петък, 18 юли 2008 г.

IN MEMORIAM MIGUEL ARRANZ, S.I.(1930-2008)

SUMMARY: An obituary in memory of Jesuit professor Miguel Arranz, who used to maintain solid contacts with the countries of East Europe, including Bulgaria, during the coldest years of the Cold War.

Пътищата ни се пресякоха през учебната година 1951-1952, когато заедно посещавахме курса по руски език воден в Източния папски институт през следобедните часове от проф. Йозеф Олшър. Възможно е дотогава младият кандидат йезуит от Страната на баските да не беше срещал българин, но с годините се превърна в опора и ориентир за българите следващи, изследващи, разследващи или просто гостуващи във Вечния град. Пътува в България, гост на държавни и църковни институции през най-трудните години на противопоставянето и след промените. Впрочем Аррапц си беше изградил даже по-силни връзки в Съветския съюз, където пръв бе допуснат до катедра на висша православна школа. Считаше се за водещ в познаването на източниците на източно-християнското богослужение. Цяла колона му бе посветена в първия том на многотомната Енциклопедия на руската православна църква –раздаваше с гордост ксерокси на текста. В Рим бе респектиран, въпреки че и определено заядлив, кансултант към различни ватикански институции. Единствен свидетел на скоропостижната смърт на Ленинградски митрополит Никодим на аудиенция при папа Йоан Павел І през септември 1978 г. (също починал неочаквано на 29 същия месец), отказваше да коментира случая. Сигурно сега отговаря по темата пред св. Петър. R. I. P.

четвъртък, 17 юли 2008 г.

ДНЕВНИК ЮНИ 2008

SUMMARY: Our Diary for June 2008 includes two journeys to Rome –between June 6-13, for a fastidious wedding in the Vatican and between June 25-30 culminating in the ecumenical ceremony for the 2000th anniversary of Apostle Paul’s birthday on June 28th.

