:00

SUMMARY: A definitely positive, at places, enthusiastic evaluation of the art of Angelina Pavlova, of our equipe, in the field of glass art, by a well known Bulgarian art critic

Не знам защо, но мислех, че ще ми е трудно да пиша за стъклото на Ангелина Павлова. То е толкова съвършено и толкова директно ти въздейства, че... какво ли да обясняваш изобщо?
После погледах за кой ли път нейните искрящи форми и изслушах непретенциозния й разказ. Седяхме на маса в ресторант с грозни стъклени чаши, гледах ръцете й, които ги държаха, и си мислех как ли понася тази стандартност и безличност... е, понасяше я добре.Жизнен, земен, упорит, май доста безкомпромисен човек, абсолютно съм сигурна – твърдоглав, упорит, вид борец, уравновесен борец... независимо от бурния си темперамент. Ангелина знае какво иска и как да го постигнеДоста време учи на различни места по света. Научила е и доста езици. Цел – да проникне отвъд красивата повърхност на стъклото.За съжаление повечето хора си представят чаши, щом се заговори за стъкло, и в краен случай – вази. Независимо че всички специалности (по всички академии), занимаващи се със силикатни форми, учат основите на пластическите изкуства – рисуване, скулптура, живопис. И едва накрая, евентуално... се влиза в цеха.Ангелина гледа на стъклото като на скулптура. Само че не си представяйте онези малки прозрачни животинки от рафтовете на сувенирните магазини... ще бъде груба грешка. Тя прави истинска пластика – поне според моите разбирания. Успяла е да постигне мечтания от всеки художник синтез между форма, материал и послание.Има хора, които харесват марката „Сваровски”, има и други, които биха харесали пълната й противоположност – Ангелина Павлова. Тя притежава мярка – онова деликатно нещо, което прави от примамливата сама по себе си отразяваща повърхност естетически материал, нежелаещ да флиртува със заложеното във всеки човек привличане към гладкото и блестящото.Странно, но в едно диво село край София се раждат възможно най-модерни и цивилизовани форми. Учудвала съм се и как един толкова земен и емоционален (по зодия – огнен) човек прави такива отдалечено-красиви, изчистени от подробности и разказ обекти... нещо като северни сияния... Които междувпрочем би могъл да имаш в дома си. И които биха могли да те отделят от житейската суета. Да те успокоят, че има някой, който да усеща и пресъздава красотата в дълбочина и без показна сантименталност. Геометрията в стъклените форми на Ангелина не те ограничава, а се превръща в организация на вътрешния ти свят – иначе хаотичен, разнообразен и крехък. Внушава ти даже вътрешна хармония, колкото и тя да ти липсва... Цветът извира от дълбочините. Не може да се говори изобщо за оцветено стъкло при Ангелина. Самата тя нарича произведенията си магическа реалност. Не знам какво е “магическа”, нито “реалност”. Просто някакви думи. Знам само, че тя е създала един прекрасен свят от форми, цветове и светлина. Често напълно абстрактен и парадоксално точно заради това – правещ ни повече истински хора.Булгаков, или по-точно Маргарита от “Майстора и Маргарита”, казва: “Обожавам хора, които владеят поне едно нещо в съвършенство.” Художничката си познава занаята в крайна степен, при това – толкова нелек е тоя занаят... За да го опитомиш, се налага да изминеш много дълъг път. Но обясняването на тези неща би нарушило усещането за неръкотворност на изкуството й. Опитвам се да изразя нещо, което смятам за много важно, когато говорим за стъклото - именно неговата ефимерност, ужаса, че би могъл да го счупиш и разпилените кристалчета да разсипят временната ти нирвана. Точно тази деликатност, безкомпромисност и красота на формите те привлича неописуемо. Иска ти се да запазиш цялостта. Опитваш се да задържиш мига, в което начинание толкова често се проваляш. Стъклото на Ангелина ти дава надежда, че това е по силите ти. Мислиш си, че е възможно да събереш в едно стъкло целия си свят – заради прозрачността, отраженията, богатството от промени, заради светлината и сянката, поради леко детинските образи от миналото с многобройни кристални топки на магьосници, чрез които би могъл да видиш бъдещето си. Все илюзии, но и опит да опознаеш себе си. Ангелина притежава голям талант, въображение и способност да ти внуши, че любовта е най-важното нещо на света. Тя е човек, който прави мечтите постижими.
ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА
сп. Brava Casa, брой 34, яприл 2008

КОЛОКBИУМ

2008-03-26T09:47:00.000-07:00

SUMMARY: Last reminder about the 44th Colloquium Abagar, to take place on March 27th in the City Library at 5=30 p.m.
Припомвяме на нашите почитатели и уважавани събеседници, че утре, 27 март, от 17.30 часа в зала "Вяра" на Столична библиотека (Площад Славейков) ще се състои 44-ти Международен колоквиум Абагар с представяне на книгата на Весевина Тонева-Тонова, "Град под дъгата-Карнобат". Ще бъде направен също обзор на изредилите се досега колоквиуми Абагар и перспективите за тяхното съживяване.

ДНЕВНИК, 1-21 Март 2008

2008-03-23T00:16:00.000-07:00

SUMMARY: The best part of our Diary for March 2008, starting with the typical Bulgarian tradition of marking the first day of this month with the almost ritual giving around the “martenitsa”, a symbol of incoming spring. To notice a concert in the National House of Culture with the participation of Russian bass Yosif Kobzon on the 4th; a meeting with senior Bulgarian intellectuals on the 5th ; greeting nuncio Giuseppe Leanza, soon to move to Dublin, on the 16th; a consultation on the 20th with writer Vesselina Tonova and historian Mihayl Sergiev in view of our 44th Colloquium Abagar, set for March 27th .

