TABLE OF CONTENTS: How to Deal witj Schism (Abagar), p. 1; Bemedict XVI in Afric a (George Eldarov), pp. 1-2; Church News, pp. 2, 6, 7; Events with the Participation of Abagar, p. 3; A Journey. Chapter 7: The Short- Cuts (George Eldarov), pp. 4-6; A Jubilee: Chrysostomus Grill, 40 Years a Priest, p. 7; Obituaries, Roncalliana, Book-Revies, p. 8. Our Diary for March 2009, running through all pages.
СЪДЪРЖАНИЕ : Да посрещнеш разкол (Абагар), стр. 1; Един папа в Африка
(Архим. Проф. Георги Елдъров), стр. 1-2; Вести, стр. 2, 6 , 7; Събития с
абагарско участие, стр. 3; Пътепис. Глава седма: Ракурси (Георги Елдъров),
стр. 4-6; Юбилей, стр. 7; In Memoriam, Roncalliana, Книги с посвещение,
стр. 8. Дневник за март 2009 на всички страници.
петък, 10 април 2009 г.
вторник, 7 април 2009 г.
КНИГИ С ПОСВЕЩЕНИЕ
SUMMARY: A Book-Review of GIOVANNI CODEVILLA, Lo Zar e il Patriarca. Il rapporto tra trono e altare in Russia dall origini ai giorni nostril (La Casa di Matriona, Milano 2008), 517 pages.
GIOVANNI CODEVILLA, Lo Zar e il Patriarca. Il rapporto tra trono e altare in Russia dall origini ai giorni nostril (La Casa di Matriona, Milano 2008), 517 страници.
Дългогодишен професор в университета в Триест и внимателен наблюдател на положението и процесите в Източна Европа през по-голямата част от студената война, в четири части (От началото до края на ХVІІ век, Епохата на синодалната структура до началото на ХХ цек, При комунизма, След края на тоталитаризма), с размерите на обстойни монографии, авторът се старае да докаже и документира предполагаемата приемственост на схемата цар-патриарх или, съответно, трон-олтар, както през периода, когато тя се заражда в средните векове и ренесанса, така и когато привидно навлиза в криза при Петър Велики и комунизма. Рлоф. Кодевилла вижда наличието й и при сегашната еволюция на руското общество от ерата на Владимир Путин. По негово мнение теорията на тяхното идеално съжителство, известно като „симфония” на двете власти намира по-убедително приложение в историята на Русия, отколкото в тази на Византия. Поради по-специализираното му боравене с данните от времето на тоталитаризма и прехода, същият се налага като авторитетен тълкувател на промените и положенията н съвременната руска действителност, чието мнение няма как да не тежи при разчита на немалко днешни процеси в руската църква – а също и в отраженията им върху нашата действителност.
Подробното подразделение на темите в отделните части и тяхната последователност, както и богатият справочник от 20 страници на ползваните имена ще позволят на читателя бързи справки по въпросите, личностите и ситуациите, които специално го вълнуват. Българският читател ще разпознае, може би в различна светлина, в различна светлина, немалко фамилиарни понятия.
GIOVANNI CODEVILLA, Lo Zar e il Patriarca. Il rapporto tra trono e altare in Russia dall origini ai giorni nostril (La Casa di Matriona, Milano 2008), 517 страници.
Дългогодишен професор в университета в Триест и внимателен наблюдател на положението и процесите в Източна Европа през по-голямата част от студената война, в четири части (От началото до края на ХVІІ век, Епохата на синодалната структура до началото на ХХ цек, При комунизма, След края на тоталитаризма), с размерите на обстойни монографии, авторът се старае да докаже и документира предполагаемата приемственост на схемата цар-патриарх или, съответно, трон-олтар, както през периода, когато тя се заражда в средните векове и ренесанса, така и когато привидно навлиза в криза при Петър Велики и комунизма. Рлоф. Кодевилла вижда наличието й и при сегашната еволюция на руското общество от ерата на Владимир Путин. По негово мнение теорията на тяхното идеално съжителство, известно като „симфония” на двете власти намира по-убедително приложение в историята на Русия, отколкото в тази на Византия. Поради по-специализираното му боравене с данните от времето на тоталитаризма и прехода, същият се налага като авторитетен тълкувател на промените и положенията н съвременната руска действителност, чието мнение няма как да не тежи при разчита на немалко днешни процеси в руската църква – а също и в отраженията им върху нашата действителност.