Попаднало между две пътувания, току що приключилото европейско от 11 до 28 май и предстоящото до Рим от 11 до 13 юни, началото на месеца беше просто смяна на багажа и настройване на душевния компас към новата цел. Малко след обяд на 6 юни бяхме в старата ни база Серафикум, и то на обичания ни 5-ти етаж, където бяхме прекарали 30-те последни години от римския дял на живота ни. Същата гледка към Нови Рим- квартал ЕУР, т.е. Европа, отвъд шумната улица Лаурентина.
В събота, 7 юни, се състоя главното събитие от сезона, повод на нашето специално пътуване до Вечния град. В 17.30 часа във Ватиканската църква Santo Stefano degli Abissini, на 50 метра от абсидата на най-величествения християнски храм в света, базиликата Свети Петър, се венчаваше нашата кръщелница, красавицата Argia Pollo-Poesio, с левента Davide Sburlati, финансист и предприемач от класа. Обредът бе извършен от дългогодишния началник на папския церемониал, архиепископ Пиеро Марини (придружаваше папа Йоан Павел ІІ при посещението му в България през 2002), с нашето скромно участие в богослужението. Лично монсеньор Марини се беше погрижил да бъдат напечатани и раздадени на богомолците специални книжки с текстовете и рубриките на венчалния чин,. Определени роли от богослужението бяха отредени на майката на жениха (първо четиво от Стария завет) и на бащата на булката (второ четиво от Апостола). Председателстващият архиепископ изгради омилията си за случая около евангелския текст от Йоана за сватбата в Кана Галилиейска, белязана от участието на Спасителя, Божията майка и учениците му–образец за всеки истински християнски брак.
Присъстващите около 200 поканени придружиха след това младоженците в двореца Villa Aurelia на Яникулинския хълм отсреща, където от десетилетия се помещава също Американската Академия във Вечния град (там след броени дни щеше до гостува президента Джордж Буш). Няма да коментираме нито блюдата, нито прическите на дамите. Едните и другите бяха на ниво. Имаше и немалко българи, освен щастливата майка Краси Кемалова, дългогодишна наша сътрудничка във Радио Ватикан, също актьорът Тодор Колев, Маша Бисерова, Ирина Дилкова с майка си и съпруга нотариус Валери Манчев, д-р Александър (Сашо) Маринов Младши, Димитър Ганчев от Радио Ватикан.
Събранието продължило до полунощ ни позволи да се срещнем с редица стари познати от римското крило на битието ни, които не бяхме виждали напоследък, все представители на най-доброто общество.
По-близките приятели се събрахме следващия ден в родната къща на булката за по непринудени разговори и пожелания преди да отпътуват за медения си месец във Флорида..
Оставащите дни бяха посветени на бързи и доста кратки контакти с обичайните ни кореспонденти във Вечния град акредитирани към книжарници и храмове.
На 13-ти юни, календарен празник на един от най-мощните ни покровители, св. Антоний Падуански Чудогворец (13-ти век), рано след обеда отлетяхме обратно за София.
Тук ни предстоеше подготовката на позакъснелия юнски брой на вестника –който впрочем и не успяхме да доведем до печата поради предстоящо ново наше пътуване и неочакваното отсъствие на техническия ни редактор Драго от Прага.
Същевременно напираха неотложни обществени ангажименти. Първият беше непосредстввено след приземяването ни на родна земя. На 14-ти в Националната галерия за чуждестранно изкуство честваше рождения си ден Светлин Русев, и непременно желаехме да го поздравим. Явихме се там около 17.00 часа малка група абагарци с цветя и подаръци, посрещнати от любезните домакини. Имахме също възможност да поздравим някои от другите почитатели на майстора, като проф. Аксиния Джурова от Център Иван Дуйчев, която не бяхме виждали от години, Ади Филева от СГХГ и изкуствоведката Мирослава Кортенска. С последните две продължихме разговора на прохлада пред галерията. Вече на път към базата, ни настига Димитър Сотиров Старши доскорошен изпълнителен директор на Медийната коалиция, вече разтурена с незаслужени големи неприятности за Митко, за които набързо ни сподели.
Неделя се черкувахме в катедралата Свети Йосиф срещу Булбанк. Освен че раздадохме като топъл хляб броеве от вестника, имахме щастието да се разпознаем с Мария Драгоева от Ямбол, която не бяхме виждали от детските ни години преди средата на миналия век. Беше от най-известната тогава в града католическа фамилия на шапкаря Драгоев. Разбрахме за съдбата на много от членовете й, които съвсем смътно си спомняхме от времето на нашия престой във френския колеж там.
На 16-ти се получи неочакван миниколоквиум Абагар в безистена на Славаейков с участието на бившия министър на отбраната Валентин Александров. И през ума не ни минаваше, че в същност това щеше да бъде прощална среща с Валю (Виж тук In Memoriam).
Очевидно в същата орисия се вписваше и опелото на посланик Светлозар Раев няколко дни по.късно, на 20 юни в Свети Седмочисленици. Получи се, както при погребението на предшественика му във Ватикана, Кирил Маричков Старши, нито една католическа институция не бе забелязана в храма. Дали абсентейзмът ни не става традиция? Проверка при следващия случай. Впрочем не блеснаха с присъствието си и бойните другари на покойния от редиците на СДС. Оставили да ги отсрами депутата Лъчезар Тошев.
След неделната служба на Оборище 7, се разпознахме със свещенослужилия отец Пламен Гечев, от редиците на световното движение на „новооглашените”, действащ в швейцарския кантон Тичино. Бяхме се срещали преди 15-ина години при църквата на Люлин планина 7, когато следваше психология. Тогава ни повери също ръкопис на монография, която подготвяше за някаква академична степен. Разменихме впечатления от живота на църквата в България и по света. Разбрахме че редовно следи електронното издания на в. Абагар. Разговорът продължи при италианците на Янко Сакъзов с участието на други събеседници присъединили се постепенно в дискусията на интересните теми. Очевидно се погрижихме също да подхраним депозита от броеве Абагар на тезгяха на заведението.
Последното забележимо събитие на родна земя преди края на месеца беше честването на патронния празник на Малтийския орден на 24-ти, Еньов ден, т.е. рождение на предтеча св. Йоан Кръстител, в градината на Гранд хотел София. Покани бяхме получили и на римския ни, и на софийския адрес. Нямаше начин да не ги уважим, а и държахме да поздравим приятелите ни, които живеят с великия идеал на „йоанитите”, и най-вече посланик Каммилло Дзукколи на втората годишнина от назначаването му в България. Един от малкото случай, където можеш да срещнеш толкова духовници на католическата църква заедно, успяхме да съзрем позабравени физиономии на духовници и монахини – определено повечето наднормено закръглени, някои до неузнаемост. Сред по-интересните събеседници ще споменем директора на Италианския културен център, актьора проф. Петър Петров, скулптора Георги Чапкънов-Чапа, енциклопедиста Слави Дончев, омбудсмана Гиню Ганев, военното аташе в италианското посолство, Анастасия Димитрова-Мозер, папското жарже д`афер монс. Алфонсо Алфано.
На 25-ти летяхме за Вечния град заедно с десетина почитатели (още трима щяха да се скачат на 27-ми), с които трябваше да се движим най-често в пакет по главнните мероприятия през следващите дни.
За да не ви обтекчаваме с подробности около посетените забележителности и да не се повтаряме с описания вече използвани при десетки предишни случаи, ще се спрем само на събитието от 28 юни – отбелязването на началото на 2000-та годишнина от раждането на апостол Павел, успоредно със ставащото през същите часове в базиликата Свети Павел извън градските стени с участието на папата, групата българи провеждахме с пишен церемониал тричасова служба в манастира при Трите извора, точно на мястото, където апостолът е бил съсечен през 67 г. от н.е. Когато приключихме звездите вече шестваха на небосклона и тежките манастирски врата се притваряха, а последните богомолци трябваще да бъдат изведени до един из свещеното пространство. Следва официална вечеря в парадния салон на хотел Cavalieri Columbus в сянката на Ватикана за точно 14 сътрапезници, а не просто 13, както някои от присъстващите нервно се питаха. Имаше наздравици, слова и приятелски пререкания до късно.