Лесно се справихме с мартениците на 1 март: само две получихме и толкова подадохме, без гризене на съвестта доколко езическа е традицията. И „добър ден”, и „лека нощ”, и приказките и повечето обичаи са с езически отправки, но не пречат на християните да дадат израз на добрите си чувства, както изисква любовта им към ближния, най-забележителната черта от ежедневието им още от времето на апостолите, както е изрично отбелязано също в новозаветната книга Деяние на апостолите. В късния следобед ни навести Елизария Рускова от нашия екип за да ни помогне да издирим литература свързана с битието на известния български-арменски-италиански културтрегер Жорж Нурижан във връзка със стогодищнината от раждането му през 1908 г.
В неделя, 2 март, се присъединихме към верните в параклиса „Благовещение богородично” на ул. Оборише, където обикновено слушаме най-добре обработената проповед в столицата, въпреки че тази неделя тя ни бе спестена поради отсъствието на редовния проповедник, папския нунции, заместен от друг духовник с разклатена увереност както в английската, така и в латинската версия на текдтовете, двата езика обикновено ползвани на това място. Докато се придвижвахме обратно към базата ни, ни настигна телефонно повикване от италианския предприемач Микеле Ло Скалцо да ни напомни поканата да му гостуваме в комплекс Яворов в района на Румънското посолство. Десетина минути по-късно бяхме вече в колата му за най-дългата обмяна от когато се познаваме. Освен разнопосочен предприемач, се оказа и силно ангажиран общественик, от онези, които остават в редиците и вършат черната работа. В момента е сам, тъй като съпругата и детето им са в Люксембург на някаква европейска служба.
След един тягостен 3 март, с ескалиращите подробности за пожара в нощния влак София-Кардам, на 4-ти приехме покана да присъстваме на концерта в НДК по случай 130-годишнината от освобождението на България и годината на руската култура в Бэългария проведен от Академичния ансамбъл за песни и танци при МВД на Руската федерация, със специалното участие на Йосиф Кобзон. Настанихме се на балкон 1 в близост до дядо Иларион и достолепното му обкръжение от църковни и цивилни лица. За пръв път присъствахме на шумната проява, каквато само руските артисти са в състояние да изпълнят: пълни тоналности в долните редове на гамата, бързи танцови и муцикални ритми, вокални и акробатични чудеса, плюс арии на патриотична и парнизанска тема, весели и тъжни. Пя се за България, за Русия и за Сърбия. Цялата втора част бе доминирана от свръхбаса Йосиф Кобзон с богатия си репертоар от патриотични песни, основно руски, но също български, сръбски, италиански, а може бе и други, които не успяхме да разчетем езиково. Минута тишина бе посветена на жертвите от пожара във влака, всички на крак и с наведени глави. Дядо Иларион, останал бодър през цялото време, шепнеше заупокойна молитва.
По обмяна на културна информация 5 март беше връх за сезона. Тесният кръг приятели, които се събрахме в салона на художничката Марина Попова в Долни Лозенец се обновяваше на талази с нови събеседници всеки половин час от 15-00 до 19-00 часа, като от време на време се появяваше също домашния когарак, субект и обект на коментари както всички останали. Специално предпочитание издаваше към чикто новия кафяв панталон на проф. Килимов; само когато професорът се сбогува с компанията елурът премести вниманието си към сивия цвят на близкостоящия абагарец. Първоначалната група с по-висок възрастов състав с домакинстващата скулпторка Мария Ножарова, доктор Параскева Диноева-Безеншек-Фарис, проф. Никола Килимов, Надежда Христова-Хаджирайкова-Мадолева и наше смирение се спряхме на проблеми на естетиката, историята на изкуството и на църквата. В следващият кръг се вклини художничката Марина Попова със снимки на стенописите й в Преображенския манастир край Търново. С идването на писателката Веселина Тонева- Тонова вниманието се обърна към новата й книга за Карнобат с невероятните й открития на духовните богатства на един провинциален град с водяща роля в целия български юго-изтон през дълги отсечки на довъзрожденската, възрожденската и новобългарската ни история. В паузите се вмести abrege’ на абагарските ни патила през годините.
На 6-ти неочаквано с бърза скорост тръгнаха едновеменно приносите, които се очакваха от нас за мартенския брой - рубриките Modus vivendi, Книги, Годишнини, и незабавно насочихме сеанс при Драго в края на седмицата. В късния следсбед си заделихме време за среща д-р Гаврил Ненов от Милано, потомък на един от наистина солидните католически родове в България. На чай в Макдоналдс на площад Славейков в продължение на два часа си сверявахме часовниците на тема Ронкалли, Галлони, току що починалия български култертрегер в Милано, столетника Пампури - преводач, литератор, мемоарист, писател, жив архив за събитията от 20-те години на миналия век до първото десетилетия от ХХІ век. Ненов е в България за около седмица, с цел да провери шансовете за по-широко разпространение на книга, преведена и спонсорирана от него миналата година, за да научели италианците кои сме и какво сме дали на света ние българите.
Мартенският брой бе улеснен и същевременно усложнен от по-голямото присъствие на външни автори, които за пръв път публикуват свои приноси на нашити страници. От една страна ни позволиха по-бързо стъкмяване на колоните му, а от друга възпираха редакторската ни намеса. Ще ни простят, заедно с читателите, някое възможно разминаване – за което непременно ще се извиним в рубрика Errata Corrige, която различава и отличава нашия вестник сред всички други в света. Работата при Драго започна рано сутринта в неделния ден и трябваше до приключи около обяд, тъй като му предстоеше пътуване до Истанбул малко по-късно. Не бяха възможни електронните консултации с главната редакторка в Бърдарски геран –също пред пътуване по командировка до Букурещ. Довърши работата по оформлението колежката на Драго, Хапка Златева. Неволното удължение на темповете, ни наложиха да пуснем електронното издане преди печатното: първото вече в понеделник, второто само в сряда.