Подробното подразделение на темите в отделните части и тяхната последователност, както и богатият справочник от 20 страници на ползваните имена ще позволят на читателя бързи справки по въпросите, личностите и ситуациите, които специално го вълнуват. Българският читател ще разпознае, може би в различна светлина, в различна светлина, немалко фамилиарни понятия.
неделя, 5 април 2009 г.
КНИГИ С ПОСВЕЩЕНИЕ
SUMMARY: A book-review of PAOLO MOSCA, Il ciabattino del papa e altre storie (Societa` San Paolo, Alba 2009) 318+5 pp.
PAOLO MOSCA, Il ciabattino del papa e altre storie (Societa` San Paolo, Alba 2009) 318+5 страници.
Коресподентът на в. Il Messaggero, Паоло Моска, специалист по въпросите на Ватикана, в течение на няколко години избрал като обект на своите наблюдения, малките хора, които гравитират в сянката на il Cupolone, купола на Свети Петър. Подзаглавието на книгата определя съдържанието й като „Малките чудеса около площад Свети Петър”. От допира си със стотината персонажи разбрал, че те не са никак незначителни за голямата история на папството, а са част от величината, представена от Ватикана, седалището на мощната духовна империя, наречена Свети Престол на католическата църква. Смее да ги нарича „ангелите”, които пазят и обслужват това пространство. Това са продавачите на сувенири, таксиметровите шофьори, файтонджиите и десетките занаятчии и собственици на малки магазини и заведения. Обслужват местни жители и туристи –но също ватикански служители, често кардинали, даже папи. А най-вече, през последния четвърт век, настоящия папа, когато бил още кардинал и живеел сред тях на площад Рустикуччи, на гърба на пешеходната улица Дел Борго, където играят повече от тези актьори...
Подробности за срещи и конакти с него преди да стане папа през април 2005 г. се разнесоха непосредствено след избирането му на папския трон –от любопитни, по-любопитни. Оказа се, че сдържания на вид висш сановник, се намирал в собствената си стихия сред обикновените хора. С гордост ще споменем, че сред тях са и някои от лицата и адресите, при каито ние самите сме се спирали в течение на още по-дългия ни от папския стаж във Вечния град. Такъв е на първо пясто, „папукцията” дал повод за заглавието на книгата. Il ciabattino означава най-бедния обущар, кондурджията, който закърпя разнебитените обувки и шие чехли. Не веднаж перуанецът Антонио ни е бил от помощ за скромните нужди на един обикновен ватикански служител, винаги внимателен, точен и изряден в изпълненията, с най-достъпни цени за услугите си.. С годините се издигнал професионално до степен, че нему било поверено за изработи папските обувки от най-фин гьон, които италианците наричат bulgaro – нарицателно, а не прилагателно.
Повече от 30 години сме посещавали шивача на папата, Раниеро Манчинелли, който днес шие белите му раса, а преди му е продавал черните кепета, с които тогавашния кардинал беше известен. В неговия магазин сме водили повечето български духовници, католици и някои правослани до митрополитски ранг, при посещенията им в Рим, за да се набавят с горно и долно бельо (Сигурно си спомнят). Особено признание заделя авторът на нашия студент дон Серджо Мерканцин, затова, че го е насочил правилно към хората от района с реални заслуги към папата. Главата посветена на неговата книжарница-магазин с най-богати колекции икони и книги касаещи нашия регион е сред най-богатите от 80-те профила, намерили място в изданието. Специална глава е посветена също на художничката на папата, рускинята Наталия Царкова, източно-православа по вероизповедания, предпочела папски Рим за площадка на художествената си изява, като мисия в духовния си живот.
PAOLO MOSCA, Il ciabattino del papa e altre storie (Societa` San Paolo, Alba 2009) 318+5 страници.
Коресподентът на в. Il Messaggero, Паоло Моска, специалист по въпросите на Ватикана, в течение на няколко години избрал като обект на своите наблюдения, малките хора, които гравитират в сянката на il Cupolone, купола на Свети Петър. Подзаглавието на книгата определя съдържанието й като „Малките чудеса около площад Свети Петър”. От допира си със стотината персонажи разбрал, че те не са никак незначителни за голямата история на папството, а са част от величината, представена от Ватикана, седалището на мощната духовна империя, наречена Свети Престол на католическата църква. Смее да ги нарича „ангелите”, които пазят и обслужват това пространство. Това са продавачите на сувенири, таксиметровите шофьори, файтонджиите и десетките занаятчии и собственици на малки магазини и заведения. Обслужват местни жители и туристи –но също ватикански служители, често кардинали, даже папи. А най-вече, през последния четвърт век, настоящия папа, когато бил още кардинал и живеел сред тях на площад Рустикуччи, на гърба на пешеходната улица Дел Борго, където играят повече от тези актьори...