неделя, 13 юли 2008 г.

IN MEMORIAM: ВАЛЕНТИН АЛЕКСАНДРОВ (1946-2008)

SUMMARY: A note in memory of former Bulgarian minister of defense, Valentin Alexandrov (1992-1994), a friend of the Catholic Church and regular reader of our magazine.

Най-успешният ни военен министър хранеше специално чувство към католическата църква. Още като невръстен баща му, навремето лежал в Белене с католически духовници, го зарекъл: „Попаднеш ли в безизходица, търси помощ при католиците”. Редовно идваше като на изповед при отец архимандрит Гаврил Беловеждов (1920-2003). Там се запознахме към 1992. Нерядко ни канеше на разговор в министерството на отбраната, а и ни гостува в Рим във връзка с някаква военна конференция. Вестник Абагар му беше редовно четиво. Приемаше поканите ни да уважи наши срещи и колоквиуми. Беше сред тесния кръг на уважилите юбилея ни през 2006 г., когато ни подари „рицар”- за такъв ни мислел! Почти всички негови книги, появили се през последните 15 години бяха представени на страниците на в. Абагар. За последно се видяхме в безистена на Славейков на 16-ти миналия месец, когато си дадохме твърда среша след предстоящото ни пътуване в Рим. Уви, починал докато летяхме обратно на 10 юли. Сигурно ще сме се разминали сред купестите облаци, които през оня час бяха надвиснали над столицата. Такива облаци, наистина, ги няма никъде по света.