Щом го приехме около 15.00 от ЕМПАС при моста Чавдар на 12-ти, незабавно тръгнахме да го разнасяме по разпространителните му пунктове в столицата. Само след около час пачки Абагар красяха тезгяха на Клуба на италианците, писалището на Читалнята и офиса на Културния отдел на Столична библиотека, щандовете на ВИТИЗ и на Дом на книгата в безистена на Славейков. Забелязахме, как още преди да го разгъне директорката първите ни фенове вече напираха на входа на Дам на книгата за да се сдобият с пресния брой... Подличко наведохме главата си за да не ни разпознаят, че лично си вършим мръсната работа. Ех, останахме за десетина минути на чай в любимото ни кафене „Лидия” за кратко сверяване на часовниците с антиквар Ваня Андонова и библиофшла Асен Попов. Темата беше предстоящия юбилей на омбудсмана Гиньо Ганев, също велик библиофил. В културния отдел на Столична библиотека използвахме посещението за да предложим възстановяване на поредицата колоквиуми „Абагар”, прекъсната преди две години. Лесно се разбрахме с директорката Йовка Иванчева да свикаме 44-ти Международен колоквиум „Абагар” на 27 този мисец за премиерата на книтага „Град под дъгата. Калнобат” от Веселина Тонева-Тонова. От къде е интересът ни, ще разберете ако дойдете на събитието.
Колко култура се шири по столичните улици и паркинги. Докато стоварвахме рано на 13-ти пачки броеве на Абагар в паркинга до Цариградско шосе, пазачът Любо Иванов предложи да ни помогне с товара до по горния етаж. Целта му била пътьом да ни постави цяла енциклопедия въпроси. Искрено, научихме повече за любознателния „самарянин” отколкото той би изчерпил от събраната мъдрост в броя! За петте минути спътничество, получихме информация за Евангелието на Юда, за Корана и Исляма, за Светония заговор, за Сан Сгефанския, Берлинския, Букурешкия, Ньойскиь договор (носеше си ги всички в ксерокс ), за религия и власт, за Кремиковци и..за паркинга, който охранява.
Следващият ден, 14 март, беше ден на профилактика и инструктаж по мелиорациите на уеб-сайта ни с участието на Кирил Апостолов от KOBOX, с вметнати комеинтари по строгото вегетарианство, което той практикува, с убеждението, че приятелите ни от животинския свят не си заслужават нелепата съдба, сервирана им от спътниците хоминиди. Май натам води глобализиращото се съзнание на човечеството. Вече на пазара има достатъчно качествени химически произведени протеини, в състояние да заместят доскоро получаваните предимно от животинския свят...
На 15-ти се погрижихме да поздравим няколокото именници по повод празника Свети Йосиф, специално изтеглен напред с четири дни от календарната си ниша 19 март, за да не попречи на обредите на Страстната седмица, която за католиците започва па 17-ти.
Неделя 16-ти беше Цветница за западнообрядните католици. Отидохме до параклиса на ул. Оборище за да си вземем клонка от нунция (ще рече от Ватикана), който служеше там. Толкова многобройни бяха богомолците, че бяхме сред десетината души, които не успяхме да се доберем до свещенослужещия, който ги раздаваше. Вече пред отчаяние, забелязваме, че Негово превъзходителство си забравил китката, с която преди малко ръсеше палмовите клонки и с нея тръгнахме шествено с другите около сградата на бившето Музикално училище и още по-бивша сграда на Италианско дело „Про Ориенте”, създадено в началото на 20-те години от големия ни абагарски покровител монсеньор Франческо Галлони (1891-1976). За пръв път виждахме, и то в окаяното й състояние, обратнга страно на сградата, откъм охраняемия паркинг на скъпи возила, някои с размерите и вяроатно с HP на танкове. След службата потърсихме нунция за да се сбогуваме с него, поради неотдавнащното му повишение с поста в Дъблин, едно от водещите ватикански дипломатически представителства в света. Поговорихме за досегашното му дипломатическо поприще, като мислехме, че България трябва е била върха му, а се оказа че преди да дойде на Балканите бил нунций в Замбия. Малко преди да си тръгнем се появи тайният ни агент по разпространяването на Абагар сред църковни активисти, които предпочетат да ни четат дискретничко, без да бъдат забелязани, неразлично от „тайните ученици” Христови, за тоито става въпрос тези дни в библейските четива за Страстната седмица. Ако не беше един от тях, Йосиф Ариматейски, надали щеше да бъде погребан Спасителят!
Втората част от празничния ден си останахме вкъщи в рутинните операции по подготовката на вестннка за изпращането му по пощата в София, България Европа и отвъд океаните. Разговорите със сътрудниците, които ни се бяха притекли на помощ за верижната дейност по сгъване, пъхване в пликове, лепене на марки, етикети, адреси, често се превръщаха в поредица от миниколоквиуми Абагар – стана въпрос даже за Сенека!
Докато в началото на новата седмица, „страстна” за западнообрядните католици, вече се оформяше следващият брой, въпреки внезапният зимен напън на сезона, по различни марщрути, на 19-ти почни същевременно ни навестиха в базата ни, архитект Вяра Ножарова с цел оглед на експонати и запознанство с целите и мащабния периметър на Абагар, и изкуствоведката Ирина Аврамова на път за изложбата на Лъчезар Бояджиев недалеч от нас.
На 20-ти във Виенската сладкарница съвсем случайно се сглобиха срещите с двама изрядни събеседници от 11.00 до 15.00.
Когато пристигнахме вече ни чакаше от няколко минути Веселина Тонева-Тонова, автор на книгата „Град под дъгата-Карнобат”, която предстоеше да представяме на колоквиума на 27-ми. Определихме и си разпределихме ролите, навлизайки после в подробностите на книгата, като всяка се превръщаше в прозорец за все по-щироки гледки назад в историята и наоколо в географията на днешните реалности. Още не преполовили кафето, ни звъни историкът Михаил Сергиев, посланик на Авеловите Обеденени нации, с предложение за среща по повод концерта изнесен тези дни от организацията му и по този повод да ни подари DVD от събитието. С неговото включване разговорът се разшири в други посоки на религията, морала, човечността в обществото, като завърши с пълна катехизация за смисъла на понятието и целите на Абагар.