Подробности за срещи и конакти с него преди да стане папа през април 2005 г. се разнесоха непосредствено след избирането му на папския трон –от любопитни, по-любопитни. Оказа се, че сдържания на вид висш сановник, се намирал в собствената си стихия сред обикновените хора. С гордост ще споменем, че сред тях са и някои от лицата и адресите, при каито ние самите сме се спирали в течение на още по-дългия ни от папския стаж във Вечния град. Такъв е на първо пясто, „папукцията” дал повод за заглавието на книгата. Il ciabattino означава най-бедния обущар, кондурджията, който закърпя разнебитените обувки и шие чехли. Не веднаж перуанецът Антонио ни е бил от помощ за скромните нужди на един обикновен ватикански служител, винаги внимателен, точен и изряден в изпълненията, с най-достъпни цени за услугите си.. С годините се издигнал професионално до степен, че нему било поверено за изработи папските обувки от най-фин гьон, които италианците наричат bulgaro – нарицателно, а не прилагателно.
Повече от 30 години сме посещавали шивача на папата, Раниеро Манчинелли, който днес шие белите му раса, а преди му е продавал черните кепета, с които тогавашния кардинал беше известен. В неговия магазин сме водили повечето български духовници, католици и някои правослани до митрополитски ранг, при посещенията им в Рим, за да се набавят с горно и долно бельо (Сигурно си спомнят). Особено признание заделя авторът на нашия студент дон Серджо Мерканцин, затова, че го е насочил правилно към хората от района с реални заслуги към папата. Главата посветена на неговата книжарница-магазин с най-богати колекции икони и книги касаещи нашия регион е сред най-богатите от 80-те профила, намерили място в изданието. Специална глава е посветена също на художничката на папата, рускинята Наталия Царкова, източно-православа по вероизповедания, предпочела папски Рим за площадка на художествената си изява, като мисия в духовния си живот.
петък, 3 април 2009 г.
IN MEMORIAM ERNESTO CAROLI (1917-2009)
SUMMARY: A profile of Franciscan Father Ernesto Caroli, deceased on March 24th, widely known in Italy and abroad for his Children Chorus “Lo Zecchino d`Oro”, who acted as a special postulator for the canonization of Pope John XXIII for the years he had spent in Bulgaria as an Apostolic Visitator and Delegate (1925-1934)
Монахът францисканец от Болоня, мощен двигател на многобройни инициативи от културен (световно известен детски хор „Zecchino d`Oro”), научни (Францискански източници, Справочници за францисканска духовност, за живота и доктрината на църковните учителисв. Бонавентура Балнеорейски, св. Антоний Падуански), организаторски (Национално и световно сдружение на главните настоятели на монашеските ордини) характер, беше пряко свързан с България, като специален постулатор (адвокат) по каузата за канонизирането на папа Йоан ХХІІІ, бившия архиепископ Анджело Джузеппе Ронкалли, прекарал десет години от живота си в България (1925-1934). С тази цел пътувал в България, за да разследва на място следите оставени у нас от Божия раб, събирайки необходимата документация, както писмена, така и устна, разпитвайки, с пълното знание на тогавашните власти, редица важни свидетели на подвига му по време на българския му мандат Сред разпитаните били дядо Методий Стратиев, архимандрит Гаврил Беловеждов, проф. Иван Петканов и, по всяка вероятност, отец Купен Михайлов, който действал също като преводач и личен секретар на ватиканския пратеник. Последният си направи капитал от този опит и години наред го рециклира като собствен принос за този етап от историята на бъдещия папа, както е видно от биографията му на епископ Кирил Куртев ;ръкопис), широко ползвана и от други автори. Отец Кароли, както изрично ни уверяваше при няколкото кратки контакти с нашата служба, запазил отлични впечатления от страната ни. Нека да ги пази и днес в отвъдното, заедно със своя необичаен клиент, Блажени папа Йоан ХХІІІ, също изряден българофил.