НОВ КОЛОКВИУМ АБАГАР

2008-03-18T07:49:00.001-07:00

SUMMARY: Our readers are invited to 44th International Colloquium Abagar to be held in the Town Library of Sofia on March 27th, at 5.30 pm

След близо двегодишно затищие, се възстановява традицията на Международните колоквиуми „АБАГАР”.
На 27 март е свикано 44-то издание на поредицата в зала „Вяра” на Столична библиотека (Плошад Славейков) от 17.30 часа. Поводът е премиерата на „Град под дъгата –Карнобат” от Веселина Тонева-Тонова, която ще ни разкрие тайните на една малка провинциална столица, кръстопът на етноси и култури, герой на изключителни събития от древността до днес. Ще използваме случая за ва си направим също равносметка за предшествалите колоквиуми „Абагар” от есента на 1994 г. до днес, с темите, докладчиците, аудиторията и последиците на някои от тях.

Смъртните грехове

2008-03-13T08:28:00.001-07:00

SUMMARY: A short commentary on the interview of Bishop Gianfranco Girotti last Sunday about the new forms of old sins, known as the seven mortal sins, aknowledged by the Church since the times of Pope Gregory the Great (590-604)

Световните медии от CNN до Двери БГ от неделя 9 март разпространяват и коментират, кой иронично, кой цинично думите на абагарския ни студент отпреди близо половин век, епископ Дтанфранко Джиротти за някои нови форми на старите грехове, така както бяха определени за църковната практика преди 1500 години от папа Григорий І Велики, известен на Изток като Григорий Диалог или Двуслов (590-604), въз основа на Десетте Божи заповеди. Както обяснява една декларация на Католическата епископска конференция на Великобритания (шефът на Джиротти във Ватикана е английският кардинал Стафорд), изказването не променя досегашната класификация, още по-малко библейския списък на Десетте Божи заповеди. Италианският епископ, който е регент ( генерален секретар на Ватиканския отдел Penitentiaria Apostolica по въпросите на съвестта и изповедта), е дал интервя по повод семинар за освежаване знанията и практиката на изповедниците, където станало въпрос за новите форми, които старите грехове вземат в съвременното общесгтво, за каквито древните определено нямали понятие. Като примери посочил онова, което става с покушенията срещу човека в областта на биоетиката (аборти, евтаназия, клониране, евгенетика) и в тази на социалната справедливост с вредите нанесени на големи социални слоеве от глобализацията и на всички ни от тровенето на околната среда чрез отпадъци и източници на глобалното затопляне. Няма съмнение, че едните и другите представляват същевременно незачитане на една или друга или повече от десетте Божи заповеди.

ERRATA CORRIGE

2008-03-11T09:01:00.000-07:00

SUMMARY: Ugly errors occurred in the March issue of Abagar, both in the printed and in the internet editions. Оn page 4, the title ought to run thus: “Terminologia Juris Canonici ad Fontes”; and the caption under the picture; “Summum ius…summa iniuria”.

.
По немарливост на оформлението бяха допуснати грешки с латиницата на стр. 4: заглавието да се чете „ Terminologia Iuris Canonici ad Fontes”, обяснението под графиката: „ Summum ius….summa iniuria „

НЕСКРОМНО

2008-03-08T06:39:00.000-08:00

SUMMARY: Bits of news about ourselves: February 20 - March 2, the Uniate Bulgarian Church offices in Sofia were hosts of a meeting of Balkan countries' bishops; our Editor-in-Chief has been put in charge of a new local newspaper The Byala Slatina Voice; our protest against the planned destruction of a church in the Nicopolis diocese last year (See Abagar, April 2007) has brought to a meeting on March 28th, where measures are to be undertaken for saving the church building.

От 29 февруари до 2 март митрополията ва Българската източно-обрядна епархия в София се превърна в балкански църковен център, събирайки най-високите представители на седемте епископските конференции на католичедсата църква простиращи се върху източно-балканското пространство, каквото днес си делят България, Румъния, Македония, Черна гора, Сърбия, Гърция, Босна-Херцеговина, Албания, Турция Ами Косова?

От началото на март нашата сътрудничка Светлана Караджова поема отговорността главен редактор на още една медия, „Белосланинскш глас”, който ще разгласява общинската информация и директивите на Община Бяла Слатина, като създаденият миналият месец в. „Вестител” ще продължава мисията си чрез електронния си сайт: www.vestitel-bsl,com
Рубриката ни Modus Vivendi в брой 4, 2007 г. единствена в диоцеза на католическата църква в България алертира общественото мнение срещу опасността да бъде съборена уникалната Немска църква „Света Богородица на добрата надежда” в Бърдарски геран, Белослатинско. Ето развръзката:

Кръгла маса по проблемите на Немската църква в Бъдарски геран ще се проведе на 28 март 2008 г. в Бърдарски геран по инициатива на общността на сестрите бенедиктинки, чиято собственост е комплекса, включващ храма, бившия манастир и някогашното немско училище.Участници са генералния консул на България в Хамбург проф. Имайер, представители на Министерството на културата, Националния институт за паметници на културата, Министерството на образованието, Община Бяла Слатина и обществени дейци от Бърдарски геран. Художникът, отговарящ за реставрацията на храма, ще представи с мултимедия проекта за работата. Ще се обсъди проектът за създаване на професионално училище с изучаване на чужди езици.

ДНЕВНИК 11-29 Февруари 2008

2008-02-29T23:54:00.000-08:00

SUMMARY: Our Diary for the second half of February 2008, with the turmoil about a new design of our website, a still undisclosed distinction, editing some notes of/about Pope John XXIII, a meeting of members and staff of the Abagar Foundation in a rather festive mood.

Понеделникът 11-ти ни завари в напрежение покрай оформлението на броя при Драго. Няколкото промени в часовете ни доведоха до 19.00 като старт а като финиш - с удължения и прекъсвания - 00.00 часа, а междувременно се проваляха няколко абагарски срещи, жертвани в полза на изрядността на вестника. Не успя да се включи в процеса главният редактор, ангажирана с приема на иранското посолство в Кандински (в качеството й на председател на Сдружението на банатчани в България и ПиАр на Община Бяла Слатина).
Как измина седмицата не питайте: просто се изплъзна. Остави някаква следа на 14-ти разговорът в Клуба на италианците на булевард Янко Сакъзов приблизително от 14.00 до 16.30 часа, но става въпрос за документ, с засекретено засега съдържание, незабавно скътан в архива ни (докато за него не заговорят медиите и, по-късната приятелско техническа среща в офиса на Kabox в Красна поляна. Скоро ще проличи резултатът й в сайта на вестника.
В петък 15-ти си позволихме развлечение в Националния театър „Иван Вазов” –за втори път през последните четири години- пиесата Дон Жуан със специалното й българско послание, че в света само злото побеждава. Ама не така: и нищожен планинар в средата на комедията не се огъва! Значи, остава красотата да победи света.
Сибирските температури ни заковаха в неделя и понеделник сред стените на „орлово гняздо” Абагар с виртуални походи в много посоки с помощта на интернета (е-мейли, блогове), с една приятна пауза в неделя за разкрасяване облика на твърдината с разместване на картини и експонати.
Във вторник, в деня на гибелта на Апостола на Свободата, се вглъбихме в коректурите на една монография получена от абагареца Массимо Фаджоли (Център за религиозни проучвания, Болоня) посветена на Бележниците на Ронкалли по време на престоя му в България. Потвърждават познати истини и разкриват непознати вълнения в духа на бъдещия папа. Използват се данни също от току що разсекретените части на Тайния ватикански архив, касаещи същия период, както и петтонната Книга на спомените на Кирил Королевски, появила се в Рим през късната есен и уточнения черпени от архива на Абагар. Авторът на монографията предварително ни благодари в заключението за оказаното съдействие и за забележките, които щяхме да прибавим. До края на работния ден приносът ни тръгна обратно по най-бързия електронен начин.
В средата на седмицата компютъра ни неочаквано колабира. Използвахме електронното затъмнение за да продължим разчистването и подреждането на архивната част на колекциите ни., като в неделя се появихме сред верните на Оборище 7, където предадохме две огромно пачки от последния брой на нашия разпространител, дошъл специално от катедралата при Булбанк. Сред интересните ни събеседници, които редовно срещаме тук, ще споменем една от малкото българки, които предпочетат да се черкуват там 83-годишната Рафаела Василева-Алексиева от Белене, пазителка на много сломени от „онези времена”. Заговори ни също апостолическият нунции, без обаче да се похвали, че скоро ще напусне България за по-престижния пост в Дъблин.
Без да се сетим стигнахме до събитиего от 27-ми, приготвено от наши приятели и сътрудници, което събра всички членове на Фондация Абагар и скачените им половинки и четвъртинки, плюс съседи по възходяща етажна линия. За добрата атмосфера допринесе немалко също Микеле Ло Скалцо, който и извози последните гости. Поводът под никаква форма не беше свързан със 75-та годишнина на подпалването на Райхстага на същата дата през 1933 г. c последвалата го поредна „българска следа”.

MODUS VIVENDI: ХРАМЪТ?

2008-02-12T02:05:00.000-08:00

SUMMARY: A critical essay on the occasion of a book, "The Temple", recently pubblished in Bulgaria by Russi Dzenev, a nephew of Blessed bp. Evgeniy Bossilkov (1900-1952),, with unfriendly remarks about some people and institutions of the Catholic Church.