Монахът францисканец от Болоня, мощен двигател на многобройни инициативи от културен (световно известен детски хор „Zecchino d`Oro”), научни (Францискански източници, Справочници за францисканска духовност, за живота и доктрината на църковните учителисв. Бонавентура Балнеорейски, св. Антоний Падуански), организаторски (Национално и световно сдружение на главните настоятели на монашеските ордини) характер, беше пряко свързан с България, като специален постулатор (адвокат) по каузата за канонизирането на папа Йоан ХХІІІ, бившия архиепископ Анджело Джузеппе Ронкалли, прекарал десет години от живота си в България (1925-1934). С тази цел пътувал в България, за да разследва на място следите оставени у нас от Божия раб, събирайки необходимата документация, както писмена, така и устна, разпитвайки, с пълното знание на тогавашните власти, редица важни свидетели на подвига му по време на българския му мандат Сред разпитаните били дядо Методий Стратиев, архимандрит Гаврил Беловеждов, проф. Иван Петканов и, по всяка вероятност, отец Купен Михайлов, който действал също като преводач и личен секретар на ватиканския пратеник. Последният си направи капитал от този опит и години наред го рециклира като собствен принос за този етап от историята на бъдещия папа, както е видно от биографията му на епископ Кирил Куртев ;ръкопис), широко ползвана и от други автори. Отец Кароли, както изрично ни уверяваше при няколкото кратки контакти с нашата служба, запазил отлични впечатления от страната ни. Нека да ги пази и днес в отвъдното, заедно със своя необичаен клиент, Блажени папа Йоан ХХІІІ, също изряден българофил.
четвъртък, 2 април 2009 г.
IN MEMORIAM: ПЕНКА СТАЙНОВА-ШИШМАНОВА (1911-2009)
SUMMARY: An obituary for Penka Shishmanova, 98, who dief in Paris on February 4th. The wife of a noted Bulgarian diplomat, although an Orthodox, during the years she gave support to many of our initiatives in favor of Bulgarian immigrants in France.
Сестра на големия композитор Петко Стайнов и съпруга на дългогодишния царски дипломат Христо Шишманов, Пенка беше една от лъчезарните личности, красили българската емиграция на Запад през дъллгата тоталитарна зима. Домът й на Rue du General се превръщаше често в база на нашите посещения в Париж. А със съпруга си представляваха винаги едно вярно присъствие на обредите и срещите, които в продължение на четвърт век (1966-1992) редовно организирахме в Града-Светлина на големите празници. Семейството й имаше определена връзка с католическата църква поради брака на сина им, воювал дълги години в редиците на Малтийския орден, а и тя самата носеше добри спомени от общуването си като дете с доайена на българските католически епископи, Епифаний Шанов, заточен в родния й град Казанлък след Балканските войни. При секретаря му отец Раев получавала уроци по френски език.... На няколко пъти със съпруга си са посещавали град Асизи, гости на общия ни приятел отец Венко (бай Венко) Плачков, нойто и пръв ни даде контакта с тях във френската столица. В архива ни се съхраняват няколко оригинални картини на г-н Шишманов, който на 75-годишна възраст се откри худажник и се яви на изложби в престижни паржки галерии. Голям празник я очаква след две години, когато ще чества 100-годишния си юбилей, там горе, с ангели и светии – и с най-добрите си приятели, които толкова я обичаха, прередили през годините я в Небесното царство.
Сестра на големия композитор Петко Стайнов и съпруга на дългогодишния царски дипломат Христо Шишманов, Пенка беше една от лъчезарните личности, красили българската емиграция на Запад през дъллгата тоталитарна зима. Домът й на Rue du General се превръщаше често в база на нашите посещения в Париж. А със съпруга си представляваха винаги едно вярно присъствие на обредите и срещите, които в продължение на четвърт век (1966-1992) редовно организирахме в Града-Светлина на големите празници. Семейството й имаше определена връзка с католическата църква поради брака на сина им, воювал дълги години в редиците на Малтийския орден, а и тя самата носеше добри спомени от общуването си като дете с доайена на българските католически епископи, Епифаний Шанов, заточен в родния й град Казанлък след Балканските войни. При секретаря му отец Раев получавала уроци по френски език.... На няколко пъти със съпруга си са посещавали град Асизи, гости на общия ни приятел отец Венко (бай Венко) Плачков, нойто и пръв ни даде контакта с тях във френската столица. В архива ни се съхраняват няколко оригинални картини на г-н Шишманов, който на 75-годишна възраст се откри худажник и се яви на изложби в престижни паржки галерии. Голям празник я очаква след две години, когато ще чества 100-годишния си юбилей, там горе, с ангели и светии – и с най-добрите си приятели, които толкова я обичаха, прередили през годините я в Небесното царство.
Абонамент за:
Публикации (Atom)