Сериалът, който тече по страниците на тази автобиографична книга, „Храмът” (Издателство „Захари Стоянов”, страници 183, с илюстрации), автор Руси Дженев, алпинист и строител, накрая те оставя с картини на ведри планински върхове и на пепелници, преливащи наоколо никотин и напрежение. Върховете ги е покорявал в младините си алпинистът, открил в тях истински храм на духа и на сетивата; пепелниците ги заредили спорещият строител и ответните му инвеститори-духовници. Спорът им е за „катедралата” – църквата Света Богородица Фатимска в Плевен, вече докарана до оформен външен и вътрешен вид. Колко е катедрала и как се вмества в традицията на църковното строителство е друг въпрос.
Факт е, че спорът е за пари: кой колко е дал, кой колко е получил и какво накрая? По него се водят дела за справедлив отговор.
По-сложен е отговорът –който е възможно и да не дойде на яве – за пътеките на вярата в душата на човека. Авторът е потомствен католик, родственик на първия блажен мъченик на католическата църква в България, епископ Евгений Босилков, канонизиран точно преди десет години от покойния папа Йоан Павел ІІ. Вълнуващи страници са посветени на преживяното от автора, присъствал на почетно място по време на церемонията в Рим. На други страници описва бавното си навлизане в релсите на праотеческата вяра.
Обаче, в средата на пътя се изпречил „камен прения” –катедралата! Толкова ли е бил коварен, че вместо да види в нея майчиния образ, съзрял силуета на мащехата? Или сред запасите, с които се зареждал по пътя на вярата (вероучение, примери, ценности, обреди), се получил луфт между казано и сторено, думи е дела, служене и интереси? По тях вината не се дели априори нито наравно, нито по каноните на възходящата линия – горе прав, долу крив.

ДНЕВНИК ,1 -10 февруари 2008

2008-02-11T06:27:00.001-08:00

SUMMARY: Our Diary for the first decade of February 2007, relating, among other events, about a memorable celebration of the 95th anniversary of metropolitan bishop Hilarion of Dorostol on Februari 1. and a visit to the office of Ivan Granitsky, former dicrector of Bulgarian National TV and now a most solid publisher, on the 5th .

Месецът на рибите започна с рибния седмичен ден –петъка, който старателно се спазва в абагарската ни база, с изключенията, които уставът на францисканите (regula) позволява, т.е. когато съвпадне с голям празник или при невъможност за съестно разнообразие: Quae apponuntur vobis liceat manducare (Яжте каквото ви сложат на софрата). Рано сутринта на 1-ви се сбогувахме с комшийското дете, студента отличник Кирил, който заминава за Флоренция с наше препоръчително писмо до приятелите ни там. Ще следва в Европейския университет и ще учи италиански език
Следобеда тръгнахме по задачите в центъра, като първата –изпращането на книга „без посвещение” до приятел в Берлин, от когото ще очакваме рецензия за следващ брой на в. Абагар – беше успешна, а втората –търсене на нашумяла книга по въпросите на църквата, която също желяем да представим (сигурно „без посвекение”) – приключи неуспешно: просто не беше още стигнала до щандовете на площад Славейков. Кратка пауза от не повече от 30 минути при Дом на книгата обогати паметта ни с две неочаквани срещи: Илиана Ковачева, която работи в Дом на книгата, ни разкри роднинските си връзки с почти забравени (незаслужено) сънародници, попаднали в кръга на нашите приятели към края на 60-ге години, Димчо и Анна Тодорови, сродени с по-късната ни абагарска почитателка и ревностна църковна деятелка в редиците на харизматичното движение, Зина Попович-Скальоне; а доскорошният служител в Столична библиотика, иподякон Иван Сенокозалиев, в течение на само пет минути изреди поне двадесет имена на висши духовници, с които е контактувал от юношество, от Ронкалли до екзарх Стефан, през дядо Иван Романов, апостолическия делегат Джузеппе Маццоли и нине светителствуващите няколко, които няма да споменем за да не причиним ревност между тях.
Понеделник 5-ти беше такъв ден какъвто древните римляни наричали albo lapillo signandus, т.е. за отбелязване с бяло камъче. Късният предиобед бяхме в офиса на Иван Гранитски на ул. Ракитин. Едно че се запознахме лично, въпреки че се знаехме по обществен имидж, а второ и трето си разменихме книжнина и начертахме съгласуване на някоя инициатива. В движение из помещението, където е настанена издателската къща, която ръководи, огледахме експонатите от конкурса за паметник на св. патриарх Евтимий Търновски. Избрахме си победител, но няма за го издаваме за да не повлияем на надпреварата.
Едва прекрачили прага на базата ни, GSM послание ни прелъстява да честваме на патерици рождения ден на дядо Иларион в ресторант Downtown на булевард Левски. На обявения час прекосяваме по тъмно Западния парк и за около 20 минути сме на мястото на второто събитие от деня. Както става най-често, бяхме изпреварили домакини и гости и ги оставихме да ни открият в хола. Първо се събрахме в конферентната зала за официалната част от неповече от четвърт час и се преместихме в ресторанта за да отбележим събитието подобаващо на столетния виновник, а и на Заговезни по западно-обрядния календар, в навечерието на Пепеляната им сряда следващия ден. Събрахме се около масата шестимата най-близки приятели на стареца, трима духовници и трима цивилни. Понеже с ответната половина не се познавахме (но като че ли за нас всичко бяха научили от юбиляра), обмените бяха най-вече в направление запознанство, кой колко днае и кой колко може – всичко в най-добър тон, с обещание за нови срещи, и празнични, и делови.
Доколкото не ни лъже паметта до неделята не мръднахаме от стола, докато не доизгладихме броя и скачените му приложения за електронното издание. На 10-ти, първа Великопостна неделя по календара на Римскиата църква, който се спазва в повечето наши църкви в Българшя, се явихме в параклиса на Оборище 7, където папския нунций ръсеше на патерици благословената предишната сряда пепел на желаещите да си припомнаг, че сме от прах и в прах ще се превърнем, кой скоро, кой по-късно...На излизане ни спря православен духовник, дочакал края на обреда в хола. Бил американец на служба към руската църква „Свети Дионисий” в Париж, подведомствена на Цариградската патриаршия. По време на обмяната изпъкнаха общи спомени да персонажи и места. Особено му останахме благодарни заради информацията около архидякон Дионисий Гийом, от абагарскшя ни контингент, от десетина години внедрен в православен манастир във Фрянция. Добрите ни чувства датират от лятото на 1955 г., прекарано заедно в манастира Шевтонь в Белжия - той всеоще студент, ние пресен доктор на богословието и асистен по мисиология в Папския богословски факултет „Серафикум”. Тъй като от известно време в антрето на параклиса на улица Оборище се предлагат редки книги на църковна тема (и доста изгодна цена), преди да си тръгнем си пъхнахме няколко томчета в чантата. Не за библиотеката ни, която е презаредена, а за жадуващи за духовна храна приятели от двете страни на верската граница.

На тема канони

2008-02-10T23:09:00.000-08:00

SUMMARY: A lively review of a recent publication on canon law, with the pretense to suggest new terms as against the consolidated ones in Bulgarian canonical parlance.

През целия период от началото на демократичните промени у нас Българската католическа църква се е въздържала да публикува солидна религиозна книжнина. Освен един нещастен превод на Американския катехизис на провалилата си междувременно „Школа от Чикаго”, преводът на мащабния Катехизис на католическата църква и една история на Източно-обрядната църква, стъкмена по съществуващ материал, досега нямахме нищо друго за да се похвалим пред света с някакво тежко църковно издание. Книгата во монс. Стефан Манолов, генерален викарий (протосингел) ва Софийско-пловдивската епархия (за напред „диоцез”), „Църковно устройство. Конституционно право на католическата църква”, поредица Каноническо право 1 (Пловдив 2007) 337 страници, се вписва достойно в недългия списък на книжовната ни съкровищница от последните времена.
Повече справочник, отколкото наръчник и още по-малко трактат, първият том от поредицата, която ни се обещава, предлага обяснения по целия спектър на структурата на католическата църква по реда на каноните, които съставляват обновения след Втория ватикански събор кодекс на католическата църква от западен обряд. Особено полезно помагало за онези, може би лишени от западно-европейска канонична литература и езикови познания, да си набавят точни данни за устройството на най-голямата конфесия в световен мащаб, каквато е католическата църква. Срещу заглавните латински термини на отделните параграфи се предлагат успоредни български понятия, някои доста оригинални, а други и спорни, поне доколкото изместват утвърдени вече такива в книжнината и в практиката на католическата църква в България. В този смисъл изданието издава стремеж, забелязан също в литургичните книги, в официоза на българската епископска конференция, даже в джобните каледарчета. Ако изданието беше предназначено стриктно за читателите от Кючюк Париж, никакъв проблем: просто навлизат в лексиката на катедралното духовенство. Работата обаче става сложна, когато в каноничния разговор се включат по-голям кръг от хора –духовници и съверци от другите епархии, инославни, верски неограмотени хора от медиите. Сигурно ще се озадачат, след като разберат, че Пловдивско-софийският епископ, без да е патриарх, екзарх или архиепископ, си има цял диоцез - както дядо Максим с десетте подведомствени му епархии на БПЦ, всяка една със собствен коскуджам митрополит и „подпомощните” им викарии епископи. Във всеки случай и наши, и ваши (би трябвало да) живеят еднакво в митрополия, на латински curia (в превод: диоцезна курия).

Новият приемник на Лойола

2008-02-10T12:03:00.000-08:00

SUMMARY: A profile of the new Preposit General of the Society of Jesus, fr Adolfo Nicolas, umtil now for over forty years in Japan

На 19 януари в Рим бе избран новият генерален настоятел на отците йезуите, след преждевременното оттегляне на предшествениса му Той е иснпанският йеромонах Адолфо Николас, 71 годишен, до последно служил в Япония цели 43 години, от където дойде също най-известният му предшественик в средата на миналия век, отец Педро Арупе, също испански гражданин. Той поема върховното ръководство на близо 20 000 духовници, разпределени в 127 страни на петте континента. Роден през 1936 г., от 1953 е в редиците на йезуитския орден. Следва в известния университет Алкала` край Мадрид, а през 1960 г. е изпратен в Япония за да усвои основно езика и културата на японците, константна мечта на всичики йезуити, тръгнали по стъпките на евангелизатора на страната на Изгряващото слънце, св. Франциск Ксаверий (1306-1552). В началото на 70-ти години специализира семиология (еволюция на знаците и представите в отделните културни среди) в Григорианския университет в Рим.
В продължение на 30 години преподава догматика в университета Sophia в Токио, ръководена от отците йезуити. Същевременно през 1978-1984 оглавява Пасторалния институт в Манила. От 1993 г. е ангажиран с регионалното ръководство на ордена в Япония, Източна Азия и Океания.

РАЗГОВОР С МИСЛЕЩИ БРАТЯ

2008-02-08T12:23:00.000-08:00

SUMMARY: Requested replies to questions by two readers -the one asking why do we use the plural "we". "us,"when referring to ourselvesq instead of "I", "me" ( R& Just a bad habit), and the other enquiring about a book on Pope John XXIII, actually his Bulgarian Agendaem about to come out in Bologna (Italy)

Дължими отговори на двама читатели на блога ни:
ДРЕ: Множественото число, което ползваме във Абагар се дължи изключително на настроението ни когато започнахме да го подготвяме през лятото на 1991.. Беше просто закачка, превърнала се в „запазена марка”, от която ни е трудно да се откажем, въпреки че, редакционно, често ни тежи. Сигурно сте забелязали, че и в заглавието на вестника сме запазили една графична грешка от първия брой. Все още сме в недоумение дали да запазим множественото число в изданието на Дневника за последните близо 20 години, който предстои да излезе от печат през следващите месеци....

Ангелина вл: В чекмеджето нямаме ръкопис за Йоан ХХІІІ. В разтовора ни във Виенското вероятно е станало въпрос за Бележниците на покойния папа, които постепенно се издават от наши приятели в Болоня. Току що получихме коректурите на увода към тези от престоя му в България (1925-1934), които скоро ще се излязат на бял свят по грижите на абагарския ни фен, проф. Massimo Faggioli.

АБАГАР, БРОЙ 2, 2008 –Предпечат

2008-02-07T02:23:00.000-08:00

SUMMARY: A preview of the upcoming number 2 (February 2008) of ABAGAR with a leading article on the lecture Pope Benedict XVI was supposed to give at La Sapienza University of Rome on January 17th; an introductory essay on catholic Diaspora in Bulgaria; reviews of for booksq one of the; strongly critical of the Catholic Church.

Акцент на броя е анализ на случая с непроизнесената лекция на папата в Римския университет на 17 януари, с закрючението, че в същност става въпрос за кой има право да говори разумно както по въпросите на вярата, така и по тези на науката. В из.ожението е вк.ючено обобщение на словото, което Светият отец възнамеряваше да произнесе.

Едно есе за образа на духовния пастир ни въвежда в поредицата за католическата диаспора в България по местата, където са лишени от храм и свещеник.

Хроника на едно събрание на фпанцискани в град Раковски с оглед посочването на делегат за избора на провинциален настоятел във Варшава през следващите седмици.

В различни рубрики се представят четири книги - нашумели и нетолкова. От особен интерес е автобиографията на Руси Дженев, „Храмът”, с полемиката й около строящата се катедрала Света Богородица Фатимска в Плевен.

В Дневника за месец януари за отбелязване са срещата с проф. Нансен Бехар и проф. Никола Цанков на 20-ти, представянето на ктига за българите в Букурещ на 24-ти и събранието на францисканите на 28-29 януари.

КНИГИ С ПОСВЕЩЕНИЕ

2008-01-25T11:35:00.000-08:00

SUMMARY: We are reviewing two books, just received by our editor: Bulgarians in Bucharest (Rumania) on the Eve of National Liberation (19th Century), and Early Memories of an Old Lady about People and Places from about the End of Second World War.

ЛУЧИЯ И. КЕРЧЕВА-ПЪЦАН - ЛУКА П. ВЕЛЧОВ, Букурещ – места и личности на българската емиграция през Възраждането. Научнокултурен очерк и дзокументи ( Изд. Фабер, Великотърново 2007) 136 страници. С многоброъни черно-бели илюстрации в текста.
Буквално, едно патриотично издание, не само поради възрожденската тема, а и за това, че се намерил родолюбив спонсор –кметът и общинския съвет на град Златарица!
Съставена от различни материяли и от други автори, освен посочените на корицата, книгата се опитва да освежи паметта на сънародниците около силното присъствие на българите в Букурещ през ключовия момент от нашето възраждане, тепосредствено преди освобождението.
Три главни раздела са посветени съответно на Букурещ като център на българската емиграция през ХІХ век (стр. 11-20), приноса на букурешките българи за освободителните борби (стр. 21-38), просветното им дело (стр. 38-54). Следва списък на места от значение за българското възраждане, придружен със снимките на повечето ог тях, с акцент българското училище „Христо Ботев” (стр. 55 – 112) и документи (сгр. 113-135). Желателно е да се каже нещичко и за двете български махали, днес квартали на Букурещ, Попещи и Чопла, въпреки че те са свързани повече с преселването на „нашите павликяни”, в същност най-компактното българско ядро в столицата на северната ни съседка.

ПУПИБАК, Сироко. Разкази (Работилвица за снижнина „Васил Станилов”, София 2007) 131 стр., с орнаментални рисунки и един анонимен портрет.
С вътрешна радост прелистихме тази необичайна книга, без името ва автора и без имената на героите на 17 разказа – самите отлично закотвени във времето и по местата на познати събития. Както разбираме от предговора на Атанас Свиленов, авторът не е професионален писател, но си е изградил стил и духовна дълбочина да привлича и омайва читателя със анализи на собствените си чувства от детството до днес, с погледа на набраната през десетилетията житейска и естетична мъдрост.
Занимаваме се специално с тази книга, тъй като вече на първите страници разпознахме контурите и видяхме в снимката му наш добър старши приятел отпедии 40 години. В редовете посветени на стр. 19-25 на „Неразбрания ми македонски вуйчо” открихме непосредствените спомени и ведрите чувства на девойчето от края на войната към съратника на Иван Михайлов, придружил го на Запад и останал до него до смъртта си през 1968 г. Става въпрос за адвокат Асен Аврамов. Ше сме се запознали с него може би още от 1946 г., със срещи и контакти продължили практически до смъртта му. Въпреки че никога не навлизахме в точните му задачи или в конкретните условия на живота ву в емиграция, знаехме че е политически ангажиран с македонската кауза в обкръжението на войводата Иван Мишхаилов (Виж брой 12, 2007). Винаги усмихнат и спокоен, възпитан и внимателен, често се явяваше като коректив на емигрантските страсти български. Последната ни среща беше в двора на клиника „Калвария” на 26 януари 1966 г., час след като в нея беше опериран бащата на българската емиграция в Рим, отец проф. Йосиф Гагов (Виж брой 9, 2007). Не ни е ясно защо, той бил допуснат да присъства на операцията или да разговаря с опериращия екип. На излизане от сградата просто ни прегърна и заплака. Коза само: „Няма да оцелее!”. Възстановяваше се общият ни приятел само за кратко през месец два, но на 14 септември 1967 г. се пресели във вечността. Недълго след това го последва и Асен. Нам се падна честта да го възпоменем на конгреса на Македонските патриотични организации в Питсбърг през лятото на 1968 г.